Christian.bg Българска Християнска Мрежа
Изтеглете тази книга във формат
PDF, EPUB или MOBI.
Възражение 8: Няма ли гръцки цитати след Новия завет, които да доказват, че порнѐиа е носила със себе си идеята за изневяра?
Има два пасажа, които са дадени като доказателство, че порнѐиа, поне в гръцката литература след Новия завет, може да се използва като препратка към прелюбодейство. Ще разгледаме тези два пасажа, като започнем с най-често срещания – това е документ от II в. (ок. 160 г. сл. Хр.), известен като “Пастирът“ на Ерм. Това е измислен разказ за спора на един мъж с ангел относно прелюбодейството. Текстът казва:
И аз му казах: „Господине, ако някой има жена, която се уповава на Господа, и ако той разбере за нейното прелюбодейство (моихеѝа), съгрешава ли мъжът, ако продължи да живее с нея?“ И той ми каза: „Докато остава в неведение за нейния грях, съпругът не извършва никакво прегрешение, живеейки с нея. Но ако съпругът знае, че съпругата му се е отклонила и ако жената не се покае, но продължава да блудства (порнѐиа) и въпреки това съпругът продължава да живее с нея, той също е виновен за нейното престъпление и споделя нейното прелюбодейство (моихеѝа)“. („Пастирът“, книга 2, заповед 4.1)
След като прочетох този пасаж, успях да разбера защо някои са видели този пасаж и са почувствали, че Ерм използва порнѐиа, сякаш е синоним на моихеѝа (прелюбодейство). Това е ясният прочит на пасажа. Проблемът обаче е, че учените наистина не са сигурни дали порнѐиа е думата, която Ерм първоначално е използвал в този пасаж.
Причината за това е, че гръцкият текст на „Пастирът“ на Ерм не стига до нас в пълна форма. Напротив, текстът е накъсан на около 25 различни непълни ръкописа, всеки от които съдържа част от документа. За някои от тях гръцки текст никога не е бил открит и затова учените разчитат на древни латински преводи, за да завършат текста[1]. Горният пасаж, цитиран в множество книги, застъпващи Възгледа за прелюбодейството, се намира само в два от тези ръкописа, но те не са единни дали порнѐиа трябва да бъде в този пасаж или не.
Горният превод идва от Синайския сборник, който описва прелюбодейната съпруга като жена, „която упорства в своето блудство (порнѐиа)“. Другият ръкопис обаче, Codex Athos (Атонски сборник), изобщо изпуска думата порнѐиа в този пасаж, вместо това използва гръцката дума за „грях“ – αμαρτία [хамартѝа]. Версията от Атон казва: „но упорства в греха си (хамартѝа)“[2].
Този пасаж е основният доказателствен текст от цялата гръцка литература като доказателство, че порнѐиа носи със себе си значението „прелюбодейство“. Той се цитира по-често от всеки друг предполагаем пасаж, но както показват горните несъответствия, това далеч не е твърдо, конкретно доказателство. Кирсоп Лейк [Kirsopp Lake] е уважаван учен, изследвал основния гръцки текст на “Пастирът“ от Ерм. През 1913 г. Лейк публикува гръцки текст на „Пастирът“, който избира прочита от Синайския сборник пред Атонския и така несъмнено изиграва роля в популярността на защитниците на Възгледа за прелюбодейството, използвайки „Пастирът“ като доказателствен текст[3].
И все пак, в собствения си предговор той предупреждава читателите си да не влагат твърде много достоверност на гръцкия текст, представен в неговия труд:
„Текстът на Ерм [представен тук] вероятно далеч не е добър: свидетелствата за папирусите показват, че нито Синайският, нито Атонският сборник са напълно надеждни, и е жалко, че за толкова голяма част от Атонския сборник това е единственият цялостен гръцки текст“[4].
Така че дори учен, изследвал „Пастирът“ на Ерм, казва на хората да не разчитат твърде много на гръцкия текст на този пасаж.
Когато погледне на тази творба като едно цяло, човек ще види, че има много по-голям смисъл тази дума да бъде хамартѝа, отколкото да е порнѐиа.
Първо, в друг пасаж Ерм посочва, че разбира порнѐиа и прелюбодейството като две различни неща:
„Какви, господине – казвам аз, – са злите дела, от които трябва да се въздържаме?“ „Чуй“, казва той: „От прелюбодейство (моихеѝа) и блудство (порнѐиа), от непозволени гуляи, от нечестив лукс, от задоволяване с много видове храна и екстравагантност на богатствата…” („Пасирът“, книга 2, заповед 8:3 / Kirsopp Lake[5])
Второ, в пасажа, както е представен от защитниците на Възгледа за прелюбодейството, самият Ерм отхвърля идеята, че прелюбодейството дава възможност на съпруга да се разведе и да се ожени повторно:
„Но ако съпругът знае, че жена му се е заблудила, и ако жената не се покае, но продължава в блудството си и въпреки това съпругът продължава да живее с нея, той също е виновен за нейното престъпление и споделя нейното прелюбодеяние“. И аз му казах: „Господине, тогава какво трябва да стори съпругът, ако съпругата му продължава да върши порочните си практики?“ И той каза: „Съпругът трябва да я остави и да остане сам. Ако обаче остави жена си и се ожени за друга, той също прелюбодейства“.
Човек би предположил, че Ерм е прочел Евангелието от Матей и следователно е бил запознат с клаузата за изключение при порнѐиа. Ако Ерм бе изтълкувал, че думата порнѐиа носи със себе си Възгледа за прелюбодейството и действително я беше използвал в този пасаж, за да насочи към прелюбодейство, то тогава би имало смисъл той да тълкува клаузата за изключение само със значение, че прелюбодейството позволява на мъжа да се разведе и повторно да се ожени. И все пак, в този пасаж, на мъжа, чиято съпруга е извършила прелюбодейство, се казва, че ако той остави жена си и се ожени за друга, той също извършва грях.
Всичко това ни показва, че хамартѝа е по-вероятно да е правилната дума за този пасаж и че използването на порнѐиа тук кара Ерм да си противоречи поне по два начина[6].
Както споменах, това е най-цитираното доказателство, представено в полза на Възгледа за прелюбодейството, но далеч не е и твърдо доказателство. В най-добрия случай това е слаб аргумент и би било много неразумно човек да основава решението си (което може да го прати за цяла вечност в ада) върху твърденията на учен, защитник на „Пастирът“, който е предупредил да не се доверяваме на текста, за който има алтернативен прочит, съответстващ с представените по-горе исторически и езикови данни.
Но за да поспорим, нека кажем, че порнѐиа е правилната дума в този пасаж – това ще означава ли, че клаузата за изключение се отнася до прелюбодейство? Не е задължително. Не забравяйте, че една от древните употреби на порнѐиа е „проституция“, защото това е професия, с която се занимават предимно неженени хора, които правят предбрачен секс, а понякога тази дума се използва и за омъжени жени, които стават проститутки. Две части от „Пастирът“ намекват, че в този пасаж Ерм не е имал предвид прелюбодейство (ако всъщност наистина е използвал тук думата порнѐиа). Първото е, че Ерм не използва думата порнѐиа, за да назове прелюбодейство, както е отбелязано в разграничението му между прелюбодеяние и порнѐиа в кн. 2, заповед 8:3, цитирано по-горе, а второто е поведението на прелюбодейната съпруга. В пасажа Ерм пита ангела: „Господине, тогава какво трябва да направи съпругът, ако съпругата му продължава своите порочни практики?“ Ангелът отговаря: „Съпругът трябва да я остави“. Не мисля, че мъжът е трябвало да я остави, ако тя е изпаднала в прелюбодейна любовна връзка, тъй като най-вероятно тя би избягала с любовника си. Това обаче е жена, която 1. е правила секс извън брака; 2. изглежда няма намерение да напусне [съпруга си] (ангелът казва на съпруга, че той трябва да предприеме действие да я остави/изгони; и 3. показва поведение, описано с гръцка дума, която речниците признават, че може да означава проституция. Ако нямаше алтернативен прочит за този пасаж, който да даде по-силна логика, то бих предположил – въз основа на нормалното използване на порнѐиа в гръцката литература и доказателствата в „Пастирът“, че този пасаж изглежда по-скоро описва омъжена жена, която е тайно замесена в проституция с цел финансова изгода, и съпругът ѝ е разбрал това, а не жена, която се е забъркала в интимни и лични прелюбодейни отношения.
А това ни води до друг пасаж, за който се предполага, че посочва, че порнѐиа в гръцката литература след Новия завет носи със себе си Възгледа за прелюбодейство.
Този пасаж е от документ, за който се смята, че е завършен около 192 г., известен под името „Заветът на дванадесетте патриарси“. Това е измислен разказ за живота на 12-те деца на Яков, но преди да го обсъдим, трябва да разгледаме малко повече древната връзка между проституцията и робството.
Много гръцки учени са убедени, че коренът на порнѐиа (пòрне) идва от пернеми, което означава „продавам“, и се смята, че тази връзка е съществувала като такава, тъй като гръцките проститутки обикновено са били роби. Това се потвърждава от „Богословския речник на Новия завет”[7], „Пълният изложен речник на старите и новозаветните думи на Вайн”[8], „Оксфордският класически речник”[9], и „Новият американски стандартен изчерпателен конкорданс на Библията: иврит-арамейски и гръцки речници“[10]. Изглежда, че речниците се съгласяват, че коренът на порнѐиа (пòрне) сам по себе си означава проститутка, а понякога порнѐиа се използва да опише проституцията.
Имайки това предвид, не би трябвало да ни изненадва, че в гръцката литература четем за сексуалното поведение на купуваните и продаваните роби като това на порнѐиа. И това ни води до втория ни пасаж, цитиран в полза на порнѐиа да означава прелюбодейство. Този пасаж е текстът от Завета на 12-те патриарси за изкушението на Йосиф да извърши сексуален грях със съпругата на Петефрий [други преводи: Потифар – бел. прев.].
„Тези мои братя ме мразеха, а Господ ме обичаше: те искаха да ме убият, а Бог на бащите ми ме пазеше: пуснаха ме в яма, а Всевишният отново ме издигна: продадоха ме за роб… Бях взет в робство, но силната Му ръка ми помогна: и така Петефрий, главният готвач на фараона, ми повери къщата си, а аз се борих срещу безсрамна жена, която ме увещаваше да прегреша с нея … А накрая тя търсеше да ме въвлече в порнѐиа”[11].
Мнозина посочват този пасаж като доказателство, че порнѐиа означава прелюбодейство, тъй като тук имаме омъжена жена, която се опитва да привлече мъж, различен от съпруга й, и тази ситуация се описва като порнѐиа. На пръв поглед бих се съгласил, че това изглежда добро доказателство порнѐиа да може да се използва за описване на прелюбодейно поведение. Вярвам обаче, че ако разгледаме цялата картина, това, което ще видим, е, че изкушението на Йосиф към сексуален грях се описва като порнѐиа, тъй като той е „роб“ и като такъв той не казва: „А накрая тя търсеше да ме въвлече в прелюбодеяние“, а по-скоро „тя търсеше да ме въвлече в проституция“. И има основателни причини да се предположи така. Първо, това не нарушава нормалното използване на гръцката дума порнѐиа, за да може тя да се тълкува тук като проституция. Всъщност фактът, че Йосиф е бил роб, би могло да определи тази дума да се използва за него в тази ситуация по този начин. Второ, авторът на „Заветът на 12-те патриарси“ на друго място показва, че не е вярвал, че прелюбодеянието и порнѐиа са едно и също нещо:
„Друг извършва прелюбодейство (моихѐуо) и блудство (порнѐуо) и се въздържа от месо; но в своя пост той върши зло и чрез силата и богатството си извращава мнозина… ”(10:2, Свидетелството на Ашер, раздел 2 / PG 2:1121).
Дадени са многобройни примери, които показват, че порнѐиа е нещо различно от прелюбодейството (вкл. този от самия документ, който обсъждаме). Има смисъл само да се тълкува употребата на порнѐиа от Заветите по такъв начин, че тя да съвпада с нормалното използване на думата в гръцката литература (вкл. как самият документ я използва). И тези доказателства предполагат тук, че въпросът е проституция, а не прелюбодейство.
И отново, ако трябва да поспорим, нека кажем, че човек е намерил текст с гръцка литература, написан векове след времето на Исус, което използва порнѐиа по необичаен начин и „извън рамките“ – като описание на прелюбодейството. Това означава ли, че „клаузата за изключение” определено говори за прелюбодейство? Не. Това означава само, че много години след написването на Евангелието на Матей гръцки писател е използвал дума по необичаен начин, противно на начина, по който гръцките писатели обикновено са използвали същата тази дума. Човек може да напише своя книга, използвайки думата „слон“ по необичаен начин – за да опише куче, но това не означава, че думата „слон“ винаги ще се отнася за куче в цялата литература, написана преди книгата за слоновете.
Дори да може да се намери дума, използвана по необичаен начин повече от век и половина след времето на Исус, това само доказва, че думата по онова време се е използвала по онзи начин, а не че е била използвана по същия начин и по времето на Исус. Нека дадем практическа илюстрация за това: никой не би предложил сериозно да използва статия от вестник от ХХ в., за да даде определение на речника (набор от думи), използван в книга от ХVI в. Защо тогава хората предлагат да се използва гръцка литература, написана вероятно векове след Новия завет, за да се даде определение на този речник? В това няма много смисъл.
[1] Bart Ehrman, The Apostolic Fathers, Vol. 2 (Cambridge, MA: Harvard University Press, 2003), p. 169-171.
[2] Всички човек – дори с ограничени познания по гръцки – може да потвърди това противоречие при сравнението на Синайския сборник (вж. www.codexsinaiticus.org) с Атонския сборник, чиито снимки и преписи са публикувани в Kirsopp Lake’s Facsimiles Of The Athos Fragments Of The Shepherd Of Hermas (Oxford: Clarendon Press, 1907). Обърнете внимание, че www.codexsinaiticus.org използва нова система за номерация при „Пастирът“ и там въпросният пасаж се намира в 29:5.
[3] Странно – и заслужаващо да се обърне внимание тук, изданието на Лейк променя правописа на porneia – в Синайския сборник думата е изписана така: pornia.
[4] The Apostolic Fathers With An English Translation, Vol. 2, (London: William Heinemann, 1913, 1917 reprint), p. 5.
[5] Гръцкият текст от книгата на Kirsopp Lake The Apostolic Fathers With An English Translation, Vol. 2: The Shepherd Of Hermas, The Martyrdom Of Polycarp, & The Epistle To Diognetus (London: William Heinemann, 1917), p. 102.
[6] Вероятно би било уместно да отбележим, че днес има хора, които вярват, че Синайският сборник е фалшификат от ХIХ в., а не оригинал от IV в. сл. Хр. През 1862 г. д-р Константин Симонид, известен фалшификатор на ръкописи, твърди, че е създал ръкопис на Библията и апостолските отци, направен да изглежда като древно копие, в комплект с древни надписи върху остарял пергамент, предназначени за подарък за император Николай I от Русия. Подаръкът никога не е завършен, според Симонид, и в крайна сметка замисленият документ се озовава в манастира „Св. Екатерина“, където е „открит“ и се предполага, че е бил истинско древно копие. Други, отхвърляйки твърдението на Симонид, поставят под съмнение истинността на Константин фон Тишендорф (откривателят на ръкописа) и твърдението му как го е намерил. Претенциите на Симонид, че лично е създал този документ, са публикувани в The Journal Of Sacred Literature And Biblical Record, № 3, 10-1862 г., том 2: New Series (Edinburgh: Williams & Norgate, 1863) p. 248-250.
[7] “пòрне (от пòрнеми – продавам) буквално означава ‘проститутка под наем’ (като правило гръцките проститутки са били робини).” Geoffrey William Bromiley, Vol. 1, (Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans Publishing, 1985), p. 918.
[8] “пòрне ( , 4204) – проститутка, блудница (от пернеми – продавам)…” W. E. Vine (Thomas Nelson Publishers, 1996), p. 291, дефиниция за думата „проститутка“ [harlot].
[9] “Самите термини порнѐуон (бордей, публичен дом) и пòрне (курва) са свързани с пернѐми (продавам)…” Simon Hornblower & Antony Spawforth (Oxford University Press, USA, 1996), p. 1264, дефиниция за “проституция, светска”.
[10] 4204. пòрне; вероятно от пернеми (износ с цел продажба)…” (Foundation Publications, 1998), p. 1559.
[11] Заветът на Йосиф, 11:1-3. Основният гръцки текст е от PG 2:1128.
