Книгата „Освен поради блудство“ от Даниел Дженингс

Изтеглете тази книга във формат
PDF, EPUB или MOBI.

Възражение 6: Някои от гръцките речници, които имам, казват, че едно от определенията на порнѐиа е прелюбодейство, така че как би могла клаузата за изключение да не се отнася за прелюбодейство?

Това е може би един от най-объркващите аспекти на този въпрос, тъй като дори речниците изглежда не са съгласни как да се даде определение на порнѐиа. Някои го определят като сексуална неморалност (която включва прелюбодейство), но други го определят като блудство (което носи със себе си идеята за предбрачен секс). Ето фотокопия от дванадесет гръцко-английски речници, които определят порнѐиа като блудство или проституция (професия, която обикновено се осъществява от неженени лица, които извършват блудство с цел препитание). Обърнете внимание, че тези речници използват гръцките символи, така че порнѐиа се изписва така: Πορνεία или πορνεία.

Речник на гръцкия език – за ползване в колежи и училища[1]

Речник на гръцкия език – за ползване в колежи и училища

Гръцко-английски речник, основан върху немското дело на Франсис Пасов[2]

Гръцко-английски речник, основан върху немското дело на Франсис Пасов

Английско-гръцки речник[3]

Английско-гръцки речник

Гръцки речник на римския и византийски период от 146 г. пр. Хр. до 1100 г. сл. Хр.[4]

Гръцки речник на римския и византийски период от 146 г. пр. Хр. до 1100 г. сл. Хр.

Англо-гръцки речник, съдържащ всички думи в най-обща употреба[5]

Англо-гръцки речник, съдържащ всички думи в най-обща употреба

Новогръцко-английски речник[6]

Новогръцко-английски речник

Гръцко-английски речник, съдържащ всички думи в най-обща употреба[7]

Гръцко-английски речник, съдържащ всички думи в най-обща употреба

Гръцко-английски речник към Новия завет – според най-новите и най-добри познавачи[8]

Гръцко-английски речник към Новия завет – според най-новите и най-добри познавачи

Критичен гръцко-английски конкорданс на Новия завет, към който е добавен гръцко-английският речник на Грийн[9]

Критичен гръцко-английски конкорданс на Новия завет, към който е добавен гръцко-английският речник на Грийн

Непълен гръцко-английски речник[10]

Непълен гръцко-английски речник

Гръцко-английски речник на Тиро[11]

Гръцко-английски речник на Тиро

Речник на новозаветния гръцки език, нова платформа[12]

Речник на новозаветния гръцки език, нова платформа

В предишен раздел показахме, че общата употреба на порнѐиа е да се позовава на нещо, различно от прелюбодейството (т.е. блудство) и упоменатите по-горе 12 речника подкрепят това мнение. Защо тогава някои речници определят порнѐиа така, сякаш това е израз за сексуална неморалност? Отговорът на този въпрос е двояк.

Първата причина някои речници да представят порнѐиа като израз за сексуална неморалност се нарича „кръгови разсъждения“. Много хора тълкуват клаузата за изключение сякаш тя се отнася до прелюбодейство. Те твърдят, че Исус прави изключение за прелюбодейството; следователно каквато и гръцка дума да се използва, тя трябва да означава прелюбодейство. Подобен начин на тълкуване на гръцка дума обаче е напълно назадничав. Вие не тълкувате гръцка дума по това, което си мислите, че стихът казва; вие тълкувате стиха според това, което означава гръцката дума, въз основа на нормалното ѝ използване в друга литература (което в този случай категорично предполага нещо различно от прелюбодейство).

Второ, настъпило е много объркване поради употребата на порнѐиа като описание на проституцията (което, както беше отбелязано по-горе, обикновено е професия, при която неженени жени се въвличат в сексуално поведение). Объркването идва, когато се използва да се опише омъжена жена, която решава да стане проститутка. Неразбирането на употребата на тази дума в Септуагинтата за описване на проституиращата природа на нацията Израел като Божия съпруга до голяма степен е „виновник“ за пораждането на идеята, че това означава прелюбодейство.

Осъзнавам, че това ще бъде едно от по-трудните възражения да убедим ума на хората, защото разбираме, че „речниците не грешат“. В крайна сметка се обръщаме към речника, когато искаме да получим окончателния и безспорен отговор какво означава дадена дума. Това, което прави този случай уникален обаче, е, че това не е ситуация, при която всички речници се съгласяват кой е окончателният и безспорен отговор – това е случай, където речниците са в разногласие и ние се опитваме да разпознаем кое определение е правилно. Осъзнавам, че може да е трудно да приемем, че някои от ресурсите, на които сме разчитали като на окончателен авторитет, може да имат неточности, но реалността е, че речниците могат да имат грешки. Когато създава това, което ще се превърне в известния „Речник на Уебстър“, Ной Уебстър пише: „Във всички наши речници има принципни недостатъци; срещат се почти на всяка страница, като в голяма степен това надделява над предмета на такива трудове[13]. Една от причините, поради които той създава своя труд, е, че намира речниците, с които разполага, за пълни с грешки и иска да създаде нещо по-добро. И не само по времето на Уебстър в речниците е имало грешки. За да покажем колко лесно е речникът да греши, трябва само да посочим грешка в дефиницията, която водещият английски речник в света прави в продължение на 99 години. Оксфордският речник на английски език се смята за най-точния [верния] английски речник, създаван някога. На интернет страницата им се твърди, че „той се смята за одобреният авторитет в английския език“, че е „най-пълният запис на английския език, сглобяван някога“ и че е „ненадминато ръководство за значението, историята и произношението” в английския език. И все пак въпреки подобни твърдения за стабилност и увереност в продължение на близо сто години в него има грешна дефиниция за думата „сифон“ и историята за откриването на грешката помага да се хвърли малко светлина върху това как се появяват грешни вписвания в речника.

През 2010 г. д-р Стивън Хюз, професор по физика в Технологичния университет в Куинсланд, пише статия за сифоните (тръбите, които се използват за преместване на течност от едно място на друго и които обикновено се използват за прехвърляне на бензин от резервоара на автомобила в друг съд). Като физик д-р Хюз знае, че сифоните работят чрез гравитацията, но често срещана е заблудата, че атмосферното налягане прави сифоните да работят. Докато прави проучвания за статията си, той със съжаление установява, че дори Оксфордският речник на английския език популяризира това погрешно схващане, давайки определение на сифона като тръба, „използвана за оттичане на течности чрез атмосферно налягане“. В търсенето на правилна речникова статия [справка] д-р Хюз разказва следното:

Обширна проверка на електронни и хартиени речници не разкри нито един речник, който правилно говори за гравитацията като оперативната сила в сифона. Авторът е проверил цялата колекция от речници в библиотеката на Технологичния университет в Куинсланд… Проверени са над 25 онлайн речника (вж. Приложението) и нито едно определение не посочва гравитацията като оперативна сила в сифона[14].

Очевидно случило се е така, че един речник е допуснал грешката, а други – включително „приетият авторитет в английския език“ – са го последвали[15]. Когато служител от издателството на Оксфордския английски речник (OED) е попитан за грешката, отговорът им поставя повече въпроси, отколкото отговори [решения]. Те посочват, че „Записът в речника за сифон датира от 1911 г. и е написан от редактори, които не са били учени“[16]. Това е много показателно, тъй като показва, че дори в труд, който се смята за най-добрия речник в англоговорящия свят, някои от хората, които са го написали, дори не са били квалифицирани да пишат за това, което са направили, и в крайна сметка са заблуждавали хора в продължение на сто години. И колкото и да е изненадващо, макар да съм сигурен, че това ще бъде изненада за някои хора, наистина не би трябвало за нас да е така. Дори Ноа Уебстър не претендира за безпогрешност. След публикуването на едно от първите издания на своя вече известен речник, той признава – по повод критиките, на които е поставил своите предшественици – че „от недоволството, подразбиращо се в тази забележка, аз самият не съм напълно свободен…[17] и следователно той излиза с преработено издание на своя речник, защото смята, че предишният, който е написал, съдържа грешки.

И всичко това ни връща към първоначалния ни въпрос защо някои речници определят порнѐиа като прелюбодейство. Отговорът е прост. Речниците не са безпогрешни. Те се правят от хората, а хората правят грешки. Един човек е поднесъл погрешно разбиране на начина, по който е дефинирана думата и тази дефиниция се повтаря отново и отново, както устно, така и писмено, докато не стане общоприето значение за думата; но само защото нещо е общоприето, не означава, че е вярно. Нещо е вярно, независимо от това колко хора го вярват, когато то се основава на доказателствата, които сочат към истината. Вярвам, че умело е демонстрирано, че нормалното използване на порнѐиа преди, по време на и след Новия завет не е носило със себе си Възгледа за прелюбодейството, а, както е показано по-горе, има множество речници, които действително дават правилната дефиниция. Следователно трябва да се придържаме към доказателствата и да разчитаме на речници, които също се подкрепят от доказателствата, а не на това, което някои недобре изготвени речници имат да кажат.


[1] John Allen Giles, (London: Longman, Orme, Brown, Green, and Longmans, 1840).

[2] Henry George Liddell, Robert Scott, & Henry Drisler, (New York: Harper & Brothers, 1846).

[3] Charles Duke Yonge, (London: Longman, Brown, Green, and Longmans, 1849).

[4] Evangelinus Apostolides Sophocles, (New York: Charles Scribner’s Sons, 1900).

[5] Henry R. Hamilton, (London: John Weale, 1855).

[6] James Donnegan, (London: J. F. Dove, 1831).

[7] Henry R. Hamilton, (London: Lockwood & Co., 1871).

[8] W. J. Hickie, (New York: The MacMillan Co., 1911).

[9] Charles Frederic Hudson, Ezra Abbot, Thomas Sheldon Green, (Boston: H. L. Hastings, 1885).

[10] Henry George Liddell & Robert Scott, (Oxford: Clarendon Press, 1900).

[11] John Jones, (London: Longman, Hurst, Rees, Orme, Brown, and Green, 1825).

[12] Theodore Jones, (London: Elliot Stock, 1877).

[13] A Compendious Dictionary Of the English Language (New-Haven: Sidney’s Press, 1806), Preface

[14] Stephen W. Hughes, A Practical Example Of A Siphon At Work in Physics Education Journal, Vol. 45, No. 2 (March 2010), p. 162-166.

[15] Успях да проследя грешкат чак до изданието на Knight’s American Mechanical Dictionary (1881 г.), том 3, (Boston: Houghton, Mifflin & Co.), p. 2188, „siphon“.

[16] Lewis Page, Physicist Unmasks 99-Year-Old mistake in English dictionaries accessed March 1, 2011: http://www.theregister.co.uk/2010/05/10/siphon_dictionary_error/.

[17] A Compendious Dictionary Of The English Language (New-Haven: Sidney’s Press, 1806), Preface.

Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с използването на бисквитки. Още информация

Използването на бисквитки (HTTP cookies) в този сайт е разрешено чрез настройките на браузъра Ви. Ако продължите да използвате този сайт без да промените настройките на браузъра си или натиснете бутона "Приемам", това ще е съгласие за използването на бисквитки.

Бисквитките са малки записи информация, които се правят от браузъра във Вашия компютър, за да се удостовери и поддържа сесията на посещението и необходимите за нея данни, а също и за да се настрои сайтът да работи по най-подходящият за Вас начин.

Новите закони на Европейския съюз изискват при запис на бисквитки, потребителят задължително да бъде информиран и да даде съгласието си. За да продължите да използвате сайта, трябва да се съгласите с използването на бисквитки.

Затвори