Christian.bg Българска Християнска Мрежа
Изтеглете тази книга във формат
PDF, EPUB или MOBI.
Нека задълбаем още по-дълбоко
Нека задълбаем още по-дълбоко с нашето разследване в ясните пасажи. Във всеки от горните случаи Исус казва, че ако влезе в повторен брак, тогава човек (той или тя) „прелюбодейства“. Въпросът е как той/тя „извършва“ прелюбодейство. Дали веднъж (в момента, в който за първи път се сключва новият брак) или непрекъснато „извършват“ прелюбодейство, докато се намират в новия брак? Разглеждането на гръцкия изказ в тези стихове ни дава отговор на този въпрос. Във всеки от тези пасажи гръцкият глагол „прелюбодейства” е в сегашно време. Сегашното време в гръцки език обикновено показва, че нещо се случва непрекъснато по текущ начин; т. е. несвършен вид на глагола. Когато гръцки глагол се пише в сегашно време, това означава, че действието продължава от момента на започване до момента на говорене в настоящето – използва се форма от несвършен вид [бел. прев.]. Това разбиране как нормално се използва сегашното време в гръцки език е добре засвидетелствано от гръцките учени:
„Сегашното време се отнася до това, което обикновено се описва като непрекъснато действие, понякога наричано линейно или продължаващо действие. Това е действие, което е започнало в някакъв момент от неопределеното минало и не е приключило. То е „сегашно“ в смисъл, че продължава и в настоящето. Предоставя ни се картина в сегашно време, нещо, което се случва сега. Това граматическо време определя действие, което в момента продължава така, както е започнало“ (Джоузеф Уеб, Робърт Кисар, гръцки за проповедници, Chalice Press: 2002, с. 46).
„Сегашното време е основно линейно или продължително, продължаващо по своя вид действие. Продължителното [несвършеното – бел. прев.] понятие може да бъде изразено графично с непрекъсната линия (–), тъй като действието е просто непрекъснато“ (James Hewitt, New Testament Greek, Hendrickson Publishers: 1986, p. 13).
„Гръцкото сегашно време представя по смисъла си по-близко на английското Present Continuous [сегашно време с глагол в несвършен вид – за български език – бел. прев.], отколкото Present Simple“ (John William Wenham, Henry Preston Vaughan Nunn, The Elements of New Testament Greek, Cambridge Univ. Press: 1991, p. 27).
„Същината на сегашното време изразява непрекъснато (или продължително) действие…“ (John Thompson, A Greek Grammar: Accidence and Syntax For Schools and Colleges, John Murray: 1902, p. 314).
„Сегашното време се използва за сегашно време и има непрекъснат вид действие.“ (J. Lyle Story, Cullen I. K. Story, Peter Allen Miller, Greek To Me, Xulon Press: 2002, стр. 14)
„Сегашно време изразява повторение, навик, продължителност; аористът [т. е. минало свършено време, един неотменим акт на предаване“ (William Webster, The Syntax And Synonyms Of The Greek Testament, Gilbert and Rivington: 1864, p. 89)
„Сегашно време бележи непрекъснатост; аористът – единичен [еднократен] акт; бъдещeто (много рядко в Новия завет) – намерение или бъдеще; а минало неопределено време – завършено действие“ (Samuel Gosnell Green, Handbook To The Grammar Of The Greek Testament: Together With A Complete Vocabulary, Fleming H. Revell:1886, p. 324).
„Сегашното време обикновено означава непрекъснат вид действие. Показва „действие в ход“ или „състояние на продължителност“. Когато се използва в изявително наклонение [т. е. обикновени съобщителни изречения – бел. прев.], сегашното време означава действие, което се извършва или се случва в настоящия момент. (Greek Verbs, Shorter Definitions, www.ntgreek.org[1]).
Загатването (подразбирането) от думите на Исус, както е засвидетелствано от горните гръцки учени, е, че ако двама души сключат брак, който Исус определя като прелюбодеен, те непрекъснато прелюбодействат всеки път, когато имат полово сношение.
Сегашни времена с въображаем изказ в минало време
Подобно разбиране на поученията на Исус за развода и повторния брак несъмнено кара много хора да се чувстват неудобно. И така, в опит да загладят онова, което всъщност е казал Исус, някои тълкуватели са се опитали да поддържат тезата, че сегашното време в тези пасажи е това, което се нарича „сегашно време с изказ в минало време“. Никое проучване по този въпрос не би било пълно, без да се изследва такова време, тъй като всеки, който изучава темата за развода и повторния брак, ще се натъкне на този термин. На гръцки времето „аорист“ (aorist tense) [минало свършено време – бел. прев.] е начин за писане на глагола така, че да се разбира описание на действие, чиято продължителност е неопределена [несвършена – бел. прев.] по своята същност:
„Постоянната характеристика на минало свършено време във всички негови наклонения, включително причастията, е, че то представлява действието, обозначено с него за неопределено време; т.е. просто като събитие, от една страна нито представящо го в ход, от друга страна нито утвърждаващо съществуването на неговия резултат. Следователно наименованието „неопределено“ се разбира като приложимо за граматическото време във всички негови употреби“[2].
„Аористът“ [минало свършено време] може да се използва за описване на събитие, което се случва, но за което не може да се каже точно колко дълго се е случвало или ще се случи. То е неопределено. Както беше отбелязано по-горе, „сегашно време“ обикновено се използва за означаване на действие, чиято продължителност е определена – в смисъл, че е непрекъсната по своята същност.
Понякога, когато гръцки глагол е написан в „сегашно време“, е ясно, че описаното действие ще продължи, но няма да продължи вечно. Когато случаят е такъв, се използва терминът „aoristic present“ за описание на този глагол. Пример за това се намира в разрешението на Агрипа – в Деяния 26:1 – Павел да говори.
Тогава Агрипа каза на Павел: „Разрешено ти е (aoristic present; на български език: минало страдателно причастие, отглаголна форма – бел. прев.) да говориш за себе си“.[3].
Когато говори с Павел, Агрипа му каза в сегашно време, че му е „позволено“ да говори, но е ясно, че разрешението на Павел няма да продължи вечно. В крайна сметка Агрипа ще се умори и ще си легне, а Павел вече няма да има разрешение да говори с него. Действието на глагола е непрекъснато, в смисъл че Павел е успял да продължи да упражнява разрешението на Агрипа, но това разрешение да говори в крайна сметка е щяло да приключи, въпреки че няма как да определим кога това разрешение би престанало да продължава. Ето защо А. Т. Робъртсън посочва в своята „Граматика на гръцкия Нов завет“, кн. 1, следното:
aoristic present = неопределено действие в сегашно време, а aoristic past (изявително наклонение) = неопределено действие в миналото[4].
„Aoristic present“ е действие, което се случва в настоящето, но без да се определя колко дълго ще се случва. Продължителността му е „неопределена“.
След като дадохме основно разбиране за „aoristic present“, нека сега разгледаме как това понякога се прилага към ученията на Исус относно прелюбодейството с повторния брак и защо е неправилно да се прилага към тези пасажи.
Когато хора защитават тезата, че клаузите за прелюбодеяние на Исус са „aoristic present“, те винаги твърдят, че действието на „извършване на прелюбодеяние“ се случва или по време на втората церемония по брака (т.е. събитието, с което настъпва повторен брак), или при консумирането (първи сексуален акт) на втория брак. По техния начин на мислене „прелюбодейството” се случва само по времето и мястото на размяната на брачните клетви при втория брак или по времето и мястото на консумирането на втория брак, и след това престава да продължава. Ето как всички статии и книги, които съм чел, използват „aoristic present“ в своите тълкувания на ученията за развод на Исус. Следващите стъпки ще обяснят как трябва да се тълкуват онези пасажи за развод, за които се смята, че са „aoristic present“.
- Мъжът е женен;
- Мъжът се развежда със съпругата си и се жени повторно;
- Мъжът прелюбодейства, като участва в друга брачна церемония / консумира втория брак;
- Мъжът престава да прелюбодейства, след като брачната церемония / първото консумиране на брака приключи.
Проблемът с този начин на използване на „aoristic present“ е, че той нарушава основната причина, поради която се използва „aoristic present“, а именно за описване на събитие, което е неопределено по своята същност. Като определят прелюбодейството да се случва само по време на втората брачна церемония или първото консумиране [на втория брак], привържениците на това мнение си противоречат. Ако могат да определят кога започва и свършва прелюбодейството, тогава това не би могло да бъде употреба на „aoristic present“. Не забравяйте, че според гръцката граматика на А. Т. Робъртсън, „aoristic present“ е неопределено действие в настоящето“. Ето защо озаглавих този раздел така: „Сегашни времена с въображаем изказ в минало време“. Ако човек може да определи кога е настъпило събитието (което поддръжниците на това тълкуване/превод твърдят, че могат да направят), то това не може да бъде пример за „aoristic present“.
Когато иска да разбере какво действително означават думите в изречението, човек трябва да вземе предвид контекста на мястото, където тези думи се появяват. Разглеждането на целия контекст на един от пасажите за развод и повторен брак, за които говори Исус, ще ни даде по-ясно разбиране за това колко дълго трае прелюбодейството. В Лука 16:18 Исус заявява:
„Който оставя (англ. сегашно продължително време; бълг. сегашно време, несвършен вид) жена си и се жени (сегашно време, несвършен вид) за друга, прелюбодейства (сегашно време, несвършен вид), а който се жени (сегашно време, несвършен вид) за нея, която е оставена от съпруга си, прелюбодейства (сегашно време, несвършен вид)“.
Когато погледнем поученията на Исус за развода и повторния брак в Лука 16:18, става ясно, че действието прелюбодейство всъщност е свързано с другите две действия „отпращане на съпругата“ и „влизане в друго задомяване“, всички от които са в гръцкото сегашно продължително време [български: сегашно време, несвършен вид на глагола – бел. прев.]. Когато погледнем гръцкия в този пасаж, виждаме, че поради използването на сегашно време този пасаж в действителност казва:
„Който оставя (вм. изостави) жена си и влиза (вм. влезе) в брак с друга, прелюбодейства (вм. изпрелюбодейства); а който влиза (вм. влезе) в брак с нея, която е оставена от съпруга ѝ, прелюбодейства (вм. изпрелюбодейства).“
Или (на английски, според текста на автора – бел. ред.):
„Който продължава да оставя жена си и влиза в продължаващо и постоянно състояние на брак с друга, извършва продължаващо [и постоянно] прелюбодейство; а който влиза в продължаващо и постоянно състояние на брак с нея, която е оставена от съпруга си, извършва продължаващо [и постоянно] прелюбодейство.“
Актът на извършване на прелюбодейство зависи от двата акта на оставяне на една жена и влизане в друга брачна връзка. С други думи, докато някой „оставя жена си“ и живее (стои) във връзка, в която „е женен за някоя друга“, той прелюбодейства. Не виждаме това разбиране на пасажа, защото разглеждаме развода и повторния брак като еднократни събития. Можем да посочим датата, на която разводът ни е постановен от съдия, както и датата, на която е сключен новият ни брак. Това е така, защото мислим за „развод“ и „брак“ като съществителни (предмети), а не глаголи (действия). Хората действително пропускат казаното от Исус в този пасаж, защото възприемат първите две действия като съществителни, когато в действителност те са глаголи в сегашно време, несвършен вид. Когато „оставя жена си“, мъжът не го прави само в деня, в който се разведе с нея. Той продължава да я оставя, докато отказва да се помири с нея (да се съберат заедно, да се сдобрят – бел. ред.). И когато мъжът „се жени за друга“, той не го прави само в деня, в който се случва церемонията. Мъжът продължава да е в брак с „новата“ жена, докато живеят като семейна двойка. Това е ключът за определяне на продължителността на прелюбодейството.
Мъжът оставя своята съпруга
+ Живее в брачно състояние с нова жена
= Извършва прелюбодейство (несвършен вид на глагола – бел. прев.)
Това е най-последователното и логично разбиране за това как работи прелюбодейството, но ние не успяваме да го осъзнаем, защото не взимаме предвид, че всеки от тези три глагола е взаимосвързан. Ако бъде отнета една част от уравнението, целият отговор се променя. Ако първата жена на мъжа умре и той вече не може да я остави, той престава да прелюбодейства. По същия начин ако престане да живее в брак с новата жена, той също престава да прелюбодейства. Трите части на уравнението вървят заедно.
Боя се, че методът на „aoristic present“ за тълкуване на учението на Исус относно развода и повторния брак се е родил по-скоро от удобство, отколкото от убеждение. Той предоставя удобен начин за заобикаляне на така неудобните поучения на Исус относно постоянния характер на прелюбодейството в повторния брак, но не се основава на солидна гръцка граматика.
Идеята, че човек може да влезе в небиблейски развод и повторен брак без да е в непрекъснато състояние на прелюбодейство, стана популярна през ХХ век като отговор на големия брой разводи и повторни бракове, които се случват тогава. Във всичките ми проучвания по този въпрос преобладаващото мнозинство от богословите, които открих преди ХХ в., твърдят, че онези, които са встъпили в небиблейски повторен брак (независимо от това как ги описват), са били в състояние на непрекъснато и постоянно прелюбодейство. Да се каже, че хората, които са се развели и са се оженили повторно без одобрението на Писанието, не извършват прелюбодеяние, означава да се отхвърли 1900 години християнско тълкуване на това как Бог гледа на небиблейския втори брак.
Мисли върху привилегията от Павел
Никое обсъждане върху развода и повторния брак не би било пълно, без да се изследва това, което често се нарича „привилегията от Павел“. Заедно с Възгледа за прелюбодейството тя е станала част от официалната позиция на основните евангелски църкви [превод на редактора]. Тя се основава на казаното от ап. Павел в I Коринтяни 7:13-15, а именно:
И жена, която има невярващ съпруг и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. Защото невярващият съпруг се освещава чрез съпругата, а невярващата съпруга се освещава чрез съпруга, иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи. Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени под брачния закон. Бог обаче ни е призовал към мир.
Тези, които се придържат към привилегията от Павел, вярват, че в брака между християнин и нехристиянин (невярващ) този пасаж учи, че ако невярващият брачен партньор си тръгне, вярващият партньор вече не е под робството на брачния договор и следователно е свободен да се ожени/омъжи повторно. Тъй като повечето бракове в Съединените щати са между хора, които претендират, че са християни (както се вижда от големия брой бракове, които се сключват в християнските църкви пред християнски служители), онези, които се придържат към привилегията от Павел, тълкуват този текст, че означава следното: във всеки случай, когато има изоставен брачен партньор, невиновната страна е свободна да се ожени/омъжи повторно. Те разсъждават, че никой истински вярващ не би изоставил съпруга/-ата си, и следователно ако единият изостави другия, това е доказателство, че изоставящият не е истински вярващ и привилегията от Павел ще влезе в сила.
Интересното е, че макар това тълкуване да съществува от векове, то не е било чак толкова популярно сред повечето протестантски деноминации преди вълната разводи в САЩ. Преди 70-те години на миналия век е имало няколко деноминации, които са приели това тълкуване, но повечето, които са разрешили повторен брак, са го направили само когато се е случило прелюбодейство. Всичко това се е променило, когато щатите един по един са започнали да променят своите закони за развод, като позволяват развод без вина. След въвеждането на развода без вина съпругът или съпругата могат да изоставят брачния си партньор без никаква [основателна] причина и църквите изведнъж изпадат в затруднение: как да се справят с големия брой изоставени брачни партньори, които или са се оженили/омъжили повторно, или са искали да се оженят/омъжат повторно, и в същото време да се ползват с привилегиите на членство в църквата. „Привилегията от Павел“ изглежда е осигурявала лесен изход от много неудобна ситуация. Проблемът обаче е, че този начин за определяне на това, което Павел е имал предвид, директно противоречи на онова, което Исус поучава по отношение на възможността невинна, изоставена съпруга да се омъжи повторно. На две места Исус изрично казва, че изоставената съпруга няма привилегията да се омъжи повторно.
И ви казвам: който напусне жена си освен поради блудство и се ожени за друга, той прелюбодейства, а който се ожени за нея, когато тя е напусната, той прелюбодейства (Мат. 19:9).
Който остави жена си и се ожени за друга, прелюбодейства, а който се ожени за нея, която е оставена от съпруга си, прелюбодейства (Лк. 16:18).
И в двата откъса Исус описва ситуации, за които съвременното тълкуване на привилегията от Павел би казало, че те могат да се оженят повторно, но Исус казва, че не могат. И в двата откъса Исус описва жена, зарязана (оставена) от съпруга си, защото той вече не иска да бъде с нея. Със сигурност никой истински вярващ не би направил това. И все пак, въпреки че е изоставена от съпруга си, чието поведение го представя като невярващ, Исус заявява, че ако съпругата повторно се омъжи, тя съгрешава (прелюбодейства). Ето защо съвременното тълкуване на привилегията от Павел е погрешно: напълно противоречи на това, което Исус учи по отношение на развода и повторния брак в случай на изоставяне. Онези, които се опитват да оправдаят повторния брак въз основа на I Коринтяни 7:13-15, трябва да го направят (и могат да го направят единствено) като игнорират това, което Исус учи за този тип обстоятелства. Ако Павел е казал нещо неясно, което изглежда противоречи на Исусовите поучения, здравият разум ни казва да го тълкуваме в светлината на това, което Исус ясно е казал.
И така, за какво пише в I Коринтяни 7:13-15? Е, можем да сме сигурни, че не става дума за свободата да се ожени/омъжи някой повторно, защото в същата глава Павел излага принципа, че без значение какъв вид „робство“ той е имал предвид тук, една жена е „обвързана“ към съпруга си през целия му живот (дори и да се разделят).
Съпругата е обвързана от закона докато съпругът ѝ е жив; но ако съпругът ѝ е мъртъв, тя е свободна да бъде омъжена за когото желае; само в Господа (I Коринт. 7:39).
Така че каквото и „робство“ тук Павел да има предвид, то няма нищо общо с това, че една жена може да се омъжи повторно, ако невярващият ѝ съпруг си тръгне. Подобно тълкуване изисква човек да накара Павел да си противоречи тук в рамките на няколко стиха разстояние. Много вероятно ап. Павел използва термина „робство“, за да обозначи стреса от смесената брачна ситуация между вярващ и невярващ. В езически условия съпруг, който не е вярващ, може да окаже натиск върху вярващия си партньор да се покланя на старите богове или да се отрече от Христос. Вярващият, знаейки, че Бог иска от него да стори всичко по силите си, за да спаси брака, може да се почувства притиснат да се поддаде на това изкушение, за да запази семейството. Със сигурност някои ранни смесени бракове са довели до това невярващият да си тръгне и да каже на вярващия, че не може да се върне освен ако не се откаже от новата си религия. Изглежда в I Коринтяни 7:13-15 Павел казва, че не е нужно човек да се чувства „в робство“, за да се отрече от Христос в името на това да угоди на половинката си. Ако неговият партньор иска да си тръгне, нека си тръгне, ако подобна постъпка ще доведе до това другият да прави компромис с покорството си към Христос. Но само няколко стиха по-надолу ап. Павел също ги подсеща да помнят, че ако партньорът напусне, „съпругата е обвързана от закона, докато съпругът ѝ е жив“ (I Коринтяни 7:39).
[1] http://www.ntgreek.org/learn_nt_greek/verbs1.htm#INDICATIVE, accessed September 23, 2011.
[2] Ernest De Witt Burton, Syntax Of The Moods And Tenses In New Testament Greek (Chicago, IL: University Press Of Chicago, 1896), p. 16.
[3] Личен превод на автора.
[4] A Grammar Of The Greek New Testament In The Light Of Historical Research, Vol. 1 (New York, NY: Hodder & Stoughton, George H. Doran Co., 1914), p. 865.
