Начало » Публикации » Семейство » Деца » Дисциплина » Милост и дисциплина в християнското семейство

Милост и дисциплина в християнското семейство

Кога е добре да дисциплинираме децата си и кога да им показваме милост?

Баща и детеИстината е, че този въпрос не е от типа „или…или“. Милостта и последствията вървят ръка за ръка и ние трябва да погледнем към Христос, за да разберем същността на този принцип.

Знаеш как става. Както се случва, когато казваш на детето си да си почисти стаята хиляди пъти и нещата не се получават. Накрая връхлиташ в стаята, удряш една гневна тирада и го наказваш гневно до 20-годишна възраст. Въпреки че това не си ти. Ти обичаш детето си и искаш да му покажеш милост. Това е библейският начин, нали? Всеки се нуждае от милост, дори и ти. Но сякаш милостта ти изглежда така, все едно се съгласяваш с лошите действия на детето си без наказание и последствия. Когато обаче ти чувстваш вина за нещо, именно милостта (благодатта) е това, на което се надяваш.

От друга страна, дисциплината също е библейски принцип. Твоето дете трябва да разбере, че действия му имат последствия. Единственият начин човек да се поучи от грешките си е като се изправи срещу болката и последствия от действията си.

„Да им покажеш милост? Моля, моля! А те разбират ли колко много ме нараняват? Как ще се научат да не правят това отново?“

Милост срещу Последствия

Чувстваш, че трябва да избереш едно от двете. И милостта, и дисциплината изглеждат правилни и библейски принципи. Но как могат да функционират заедно?

Те наистина могат: Исус показваше милост към хората, но също и им позволяваше да се изправят срещу последствията от своите действия. Така че съчетаването на двата принципа не само е възможно, но дори ни е заповядано да го правим, ако искаме да бъдем като Христос. Но как да се получи вкъщи?

Отговорът се състои в приемането на концепцията за милостта и последствията от действията, и пречупването им през призмата на благовестието. Когато започнем да виждаме отношенията с нашите деца така както нашият небесен Баща ни вижда през призмата на това, което Исус е направил за нас, тогава ние ще бъдем способни да разберем как тези две истини могат да вървят ръка за ръка и да изграждат по-силни връзки между нас и нашите деца. Нека погледнем по-задълбочено върху тези две истини и как те си съответстват.

Избирането на милостта и последствията като родител

Аз обичам децата си. И искам най-доброто за тях – дори да им дам повече отколкото мога. Това е желанието на всеки любящ родител и ми е лесно да показвам милост към децата си:

„Твоят научен проект трябва да бъде представен утре? Добре. Ще ти помогна. Все пак, не искам семейство Медфорд да стане за посмешище на Панаира за наука тази година. Просто няма как да се случи. Ето, ще бъда милостив.“

Но, ако милостта е само това да освобождавам децата си от техните задължения, как те някога ще се научат да не чакат до последния момент преди да видят дали новият им макет на вулкан за панаира изригва лава? Милостта всъщност се отнася до възстановяването на взаимоотношенията. Когато показвам на детето си милост, това не означава да го освободя от задълженията му, а по-скоро да възстановя взаимоотношенията между ни, които са били нарушени от непослушанието. Тогава последствията от непокорството ни дават възможността да засилим връзката си, макар и преминавайки през болка и борба.

Писанието е пълно с примери за това как Бог използва болката в нашия живот, за да изгради характер и да засили вярата ни (виж Евреи 12:6,7; Притчи 3:11,12). Дисциплинирането на детето никъде в Словото Божие не е показано като негативно нещо, а напротив, то винаги е за да изгражда и подсилва връзката ни с тях и любовта помежду ни. Когато връзката бъде възстановена чрез покаяние и прошка (милост), то тогава наказанието може да бъде наложено с грижа и обучение (последствия).

Но тук възниква проблемът. Толкова много пъти показваме фалшива милост на децата си без да им налагаме наказание. И тогава, когато изглежда, че проблемът не е решен, ние отговаряме с гняв и изпитваме чувство на безсилие. Често отлагаме дисциплината, през цялото време, чувството на безсилие нараства и се засилва и накрая налагаме наказание без загриженост и любов. Тогава нашите деца наистина не усещат милостта, защото не знаят какви са отношенията ни в такъв момент. Всичко, което виждат е нашия гняв, а състоянието на взаимоотношенията помежду ни е оставено настрана.

Изпробвай това у дома

Знам какво си мислиш: „Всичко това звучи чудесно в една приятна малка статия, но как би могло да намери приложение у дома?“

Ето един малък сценарии, за да видиш дали милостта и последствията от действията могат да функционират заедно.

Преди да дойде времето, когато твоето дете да изчисти стаята си, свикай семейно събрание. На това събрание съобщи ясно на детето си какво очакваш от него и че е време да изчисти и подреди стаята си. Струпването на всички неща накуп в гардероба не се брои за „почистване“. Също така ще му съобщи какви ще бъдат последствията, ако не се подчини. Да кажем: „Ще останеш без телефон за три дни.“ Изглежда честно.

Настъпва денят за почистване, но стаята не е почистена и подредена. Това всъщност не е голяма изненада за теб. Сега е време за разговор. Напомняш какви са били правилата и последствията от неизпълнението и така обясняваш защо телефона на детето ще стане твой за следващите 72 часа. Това е болезнено. Но последствията са такива. Със сигурност ще последва ридаене и гневно скърцане със зъби, но виж: Наказанието е заради непокорството, а не за непочистената стая. Не си ти този, който е измислил правилата. Това е Петата заповед от Десетте Божии заповеди: „Почитай баща си и майка си.“ Бог го е заповядал. Тоест, дисциплината не се отнася само до нарушаването на определените правила у дома, но и до греха.

Ето тук идва милостта. Взаимоотношенията на детето с теб и с Бога са били нарушени. Следва детето да признае вината си и да помоли за прошка теб и Бог. Ти можеш да покажеш милост (и да възстановиш тази връзка), защото вече си бил помолен за прошка. И защото Бог е показал милост към теб.

Въпреки, че детето получава последствията от действията си, връзката е възстановена. Дори може да покажеш още милост като помогнеш в почистването на стаята или върнеш телефона един ден по-рано. Това може да ти изглежда прекалено просто, но концепцията е вярна и изпитана. Здравите отношения осигуряват винаги една добра среда за израстване, дори когато това израстването е съпроводено с малко болка. Колкото повече се стремиш да се доверяваш на Божието Слово относно дисциплинирането на твоите деца, аз вярвам, че Бог ще благослови твоя дом и всички взаимоотношения в него.

Започни разговор

Дали за 5 минути в колата или за един час заедно на вечеря, търси малките моменти през деня, в които да общуваш с детето си!

Тук съм посочил някои от въпросите, с които може да започнеш разговора. Използвай ги свободно в живота си – споделяй твоя опит и вяра! Имай предвид, че за много от децата може да се окаже неудобно да се отпуснат пред родителите си! Уважи тяхното желание за конфиденциален разговор или дори обмисли възможността да се проведе разговор на разходка или някъде, където не е нужно да се гледате очи в очи!

  • Как мислиш, че Бог използва нашите неуспехи?
  • Кога за последно си показал милост към някого?
  • Кога беше последният път, когато научи нещо ново от провал?
  • Каква е разлика според теб между милост и прошка?
  • Кой според теб най-много те дисциплинира?
  • Виждаш ли Бог като дисциплиниращ?
  • За какво да се моля за теб?

 

Автор: Гранд Медфорд
Източник: LifeWay.com
Оригинална статия: http://www.lifeway.com/Article/how-parents-can-show-grace-and-give-biblical-discipline#author_bio_0
Превод: Нели Стоименова за Christian.bg