Литература

КнигаИскате да учите своите деца на литература? Тогава имате проблем! От една страна имате голям брой добре написани книги без Бог и без надежда в света. От друга страна, можете да намерите пълна кола с евангелски глупости („Старата история за Йосиф и жената на Потифар! Новите висоти в библейската романтика!“) и здравословни захаросани боклуци („Полиaна среща близнаците Бобси“).

Днешните родители, които са загрижени относно литературата, често се чувствуват принудени да избират между това да се хранят с храна, приготвена от световноизвестен готвач, който постоянно трови храната, и постоянна диета от Туинки, приготвена от християнски фабрични работници.

Има ли друга възможност?

Домашните училища превъзхождат всички останали в обучението на децата да четат. Веднъж научени да четат, децата преминават с ентусиазъм през всички добри книги в къщата и тогава идва главният проблем – Какво да правим сега? Нашите деца нямат къде да отидат.

Всички ние искаме да намерим един Съвършен Списък с Книги, нали? За да започнем, се нуждаем от книги, изградени върху здрав библейски принцип. Разбира се, под „здрав библейски принцип“ нямам предвид книга, в която всеки се спасява в последната глава и героинята се омъжва за момчето, което е било толкова високо, чернооко и набожно. Сантиментализмът не е точно здрав библейски принцип. Здравите библейски принципи включват истини като „Каквото посее човек, това ще пожъне“,  и „Открит укор е по-добър от скрита любов“. За някои книги може да ни се струва, че не заявяват толкова ясно тези (и други) библейски истини. Разказът може да има щастлив край или да няма, но дали има справедлив край? Верността наградена ли е, лицемерието изобличено ли е, злото показано ли е като безсмислено в крайна сметка? Има ли намек за окончателна надежда или нихилистично отчаяние? Злото възхвалявано ли е, осмивано ли е, омаловажавано ли е, симпатизира ли му се – четирите погрешни начина да се отнасяме към злото – или е презирано? Злото като психологически проблем ли е представено или като морална реалност? Доброто като скучно ли е представено или като силно? Това са въпросите, които трябва да си зададем.

Второ, библейското мислене и завладяващото писане трябва да вървят заедно. За съжаление, това съчетание е рядко срещано в нашето общество. Това е едно свидетелство за пораженческото мислене, което е обхванало евангелските християни поради общото обществено отстъпление през миналия век. Време е да променим това. Като вярващи християни, нашето желание трябва да бъде да правим всичко за Божията слава. „Хората на Словото“ трябва да бъдат „хора на добрите слова“. Това означава, че ние не сме задължени да пишем и разбира се да четем некачествена християнска литература. Нека бедните писатели на „библейски романси“ и безжизнени вдъхновения намерят по-уважавано занимание: например да продават стари автомобили.

Трето, библейската вяра не е морализъм. Това, което мнозина разбира под християнски книги, е просто прилични книги – някоя история за деца със стандарти на Дисни. Тези неща рядко са християнски; често те са номинално езичество. Когато този принцип не е разбиран, много родители са изкушени да преценяват книгите според някои много прости критерии, като „Има ли нецензурни думи в книгата“? Проблемът, разбира се е, че много отвратителни книги отговарят на тези критерии, като например Хедър има две майки.

Четвърто, нашият съвременен морализъм е отделен от библейската основа и се определя от последната мода в съвременната етика, била тя политическа коректност, проблема със самоуважението, феминизъм и какво ли не. Следствието е, че читателят се сблъсква, например, с крал Артур опитващ се да се справи със своя комплекс за малоценност. Махнете се, дяволи, които работите чрез такава измама! Всички знаем, че крал Артур се е справил с проблема за самоуважението: вижте, Кръглата Маса, на която всеки рицар е имал равноправна почит. Освен това, съмнението в собствените сили вероятно изчезва, когато прободеш своите първи десетина противници със силата на своята десница и със своя светкавичен меч.

Пето, ако вашите деца са научени да мислят като християни за Божията слава, те ще бъдат способни да четат и анализират, и до определена степен да оценяват писанията на безбожни писатели, които въпреки това са виртуози. Например някой може да оценява някои от трудовете на Твен, докато разбира неговото отчаяние и отказва да го следва в това. (Постоянна диета на Твен, обаче, би могла наистина да представлява изкушение към цинизъм и отчаяние.)

Шесто, нека не използваме книги по начина, по който нехристияните използват телевизията – като евтина бавачка. Ние сме отговорни за това какво влиза в умовете на нашите деца. Няма значение дали източникът е телевизията, съседските деца или книгите, вземани от библиотеката. Книгите не са просто забавление – възглед, въведен в нашето общество от Едгар Алън По, който отхвърля всякаква нравствена или обучаваща роля на литературата. Тъй като смятаме, че четем това или онова за забавление, и тъй като когато се забавляваме, искаме да се отпуснем, и като християни за да се отпуснем, авторът и книгата трябва да бъдат „безопасни“, искаме списък от книги, които да не съдържат нищо проблемно, спорно или проблематично. Така желанието за един безопасен евангелски Списък с книги е само по себе си нещо, което сме взели от света. Това въобще не е християнско отношение; то е светско.

Как учим децата си да разпознават безсмислените писания, да се възхищават и подражават на великите произведения и да избягват коварно злите, но повърхностно „чисти“ писания? Един от най-важните начини да преподаваме литература е чрез четене на глас като семейство. В хода на четене има много възможности за отговори, дискусии, несъгласия и обучение. Книгите, поместени в линковете в тази страница, биха могли да ви дадат някои идеи от къде да започнете. От Мечо Пух до Пътешественикът, светът е пълен с хубави книги, на които можем да се наслаждаваме заедно за Божията слава.

Дъглас Уилсън

(Превод: Юлияна Матеева)