Christian.bg Българска Християнска Мрежа
Децата, обучавани у дома, превъзхождат своите връстници, които са обучавани в държавни училища. Това е признание за победата на най-разпространеното християнско движение в САЩ – домашното училище.
Следната статия в Уолстрийт Джърнъл от последните дни привлече вниманието ми:
Когато Андреа Йейтс удави петте си деца във ваната, веднага изникна цял хор от учени глави, психоаналитици и експерти по грижи за децата, които се кълняха, че домашното образование е подтикнало Андреа към това. Но когато отбор от домашно образовани тинейджъри от Тенеси спечели национално състезание, което изисква бързо логическо мислене, едва ли се чува и звук, освен във вестника на техния роден град, The Chattanooga Times Free Press.
В последните години стана обичайно хоумскулърите [от homeschool -домашно училище; бел. прев.] да имат широко представяне на състезанията по английски език и география. Но тяхната победа този месец на Националния средношколски шампионат по право в Сейнт Пол, Минесота, е още по-вълнуваща, защото това състезание – предназначено да насърчава познаването на законовата система на САЩ – не може да бъде принизено до просто упражнение по зубрене. Както се казва в Интернет страницата на състезанието, то е основано върху спобността за „критично мислене, четене, говорене и съдебна защита“.
„Когато образоваш децата си у дома, първият въпрос, който винаги чуваш от другите, е [относно] социализацията,“ разказва Джеф Атъртън, юрист от Чатануга, който е треньор на отбора победител. „Затова за мен най-насърчително беше да седя на тържеството по награждаването, когато още не знаехме кой е победителят, и да виждам как деца от цялата страна идваха при нашия отбор и казваха, че са ни подкрепяли с аплодисментите си. Вярвам, че това е награда за доброто възпитание и приятелското отношение, което нашите деца показаха по време на състезанията и извън тях.“
Г-н Атъртън, който е председател на местната асоциация за домашно образование, казва, че макар хоумскулърите все още да срещат съпротива, „стените започват да падат.“ Може би това е защото растежът на домашното образование прави по-трудни подигравките срещу неговите ученици. Дори според неохотната оценка на Министерството на образованието повече от 850,000 американски деца биват образовани у дома повече отколкото в държавно спонсорираните и общинските училища, взети заедно.
В продължение на много години семействата, които образоваха децата си у дома, трябваше да изтърпяват много предразсъдъци; спомнете си сега непопулярната фанелка на Дж. С. Пени със снимка на валяк върху думите, „домашно Очилище.“ Но тази година един от броевете на студентския вестник в университета Браун цитира декан, който описва домашно образованите деца като „елита“ на студентите в Браун. „Те имат висок самоконтрол, поемат рискове и никога не се предават.“ Днес вече имаме млади учени, които са преминали през домашно училище.
Обществото започва да се осъзнава. През май 1995, по време на паниката от бомбата в Оклахома Сити, една статия в списание Тайм, озаглавена „Изгнаници, търсещи Апокалипсиса,“ свърза хоумскулърите с обществото на Джон Бърч [расистка организация в САЩ; бел. прев.] и „други добре известни елементи на крайнодясното мислене.“ Но миналия август Тайм изнесе заглавна статия, очертаваща някои от постиженията на домашното училище, като например резултати от SAT, които са с 80 точки по-високи от средните за страната. Според думите на списание Тайм: „Новите хоумскулъри не са отшелници. Те са родители, които постигат резултати и така упражняват натиск върху държавните училища.“
Просто вижте малките юристчета от Чатануга.
Уолстрийт Джърнъл и Тайм удобно пропускат един добре известен за американците факт, че победите на домашното образование са християнски победи. Цялото движение за домашно образование е християнско движение. То започва през 60-те години, когато Върховният Съд на САЩ премахна Десетте Заповеди от държавните и общинските училища и забрани молитвата в тези училища. Учебната теория и практика и преди това си е била антихристиянска. Но решението на Върховния Съд ясно показа дори на онези християни, които още са се съмнявали, каква е истинската религия на държавната образователна система светският хуманизъм, съвременната форма на антихристиянско езичество. Затова християните започнаха да изваждат децата си от държавните училища и да ги записват в частни християнски училища. А когато дългите пипала на Министерството на образованието се опитаха да посегнат на академичната свобода на частните християнски училища, християнските родители прибраха децата си у дома и започнаха да ги учат сами. В продължение на две десетилетия хоумскулърите е трябвало да издържат не само предразсъдъците, за които говори Уолстрийт Джърнъл, а и много други неща, за които антихристиянският Уолстрийт Джърнъл го е срам да си спомни. Арести на християнски родители, отнемане на децата от семействата им и въдворяване в държавни интернати и т.н. Християните издържаха, днес домашното образование доказва себе като най-успешната форма на образование в САЩ. А думите public schooled, „държавно образован,“ са символ на неграмотност, нулеви умения за общуване и неспособност за рационално мислене. (Иронично е, че семейство Клинтън, едни от най-гласовитите защитници и пропагандатори на държавните училища, отказаха да изпратят дъщеря си в държавно училище, и предпочетоха да отговорят с мълчание на многобройните предизвикателства по този въпрос. Езичниците благоразумно отказват да действуват според принципите, които сами прогласяват. В добрите стари християнски времена на това му се казваше лицемерие.)
Но движението за християнско домашно образование не е предизвикано само емоционално и спонтанно от конкретния повод на решението на Върховния Съд. Едно емоционално движение не би издържало дълго време и определено не би постигнало такива разгромяващи резултати спрямо своите съперници. Неговият успех се дължи на здравата теологична и идеологическа основа, положена от човека, когото днес наричат „баща на домашното образование,“ реформисткият теолог и учен Раусас Джон Ръшдуни. Доктор по педагогика и образователни науки, през 60-те и 70-те години Ръшдуни изнася цикъл от лекции в много църкви и учебни институции в САЩ, в които прави цялостна оценка на държавното образование от библейска гледна точка и представя християнската алтернатива за образованието. На основата на тези лекции той написва няколко книги, които стават програмни книги за теорията и практиката на домашното образование и за учебните програми, които християнските университети започват да издават за родителите-хоумскулъри. Книгите, които особено заслужават внимание, са Месианският характер на американското образование (R. J. Rushdoony, The Messianic Character of the American Education), Философията на християнската учебна програма (The Philosophy of Christian Curriculum) и Интелектуална шизофрения: Общество, кризи и образование (Intellectual Schizophrenia: Culture, Crisis, and Education).(1)
Нещо повече, в края на 60-те години на научната сцена се появява Хенри Морис, който започва формирането на християнския креационизъм като алтернатива на дарвиновата еволюция, която е действуващата презумпция на светския хуманизъм в неговата война против Бога на Библията. Еволюцията вече не е безспорна научна истина; Хенри Морис и неговите сътрудници ясно показват, че еволюцията е обикновена религия, сляпа вяра без научни доказателства. Научните доказателства ясно сочат, че земята и вселената са сравнително „млади,“ на не повече от няколко хиляди години, идеята за „естествения отбор“ като механизъм за еволюционно преминаване от един вид в друг е абсурдна от научна гледна точка, самата еволюция и космологията на „Големия взрив“ противоречат на основни физически закони като Втория закон на термодинамиката и т.н. Едно от липсващите звена в християнското образование вече е налице, библейската основа на физическите науки, и Ръшдуни не закъснява да забележи това. През 60-те дори християнските издателства и сдружения посрещат Хенри Морис със скептицизъм и насмешка, но Р. Дж. Ръшдуни използва своето влияние за да помогне финансово и институционално на младото движение на научния креационизъм. Възходът на креационизма е очевиден дори в признанията на противниците на християнството. В началото на 70-те Айзък Азимов, писател фантаст, учен физик и популяризатор на атеистичната наука, говори за креационизма с пренебрежение и не вижда никакъв проблем в преподаването му в държавните училища заедно с еволюцията, защото ние трябва да дадем възможност за изява на всички гледни точки, колкото и абсурдни и лишени от научен смисъл да са. Десет години по-късно, като съветник на Министерството на образованието на САЩ, той вече е на мнение, че креационизмът трябва да бъде забранен за преподаване, защото „той застрашава самите основи на научната и образователната система, която ние [атеистите и хуманистите – Б.М.] сме изградили.“ Очевидно десет години са достатъчни за Азимов да осъзнае, че креационизмът е всичко друго, само не „абсурден“ и „лишен от научен смисъл,“ и следователно създава реална опасност за езическата научна пропаганда.
Разбира се, в самата основа на идеологията на християнското домашно училище стои един много важен факт: освен всичко друго, Ръшдуни е основател на движението за Християнска Реконструкция възстановяването на оптимистичната есхатология на ранното християнство и на Реформацията, както и на теономията, тоест вярата в съвременното прилагане на библейския закон във всички области на живота, от индивидуалното поведение на отделния човек до управлението на цели организации и дори политическото устройство на народите. След 1860 църквите и деноминациите по целия свят постепенно биват завзети от една по същество сатанинска есхатология „диспенсационализъм“ според която истинското установяване на Божието царство на земята не е извършено с жертвата на Христос на кръста и с Възкресението, а е отложено за неопределено време напред в историята, за Второто Идване на Христос. Дотогава земята и земните институции и ресурси законно принадлежат на Сатана и следователно християните не могат да очакват истинска обществена победа за християнството в историята преди Второто Идване на Христос. Църквата е обречена на поражение в историята, според тази есхатология, и в края на историята трябва да очакваме световна власт на Антихриста, чието действие в обществото винаги ще бъде по-силно от действието на Благовестието и Святия Дух, и най-големите победи, които можем да очакваме като християни, са спечелването на отделни души за Христос; а дори и тези победи ще изчезнат в „последните дни,“ когато ще има голямо отстъпление и Църквата ще остане едно незначително малцинство по цялата земя, атакувано от всички страни от пълчищата на Сатана.
Тук няма да се занимавам с опровергаване или доказване на есхатологични възгледи или тълкуване на есхатологични стихове. Но би трябвало да е очевидно, че такъв песимистичен възглед за историята не насърчава особено много дългосрочното мислене за поколенията. Ако сме обречени на обществено поражение в историята, тогава светът, в който ще живеят децата ни, ще бъде по-лош и по-езически от света, в който живеем ние. Следователно има голяма вероятност усилията, които хвърляме да възпитаме децата си като християни, да бъдат напразни та нали очакваме голямо отстъпление, а част от това отстъпление трябва да бъдат нашите деца! Следователно усилията да ги възпитаме като християни са обречени на провал, освен в редки случаи. Християнското училище губи своя практически смисъл, освен като упражнение по безнадеждност.
Като възстановява историческия оптимизъм на Ранната Църква и на Реформацията, Ръшдуни възстановява и теологичната основа за християнското образование. Ако вярваме, че историята върви към неизбежна победа за благовестието, ако вярваме, че не сме обречени на отстъпление, а на възход и обществен триумф на християнството, тогава християнското образование е пътят към постигане на този триумф. Господ възнаграждава усилията на Своя народ, не само във вечността, но и в историята. Когато християните положат усилия за промяна на историята, тези усилия не могат да доведат до отрицателни резултати.
Резултатите от делото на Р. Дж. Ръшдуни вече са очевидни; признават ги дори заклети врагове на християнството като Уолстрийт Джърнъл и Тайм. Когато християнството забрави лъжливите си идеологии и започне да прилага библейските принципи на практика, то е обречено на победа в историята и на земята.
Църквата в България и християнското домашно образование
През последните десет години почти няма протестантска църква в България, чийто пастор да не е посетил Съединените Щати. Практиката на американските църкви оказа сериозно влияние върху практиката на много български църкви: пасторите започнаха да подражават на много американски неща, както свободата на хвалението, дарбите и говоренето, така и не толкова добри – помпозните сценични служби, изпълнени със скъпи костюми и театрален кич. Макар да нямам нищо против подражаването на „чуждите“ неща в крайна сметка, Църквата на Исус Христос не може да се раздели на американска, българска или „ескимоска“, изпитвам тревога от факта, че подражанието се отнася само за онези неща, които нямат особена дългосрочна практическа стойност за израстването на християнина и на Църквата. Най-очевидният пример за това е, че никоя българска църква не е започнала официално да подражава на загрижеността на американските християни за бъдещето на християнските деца. Разбира се, има причина за това: дългите молитви, изцелителни събрания или помпозни църковни служби не изискват усилия и дългосрочна отговорност; обучението на децата изисква сериозни дългогодишни усилия и отговорност, да не говорим за опасността от наказателни действия от страна на езическата държава срещу родителите, които не дават децата си на държавните училища. Накратко, българските християни обичат да подражават на американските за нереални и непрактични неща, но си затварят очите за истинското дело на благовестието във възпитанието на бъдещото поколение в църквите.
Какви са резултатите от това пренебрегване на Божиите заповеди относно децата? През август 1994, когато пастор Джон Остин гостуваше във Варна, с него беше и Жоржан Банов, един от най-добрите християнски музиканти на нашето време. Докато в залата Жоржан Банов ръководеше най-доброто хваление, което българските църкви някога са виждали и каквото няма да има в България още дълго време, навън във фоайето децата на варненските пастори и на гостуващи пастори от София и други градове играеха на електронните автомати, някои от които с чисто хазартни игри. Ако децата на пасторите са така безразлични към вярата на родителите си, какво да очакваме от децата на „редовите“ вярващи. През 1999, при посещението ми в дома на ръкоположен старейшина в Божиите Църкви в София, дъщеря му (възпитавана в държавна езическа детска градина), ядосана от вниманието, което родителите й оказват на гостите по време на вечерята, се качи на масата и седна в чинията на баща си. На моята забележка към нея относно нейното отношение към възрастните бащата отговори, „Няма смисъл от това. Тя прави само това, което си е наумила и не слуша никого.“ Четиринадесетгодишен син на пастор на методистка църква става известен сред съучениците си, че може да изпие 20 бири една след друга. Син на ръководител на деноминация се жени за момиче, което ражда около шест месеца след сватбата. Могат да се приведат още много примери, но основната тенденция е ясна, ако децата на църковните ръководители отстъпват от вярата на бащите си, какво да очакваме за децата на останалите вярващи?
Да цитираме думите на Ръшдуни, идеите имат последствия. Лъжливата есхатология на диспенсационализма води до неправилно отношение към възпитанието на християнските деца и тяхното образование, което води до лоши резултати. Всички църковни активности – хваление, молитви, евангелизации, проповеди и т.н. – губят смисъл, когато децата са оставени да бъдат възпитавани и образовани от Сатана и неговата политическа и образователна система. Време е иститнските християни, загрижени за бъдещето на Църквата, да започнат да създават алтернатива на езическото държавно образование: да изтеглят децата си от държавните училища и да поемат библейската отговорност да ги възпитават и обучават у дома. Бъдещето принадлежи на онези, които са се подготвили за него. А единственият начин да се подготвиш за бъдещето е да подготвиш децата си, като ги извадиш от държавните училища и станеш техен учител, както е заповядано в Библията.
В Мойсеевия Закон Бог забрани на Своя народ да дава децата си за участие в езически ритуали и жертвоприношения (Лев. 18:21; 20:2-5; виж също 4 Царе 23:10; Ер. 32:35). Съвременните езически жреци не искат да горят децата на християните; достатъчно им е да ги възпитават и обучават. Християните са длъжни да спасят децата си от езическите капища на държавното образование.
В кратък период резултатите са удивителни. Който иска да се убеди в това, нека да се свърже с мен и да се срещне с моите две по-големи деца – син на 8 и дъщеря на 6 години и да ги сравни с всяко дете на тяхната възраст, обучавано в държавна детска градина или училище; личната среща ще бъде много по-убедителна от всички думи, които бих могъл да напиша тук. В дълъг период резултатите също са силно положителни. Който иска да се убеди в това, нека отново да прочете цитираната по-горе статия в Уолстрийт Джърнъл.
–––––
(1) Превод на български на книгата Интелектуална шизофрения можете да намерите в Българска Християнска Интернет Библиотека (http://bgrecon.commentary.net) на адрес http://bgrecon.commentary.net/bgrecon/rris.htm. Книгите на Ръшдуни на английски можете да поръчате от сайта на основаната от него организация, Chalcedon Foundation (http://www.chalcedon.edu)
