Зрялост в църквата

Събрание в църкваСподелям ви нещо, което е било скрито дълбоко в мене за дълги години. Преди малко повече от година бях силно предизвикан и тези думи извираха от мене като гейзер. Вярвам това е така, защото има голяма нужда нещата в нашите църкви да се променят драстично.

Били ли сте свидетели на разцепването на една църква? Питали ли сте се защо това се случва след като всички сме едно тяло? Омръзнало ли ви от студенината с която ви посрещат много от служителите ви? Някой ще ми каже, че е библейско да има разцепления „за да се яват неодобрените“. Но аз питам, когато сте били свидетели или някой ви е разказвал за поредно разцепване, можете ли с ръка на сърцето спокойно да кажете, кои са одобрени и кои неодобрени? Обикновено виждаме как и едните и другите в нещо са прави и в нещо грешат, но ние просто вземаме едната страна. А спокойни ли сме след това?

В мен изникна един въпрос: едно семейство кога стига до развод? Разбира се причини може да има много, но основната е тази, че мъжа и жената не са зрели хора или поне когато са се женели не са били зрели. Зрял човек никога не би се разделил със своята половинка. Вярно – може да се карат понякога, даже да не си говорят, но никога няма да се разделят, защото зрялостта им говори, че това е по-лошо от това да си отрежеш ръката или крака – това те прави половин човек неспособен да живее нормален пълноценен живот.

В тоя ред на мисли същото важи и за църквата, която е тяло от светии. След като липсата на зрялост води до разцепване в мен изникна следващия въпрос: кой е отговорен хората в местната църква да узреят? Този въпрос задавах и продължавам да задавам вече повече от година. Повече от 90% от отговорите, които получих бяха че отговорността е върху пастирите ни, около 5% отговаряха, че това преди всичко е отговорност на всички нас, които узряваме и само около 1-2% ми казаха това за което сърцето ми биеше силно.

Прочетете внимателно този пасаж от (Ефесяни 4:11-16)

„И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите; докле всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота; за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешките заблуди, в лукавство, по измамителни хитрости; но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос, от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.“

Да, сега виждаме ясно как Бог е промислил да става узряването на всички в църква. Имаме поне 5, а не само един вид служител, които да полагат съответните грижи за да може всеки един от нас да стигне пълнолетието си. Сега си отговорете на следния въпрос: кои от тези видове служители са служили във вашия живот? Но говоря за постоянно служене, докато узреете. Вярвам всички от нас са имали и имат пастири. Някои щастливци им е било служено и от пророци, учители и благовестители. Малцина са тези, които са се допирали до апостоли. Така криво-ляво някои от нас са достигнали до зрялостта си. И после? Някои от нас биват призовани в служение и ако то е от горните 5 какво се случва? Започваме малко по малко да служим с това което имаме и на което сме призвани, започваме да имаме все по-голямо влияние сред хората в църквата ни. И тук започват проблемите с местните лидери и най-вече с пастира, който има цялата власт.

Нека например да вземем случая, когато някой от нас е призван и отделен за пророк. Определено един порок говори и върши нещата по по-различен начин от пастира, защото е друг вид служител. Постепенно пастира започва да се дразни от това, че този брат/сестра имат различно виждане за нещата в църква и за начина по който те се постигат. Рано или късно се стига до конфликт, като на новия служител е предложено да се съобрази изцяло с виждането на пастира си и с начина му на служене. За въпросния нов служител има два варианта – да се подчини и да се ограничи като потиска това което му се дава да служи. Другият вариант е да напусне църквата и да си потърси друга където ще бъде приет такъв какъвто е, но нещата се развиват пак по същия сценарий и там. В края на краищата се стига до това обикновено той/тя да основе нова църква, защото смисъла на живота му е да служи на останалите. Грижейки се за хората в новата църква, те започват да го наричат техен пастир, но той е пророк! (учител, апостол и т.н.) С течение на времето този брат/сестра започва да се възприема като пастир и така става пълна каша в църквата.

Като резултат от горното мога спокойно да заявя, че дори всички действащи в момента пастири да са наистина от Бог призвани 5-кратни служители, 80% (или 4/5) от тях не са истински пастири от 5-кратното или само 20% са такива! Как ще има зрялост тогава в църквите при такава огромна липса на базисни служители?!

Преди да има каквито и да е служения в църква, всичко това беше събрано на едно място върху една личност: Исус Христос. Духа на Бога слезе върху Него за да служи на хората, а не за да демонстрира своето превъзходство пред тях. Това е Дух за служене (слугуване), а не просто за да се правят велики чудеса и знамения. Исус действаше във всичките тези 5 базисни направления с цел да направи първите си ученици способни да обучат други! Това е целта и сърцето на служението – всички да узреем и след това да помогнем на другите след нас да узреят. За това Бог ни дава Духа Си по много специфичен за всеки един от нас вариант (мярка, област на действие, дарби…) – за обща полза.

Нека ви обясня за всеки един от тези 5 базисни служители:

Учител: Може би си мислите, че това е много ерудиран, учен и мъдър човек. Може би завършил няколко библейски колежа или академии, че дори има титли пред името си. По времето на Исус имаше точно такива учители. Те бяха от Бога избрани да поучават еврейския народ и те го поучаваха ден и нощ в Божиите слова. Така ли е? Нека ви задам въпроси: Исус поучаваше ли? Исус беше ли един от тези учители? Ако не, тогава защо поучаваше? Имаше нужда? Каква? Евреите си имаха вече учители и то Богоизбрани и те ги поучаваха в Божието Слово! Но върху Исус слезе Дух, чрез Който той служи като учител. Истинския учител в църква е този който има този Дух да поучава. Учителя не е непременно учен и мъдър човек, но човек избран да поучава чрез Божия Дух със сила и небесна мъдрост, способен да научи млади и стари, умни и прости, мъже и жени, богати и бедни, на Божия път. Познавате ли такъв човек?

Пастир: От петимата този си мислим, че го разбираме най-добре, защото всяка седмица го виждаме поне веднъж. За нас той е този който води и управлява местната църква. Но дали това е истинския пастир? Исус ни казва, че истинския пастир дава живота си за овцете. Когато се загуби една от тях, той оставя останалите 99 и отива да я търси докато я намери. Овцете познават пастира си и той ги знае по име всяка една от тях. Това е Дух, който слиза върху избрани съдове, нямаш ли го, не можеш да си истински пастир. Вашия пастир просто един управител на църквата ви ли е, или е човек, чието сърце е насочено изцяло към отделните членове на църквата и той е готов да направи горното за всеки един от тях. Е, какъв е пастира ви?

Благовестител: Мислим си за него като, човека призван да ходи при хората в света и да ги евангелизира. Че това не трябва ли всички да го правим? А не всички сме благовестители от 5-кратното. Нека припомня, че тези 5 основни служения са за църквата, а не за хората в света! Благовестителя е служител със специфичен Дух в него, който го прави да служи по специфичен начин в местната църква. Той е човека който изявява Божията благост, говори оптимистично, той насърчава, стопява ледовете, прави приятели, приема наскърбените, с него е трудно да се скараш защото говори благо и изявява само доброто, той стои в сърцето на църквата като сплотява всички в едно. Това сигурно ви звучи много странно за представите за един силно говорещ, енергичен и наперен евангелизатор? Така е, защото този евангелизатор не е необходимия ни в църква благовестител. Приказвали ли сте си с истински благовестител?

Пророк: Мнозина от нас в начало сме искали да станем пророци. Нали? А разбираме ли какво е да си пророк в църква? Той е този, който Бог му е дал Дух, чрез който да вижда всичко в църква. Той е като микроскоп, способен да забележи и най-дребните неща в местното Христово тяло, да посочи всеки вреден микроскопичен бацил от който трябва да се лекуваме. Той е и нашето око, с което ние се оглеждаме и знаем как изглеждаме като църква. Той е и нашият бинокъл, чрез който изследваме нещата около нас, виждаме пътя напред, а също и опасностите в този път. Той е дори телескоп, чрез който виждаме небесните видения. Този човек говори това, което му се дава да вижда. Ти би ли поел тази отговорност да говориш това, което виждаш? А дали наистина виждаш това, за което говориш? Разговарял ли си със пророк?

Апостол: Напоследък чувам за все повече апостоли, които обикалят света, идват и у нас, а има и вече много такива от нас, които назовават себе си с титлата апостол. А знаем ли какво е апостола? Един истински апостол – Павел, каза че те (апостолите) са станали измета на света, мачкани, отхвърляни, презрени, считани за нищо. На друго място Павел писа, че те са като онези роби, които са гребали там под палубата на корабите. Апостола е онзи служител, който стои в основата на всяка църква. Той е този, който е специалист по почвите и успява да положи подходящата основа за всяко място, където ще се издига църква. Много често, той наистина не се счита за нещо особено от външните, дори много често и вътрешните не обръщат внимание на неговата работа. Но въпреки всичко Духа, който е даден на апостола е да бъде някъде там, в основата, и да държи цялото здание на църквата здраво. Общувал ли си с апостол?

Сега разбирате ли защо има много малко зрели хора в църквата ви? Разбирате ли защо рано или късно се стига до разделяне на църквата? Копнеете ли всичко това да престане и всички да живеем в единство както е писал апостол Павел в (Ефесяни 4:4)

„Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.“

 

Вижте също

Молитва

План за евангелизирането на България

Според модела на Ранната Църква - Конспект от Доний Донев