План за евангелизирането на България

България е пост-комунистическа държава в източна Европа с население от осем милиона души. След като приема християнството през 864 г., България става православна държава. Почти 1200 години по-късно, според националните статистически изследвания, 90% от българите твърдят, че са православни. На практика обаче, това твърдение е отчасти извинение за живот в грях, отчасти проява на инерционно мислене и наследена верската самоличност. Наред с това, съществува открито отхвърляне на християнската вяра като лично преживяване и практика, и на библейските закони като канон за живот в българското общество и култура.

Мисионерските и съживителни движения в края на 19-ти век представят протестантската теология в България като религиозна алтернатива. Сто години по-късно българското протестантско движение наброява над 100 000 новородени вярващи, като в по-голямата си част те представляват петдесятно-харизматична теология и практики.

Въпреки историческите и традиционни дадености, при навлизането на постмодернизма в България, редица протестантски групи и църкви се намират в криза. Следният откъс е конспект на едно по-голямо изследване основано на библейски принципи и практики, което цели да предложи парадигма за развитието на протестантството отговаряща на съвременните политически, икономически и обществени условия в България.

Конспектен план:

1. Единство в Духа, което превъзмогва между-деноминационни и между-културни разлики с цел установяване на работни взаимоотношения.
2. Акцентиране на Библията със специален фокус върху нови качествени преводи и тълкувания на библейските текстове с цел тяхното използване за лична и обществена информация.
3. Живот на святост основан на Новия завет като изискване за християнски живот и свидетелство.
4. Национално движение за пост и молитва за благословение върху българската нация, съживление на Църквата и лични нужди.
5. Преоткриване и ново посвещение на библейски стил на служение под ръководството и дарбите на Святия Дух.
6. Очакване и приемане на духовно видение от Бога.
7. Създаване на стратегии за служение и преосмисляне на ресурсите за служение.
8. Географска реорганизация на протестантската дейност на територията на България.
9. Стратегически евангелизационни и съживителни движения.
10. Основаване на процеси за ученичество чрез парацърковни образователни програми, неделно училище и малки групи.
11. Интеграция на домашни (клетъчни) групи в дейността на църковните общества.
12. Целенасочено образоване на служители за християнско служение.
13. Съвременна парадигма на организация на нови църковни общности основани на реформация.
14. Утвърждаване на мисионерска работа в България и в световен мащаб.
15. Създаване на атмосфера за християнско образование.

От неизвестен автор