Christian.bg Българска Християнска Мрежа
Ако някой си задава въпроса: защо е важна темата за реинкарнацията, той най-вероятно не е говорил с ближните си по въпроси свързани с вярата. Вярата в прераждането на душата спада към най-широко разпространените представи на човечеството за живот след смъртта. Тази вяра се среща сред редица религии и се намира в период на исторически подем, който не може да остане незабелязан. У нас тази вяра се споделя от бялото братство, теософи, антропософи, розенкройцери и още цяла плеяда от езотерични учения. Също така от началото на 90-те години на XX в у нас намират благодатна почва голям брой централноазиатски учения като будизъм, хиндуизъм, редица псевдохиндуистки секти и множество други варианти на източен пантеизъм. В благовествуването на прераждането са ангажирани също учението Йога, различни школи на източната медицина и набиращото все по-голяма популярност неоезичество. Орфическото неоезичество и теософията изживяват своя апогей в България в кръга на Людмила Живкова и Александър Фол през 70-те и 80-те години на XX в и оставят своите несъмнени следи в духовността на българина. Вярата в прераждането вирее отлично и в извънконфесионална среда, на чисто философска основа.
Единственият начин за християните да аргументират вярата си пред хора, които споделят учението за прераждането на душите е да разберат това учение и неговите несъвместимости с християнството.
Книгата на Илия Маринов озаглавена „Прераждането на душата. Православен отговор“ представлява опит за едно задълбочено изследване на историческите корени на учението за реинкарнацията, неговия морално-философски смисъл и последващото му превъплъщение в съвременните езотерични школи.
Християнското богословие се сблъсква с учението за прераждането на душата в два ключови за своето развитие момента. Първият момент е в началото на християнската Църква, когато са се развивали различни гностически и други философски учения повлияни най-вече от платонизма. При развитието си Църквата се сблъсква с тези учения и не рядко полемизира с тях. Полемизирала е при това доста успешно, ако съдим по факта, че вярата в прераждането практически изчезва от религиозния дневен ред на европейците за не малък период от време.
Вторият момент, при който православната Църква се среща с древното учение е в края на XIX век, когато то се завръща чрез теософията и будизма. Това е един период на отстъпление от християнството, където вярата в прераждането на душата идва да замени християнското виждане за задгробния живот на душата, при това идва „покръстена“ с един нов християнски морал, различен от този в езическата древност. Една от новите претенции на модерното учение за прераждането е за съвместимостта и връзката му с християнството.
Вярно ли е, че ранните християни са вярвали в същото, в което вярват съвременните окултисти, а Църквата е забравила изконната си вяра? В крайна сметка не е ли бил св. Йоан Кръстител превъплътения св. прор. Илия? Не се ли позовават на закона за кармата Христовите ученици, когато питат за слепородения? И нима не е бил Мелхиседек предшестващата реинкарнация на Иисус? А имали са мнение по темата отците на Църквата? Какво са писали за прераждането св. Ириней Лионски, св. Юстин, св. Йоан Златоуст, св. Епифаний Кипърски, Тертулиан, Атинагор Атински, Лактанций, св. Иполит Римски и др? А вярно ли е, че Ориген е учел за прераждането на душите? Не е ли това древната правяра на човечеството?
На тези и много други въпроси по темата се опитва да отговори новата книга „Прераждането на душата. Православен отговор“. На читателя, който е избрал да следва пътя на Христос, книгата ще разкрие една допълнителна перспектива върху християнството в съпоставката му с учението за прераждането на душата. Разбира се темата не би била задоволително разгледана, ако не се обърне внимание на разликите между Православието и окултизма. Всички сме чували за космическите енергии и лечението с вода, но как всичко това се отнася към вярата в прераждането на душата? Какви са предпоставките и изводите, които следват от тази вяра?
Както посочва Маринов, вярата в реинкарнацията е основната есхатологична доктрина на всички окултни учения, а окултизмът е масовост. Навсякъде в медийната среда се развалят черни магии, правят се бели такива за любов, леят се куршуми, хора в бели рокли танцуват танц за посрещане на слънцето. Кмет на община, за да се справи със зачестилите катастрофи на главен път, прибягва до „провереното и надеждно средство“ да го посипе със захар. Понятието „карма” е станало част от масовата култура. Хората говорят за добра „карма” или лоша „карма” там, където преди биха казали „съдба”. Дневните хороскопи са в най-гледаното и слушано емисионно време на електронните медии, теорията за реинкарнацията просперира, а хората ходят при свещеника да им разваля магии. Всичко това подсказва, че живеем не в секуларно и не в атеистично общество. Живеем в един неоезически свят и като християни трябва да се определим спрямо ученията, които светът предлага.
Книгата може да бъде закупена от следната страница:
https://unipress.bg/prerazhdaneto-na-dushata-pravoslaven-otgovor
