Тълкуване на Библията

Всеки писмен документ трябва да бъде разтълкуван, за да се разбере. В Съединените американски щати има девет високо компетентни мъже, чиято всекидневна задача е да тълкуват Конституцията. Това са членовете на Върховния съд. Тълкуването на Библията е много по-сериозна задача от тълкуването на американската Конституция. То изисква голямо внимание и усърдие.

Самата Библия е свой Върховен съд. Главното правило за нейното тълкуване е, че „Свещеното писание е свой собствен тълкувател“. Този принцип означава, че Библията трябва да се тълкува чрез себе си. Онова, което е неясно в една нейна част, се изяснява в друга. Да тълкуваш Писанието чрез Писанието значи, че не бива да противопоставяш два библейски пасажа един срещу друг. Всеки текст трябва да се разбира не само в светлината на непосредствения си контекст, но и в светлината на контекста на цялото Писание.

Освен това, ако е добре възприет, единственият правилен и валиден метод за тълкуване на Библията е методът за буквалното тълкуване. Въпреки това има много объркване по отношение на идеята за буквалното тълкуване. То, точно формулирано, означава, че трябва да тълкуваме Библията, както е дадено в оригинала. Съществителното се разглежда като съществително, а глаголът – като глагол. Всички жанрове, използвани в книгите на Библията, трябва да се тълкуват според общоприетите правила, валидни за съответния литературен жанр. Поезията трябва да се разглежда като поезия. Историческите разкази да се приемат като история, притчите – като притчи, хиперболата – като хипербола и т. н.

В този смисъл Библията трябва да се тълкува според правилата, които определят тълкуването на всяка книга. В някои аспекти тя е необикновена книга и не прилича на останалите. Но по отношение на тълкуването трябва да се разглежда като всяка друга.

Библията не бива да се тълкува в зависимост от личните ни желания и предразсъдъци. Трябва да се стремим да разберем какво всъщност се казва и да се пазим да не наложим личните си възгледи. Слабост на еретиците е да търсят подкрепа от Писанието за неверните си доктрини, които нямат никакво основание в текста. Самият Сатана цитира Писанието неправилно, за да вкара в грях Христос (Матей 4:1-11).

Основната идея на Библията е толкова проста и толкова ясна, че и детето може да я разбере. При все това, за да се схване правилно трудно смилаемото значение на Писанието, се изисква голямо внимание и изучаване. Някои от темите, разгледани в Нея, са толкова сложни и дълбоки, че изследването им ангажира най-добрите учени постоянно.

За правилното изучаване на Библията има няколко принципа на тълкуване. Те са: (1) Повествованията трябва да се тълкуват в светлината на пасажите за поучение. Например случката, когато Аврам принася сина си Исаак на хълма Мория, би могла да доведе до извода, че Бог не знае дали Аврам вярва в Него истински. Но поучителните части от Писанието изясняват, че Бог знае всичко. (2) Подразбиращото се трябва винаги да се тълкува в светлината на ясно изказаното, никога обратно. Тоест, ако определен текст предполага някакъв извод, не трябва да го приемаме за правилен, ако влиза в противоречие с нещо, което е недвусмислено изказано на друго място в Библията. (3) Законите на логиката са водещи в тълкуването на Библията. Ако например знаем, че всички котки имат опашки, тогава не можем да заключим, че някои котки нямат опашки. Ако е вярно, че някои котки нямат опашки, тогава не може да е вярно, че всички котки имат опашки. Това не е само въпрос за техническите правила на подразбирането, а и въпрос на здрав разум. При все това голямата част на погрешното тълкуване на Библията се дължи на неправилни заключения върху Писанието.

Библейски пасажи за размисъл:

Деяния 15:15-16; Ефесяни 4:11-16; 2 Петър 1:16-2; 2 Петър 3:14-18

Този текст е взет от книгата "Основни истини на християнската вяра" на автора Р. Ч. Спроул. Можете да закупите книгата отпечатана на хартия от Динамик Консулт.