Лично тълкуване на Библията

Две от големите наследства на Реформацията са принципът за самостоятелно тълкуване и преводът на Библията на разбираем за хората език. Самият Лутер поставя въпроса много остро. Когато се явява пред Законодателното събрание във Вормс (събрание, което заради учението му го обвинява в ерес), той заявява:

„Докато не бъда изобличен от Писанието и от здравия разум – не приемам властта на папите и съветите, защото те са в противоречие един с друг – моята съвест е подвластна на Божието слово. Аз не мога и няма да се откажа от нищо, защото да действам против съвестта си не е нито правилно, нито безопасно. Бог да ми помогне. Амин.“

Изявлението на Лутер и последвалият негов превод на Библията на родния му език постигат две неща. Първо, отнемат на Римокатолическата църква правото ѝ единствено тя да тълкува. Народът вече не зависи от милостта на църковната доктрина, принуден да приеме преданията и църковното учение като равностойни на Божието Слово. Второ, дава тълкуването в ръцете на хората. Тази промяна обаче е по-проблемна. Тя довежда до някои крайности, за които навремето Римокатолическата църква била загрижена – субективното тълкуване на текста извън историческата християнска вяра.

Субективизмът е голяма опасност при личното тълкуване. Това тълкуване обаче не значи, че Божиите хора имат правото да си обясняват Библията както си пожелаят. Наред с „правото“ на тълкуване на Писанието идва и отговорността то да бъде правилно. Вярващите са свободни да откриват истините на Писанието, но не са свободни да измислят свои собствени истини. Те са призовани да знаят здравите принципи на тълкуване и да избягват опасността на субективизма.

В стремежа си към обективно разбиране на Писанието, ние не го принизяваме до нещо студено, абстрактно и безжизнено. Просто се опитваме да разберем какво казва Словото в своя контекст преди да се заемем със също толкова важната задача да го приложим в живота си. Дадено изявление може да има множество възможни лични приложения, но истинското му значение винаги е едно. Правото за тълкуване на Библията носи със себе си задължението да я тълкуваме правилно. Тя не е глинен нос, който може да се моделира и преправя според възгледите на читателя.

Библейски пасажи за размисъл:

Неемия 8:8; 2 Петър 1:20-21; 2 Тимотей 2:15; 2 Тимотей 3:14-17; Евреи 1:1-4

Този текст е взет от книгата "Основни истини на християнската вяра" на автора Р. Ч. Спроул. Можете да закупите книгата отпечатана на хартия от Динамик Консулт.