Изтеглете тази книга във формат
PDF, EPUB или MOBI.

Възгледът за блудството се съдържа в естествения закон

Новият завет описва как Бог е поставил своя естествен морален закон в сърцето на всички мъже и жени. В книгата Римляни Павел обяснява това явление, като посочва, че „когато езичниците, които нямат закон, по природа правят нещата, които се съдържат в закона, те, които нямат закон, са закон за себе си, които показват делото на закона, написано в сърцето им…“ (Римл. 2:14-15). Това обяснява защо всички култури гледат на дела като убийство, кражба и неподчинение на родителите като на нещо неправилно, независимо дали някога са им проповядвали християнството там или не. Допълнително доказателство за това, че Възгледът за блудството е правилното тълкуване на Матей 19:9а, е това, което се намира в културите по целия свят – силен показател, че това е изписано в сърцето на всички хора като част от естествения закон на Бога. И то се доказва от факта, че разбирането, че скритият предбрачен секс анулира сватбата, може да се намери исторически в различни (и несвързани помежду си) култури по целия свят:

• Всяка голяма религия, включително юдаизъм^[1] джайнизъм^[2], сикхизъм^[3], християнство^[4], ислям^[5], будизъм^[6], индуизъм^[7], бахаизъм^[8] и конфуцианство^[9] – всички те съдържат забрани мъжете и жените да се въвличат в сексуално поведение преди брака.
• Според Мойсеевия закон жена, която е прикрила предбрачен грях от бъдещия си съпруг и след това за греха се разбере, е получавала смъртно наказание^[10].
• VI в. пр. Хр. индийският правен текст, известен като Законите на Ману, позволява развод, когато се разбере, че е имало предбрачен грях^[11].
• По римско време е било обичайно мъжете да се сгодяват с момичета преди да са влезли в пубертета – още дори 7-годишни, вероятно с цел да се гарантира тяхната девственост^[12].
• През IХ в. в Шотландия мъж, който дефлорира девица, без намерение да се жени за нея, е получавал смъртно наказание^[13].
• На островите Фиджи може да бъде убито момиче, за което в деня на сватбата се разбере, че не е девствено^[14].
• В африканското племе Бакитара ако се разбере, че булката не е девствена, съпругът може да върне момичето обратно при родителите ѝ и да поиска връщане на брачната такса^[15].
• В племето Баганда съпругът, който научава, че неговата бъдеща невяста е скрила предбрачен грях, изпраща доказателството обратно на родителите ѝ^[16].
• В племето Йоруба в Западна Африка, когато след сватбата се разбере за предбрачен грях, нечестната съпруга може да бъде вързана, бита и принудена да назове името на своя любим. Ако тя е била сгодена за съпруга си като дете, той има право да я отпрати и да поиска връщане на цената за булката, която е платил. По същия начин и от мъжа, който е отнел девствеността на жената, се е изисквало да се ожени за нея^[17].
• В африканското племе Дахоман ако се разбере, че булка е извършила блудство, съпругът може да поиска връщане на цената на булката, заедно със стойността на всички направени от него разходи, а момичето може да бъде върнато на родителите си. След това родителите ще се стремят да намерят мъжа, който е дефлорирал дъщеря им, и ще го принуждават да се ожени за нея. Мъж, който е имал сношение с неомъжена жена, е трябвало да плати цената за булката и да я вземе за своя съпруга. Ако не иска да я вземе за своя съпруга, е имал възможност или да плати тежка глоба, или да бъде поробен (сигурно разубеждаващо средство да го подтикне да се ожени за момичето, което е дефлорирал)^[18].
• В африканското племе Ашанти ако съпруг открие, че съпругата му е била невярна, той може да я откаже и да си възстанови както парите, които е платил, така и направените разходи. Мъж, който съблазни девица, е бил принуждаван да се ожени за нея или, ако родителите ѝ не дават съгласие за брак, да плати сумата за цената на булката[19].
• В някои части на империята на индианците ацтеки ако се разбере, че млада булка е извършила предбрачен грях, тя е била публично нападана, а съпругът е бил свободен да я отпрати, ако желае[20].
• На островите Тонга предбрачното целомъдрие е било толкова важно, че младоженецът ще го съобщи на родителите на булката, а предбрачният грях е бил толкова неодобряван при жените, че възрастна жена-роднина понякога тайно е изливала кръв върху чаршафа, след като новобрачната двойка заспи, за да придаде образ на целомъдрие[21].
• На островите Самоа младите жени са били преглеждани преди брака си, за да се види дали са девици. Ако се разбере, че са извършили предбрачен грях, са ги екзекутирали[22].
• Сред жителите на о-в Гилбърт Айлънд майката на младоженеца търси кръв от разкъсването на химена след първия полов акт. Ако не може да намери, момичето бива извличано навън голо, където безмилостно го пребиват. По правило от нея се отричат от момента, в който вината ѝ бъде доказана, и тя ще бъде принудена да живее като проститутка (вероятно защото никой друг мъж не би я взел)[23].

Дори днес, в Западния свят на прекомерен брой безразборни сексуални отношения, повечето мъже ще бъдат разочаровани да разберат след сватбата си, че жената, за която са се оженили, вярвайки, че е девствена, всъщност е скрила от тях предишно блудство. Доколкото е известно на автора на тази книга, в света няма култура, при която скритото сексуално поведение на жената преди брака да не бъде поне взето под внимание, ако двойката реши да се разведе. Например, през 2008 г. френски съд постанови, че бракът, в който жена е излъгала съпруга си за своята девственост, трябва да бъде анулиран поради нейната нечестност; а в някои страни днес жените, които лъжат за своята девственост, са изправени пред смъртно наказание. Преобладаващата историческа и културна подкрепа за идеята, че мъжът и жената, участващи в предбрачен секс, е погрешно деяние, силно подсказва, че концепцията предбрачният грях да може да обезсили сватбата, е част от моралния закон, който Бог е написал в сърцето на всички мъже.

---

[1] Гореупоменатият стих – Изход 22:16-17; както и Второзаконие 22:28-29.

[2] Предбрачният секс трябва напълно да бъде неконсумиран. С други думи младите мъже и жени не трябва да се въвличат в предбрачен секс – цитат от Bhadraguptvijay, The Way Of Life: Discourses, Part 2, (Shri Vishwakalyan Prakashan Trust, 1986), p. 172.

[3] На сикхите се забранява да имат сексуални отношения с някого другиго освен своя брачен партньор. Сикхското учение увещава хората да контролират всичките си желания, вкл. и сексуалните. Съюзът на брака се смята за много свещен и важен, а сексът извън този съюз се отрича – Сикхско обединение: често срещани въпроси за сикхизма.

[4] Бягайте от блудодеянието. Всеки <друг> грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудства, съгрешава против своето си тяло. Но, за <да се избягват> блудодеянията, нека всеки <мъж> има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж – I Коринтяни 6:18, 7:2.

[5] Жената и мъжът, виновни в блудство, бий с пръчка всеки един от тях със сто удара – и нека никакво съжаление към тях не те възпира по въпрос, предписан от Аллах, ако вярваш в Аллах и Последния ден, и нека някои от вярващите станат свидетели на наложеното им наказание – Сура 24: 2.

[6] Поемам правилото за обучение, за да се въздържам от сексуално зловредно поведение – 5 наставления от Буда, наставление № 3.

[7] Предбрачното целомъдрие се нарежда много високо в ценностната скала на повечето индуси… Основната грижа на индуисткото общество по отношение на сексуалността е, без съмнение, запазването на целомъдрието на жената … Ако едно момиче бъде подложено на сношение преди брака, от мъжа ще се очаква да се ожени за нея, но в действителност това невинаги се е случвало нито се случва – Клайв Лоутън и Пеги Морган, „Етични въпроси в шест религиозни традиции“.

[8] Бахайските закони ограничават позволените сексуални взаимоотношения до такива между мъж и жена в брака. От вярващите се очаква да се въздържат от секс извън брачния съюз.

[9] Кое е по-важно: удовлетворяването на апетита за секс или това секс се прави само според правилата за коректност? Отговорът отново беше: „Спазването на правилата за коректност по въпроса е по-важно“ – Делата на Менций, книга 6: Као Цзе, част 2:1:2.

[10] Второзаконие 22:13-21.

[11] Законите на Ману, гл. 9, №72, G. Buhler, Tr. – Свещените книги на Изтока, т. 25.

[12] Glen Warren Bowersock, Peter Robert Lamont Brown, & Oleg Grabar, Late Antiquity: A Guide To The Postclassical World (Harvard University Press, 1999), p. 430. Bruce W. Frier & Thomas A. J. McGinn, A Casebook On Roman Family Law.

[13] The Ecclesiastical Laws Of Keneth, King of Scots, Anno 840, Can. 14-15. Cited in Henry Virtue Tebbs, Essay On The Scripture Doctrines Of Adultery And Divorce (London: F.C. & J. Rivington, 1822), p. 216.

[14] Thomas Williams, Fiji And The Fijians, (London: Hodder & Stoughton, 1870), p. 144. Basil Thomson, Bolton Glanvill Corney, & James Stewart, The Fijian: A Study Of The Decay Of Custom (London: William Heinemann, 1908), p. 201.

[15] John Roscoe, The Bakitara, Or Banyoro (Cambridge: University Press, 1923), p. 280.

[16] John Roscoe, The Baganda: An Account Of Their Native Customs and Beliefs, (London: MacMillan & Co., Ltd., 1911), p. 91.

[17] Samuel Johnson, The History Of The Yorubas, (Lagos, Nigeria: CMS Bookshops, 1921), p. 114-115. E. A. Ajisafe Moore, The Laws And Customs Of The Yoruba People (Abeokuta, Nigeria: Fola Bookshops, no date), p. 53-54. Alfred Burdon Ellis, The Yorbua-speaking Peoples Of The Slave Coast Of West Africa, (London: Chapman & Hall, 1894), p. 183-184.

[18] Alfred Burdon Ellis, The Ewe Speaking Peoples Of The Slave Coast Of West Africa, (London: Chapman & Hall, 1890), p. 156-157, 201-202. Richard Francis Burton, Mission To Gelele, Vol. 2 (London: Tylston & Edwards, 1893), p. 106-107. J. A. Skertchly, Dahomey As It Is (London: Chapman & Hall, 1874), p. 499-500.

[19] A. B. Ellis, The Tshi Speaking Peoples Of The Gold Coast Of West Africa (London: Chapman & Hall, 1887), p. 236-237, 282, 286.

[20] Hubert Howe Bancroft, Henry Lebbeus Oak, T. Arundel Harcourt, Albert Goldschmidt, Walter Mulrea Fisher, & William Nemos, The Native Races Of The Pacific States Of North America, Vol. 2 (New York, NY: D. Appleton & Co., 1875), p. 260-261.

[21] E. E. V. Collacott, Marriage In Tonga in The Journal Of The Polynesian Society, Vol. 32, No. 128, 1923, p. 224.

[22] W. T. Pritchard, Notes On Certain Anthropological Matters Respecting The South Sea Islanders (The Samoans) in Publications Of The Anthropological Society Of London: Memoirs Read Before The Society, Vol. 1, 1863-1864 (London: Trubner & Co., 1865), p. 324-325. George Turner, Samoa, A Hundred Years Ago And Long Before (London: MacMillan & Co., 1884), p. 94-95.

[23] Arthur Grimble, Migrations, Myth And Magic From The Gilbert Islands (London: Routledge, 1972, 2004), p. 68.