Christian.bg Българска Християнска Мрежа
Изтеглете тази книга във формат
PDF, EPUB или MOBI.
Възражение 4: Не използва ли апостол Павел порнѐиа, за да опише прелюбодейно взаимоотношение в I Коринтяни 5:1?
В първото си послание [писмо] до коринтяните Павел пише:
Дори се чува, че сред вас има блудство (порнѐиа) и то такова блудство (порнѐиа), каквото и между езичниците не се намира: един <от вас> е взел съпругата на баща си.
В този пасаж мъж е порицан за сексуални отношения със своята мащеха. Защитниците на Възгледа за прелюбодейството посочват този пасаж и казват, че той е доказателство, че порнѐиа по времето на Новия завет наистина е носила със себе си Възгледа за прелюбодейството. Те твърдят, че бащата е все още жив и следователно как може това да не е ситуация, при която порнѐиа се използва да опише прелюбодейство. Целият аргумент за това дали този стих е доказателствен пасаж, че порнѐиа може да се използва за препратка към прелюбодейство зависи от това дали бащата е жив или не. Основната причина да се приеме, че е жив, е II Коринтяни 7:12, където Павел пише: „Затова макар и да ви писах, аз го направих не заради неговия казус, понеже е извършил неправда, нито заради повода, че е пострадал…“ Застъпници на Възгледа за прелюбодейството твърдят, че този, който „е пострадал“, е все още живият баща, но има редица причини да се отхвърли това заключение и да се предположи, че бащата е починал. Първо, това ще означава да включим придаване на значение на порнѐиа (тук: прелюбодейството), за което вече доказах, че би било против обичайното използване на тази дума. Изборът на Павел на порнѐиа, за да опише поведението на тези двама души, изглежда показва, че бащата е починал. Твърди се, че синът извършва не прелюбодейство (моихеѝа), а блудство (порнѐиа). Второ, учените са разделени по въпроса кой е този, който „е пострадал“, като различни тълкуватели са съгласни с апостол Павел[1], или това е цялата християнска общност в Коринт[2], или семейството на кръвосмесителното лице[3] или починалият баща на сина[4]. Ако пасажът се отнася до бащата (което, според мене, е много възможно), това изобщо не означава, че той все още е бил жив. Както д-р Адам Кларк посочва, „тези думи могат да бъдат изречени по отношение на бащата, дори да е починал, чиято причина трябва да бъде потвърдена; тъй като наранената му чест може да се приема като кръвта на Авел – вика от земята“[5]. Накрая има дори разногласия относно това как най-добре да се преведе пасажът – някои гръцки експерти предполагат, че вместо да го превеждат „пострадал погрешно”, трябва да пише „извърши грешно [дело]“[6], което ще придаде на стиха следния вид:
Затова макар да ви писах, аз го направих не заради неговия казус, понеже е извършил неправда, нито поради извършената нередност, а за да ви се яви нашата грижа за вас в очите на Бога[7].
Независимо от правилния начин за превод на този пасаж, недобър научен аргумент е да се позволи неясен пасаж да даде определение на една дума (което е Възгледът за прелюбодейството тук). Ако всички доказателства сочат към Възгледа за прелюбодейството, не разбирам защо тези, които го подкрепят, трябва да прибягнат до неясен пасаж, за да защитят аргумента си. Човек би си помислил, че ако Възгледът за прелюбодейството е верен, ще има много ясни новозаветни стихове, които да го подкрепят. Здравият разум ни казва да дефинираме този неясен пасаж чрез общата употреба на думата, която демонстрирахме като предбрачен секс и като такъв по-вероятният сценарий би бил следният:
По римско време е било обичайно мъжете да се женят за много по-млади жени. В горния случай, мъж, който е имал деца от предишна връзка, в крайна сметка се жени за много по-млада жена, която е била на приблизително същата възраст като сина му. Нещата вървят по каналния ред известно време и след това един ден бащата умира. Така, тук имате мащехата и доведеният син, и двамата на приблизително една и съща възраст, и те живеят заедно в една къща. Постепенно, тъй като тези двама души, които са „неженени“ и приблизително на една и съща възраст, се виждат всеки ден, те започват да развиват чувства един към друг. Може би доведеният син силно прилича на баща си и това напомня на опечалената вдовица за починалия ѝ съпруг. Едно води до друго и преди да се усетите, тези двама души се влюбват и започват да се въвличат във физическа, романтична връзка.
Този вид сценарий напълно се вписва в онова, което знаем за римските брачни обичаи, при които млади жени често са били омъжвани за [далеч] по-възрастни мъже. По времето на Павел младите жени толкова често са овдовявали, че Павел е трябвало да създаде специални правила за справяне с този въпрос по отношение на програмата за благосъстояние на църквата[8]. Ако ситуацията тук е била прелюбодейна връзка, ап. Павел е щял да се справи с това, като обсъди въпроса за развода и повторния брак – нещо, което той прави две глави по-късно, без да прави и най-малката препратка към ситуацията с доведения син и мащехата, което намеква, че това няма нищо общо с прелюбодейството. Както бе споменато и по-горе, този пасаж се използва от поддръжниците на Възгледа за прелюбодейството въз основа на предположението, че бащата е жив, въпреки че в Новия завет няма ясни доказателства, които да показват, че е било така. Логиката и мъдростта ни учат, че не можем да вземем решение, което има силата да изпрати някого в ада за цяла вечност въз основа на едно [голо] предположение. Въз основа на общото използване на порнѐиа от гръцките писатели, можем спокойно да заключим, че решението на Павел да използва тази дума, за да опише поведението между тези двама души, а не гръцката дума за прелюбодейство (моихеѝа) е доказателство, че тук проблемът е бил блудство (сексуално поведение от двама неженени души).
[1] Robert E. Picirilli, Randall House Bible Commentary Series: 1 & 2 Corinthians (Nashville, TN: Randall House Publishers, 1987), p. 351.
[2] Johann Albrecht Bengel, Gnomon Of The New Testament, Vol. 3 (Edinburgh: T&T Clark, 1858), p. 398.
[3] Adam Clarke notes this interpretation in Clarke’s Commentary: The New Testament, Vol. 7 (Albany, OR: Ages, 1997), p. 803.
[4] Adam Clarke, Clarke’s Commentary: The New Testament, Vol. 7 (Albany, OR: Ages, 1997), p. 803.
[5] Adam Clarke, Clarke’s Commentary: The New Testament, Vol. 7 (Albany, OR: Ages, 1997), p. 803.
[6] Gustav Billroth, A Commentary On The Epistles Of Paul To The Corinthians, Vol. 2 (Edinburgh: Thomas Clark, 1838), p. 269-271.
[7] Duncan Convers, Marriage And Divorce In The United States: As They Are And As They Ought To Be (J. B. Lippincott Co., 1889), p. 209.
[8] А по-младите вдовици не приемай, защото, когато страстите им ги отвърнат от Христа, ще се омъжват, та падат под осъждане, защото са се пометнали от първото си убеждение. А при това, те навикват <да стоят> празни, да ходят от къща в къща, и не само <да бъдат> празни, но и бъбриви, като се месят в чужди работи и говорят това, което не трябва <да се говори>. По тая причина искам по-младите <вдовици> да се омъжват, да раждат деца, да управляват дом, да не дават никаква причина на противника да хули – I Тимотей 5:11-14.
