Държавата срещу частното оръжие: Сатанински поход срещу свободата

ОръжиеГенерал Бойко Борисов се провали в опита си да възстанови строгия контрол върху частното огнестрелно оръжие. Идеята му за изкупуване на „излишното“ частно оръжие се оказа финансово неизпълнима; държавата трябваше да похарчи около 2.5 млн. долара от своя изтънял бюджет.

Плюс още неизброима сума за административно и съдебно преследване на онези частни граждани, които не са си предали „излишното“ огнестрелно оръжие на държавата.

Всъщност, защо му трябваше на Бойко Борисов да се впуска в такова начинание, за което няма нужната квалификация, нито като специалист по бойни изкуства, нито като полицай и охранител? Това трябваше да се реши в парламента или от юридическите експерти в министерствата, а не от Полицай №1. Генералът даде следното обяснение: „За да се намалят злоупотребите с огнестрелно оръжие.“

Още преди да започнем по-дълбок анализ на идеята за контрол върху частното оръжие, можем веднага да препоръчаме на генерала да обърне внимание на една от най-секретните статистики на неговото собствено учреждение: тази за злоупотребите с оръжие. Всеки може да поиска официално тази статистика, но тя никога не се публикува във вестниците. И един бегъл поглед върху статистиката ще ни покаже, че за последните 10 години 95% от злоупотребите с огнестрелно оръжие са извършени от полицаи, военнослужещи, прокурори, служители на различните служби за сигурност и охрана и т.н. С една дума, с оръжие злоупотребяват предимно онези, които имат „служебно“ оръжие, т.е. оръжие, дадено им от държавата. И за да са по-ясни цифрите, ще посочим, че със сегашния намален състав на армията и полицията онези, които имат „служебно“ оръжие, са около 80-90 хиляди души. За сравнение, Ловно-рибарският съюз в България има около 120 хиляди членове; към тях можем да прибавим още около 100 хиляди души, които притежават частно оръжие – охранителни фирми, банки, големи частни компании и частни лица. Накратко, 95% от злоупотребите с оръжие се извършват от 90,000 държавни служители, и само 5% от 220,000 частни лица, притежаващи оръжие.

Изводът е ясен дори за онези, които имат само начални познания по аритметика: За да намали с 95% злоупотребите с огнестрелно оръжие в България, генерал Борисов трябва да отнеме „служебното“ оръжие на всички държавни служители, включително полицаи и военни. Всичко друго е произволни хаотични действия, които не са основани върху реални факти и реална статистика.

Християнството и контролът върху частното оръжие

Държавният контрол върху оръжието никога не е бил политика на християнските държави. Християните винаги са приемали сериозно заповедта към Адам в Битие 2:15 – да „обработва и пази“ Едемската градина. Дори в своето съвършено състояние Адам трябваше да работи и да воюва за своята собственост. Мъжът е създаден за труд и война, гласи християнското послание за сътворението на човека. Затова християнството винаги е настоявало за свещеното право на човека да притежава собственост и да притежава оръжие, с което да защитава своята собственост срещу нашественици. При написването на Конституцията на Съединените Щати основателите на младата република, верни на своето християнско наследство, прибавят към Конституцията списък от поправки, които да ограничат правото на централната власт да отнема свободата на гражданите. Втората Поправка гласи: „Правото на гражданите на притежават и да носят оръжие не може да бъде нарушавано от Федералното правителство.“ По повод на тази поправка Томас Джеферсън заявява, „Въоръжената нация е свободна нация.“ Тази подкрепа за свободата на гражданите да носят оръжие е присъща на всички народи, където християнството има господствуващо влияние. Свободата да притежаваш собственост и свободата да я защитаваш са обосновани в библейското учение за естеството на човека като настойник на земята под властта на Бога.

Християнството също е било определено враждебно към държавно наложените монополи. Дори във времената на своето най-сериозно отстъпление от вярата и морала на Библията Римокатолическата Църква воюва против учението за „божественото право“ на владетелите да налагат политически и икономически монополи върху своите поданици. Реформацията, със своето наблягане върху индивидуалното призвание на всеки вярващ пред Бога, съзнателно полага основите на свободно общество, в което никоя институция, нито държавата, нито Църквата, нито семейството, нито икономическите организации, няма монопол или абсолютна власт върху коя да е част от обществения живот. Носенето на оръжие не може да бъде монополизирано от държавата, е библейската позиция, тъй като отнемането на оръжието от индивидуалните хора ще ги лиши от средството да изпълняват задължението си в завета за господство над земята – да пазят своята собственост от престъпници, частни и държавни престъпници.

Разбира се, езическият възглед не приема, че индивидуалният човек има индивидуално призвание пред Бога да обработва и да пази собствеността, която му е възложена от Бога. В нехристиянските религии и философии човекът няма трансцендентно призвание. Той има смисъл на живота си само като част от масата; човекът се превръща в придатък на държавата, която става върховната институция, притежаваща абсолютна власт над живота, свободата и собствеността на своите поданици. Човекът не е отговорен настойник под Бога; той е инструмент в ръцете на елита, който управлява държавата. Тъй като човекът няма смисъл и предназначение вън от тоталната държава, тогава става наложително да му бъде отнето това, което би го направило независим от държавата – собствеността. Тя може да му бъде отнета или чрез пряка конфискация – национализация – или чрез непряка конфискация – данъчно облагане. И тъй като собствеността не е индивидуална, а колективна (по-точно, държавна), тогава и задължението и правото за опазването на тази собственост вече не е в индивида, а е в държавата. Дори животът на гражданите не е свещен, а принадлежи на държавата, следователно държавата отнема от отделните хора правото да защитават своя живот и живота на своите близки. Именно този езически възглед за човека като инструмент и притежание на тоталната държава е основата на държавния контрол върху оръжието.

Монопол и злоупотреби

През 1994 тогавашният председател на Комитета по енергетика заяви в едно интервю за един малък провинциален вестник, „Какво означава – злоупотреби? – ако правим всичко в името на обществото.“ За моя изненада никой от големите вестници, дори онези, които критикуваха правителството, не вдигна шум около това арогантно изказване. (Което е показателно за истинската същност на българските медии – в подкрепа на държавата и против свободата на отделните хора.) Тези думи показват дълбоката психологическа нагласа на държавните монополи – всякакви злоупотреби са морално позволени. Или, да го кажем по-ясно, самото естество на държавния монопол го прави безнаказан, независимо от неморалността или юридическата недопустимост на действията му. Същият председател на Комитета по енергетика беше заявил преди това, че „Енергийната политика не трябва да се съобразява с желанията на хората, а с цялостната икономическа и социална политика на държавата.“ Казано на по-прост език, „обикновените хора и потребители са нищо за нас, за нас е важно какво казва и иска политическият елит.“ Той може да каже това, защото държавата го пази от конкуренция чрез своята полицейска машина. Ако не беше държавен монополист и имаше конкуренция, едва ли щеше да е в състояние да каже това. (Представете си, ако директорът на представителството в България на Проктър и Гембъл или Сименс заяви, че не го интересуват потребителите, а държавната политика. Колко време според вас ще се задържи на пазара?) Накратко, държавният монопол винаги носи със себе си чувство за безнаказаност и склонност към злоупотреби.

Именно в това е обяснението за високия процент злоупотреби с огнестрелно оръжие сред държавните служители. Християнството учи, че всеки човек по естество е грешен и следователно властта го покварява. А монополната власт го прави звяр. Затова християнският възглед за властта е възглед за разделението на властите. (Не смехотворното и абсурдно разделение на властите на Монтескьо между „съдебна“, „законодателна“ и „изпълнителна“, защото това разделение оставя абсолютна власт на държавата.) Християнското разделение на властите е това на Мойсей, цялостно, между семейство, църква и държава, като всяка една от тези институции има своята област на действие и правни ограничения срещу нахлуване в чужда област. Когато държавата си присвои някакъв монопол, който не й е даден в библейския закон, нейните служители започват да злоупотребяват с него. Когато монополът е монопол върху притежаването на огнестрелно оръжие, тогава злоупотребите са смъртоносни за обикновените хора. Толкова е просто.

Заключение

Отнемането на частното оръжие от гражданите няма да доведе до намаляване на злоупотребите с оръжие. Тези злоупотреби са причинени от моралната извратеност на грешния човек, не от самия факт на притежаване на оръжие. Държавните служители не са ангели, те са грешни хора като всички останали, и когато им бъде даден абсолютен монопол върху носенето на оръжие, те са склонни да злоупотребяват с него. (А и практиката на съдилищата им помага много. За последните десет години българската полиция е убила около 50 непълнолетни, без да броим другите убийства; досега няма нито една ефективна присъда срещу полицай-убиец.)

Решението на проблема със злоупотребите с оръжие е премахването на монопола върху носенето на оръжие. Взаимното възпиране и контрол са по-ефективно средство срещу престъпления и злоупотреби от отнемането на свободата на почтените граждани да защитават себе си.

Българското общество не се нуждае от държавно назначена чиновническа полиция. Престъпниците не се страхуват от такава полиция. Решението на проблема с престъпността е в пълнолетните семейни мъже. Те имат интерес да запазват реда в обществото и имат самоконтрола да го правят. В името на тези които обичат – своите съпруги, деца и възрастни родители. Пълнолетните семейни мъже трябва да бъдат въоръжени, защото за тях престъпността е реален проблем. Всяко друго решение е утопия и държавна тирания.

Вижте също

Славянската азбука

Чий празник е 24 май?

Има ли въобще някой днес в България, който да си спомня за какво беше създадена славянската азбука? И дали има някой, който наистина да продължава делото на братята Кирил и Методий?

Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с използването на бисквитки. Още информация

Използването на бисквитки (HTTP cookies) в този сайт е разрешено чрез настройките на браузъра Ви. Ако продължите да използвате този сайт без да промените настройките на браузъра си или натиснете бутона "Приемам", това ще е съгласие за използването на бисквитки.

Бисквитките са малки записи информация, които се правят от браузъра във Вашия компютър, за да се удостовери и поддържа сесията на посещението и необходимите за нея данни, а също и за да се настрои сайтът да работи по най-подходящият за Вас начин.

Новите закони на Европейския съюз изискват при запис на бисквитки, потребителят задължително да бъде информиран и да даде съгласието си. За да продължите да използвате сайта, трябва да се съгласите с използването на бисквитки.

Затвори