Чий празник е 24 май?

Има ли въобще някой днес в България, който да си спомня за какво беше създадена славянската азбука? И дали има някой, който наистина да продължава делото на братята Кирил и Методий?

На 24 май аз, съпругата ми и трите ми деца се натоварихме на семейния автомобил и тръгнахме към старините на древните български столици Плиска и Преслав. Поводът беше добър (все пак, 24 май е исторически празник), Плиска и Преслав са близо до Варна, а моят 8-годишен син сериозно се интересува от история – като не ходи на държавно училище, мозъкът му не е промит като на клонингите на държавната образователна система и не знае, че още му е рано да се занимава с история.

Видяхме разликата между езическата столица Плиска – на практика един обширен катун от 23 кв. км., заграден само с ров и почти без каменни сгради – и християнската столица Преслав – уреден цивилизован град, съперничещ на най-изявените европейски столици по онова време. Разбрахме, че славянската азбука, чийто ден празнуваме, е единствената християнска азбука в историята – тя е създадена специално за да разпространява християнството и за разлика от другите световни азбуки няма никакво езическо минало. (Всъщност, има системи от символи, създадени от европейски мисионери специално за езиците на някои племена в Африка и Америка. Но днес те се използват от не повече от 50-100 хиляди души по целия свят. Освен това не са включени в колекцията Languages на Microsoft Windows; това изглежда добра причина да ги отпишем като световно значими азбуки.)

Поседяхме на местата, където едно време бледи монаси са жертвували най-добрите години от своя живот, за да могат чрез чудото на малките букви да обърнат сърцето на един цял народ, а чрез него и другите народи, които говорят същия език. Странните чертички и символи върху обработените агнешки кожи – тогавашната „печатна хартия“ – са били оръжие: оръжието на Христос в покоряването на дивите езичници под властта на Божието царство; оръжието на Христос срещу идолите, нечистите бесове, на които славяни и българи са се покланяли и дори са принасяли човешки жертви. Видението на Солунските братя е било огромно за тогавашното време: територията, населена със славяни, е била почти двойно по-голяма от територията на целия тогавашен християнски свят. Но резултатът от тяхното дело надминава дори най-смелите очаквания през 17 век, докато пуританите все още се учат да оцеляват в дивата пустош на Нова Англия, покръстените ескимоси и индианци от Аляска до Сан Франциско използват славянската азбука и се причестяват на черковно славянски. Побиха ме тръпки, като си помислих, че този зашеметяващ успех е започнал от тези малки килии, чиито основи стърчаха от земята пред мен. . . .

Три километра на север и почти единадесет века по-късно, в центъра на съвременния град Велики Преслав имаше панаир. По някаква причина жителите на Преслав са приели 24 май за празник на града си и на този ден празнуват. И разбира се, азбуката на Кирил и Методий присъствуваше навсякъде, както се полага за празника. С нея бяха написани заглавията на касетите с чалга, която звучеше от всеки ъгъл. На няколко от ъглите се продаваше българското издание на списание Плейбой, разбира се, написано с азбуката на Солунските братя. Можеха да се намерят доста живописни книжки и брошури с хороскопи, също написани на кирилица. Фанелките и стикерите на автомобилите с цинични надписи също бяха на кирилица. Славянската азбука присъствуваше дори на касовите бележки, чрез които данъчните конфискуват 60 на сто от труда на българските граждани (това е шест пъти повече отколкото върховният Бог, проповядван от Кирил и Методий, иска за Себе Си; и три пъти повече от данъците на Фараона на робовладелски Египет; ако това не е идолопоклонство, не знам кое е).

Опитах се да си представя как биха изглеждали изтощените речни пътешественици Климент, Наум и Ангеларий на този „празник“. Не можах. После се опитах да си представя Симеон, възпитаник на най-престижния християнски университет по онова време, школата Магнаура в Константинопол. Видях само праведния гняв на един ревностен християнин срещу осем милиона идолопоклонници и езичници, които опорочават, извращават и злоупотребяват със святото дело на неговия живот и на живота на неговия баща. Видях го с меч в ръката да избива тези осем милиона, както баща му Борис изби боилските родове, дръзнали да въстанат срещу Христос, и не пожали дори собствения си син.

Тогава си зададох въпроса: „Чий празник е 24 май?“ Кой има законното право да се нарече наследник на Солунските братя? Кой продължава делото, за което са били създадени славянските букви?

Българските учители? Едва ли. Климент, Наум и Ангеларий биха били изритани от всяко съвременно българско училище като мръсни сектанти, които са дошли да сеят своята религия сред учениците. Христос е забранена тема в училищата. Учителите претендират, че вършат благородната задача да „формират душите“ на младите. Че я вършат, вършат я, няма спор. Затова българската образователна система всяка година произвежда полуграмотни клонинги, неспособни да напишат и една проста тема по литература. Но не е това целта. Целта е да се създават предани поклонници на бога на българските учители. Кой е този бог ли? Съвсем просто, който плаща заплатите на учителите – тоталната „демократична“ държава и нейният политически елит.

Климент, Наум и Ангеларий не биха могли да се наредят и сред преподавателското тяло на Софийския Университет, макар че причината за това е доста по-прозаична – торбичките под очите на св. Климент са от непрекъснатата работа и трудния живот, а не от юнашки университетски надпивания. Но това е друга тема. . . .

А може би Българската православна църква е достоен наследник на Кирил и Методий? И това е малко вероятно. От хиляда години насам основна грижа на ръководството на БПЦ е как да се намира винаги в добри отношения с властта, била тя българска, византийска, турска, руска или комунистическа. Нещо повече, тя винаги си предлага услугите като държавна институция, един вид Министерство на Пропагандата. Затова и патриархът толкова настоява да се храни на държавната трапеза, била тя на Султана или на Генералния Секретар. А и заплатата на член на Държавния Съвет никак не е за изпускане, както и правителственият самолет за командировки в чужбина за сметка на данъкоплатците. Как го виждате св. Методий като придворен съветник на немския император? Или пък да убеждава моравските славяни как е по-добре за тях да приемат наложения от държавната власт немски или латински език, а също и непосилната ангария?

Кирил, Методий и техните ученици са носели на славяните Христос на техния собствен език. Колко пъти сте чули името на Христос от устата на православен поп? Ако някой път някой се изпусне да го спомене, то е в някое от всичките заклинания при погребение.

Ами папата? Той нали обяви Кирил и Методий за покровители на Европа, дойде навръх 24 май, поздрави ни за празника на чист български език . . . само че и той нещо си замълча за Христос. Чухме от него за някакви „черни мадони“, короняса някакви картинки на светци, няколко пъти даже благодари на „всемогъщия бог“, но благоразумно пропусна да даде повече уточнения за неговата идентичност; всеки да си го разбира както си знае, Аллах, Маниту, Ахура Мазда или Аматерасу Оомиками. Едва ли можем да припишем на Славянските Просветители такава интелектуална мъгла относно личността на Бога. Понеже не са били обучени в политическата школа на Ватикана, открито са заявявали името на своя „всемогъщ Бог“ – Исус Христос.

Остават евангелските християни в България. Те и името на Христос използват, и го пишат на кирилица. Но има един проблем. Те очакват всеки момент да си заминат от земята. А Кирил и Методий са искали да донесат Христос по цялата земя. Прочетете трудовете на Йоан Екзарх, Черноризец Храбър или Климент Охридски. Никъде няма да намерите апокалиптичната митология на „последните дни“, проповядвана в българските протестантски църкви. Оптимизмът на Солунските братя за разпространението на Благовестието би бил анатемосан като „Ню Ейдж“. Опитите им да направят цялото общество християнско, включително управлението и обществените институции, щяха да бъдат оплюти като „вкарване на света в църквата“.

Колкото и да мислех, не можах да се сетя за нито една група хора в България, които да могат законно да се нарекат продължители на делото на Кирил и Методий. Тези, които претендират за това – учители и попове – са слуги на тоталната държава, мразят Христос и гледат да не споменават името на Божия Син твърде често. А тези, които говорят само за Христос – евангелските християни – вярват в царството на Антихриста в историята, не на Христос.

Като че ли наистина е по-добре кирилицата да изчезне. Поне дотогава, когато се появи някой, който наистина да я използва по предназначение. . . .