Ще има ли скоро лицензионен режим за дишането?

Проблем в офисаОбещанията на Симеон Втори за намаляване на броя на лицензионните режими се оказаха поредната политическа лъжа. Нито един лицензионен режим не е отменен досега, но пък се въвеждат нови лицензи – някои от които откровено налудничави и безсмислени. За тези от нас, които осъзнаваме официалната религия на съвременното общество – вярата в Тоталната Държава – това не е изненада. В скоро време можем да очакваме и лицензионен режим върху дишането. . . 

Правителството на Симеон Втори дойде на власт с обещанието да намали броя на лицензионните режими, които спъват развитието на бизнеса в България и създават корупция. Вече една година не видяхме премахването на нито един лицензионен режим. Точно обратното: започна въвеждането на откровено налудничави лицензи като например лиценз за компаниите консултанти по набиране на персонал. Не можеш да дадеш съвет на приятел за това кого да вземе на работа, ако нямаш държавен лиценз. Така всяка препоръка за вземане на работник вече е обявена извън закона, ако не е направена от държавно одобрен консултант.

Не е ясно защо точно е нужен такъв лицензионен режим. Какви проблеми е имало досега на пазара за съвети относно набирането на пазара, та е станало наложителна намесата на държавата? Големите фирми се обръщаха към някоя компания от рода на KPMG или HILL International и възлагаха на тях извършването на специализираната работа по пресяването на кандидатите за съответното работно място. Договарянето ставаше свободно, като клиентите имаха свободата да избират между няколко големи и десетки по-малки компании. Както на всеки свободен пазар, властта беше в ръцете на потребителя да решава кой продавач на услуги да избере, какви услуги да избере и на каква цена? Каква е формалната логика, заради която се наложи намесата на Негово Нищожество Държавния Чиновник в този подреден свят на доброволни договорни взаимоотношения? Какво точно разбира чиновникът от набиране на персонал, та да е компетентен дори да раздава разрешения и лицензи на онези, които с усилен труд и компетентност на пазара са доказали своята компетентност в тази област? Ако някъде искате да видите истински примери за пълна некадърност на персонала, идете в кое да е учреждение, което се храни от държавния бюджет. Ще видите ужасяващи примери за некомпетентност, бездарие, мързел и липса на мотивация. Та по коя точно логика тези хора, които са доказали неспособността си да набират персонал, ще раздават лицензи на частните компании?

Официалната религия на Република България

Ще го кажем направо: Причината за подобна налудничава намеса на държавата е официалната религия на съвременното българско общество, вярата в държавата като върховен бог на обществото, като Спасител, призван да избавя хората от техните грешки и техния мързел, и Господар, притежаващ неотменимото право да се намесва в техния живот, свобода и собственост. Очевидно, няма нито пазарна, нито икономическа, нито юридическа логика в тази намеса на държавата. Клиентите много по-добре от държавния чиновник знаят кой консултант си върши работата и кой не я върши. Но самата идея за коя да е част от пазара да остане извън тоталната власт и контрол на държавата е богохулство срещу религиозните основи на съвременната „демокрация“. Именно затова лицензирането на консултантите е задължително – в тоталната държава само държавата има неотменими права на живот, свобода и собственост. Накратко, трябва да има само един бог и този бог е Държавата.

Когато едно общество не вярва във върховния Бог Създател на Библията, то трябва да замести този Бог с някакъв друг върховен бог. Запомнете: Няма такова нещо като атеизъм или атеисти или атеистично общество. Въпросът никога не е с Бог или без Бог. Въпросът винаги е, Какъв бог е върховният бог на обществото? Средновековна Европа и Реформация са дали ясен, недвусмислен отговор: Богът на Библията. Съвременното европейско общество, както древните робовладелски и варварски цивилизации, избира да отхвърли Бога на Библията и да приеме за свой върховен бог тоталната държава.

Средновековна Европа и Реформацията не познават тоталната намеса на държавата в живота, свободата и собствеността на хората. Тоталният робовладелски социализъм на Римската Империя изчезва с обръщането на император Константин към християнството. Свободната търговия процъфтява, и особено в Източната Римска империя, или Византия, опитите на имперската власт да се намесва в икономическия живот са незначителни в сравнение с цялостния държавен контрол в Римската Империя или в съвременните демокрации. Реформацията направо отрича правото на владетелите да налагат ограничения и забрани или да се намесват в договорните отношения на хората. Причината за това е религиозна – те са разбирали, че икономиката е всъщност наука за личните решения на хората; следователно, намесата в икономиката е намеса в личния живот на хората, а право на намеса в личния живот и мисленето на хората има само върховният Бог Създател. Държавата няма право да чете мислите и да управлява решенията на хората. Бог познава мислите на хората и може да управлява хората за Своите цели без да унищожава тяхната свобода на действие. Държавата не може. Затова и Реформацията създава като свое следствие най-свободните общества в историята на човечеството, а заедно с тях и най-бързия икономически растеж в историята.

Но ако Богът на Библията бъде заместен с държавата като върховна власт, тогава чиновниците трябва да намерят начин да подражават на Бога -като четат мислите и контролират решенията на хората. Никой човек и никоя земна институция не може да чете мислите на хората, и затова единствената възможност за държавата да играе бог на земята е да контролира решенията на хората ? като наказва с икономически или физически санкции определени икономически решения на хората и поощрява с финансови субсидии други икономически решения. Контролът на Бога на Библията става без да бъде отнета свободата на индивидуалните участници в обществото. Контролът на държавните чиновници става единствено чрез отнемане на личната свобода, а много често и живота и собствеността на участниците.

Запомнете: Икономиката не е наука за движение на пари и стоки. Икономиката е наука за личните икономически решения и предпочитания на хората. Следователно, държавният контрол върху икономиката не е нищо друго освен държавен контрол върху умовете на хората, опит на група хора, имащи законов монопол върху насилието, да контролират и манипулират умовете на хората, техните решения и техния избор.

Именно това са лицензионните режими. И именно затова те са така нужни на съвременната държава. Не защото има някакъв икономически или морален или юридически смисъл от тях. А защото те са единственото средство съвременната държава да утвърди себе си като бог над цялото общество.

Какви ще бъдат резултатите?

Всяка намеса на държавата в договорните взаимоотношения между участниците на пазара изкривява тези взаимоотношения и винаги нанася повече вреда, отколкото полза. (Всъщност, няма никаква полза от никоя намеса на държавата, ако не се смята ползата за чиновниците, а от пазарна гледна точка ползата за чиновниците е вреда за обществото.) Когато държавата се намеси, резултатите винаги са, (1) рязко свиване на пазара и на избора на клиентите, и (2) увеличаване на „черния пазар,“ или, както е прието той да се нарича днес, „сивата икономика“. Така си беше и при комунизма, когато държавата контролираше всичко – имаше дефицити на много стоки (ограничен пазар и никакъв избор за клиентите) и същите стоки се продаваха „под тезгяха“ или на приятели („черен пазар“). Така ще стане и сега. Контролът на държавата върху консултантите по персонала ще повиши цената на предлаганите услуги. Това ще принуди някои от потенциалните клиенти на този пазар да се отдръпнат, защото не могат да си позволят да плащат по-високите такси за консултации, а някои от консултантите по-дребните, разбира се ще открият, че за тях вече е неизгодно да продължават да предлагат тези услуги и ще излязат от пазара. Пазарът на консултации ще се свие. Едновременно ще има повишение на цените на този пазар над пазарните и в същото време по-малки възможности за избор. Най-сериозно ще пострада, разбира се, най-чувствителната част от този пазар – наемането на работници. Това ще доведе до увеличаване на безработицата и съответно на социалната тежест върху държавата. А по-квалифицираните работници ще решат, че вместо да понасят тези по-големи тежести на намиране на работа и договаряне с работодатели в България, искат да понесат рисковете да напуснат страната и да търсят препитание в други страни, където получените заплати са много по-високи от плащанията към чиновниците. С една дума, опитите на чиновниците да наложат контрол върху мисленето и решенията на хората ще се провалят, защото чиновниците не са богове и никога няма да бъдат богове. Цялото общество ще изгуби.

Разбира се, още по-важният въпрос е докъде ще стигне страстта на чиновниците да налагат лицензи и разрешителни върху свободния избор на хората. Отговорът е, че те могат да стигнат дотам, че да наложат лицензионен режим върху дишането. Това не е шега, нито сарказъм. Историята познава такива случаи, и много от тези случаи все още продължават в света. В древна Спарта държавен комитет е решавал кои новородени да останат живи и кои да умрат. Само преди половин век Хитлер и Мусолини (и двамата избрани по съвършено демократичен път, с мнозинството от гласоподавателите и според демократичните процедури) решаваха кой има право да живее и кой не. В някои райони на съвременен Китай държавните власти умъртвяват всяко второ дете в семейството. И така нататък.

Нужно е религиозно съживление. Нужно е цялостно обръщане на вярата на обществото от тоталната държава към Бога на Библията. Ако не това не стане, очаквайте след няколко години държавен чиновник да постави пломба с печат на носа ви и да не можете да дишате докато не си платите разрешителното да дишате. Това не е шега. Това е пълната истина. Това, че не го вярвате, не е доказателство, че то няма да стане. През 1933 в Германия никой не е вярвал, че само след три години християни, евреи, цигани и политически противници ще бъдат избивани като животни в концентрационните лагери. Нали помните, Хитлер дойде на власт чрез законни демократични избори, също като днешните български и европейски политици. . . .

Вижте също

Монопол

Данъчните отличници: Монополите

Българската телекомуникационна компания била данъчният отличник на България, стана ясно от вестниците тази седмица. Най-големи печалби и най-точно покрити "задължения" към бюджета.

Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с използването на бисквитки. Още информация

Използването на бисквитки (HTTP cookies) в този сайт е разрешено чрез настройките на браузъра Ви. Ако продължите да използвате този сайт без да промените настройките на браузъра си или натиснете бутона "Приемам", това ще е съгласие за използването на бисквитки.

Бисквитките са малки записи информация, които се правят от браузъра във Вашия компютър, за да се удостовери и поддържа сесията на посещението и необходимите за нея данни, а също и за да се настрои сайтът да работи по най-подходящият за Вас начин.

Новите закони на Европейския съюз изискват при запис на бисквитки, потребителят задължително да бъде информиран и да даде съгласието си. За да продължите да използвате сайта, трябва да се съгласите с използването на бисквитки.

Затвори