Всемогъществото на Бога

Рано или късно на всеки богослов му задават въпроса, смятан за непоправимо костелив орех. Философският въпрос е: Може ли Бог да направи толкова голяма скала, че да не може да я премести? На пръв поглед като че ли този въпрос поставя нашия богослов пред неразрешимата дилема. Ако отговорим с „да“, тогава казваме, че има нещо, което Бог не може да направи – не може да помести скалата. Ако отговорим с „не“, тогава Бог не може да направи толкова голяма скала. И в двата случая сме принудени да поставим ограничения пред Божията сила.

Този проблем прилича на друг заядлив въпрос: Какво става, когато една неудържима сила се срещне с един непоклатим предмет? Неудържима сила можем да си представим. Също толкова лесно можем да си представим и непоклатим предмет. Онова, което е трудно за разбиране, е как могат да съществуват заедно. Ако неудържимата сила срещне непоклатимия предмет и го премести, тогава той вече не може да се нарече непоклатим. Но ако той не се помръдне, тогава нашата „неудържима“ сила няма да е неудържима. Така виждаме, че в действителност и неудържима сила, и непоклатим предмет не могат да съществуват едновременно.

Междувременно нека се върнем на непоклатимата скала. Представената дилема (както в случая с неудържимата сила) е една невярна дилема. Тя е невярна, защото се опира на невярно предположение. Приема се, че „всемогъществото“ значи, че Бог може да направи всичко. Обаче, като богословски термин, всемогъществото не означава това. В Библията са посочени някои неща, които Бог не може. Той не може да лъже (Евреи 6:18), не може да умре, не може да бъде едновременно вечен и сътворен; Бог не може да действа против собствената Си природа; не може да бъде и да не бъде Бог по едно и също време и в един и същи смисъл.

Всъщност всемогъществото означава, че Бог притежава цялата власт над цялото Свое творение. Нито една част от творението не се намира извън обсега на Неговия абсолютен контрол. Затова и дилемата за скалата има правилен отговор. Костеливият орех може да се счупи. Отговорът е „не“. Бог не може да направи толкова висока скала, че да не може да я премести. Защо? Ако изобщо направи такава скала, Той не би имал власт над нея. И така би разрушил Своето всемогъщество. Бог не може да престане да бъде Бог; Той не може да не е всемогъщ.

Когато Дева Мария се изненадва от съобщението на Гавраил, че ще зачене Исус в утробата си, ангелът ѝ казва: „Защото за Бога няма нищо невъзможно“ (Лука 3:37). Тук той напомня на Мария за Божието всемогъщество. Предполагам, че дори и ангелите са в състояние да използват хиперболи. Разгледано в тесен смисъл, ангелът представя лошо богословие. Но по-широкото библейско обяснение сочи към значението, че Божията сила далеч надвишава тази на творенията. Онова, което е невъзможно за нас, е възможно за Него. Да кажеш, че няма нищо невъзможно за Бога, означава, че Той може да направи всичко, каквото желае. Никакви ограничения не възпират силата Му. Нищо или „нито едно нещо“ не може да ограничи мощта Му. Въпреки това тя се ограничава от Неговата същност. За Бог е невъзможно да съгреши, защото никой не може да съгреши без да пожелае греха. А Той не може да извърши грях, защото никога не го желае. Йов достига до ядрото на проблема, когато казва: „Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано“ (Йов 42:2).

За християнина Божието всемогъщество е голям източник на утеха. Знаем, че същата сила, която Бог използва при създаването на вселената, се намира на Негово разположение, за да осигури спасението ни. Същата мощ Той разкри при изхода от Египет; Неговата власт победи смъртта при възкресението на Христос. Знаем, че нищо от творението не може да осуети Божиите планове за бъдещето. Във вселената няма независимо движещи се молекули, които евентуално да провалят плановете Му. Въпреки че властите и силите на този свят противодействат, ние не се страхуваме. Можем да сме спокойни, като знаем, че нищо не може да устои пред мощта на Бога. Той е Всемогъщият.

Библейски пасажи за размисъл:

Битие 17:1; Псалм 115:3; Римляни 11:36; Ефесяни 1:11; Евреи 1:3

Този текст е взет от книгата "Основни истини на християнската вяра" на автора Р. Ч. Спроул. Можете да закупите книгата отпечатана на хартия от Динамик Консулт.