Необхватността на Бога

По време на семинар в САЩ един студент запитал швейцарския богослов Карл Барт: „Д-р Барт, коя е най-дълбоката истина, която сте открили при изучаването на богословие?“ Барт помислил за момент и после отговорил: „Исус ме обича, знам това, защото го пише в Библията.“ Студентите се изкискали на неговия прекалено опростен отговор, но смехът преминал в напрежение, защото постепенно осъзнали, че Барт изобщо не се шегувал.

Барт дал прост отговор на един сложен въпрос. По този начин той насочил вниманието най-малко към два изключително важни схващания. (1) Най-простата християнска истина е толкова сложна, че може да ангажира ума на най-умните хора през целия им живот. (2) И в най-изящните богословски формулировки не можем да надраснем детското ниво на разбиране на тайнствените дълбочини и богатства на Божия характер.

Жан Калвин използва друго сравнение. Той казва, че Бог ни говори като на бебета. Както родителите говорят на „бебешки“ на невръстните си деца, така и Бог, за да общува с нас, нисшите простосмъртни, трябва да се отнася снизходително и да използва бебешки думи.

Никое човешко същество не е в състояние да проумее Бога изцяло. Съществува една вградена бариера, която препятства пълното, всеобхватно разбиране за Бога. Ние сме ограничени създания, а Бог е неограничен. Именно тук се крие проблемът. Как ограниченият да разбере безграничния? Средновековните богослови използват израз, който се превръща в разпространена аксиома на всички богословски изследвания до днес: „Ограниченото не може да схване (да побере) безграничното“. Нищо не е по-очевидно от това, че безкрайният обект не може да се вмести в едно ограничено пространство.

Тази аксиома съдържа една от най-важните доктрини на класическото християнство. Това е доктрината за необхватността на Бога. Терминът може да бъде заблуждаващ. Може да приемем, че след като ограниченото не може „да схване“ безкрайното, то ние не можем да научим нищо за Бога. След като Той е извън рамките на човешкото възприемане, нима това не води до извода, че всичките ни духовни приказки са просто едно богословско бръщолевене и че в най-добрия случай оставаме пред олтара на един непознат Бог?

Смисълът е съвсем различен. Необхватността на Бога не означава, че не разбираме нищо за Него. По-скоро тя приема, че нашите знания са частични и ограничени, далеч от пълното и цялостно познание. Знанията, които Бог чрез откровението представя за Себе Си, са едновременно реални и полезни. Можем да познаваме Бога до степента, до която Той избира да ни се открива. Ограниченото може „да схване“ безкрайното, но не и да го обхване. Винаги остава още за проумяване.

Библията го изразява така: „Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чедата ни до века“ (Второзаконие 29:29). Мартин Лутер говори за два аспекта на Бога – скрития и открития. Част от знанието за божественото остава скрита от погледа ни. Ние действаме в рамките на онова, което Бог разкрива.

Библейски пасажи за размисъл:

Йов 38:1-41; Псалм 139 1-18; Исайя 55:8-9; Римляни 11:33-36; 1 Коринтяни 2:6-16

Този текст е взет от книгата "Основни истини на християнската вяра" на автора Р. Ч. Спроул. Можете да закупите книгата отпечатана на хартия от Динамик Консулт.