Божието всезнание

Моят първи сблъсък с идеята за всезнанието бе свързан с детското ми разбиране за Дядо Коледа. Казваха ми, че той си „правел списък и го проверявал по два пъти“. Мислех също, че (през другото време) Великденският заек живеел на нашия таван, за да може тайничко да ме наблюдава.

Думата „всезнание“ означава „да притежаваш всичките знания“. Това е термин, който се употребява правилно единствено за Бога. Само същество, което е безкрайно и вечно, е в състояние да знае всичко. Знанията на ограниченото създание винаги са обусловени от ограниченото съществуване.

Понеже е безкраен, Бог има способност да знае всичко, да разбира всичко и да проумява всичко. Той никога не научава и не овладява нови знания. Бъдещето, както миналото и сегашното, са Му напълно известни. Нищо не може да го изненада.

Тъй като Божието знание надхвърля безмерно нашите познания (то е от по-висш тип), някои християни вярват, че видът на Неговото мислене е коренно различен от нашия. Например при християните е доста разпространено твърдението, че Бог използва различна логична система. Това е удобно извинение, когато се натъкваме на разни изненадващи препятствия от богословски характер. Когато се окаже, че защитаваме и двете страни на едно противоречие, можем да избегнем затруднението, като се позовем на различния логичен ред на Бога. С лекота заявяваме: „За нас може да е противоречие, но за Божия ум не е“.

Подобен начин на мислене за християните е пагубен. Защо? Ако Бог наистина използва друга логика, при която онова, което е противоречиво за нас, е логично за Него, тогава нямаме основание да вярваме на нито една дума в Библията. Каквото и да ни казва тя, то може да означава точно обратното за Бога. За Божия ум доброто и злото може да не са противоположни и Антихристът може да е самият Христос.

Божието превъзхождащо знание Му позволява да разрешава загадките, които ни объркват. Но това говори за различна степен на Божието познание, а не за различен тип логика, която Той използва. Тъй като разсъждава разумно, дори Бог не може да примири противоречията.

Божието всезнание произтича и от Неговото всемогъщество. Бог не знае всичко просто защото използва висшия Си интелект за внимателно проучване на вселената и нейното съдържание. Всъщност Той знае всичко, защото е създал и е пожелал всичко. Като абсолютен Владетел на вселената, Бог я контролира. Въпреки че някои богослови се опитват да ги отделят едно от друго, не е възможно за Бога да знае всичко без да контролира всичко, както и не е възможно да контролира всичко без да го знае. Както всички атрибути на Бога, те са взаимозависими – две неделими части на едно цяло.

И Божието всезнание, както всемогъществото и вездесъщието, е свързано с времето. То е абсолютно в смисъл, че Той завинаги е наясно с всичко. Интелектът Му се различава от нашия, защото на Него не Му се налага да „получава достъп“ до информацията, както компютърът възстановява повторно някой файл. Всичкото знание винаги е открито пред Бога.

Фактът, че Бог знае всичко, е нож с две остриета. За вярващия тази истина носи сигурност, защото Бог контролира положението и е наясно с него. Той не се измъчва от проблемите, чието разрешение ни тормози. За невярващия обаче доктрината открива наяве факта, че хората не могат да се скрият от Бога. Техните грехове са явни. И те се опитват като Адам да се скрият. Но във вселената няма нито един ъгъл, където да не достига Божият взор, независимо дали с любов или с гняв.

Всезнанието на Бога е и изключително важна част от Божието обещание да възцари правда в света. За да може един съдия да издаде напълно справедлива присъда, трябва да знае всичките факти. От погледа на Бога не е скрито нито едно доказателство. Всички смекчаващи вината обстоятелства са Му известни.

Библейски пасажи за размисъл:

Псалм 147:5; Йезекил 11:5; Деяния 15:18; Римляни 11:33-36; Евреи 4:13

Този текст е взет от книгата "Основни истини на християнската вяра" на автора Р. Ч. Спроул. Можете да закупите книгата отпечатана на хартия от Динамик Консулт.