Божието вездесъщие

Астралните полета са измислица. Хората могат да твърдят, че напускат телата си и ходят на пикник в Калифорния или Индия, че се връщат без помощта на влакове, самолети и кораби, но те или лъжат, или се заблуждават. Дори да бе възможно душата или духът да се „проектира“ и да броди по земното кълбо, подобни обиколки щяха да имат само по една спирка в един и същ момент. Нашият човешки дух е ограничен и не е, нито някога ще бъде, в състояние да пребивава на повече от едно място, по едно и също време. Само един неограничен Дух може да присъства навсякъде.

Когато говорим за Божието вездесъщие, обикновено имаме предвид Неговото присъствие навсякъде. Няма място, където Бог да не е. Но като дух, Той не заема всичко така, както физическите предмети заемат определено пространство. Бог не притежава физически качества да заема пространство. За да разберем този парадокс, трябва да мислим в друго измерение. Преградата между нас и Бог не е преграда от време и пространство. Нямаш нужда от „място“, на което да отидеш или „време“, в което да се появиш, за да се срещнеш с Бога. Трябва да прекрачиш в друго измерение, за да влезеш в непосредственото присъствие на Бога.

Божието вездесъщие има и втори аспект, който често пренебрегваме. То се отнася не само до местата, където Бог се намира, но и до степента, в която присъства на определено място. Той не просто присъства на всяко място, но го прави в пълнота. Това се нарича Божия всеобхватност. Вярващите, които живеят в Ню Йорк, се наслаждават на пълното Му присъствие, също както и вярващите, живеещи в Москва. Тогава Неговата всеобхватност не се отнася до размер, а към способността Му да присъства навсякъде изцяло.

Доктрината за Божието вездесъщие ни изпълва по подходящ начин с възхита. Освен преклонението, което предизвиква, тя се оказва и утешителна. Винаги можем да сме сигурни, че Бог напълно ни отдава вниманието Си. Никога не ни се налага да стоим на опашка или предварително да си уреждаме среща. Когато сме в присъствието на Бога, Той не е зает със събития от другата страна на земята. Тази доктрина обаче в никакъв случай не внася спокойствие у невярващия. Няма място, където да се скриеш от Бога. Във вселената няма нито едно ъгълче, където Той да не присъства. Нечестивите в ада не са отделени от Бога, а само от благоволението Му. С тях постоянно е Неговият гняв.

Давид, който често възхвалява славата на Божието вездесъщие в псалмите, прави едно поетично обобщение на тази доктрина:

„Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна? Ако възляза на небето, Ти си там; ако си постеля в преизподнята, и там си Ти. Ако взема крилата на зората и се заселя в най-далечните краища на морето, и там ще ме води ръката Ти, и Твоята десница ще ме държи“ (Псалм 139:7-10).

Библейски пасажи за размисъл:

З Царе 8:27; Йов 11:7-9; Йеремия 23:23-24; Деяния 17:22-31

Този текст е взет от книгата "Основни истини на християнската вяра" на автора Р. Ч. Спроул. Можете да закупите книгата отпечатана на хартия от Динамик Консулт.