Начало » Публикации » Църква » История » За конфликта между Уесли Уайтфийлд и свободната благодат

За конфликта между Уесли Уайтфийлд и свободната благодат

Връзката между дваматДжон Уеслиа големи водачи на евангелското съживление през 18 в. Джон Уесли и Джордж Уайтфийлд датира още от Оксфорд. По времето когато по-младия Уайтфийлд идва като стипендиант от Пембрук Уесли е преподавател в Линкълн и вече е водач на известният „свят клуб“. Скоро той е въведен в него от брата на Джон, Чарлз Уесли и се присъединява към бъдещите методисти. Макар че отначало Уесли се явява до известна степен духовен наставник на Уайтфийлд последният изживява своето новорождение и опитността на спасение единствено по благодат чрез вяра в Исус Христос 3 години по-рано. В следствие на това той се оказва и първият, който започва да проповядва тази истина и то не само в църквите, но и на открито, по улиците, в частни домове и дори между миньорите в Бристол и по този начин поставя началото на бъдещото съживление, в което скоро се включват братята Уесли и мнозина други от бившия „свят клуб“ като Бенджамин Ингъм и Джеймс Харви.

Когато след известно време Уайтфийлд решава да замине за Америка той моли Джон Уесли да продължи работата, която е започнал. Самият той преди своето отпътуване го съветва да вземе отношение по някои спорове, които заплашват с разцепление методистката общност и по специално по въпроса за предопределението, защото в Бристол са се появили някои калвинисти – фанатици, за които той казва, че „тези хора са дълбоко обзети от предразсъдъци“. Когато последните открито заявяват „Вие и Вашият брат сте лъжепророци“ Уесли се вижда принуден да се намеси. Скоро след това, през април 1739 г. бива публикувано писмо, в което се твърди, че той „се противопоставя на истината в Исус и я изопачава като проповядва срещу Божията наредба за предопределението“. На такава тема Уесли до този момент не е проповядвал публично и за известно време е доста объркан без да знае как да постъпи. След продължителна молитва и съветване със свои приятели и дори след като тегли жребий относно по  нататъшните си действия на 29 април 1739 г. той изнася своята известна проповед „Свободна благодат“, която веднага след това се публикува в Бристол и Лондон.

През цялото това време той е в постоянна кореспонденция с Уайтфийлд, чиято дейност в Америка е съпътствана с огромно благословение като го осведомява за развитието на нещата. Явно в тези писма е била засегната темата за предопределението, защото на 26 март 1740 г. последния моли Уесли „да не ми пишете повече за представите, в които имаме различия. Аз съм хиляди пъти убеден в учението за избранничеството и за неотменността на пребъдването на тези, които са в Христос…. Вие мислите различно, тогава защо да спорим ако няма никаква вероятност да се убедим един друг? Нека свободно да предлагаме на всички спасението чрез кръвта на Исус.“

Трябва да бъде отбелязано, че всеки от двамата има погрешно мнение за разбиранията на другия. Уесли постепенно достига до убеждението, че учението за избранничеството, поддържано от Уайтфийлд, не се различава от това на бристолските фанатици и прави благовестието ненужно. От своя страна Уайтфийлд бърка ударението, което Уесли поставя върху всеобщото спасение и което той се чувства длъжен да проповядва с универсализъм – учение, според което в края на краищата всички ще бъдат спасени независимо дали са се покаяли за греховете си или не.

През август 1740 г. те отново си разменят писма, в които взаимно изкривяват своите възгледи без това обаче да доведе до разрив между тях. Уесли завършва своето писмо с думите „Случаят е ясен. Има фанатици, които са за предопределението и които са против него. Бог им изпраща вест все едно на коя страна са. Но никой от тях няма да я приеме ако не идва от човек, който защитава тяхното мнение. Затова засега Вие си останете на Вашето мнение, а аз ще отстоявам моето….Накрая Бог ще ни доведе на едно мнение, – а Уайтфийлд казва: „Не мога да понеса мисълта да съм против Вас.“

Точно тогава обаче проповедта на Уесли „Свободна благодат“ бива публикувана в Америка. Как става това и дали Уесли лично я изпраща (както впоследствие е обвиняван от Уайтфийлд) или това става без неговото съгласие не е съвсем ясно. Резултатът обаче е повече от ясен – публикацията довежда до сериозен разрив между двамата. На 24.12.1740 Уайтфийлд пише в отговор едно отворено писмо, което нарича „Наистина свободна благодат“ и още преди самият той да го изпрати то вече е публикувано в Англия. Уесли посреща това с голямо съжаление, което до известна степен се дължи на факта, че докато в „Свободна благодат“ той не споменава Уайтфийлд неговият отговор съдържа името на Уесли и е насочен лично срещу него. Последното още повече разширява пропастта между двамата.

На 11.03.1741 г. Уайтфийлд пристига в Англия и още на следващия ден публично напада братята Уесли не само по въпроса за предопределението, но и относно учението за т.нар. „чисто сърце“ или „пълно освещение“. За щастие той е посрещнат от Чарлз, който е настроен по-примирително от Джон и който пише до брат си с молба да не отговаря на Уайтфийлд и дори му предоставя амвона в някои от обществата, които ръководи. Самият Уайтфийлд явно провежда своята атака с голяма болка както става ясно от едно писмо адресирано до неговия помощник в Джорджия „Най-много ме боли, че се виждам принуден поради нашите различни принципи публично да се разгранича от моите скъпи, скъпи приятели господата Джон и Чарлз Уесли. Но аз все още ги обичам като собствената си душа.“

На 25.03.1741 Джон Уесли пристига от Бристол и в присъствието на свидетели лично се среща с Уайтфийлд. Обаче въпреки взаимното уважение, което показват един към друг двамата остават на различни позиции и Уайтфийлд ясно заявява, че е „решен публично да се обяви против тях, защото проповядват две различни благовестия“. Въпреки това личната обич между тях остава непроменена. След срещата Уесли пише: „Той имаше сърце готово на най-благородно и нежно приятелство. Често съм си мислел, че именно това отличаваше неговия характер от всички други. Колко малко хора познаваме с такъв приветлив нрав и такива силни и ярки чувства.“

През следващите месеци разривът между двамата се задълбочава. Подтикван от сестра си, г-жа Гревил, Уайтфийлд предявява писмени претенции за правото на собственост върху залата и училището в Коингсууд . Джон Уесли веднага пише писмо, в което му отговаря точка по точка. В същото време Уайтфийлд открито говори в своите проповеди срещу братята Уесли по начин, който ги прави за смях и дори си позволява да направи публично достояние лична информация, която Джон му е споделил в частна кореспонденция. От своя страна Уесли отказва да отговори по същия начин: „Това поле можете да запазите са себе си. Аз не бих си губил времето с неща, които ще Ви направят омразен или достоен за презрение в очите на другите.“

В определена степен конфликтът е подклаждан от слухове. По-късно самият Уайтфийлд казва: ?Интриганти и от двете страни наливаха масло в огъня. Твърде много се вслушвахме в клюкарите.? Малко по малко обаче нещата започват да се успокояват и през есента на 1741 г. Уайтфийлд пише до Уесли писмо, в което казва: „Преподобни и скъпи братко. Дълго време очаквах да отговорите на последното ми писмо. Но предполагам, че се боите да си кореспондирате с мен защото аз разкрих Вашата тайна за жребия. Много неща могат да се кажат за моята постъпка, но сега съжалявам, че това нещо е излязло изпод перото ми. Смирено моля за прошка. Мисля, че Ви обичам повече от всякога и се моля на Бога всички да бъдем отново обединени, ако такава е Неговата благословена воля.“ Той продължава обяснявайки, че макар между тях да има различия в мненията относно освещението и предопределението това не трябва да ги разделя и завършва с думите: „Нека всички спорове престанат и никой от нас да не говори за нищо друго освен за Исус и то за Исус разпнат.“ През ноември той се среща лично с Уесли в Бристол, където окончателно възстановяват своите добри отношения без по-нататък те да бъдат прекъсвани. С това се слага край на конфликта продължим седем месеца. Макар техните доктринални различия да са неоспорим факт личната привързаност между двамата не подлежи на съмнение. Около година след края на разрива Уайтфийлд пише: „Нека Царят да живее вечно, а противоречията да умрат. За мен те отдавна са умрели….Благословен да е Бог, Който Ви е дал такъв дух… Подписвам се, преподобни и скъпи приятелю, Вашият изпълнен с любов, макар и по-млад брат в благовестието на нашия славен Емануил.“

Години по-късно именно Джон Уесли проповядва на погребението на Уайтфийлд.

Като допълнение към темата предлагаме превод на проповедта на Уесли „Свободна благодат“ изиграла важна роля за неговия конфликт с уайтфийлд. Нека всеки да прецени има ли в нея нещо еретично, небиблейско или противно на евангелската истина и може ли тя да се приеме за завръщане към католицизма както се твърдеше в една друга наскоро публикувана статия.

Проповедта може да бъде намерена на следния линк:

http://bible.netbg.com/bible/library/docs/Articles/gracewes.htm

Пожелавам на всички приятно четене

Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с използването на бисквитки. Още информация

Използването на бисквитки (HTTP cookies) в този сайт е разрешено чрез настройките на браузъра Ви. Ако продължите да използвате този сайт без да промените настройките на браузъра си или натиснете бутона "Приемам", това ще е съгласие за използването на бисквитки.

Бисквитките са малки записи информация, които се правят от браузъра във Вашия компютър, за да се удостовери и поддържа сесията на посещението и необходимите за нея данни, а също и за да се настрои сайтът да работи по най-подходящият за Вас начин.

Новите закони на Европейския съюз изискват при запис на бисквитки, потребителят задължително да бъде информиран и да даде съгласието си. За да продължите да използвате сайта, трябва да се съгласите с използването на бисквитки.

Затвори