Спри да се боиш от Божията воля за живота ти

Като малко момче, израстнало в църква, често бях объркан от думите на някои песни. Например, всеки път когато се пееше песента „Носейки в снопи“, си мислех, че пеем за носенето на „овце“¹. Винаги се чудех откъде ще вземем тези овце и защо ще ги носим някъде. Духовни теми, дали казани или изпяти, могат лесно да смутят простичкия ум на едно дете; и докато науча, че „овце“ не е точната дума, темата за Божията воля щеше да продължи да бъде въпрос, който ме смущава за дълго време.

Спомням си и една друга песен, която пеехме обикновено след мисии. Тя разказваше угнетяващите истории за затрудненията и мъките на мисионерското поле: „Исусе, използвай ме! О Боже, не ме отхвърляй! Има работа, която непременно трябва да свърша. И смирено моля, помогни моята воля да бъде разрушена. Въпреки че цената е висока, ще работя за Теб.“

Колкото и прекрасно да звучат тези думи сами по себе си, имаше нещо в съчетанието между текст, музика и контекст, което ме караше да се боя от Божията воля за живота си. Мислех си, че Бог трябва да има нещо доста страшно за мен, което трябва да извърша. Просто очаквах, че сигурно щеше ме изпрати в дълбините на джунглата, където би трябвало да живея в къща от кал, да оцелявам с храна от червеи и накрая да приключа изяден от канибали.

Поглеждайки назад във времето, моята наивност доста ме развеселява сега, но реалността е такава, че включително много служители се страхуват да открият Божията воля за живота си, дори и подсъзнателно.

Те си мислят: „Какво ще стане, ако Бог поиска от мен да извърша нещо, което не желая да върша? Ами ако Бог желае да направя нещо, в което не съм добър? Какво ще се случи, ако вършенето на Божията воля означава, че трябва да се откажа от моите очаквания за живота и мечти.“ Понякога си мисля, че хората все още не са открили Божията воля за живота си, просто защото се боят.

Бог ще те направи подходящ

След моя проповед в един библейски колеж един от моите студенти се приближи до мен. Той беше близо до завършване и дълги години беше търсил Божията воля за живота си, но все още нямаше насока. Той ме попита: „Как мога да разбера какво Бог иска да сторя с живота си?”

Ние стояхме близо до една лампа и аз забелязах, че тя беше изключена. Насочих се към щепсела, намиращ се на пода и го попитах: „Откъде знаеш за какво служат тези метални разделения на щепсела?” Мога ли да ги бутна в ухото си или да ги използвам за да среша косата си?”„Разбира се, че не”, ми отговори той. „Щепселът се пъхва в електрическия контакт.”

Откъде той знаеше това? Ами заради формата му. Щепселът пасва перфектно на електрическия контакт и няма съмнение, че са направени един за друг. Дори дете, което преди никога не е виждало щепсел или контакт, би могло да разбере, че са направени едно за друго.

Това е един от начините, по който можеш да разбереш какво Бог иска от теб. Къде пасваш най-добре? Какво те забавлява? Какво ти носи наслада и удовлетворение?

Чувал съм, че има хора, които проповядват, че Божията воля е винаги тежка за нас и изисква невероятни жертви. Но пък съм виждал, че повечето ефективни хора в служение или професия, или като цяло в живота, не са тези, които се насилват да изпълняват непосилни задачи, защото чувстват, че такава е Божията воля. По-скоро това са тези, правещи неща, които им носят радост до такава степен, че дори се чувстват виновни, когато вземат заплата за тях.

Когато намериш нещо, което те кара да скочих от леглото сутрин, когато откриеш нещо, което те предизвиква и вълнува, когато намериш нещо, което ти дава чувството, че си създаден, за да го правиш, тогава ти ставаш все по-близо до това да разбереш каква е Божията воля за живота ти. Това не означава, че покорството, умирането за себе си и жертвата не се изискват или че не са нужни. Но когато човек върши това, за което е създаден, усеща вкуса на сладост в жертването, чувство на пълнота в покорството и трайна надежда в страданието.

С твоя дар идва и Божият дар

Ние често говорим за петте дарове на служение – апостол, пророк, пастир, учител и благовестител – те са изброени в Ефесяни 4. Но е важно да си спомним какво пише в стих 7 на същата глава: „А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал.”

Благодатта идва с всеки дар. Исус е най-добрият пример за петкратното служение, но когато Той се е възнесъл, Той е разпределил 20% от Неговото служение на апостолите, 20% на пророците, 20% на пастирите, 20% на учителите, 20% на благовестителите. Той е дал не само дара, но и благодатта според мярката на дара.

Получавал ли си някога като дете някакъв специален подарък, на който след като разкъсаш опаковката осъзнаваш, че са нужни батерии, за да работи. Когато Исус ни подарява нещо, Той заедно с подаръка ни дава и необходимите батерии, за да може подаръка да работи. Батерията за „дара на Исус” е благодатта. Но Той ще ти даде мярката на благодат, от която се нуждаеш, за да може подаръкът ти да функционира.

Тези дни чувам доста проповедници да говорят за „прегаряне“ и това не ме изненадва. Представете си един праведен пастир, който е прекрасно надарен от Бог в служението си. Той използва 100% от това, което Бог му е дал, но неговия дар е само 20% от това, от което неговото паство се нуждае. Този ценен пастир работи непрестанно, опитвайки се да предостави 100% от това, което се изисква за да бъде църквата усъвършенствана и назидавана в пътя, както е описано в Ефесяни 4:12, но той все още има само 20% от благодатта, с която да извърши тази работа.

Всеки може да разбере, че тази формула води към бедствие. Ако човешкото тяло има само 20% функционалност, ние веднага бихме казали, че такъв човек е инвалид. Ако един самолет остане само с 20% механични способности, пилотът би трябвало да предприеме спешно приземяване. Ако бизнесмен работи само с 20% продуктивност, скоро би настъпил банкрут.

Във Филипяни глава 1, Павел говори за своя съработник в служението (този, който го е подкрепял финансово). В стих 5 на същата глава той изразява своята благодарност към съработниците във Филипи за участието им в делото на благовестието и после в стих 7 казва: „Тъй като всички вие сте съучастници с мене в благодатта.“ Осъзнаваш ли всъщност, че можеш да вземеш участие в благодатта, която е в живота на друг? Чрез участието в дара на Павел, ефесяните стават съучастници на благодатта в неговия живот.

Нека се върнем към моя пример за пастира. Опитвайки се да осигури 100% от нуждите на своята църква с 20%, дадени му от Бог – дар и благодат, той трябва да стане партньор с останалите, които са надарени в области, в които той не е. Когато той участва и в техните подаръци, той ще стане съучастник и в тяхната благодат и това ще е в полза на цялата църква. Принципът е простичък, но фундаментален и Ефесяни 4:7 го извежда така: „А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал.” Благодатта идва с дара.

Въпреки че този стих е част от контекста на петкратното служение, той не е приложим само за т.нар. „служители на пълно работно време“. В Библията се казва, че благодатта се дава на всеки един от нас според мярката на Христовия дар. Когато Бог те призове да извършиш нещо, Той винаги ще те снабди с перфектната мярка на благодат, за да бъдеш способен да служиш със своя дар. Но ако се опитваш да работиш извън това, което Бог ти е дал, ще ти бъде трудно, обременяващо и жалко, защото няма да имаш благодат, за да го извършиш.

Да вземем за пример някой, който е призован да живее безбрачен живот. Апостол Павел беше призован за това. Всъщност той казва в 1 Коринтяни 7, че е добре човек да си остане неженен и отива дори по-далеч, като казва: „Бих желал всички човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.” Въпреки че Павел предпочиташе да бъде неженен и желаеше всички да останат като него сами, той все пак имаше мъдростта да разпознае, че неговите способности, да води щастлив и пълноценен живот без съпруга, са специален подарък от Бога. Павел разбираше, че без Божия дар, не би имало и благодат. Ето защо той предупреждаваше против такива, които забраняваха жененето. (1 Тимотей 4:3)

Виждали сме съвременните римо-католически свещеници, на които им е забранено да се женят, въпреки че много от тях нито имат този дар, нито имат благодатта за това да останат неженени. Резултат от това беше потресаващият интернационален скандал, който посрами християнството и вкара много свещеници зад решетките.

Павловото безбрачие беше дар и с дара, Бог му даде и благодат. Без благодат Павел не би виждал своето безбрачие като дар, а като бреме.

Благодатта променя всичко

От този принцип можем да извадим два урока:

1. Не прави грешката да опитваш да принуждаваш хората около теб да правят това, за което Бог е призовал теб. И не гледай високомерно на тях, когато правиш нещо, което смяташ за много важно. Разпознай това, което казва и Павел: „Всеки има своя специален дар, едни така, а други инак.” (1 Коринтяни 7:7)

2. Ако ти си мислиш, че всеки трябва да прави нещо определено, възможно е това да е, за което ти си призован. Ако мислиш, че е добре всеки да бъде благовестител, ти си вероятно благовестител. Ако смяташ, че всеки трябва да бъде политически деец, тогава вероятно Бог е призовал теб за това. Когато Божия дар и благодат почиват върху човек за конкретна работа или призвание, той е способен да го извърши с радост, дори да изглежда трудно или невъзможно за другите.

Интересно е, че като малък се ужасявах при мисълта, че ще бъда изпратен в джунглата в покорство на Божия призив, но днес аз често ходя в джунглата, проповядвайки благовестието за Исус Христос в Африка и по целия свят – и не се сещам за друго, което предпочитам да правя повече. Обичам живота си и обичам призванието си като мисионер-евангелизатор. Това, което не бях взел предвид като дете беше тази невероятна истина: „Благодатта идва с Божия дар, а благодатта променя всичко.“

С това разбиране ти никога не е нужно да се страхуваш да откриеш каква е Божията воля за твоя живот. Ако Той те призове да извършиш нещо, Той също така ще ти даде и благодат, за да можеш да го извършиш. Когато си в Божията воля, обгърнат с Неговата благодат, това е най-прекрасното място в целия свят.

¹ На английски език думите sheaves (шиивс) и sheeps (шиипс) си приличат при произнасяне.

 

Автор: Даниел Коленда
Източник: Charisma Magazine
Оригинална публикация: http://www.charismamag.com/spirit/church-ministry/16557-daniel-kolenda-stop-being-fearful-of-god-s-will-for-your-life
Превод: Нели Стоименова за Christian.bg