Начало » Публикации » Църква » Мисии » БММ – Мисионерски бюлетин за месец септември, 2015 г.

БММ – Мисионерски бюлетин за месец септември, 2015 г.

Съдържание

Един личен опит
Всеки от нас си има свой личен път, по който Бог го води. Понякога този път може да е доста странен за повечето християнски представи, но това е Бог, Той решава. В много случаи Той дори не ни и пита какво искаме …

Страна за ходатайство – Северна Корея и Обединени арабски емирства
Радикалните промени през последните две десетилетия направиха жителите на ОАЕ по-космополитни и отворени за нови идеи, но въпреки това ислямския фундаментализъм е увеличил забраните. Много от мюсюлманите са в ежедневен контакт с чуждестранните християни, но не всички вярващи имат възможност да споделят тяхната вяра поради законите на страната. Молете се за …

Финанси
Възлюбени, в сметката на БММ за август влязоха 1043 лева и сега има 4331. Остава да се съберат само още 169 лева до края на септември, когато ще изпратим 4500 лв. в Индия за заплати за октомври, ноември и декември …


 

Един личен опит

Всеки от нас си има свой личен път, по който Бог го води. Понякога този път може да е доста странен за повечето християнски представи, но това е Бог, Той решава. В много случаи Той дори не ни и пита какво искаме. Представя ни различни варианти за избор без дори ние да осъзнаваме, че всъщност правейки съответния избор, това е от Него. При това често такива случаи изобщо не ни изглеждат особено „духовни”, но в крайна сметка Неговата представа за духовност също така нерядко се различава от нашата. И в самата Библия можем да видим много такива истории и примери, които Той не случайно е сложил там.

Аз приех Исус по време на голямото съживление в България, в началото на 90-те. Още тогава някои християни ми бяха казали да се моля Бог да ми открие какъв е Неговия план за мен. И аз се молех, но Бог не ми откриваше нищо конкретно. Аз знаех само няколко възможни „служения”- пастор, благовестител, хвалител, помощник в църквата и още едно-две и си мислех, че Бог трябва да е планирал за мен нещо от тези. Минаха години, но вместо да се установя в някое от тези служения само минавах през различни проблеми, които тогава не разбирах, че са за моето израстване.

Аз обичам пътешествия, обичам приключения. Особено открай време са ме привличали такива места като Източна Азия, Океания, Сибир. Обичам планини, преходи по диви и труднодостъпни места и други подобни. Но след като повярвах ми бяха казали, че такива влечения са „плътски” и по-добре да се покая от тях. И аз уж се „покаях”, но влеченията така си и останаха, а пък аз така и не разбрах на какво библейско основание трябваше да се покая от тях. Тогава даже и не осъзнавах, че Бог щеше да ги използва в живота ми за нещо конкретно…

След като минах през още различни проблеми в живота ми, започнах да си търся съпруга – нещо далеч не толкова „духовно” или пък „призвателно”. След като изследвах какво пише в Библията реших, че единственото условие е тя да е християнка, а оттам нататък може да е и от другия край на Земята. А защо не от местата, които ме привличаха, например Източна Азия! Тогава имаше една доста нашумяла чат програма – ICQ, в която всеки можеше да си напише какви интереси има, и да се търсят приятели по интереси. Аз просто пишех „female” и „christian”, и след това China, Japan, Indonesia, Malaysia и други държави от онзи регион. Така се запознах с доста сестри азиатки, като в същото време, чатейки си с тях, разбира се внимавах всичко да е чисто, докато стане ясно коя от тях евентуално би станала моя бъдеща съпруга.

В България има едно широко разпространено мнение, че китайския език е изключително труден и невъзможен за научаване. В същото време знаем, че има един постоянен внос на всякакви китайски стоки у нас, което означава и необходимост от връзки с китайски фирми. И един човек ми каза, че българите знаещи китайски са изключително малко и именно поради това те са много ценни и търсени от фирми занимаващи се с бизнес с Китай. И за мен китайския език вместо непреодолима трудност стана предизвикателство – и за работа, и за съпруга. Намерих една китайка, която преподаваше частни уроци и се оказа, че този език всъщност изобщо не е толкова труден.

Тогава към мен започнаха да идват и подхвърляния на идеи за мисионерство в Китай. Тези идеи също ме привличаха, но от друга страна си казвах: „Как да бъда мисионер в Китай като ми е трудно да благовествам? Аз често не знам как да започна, какво да кажа, не че се притеснявам толкова, но просто не знам как да говоря на невярващи хора в България (е, понякога става ако хората отсреща са отворени и питат, но иначе – трудна работа), какво остава за Китай. Докато да уча вече повярвали хора на основите на Божието слово – това вече е друго нещо, в това се справям добре. Но се питах ако служа така на Бога в Китай примерно, това може ли да се нарече мисионерство?”

Не мога да скрия, че постоянно мислех за различни начини как да отида в Китай. Но с малката заплата, която получавах в България и непосилно скъпите самолетни билети, това ми изглеждаше много трудно. Бог обаче си е имал определеното време и за това – в един момент постепенно се сближихме по чата с една от сестрите от Китай. И осъзнах, че ако ще ходя в Китай, би си заслужавало да отида за дълго време – хем да практикувам и науча по-добре китайския език, хем да се опознаем на живо с евентуалната ми бъдеща съпруга. А за мисионерство – това също беше интересно предизвикателство, макар че нямах особена представа в какво точно би се състояло то, там в Китай. Затова оставих това в Божиите ръце.

Бях учен, че един мисионер, за да бъде мисионер, той трябва специално да бъде изпратен от неговата църква – Бог да открие ясно кой да е той, всички да се помолят за него, да го ръкоположат и тогава той да замине. При това – той трябва да бъде на издръжката на църквата. И наистина, като че ли това е идеалния, стандартния модел, описан в Библията, за който и Павел говори – „да не обвързваш устата на вола, когато вършее” (1 Коринтянии 9:9). Само че в Библията изрично пише и други неща, в които недвусмислено се казва, че Бог изобщо не държи непременно всичко да е по този стандартен модел щом и самата действителност не е по стандарта. И сам Павел си казва за себе си, че „не е ползвал нито една от тези наредби” (1 Коринтяни 9:15).

И така преди около 10 години дойде момента, в който Бог отвори врата за заминаване в Китай. Имах виза, имах вече и самолетен билет. Тогава се запознах и с братя и сестри от Българска Мисионерска Мрежа, които доколкото беше възможно, ме подпомогнаха според стандартния модел. От една страна това още повече ме насърчи в Китай да бъде мисионер. Но от друга страна не мога да скрия, че и ме натовари с отговорност – чувствах се като Мойсей, като Гедеон, или като Еремия, които казаха на Бог, че говорят трудно, че са твърде малки, че не знаят какво да правят, как ще се справят и т.н. (Изход 4:10; Съдии 6:15 и Еремия 1:6).

Когато стъпих в Китай за първи път още първите два месеца правих всякакви усилия да служа по някакъв, какъвто и да е начин, но като цяло – без особен резултат. Накрая срещнах две възрастни сестри в Хонгконг, които ми казаха ясно, че съм още съвсем в началото и ако искам да бъда служител в Китай по какъвто и да е начин, ще ми трябва много време и търпение. И тогава просто предадох нещата в Божиите ръце, без да се мъча сам да си измислям „служение”. Имаше обаче едно нещо, за което бях много благодарен на Господа – тази сестра, с която се запознах в чата и която после стана моя съпруга наистина се оказа едно благословение от Него, тя ми стана безценен подходящ помощник, точно както Бог създаде Ева за Адам. И двамата имахме едно сърце и една цел, свързана с работата за Неговото царство в Китай.

След това минаха няколко години. През това време аз идвах за няколко месеца в Китай и пак се връщах в България. Реших, че предвид ситуацията и състоянието на зрялост на църквата в България, а и неяснотата ми вътре в себе си доколко бих могъл да се нарека мисионер най-добре да не разчитам на издръжка от църквата, а да си работя сам използвайки знанието ми на китайски език и връзките ми с Китай. И наистина в това Бог ни благослови, като не само ми даваше добри възможности за работа, а и ми осигуряваше безплатни (тоест платени от клиент) самолетни билети до Китай и обратно. През тези години се ожених за моята китайска съпруга и продължихме да работим заедно.

Бях чел книгата „Небесният мъж”, за брат Юн от провинция Хънан. Там много се говореше за преследваната нелегална църква. И когато дойдох в Китай очаквах леко притеснен различни гонения. Но поне в провинцията в която бях (провинция Гуандонг, в Южен Китай), всъщност действителността се оказа малко по-различна. Наистина има две църкви – официалната „Триединна” църква и нелегалните домашни църкви. Но тук в Гуандонг се оказа, че те не враждуват толкова помежду си, по-скоро обаче има вражда между тези от тях, които се придържат към по-старите традиционни учения, отхвърлящи кръщението в Святия Дух, говоренето на езици, както и пълното потапяне във вода при водно кръщение от една страна и от друга страна – т.нар. харизматици („лин ън пай”). И в двата вида църкви – официалната и домашните, има и от двата вида християни, макар че старите традиционни са мнозинство в официалната „Триединна” църква. Видях също и че китайските християни масово имат един проблем – липса на най-елементарни знания като основа. Те следват по-скоро традиционните учения на Англия от 19 век отколкото здравото учение от Библията. А поне за мен Библията е абсолютен авторитет, и въпреки, че далеч не всичко разбирам от нея (което си е и нормално при всички нас), пак считам, че всяка дума, дори точка или запетайка в нея (поне на оригиналните езици иврит, арамейски и старогръцки) е от Бог и съответно е изключително важна за всички. Всякакви други привнесени оттук – оттам през вековете твърдения, практики и учения, ако аз лично не видя някакви потвърждения в Библията за тях – те просто не ме интересуват колкото и масово разпространени да са.

И понеже поучаването на новоповярвали християни ми е една бих казал силна страна, тук аз видях, че за мен може да има много работа в Китай. Но от друга страна видях, че християните в Китай изобщо не са лесни, особено „не-харизматиците” – те се отнасят много скептично към това, което ги поучавам или ако все пак ме допускат да ги поучавам, те слушат уж, но пак си знаят техните си учения. Все пак другия вид християни – „харизматиците”, се оказаха по-отворени и слушат и възприемат по-добре. През тези няколко години се запознах с доста християни и от двата вида, кръстих във вода някои от тях. Част от тези, които кръстих вече бяха уж „кръстени”, всъщност само попръскани с водни капки и си мислеха, че са кръстени, но след като им обясних какво всъщност казва Библията, те се съгласиха да бъдат наистина кръстени във вода – с потапяне. По-късно заради това имахме и проблеми с местната „Триединна” църква, чиито пастори признаха, че потапянето във вода наистина е според Библията, но те нямали избор и трябвало все пак да си следват старата традиция с попръскване, а ние по този начин сме ги „смущавали”.

Така след известно време решихме, че е време да се установим в Китай за по-дълго. Бог ни даде нужната работа и бизнес, за да се издържаме и относно християните, ние продължихме все така по същия начин да поучаваме където и както беше възможно. Но явно понеже в нашия град, където бяхме, вече нямаше и кой знае колко работа в църквата за нас една година по-късно Бог ми даде друга работа, на друго място, в друг град. Там се запознахме с една добра домашна църква, която беше издигнала Библията като авторитет. Те се събираха в една голяма спортна зала (собственост на единия от пасторите). Но дойде полицията и каза на пастора, че ако продължават да се събират там, ще му затворят залата и тогава църквата се принуди да се събира на няколко различни по-малки места. Все пак хората не го приеха драматично, както уж изглежда по човешки, а напротив, всички си спомнихме описания случай в Библията, където разпръснатите от гонението в Ерусалим повярвали евреи тръгнаха в различни посоки, някои от тях (предимно киринейци) отидоха в Антиохия и там, явно без специално да са го планирали, споделяли на гърците-езичници за Исус и Бог бил с тях – и така те без да искат са се оказали мисионери, отишли на служение далеч не по стандартния модел (Деяния 11:19-23). По подобен начин възприехме и ние нашата ситуация и се зарадвахме, че се обособиха нови домашни групи всяка от които, кой знае, може да стане начало на нова по-голяма църква.

И сега, след толкова години, аз не мога да кажа, че съм свършил кой знае какво. Просто не смея. Някои църкви или организации изпратили мисионери в чужбина изискват отчет от тях, какво са свършили, какви плодове имат, колко хора са повярвали чрез тях и т.н. Аз лично се радвам, че от мен не се изисква такъв отчет. Павел пише на Тимотей, че на някои добрите дела са явни, а на други ще се явят после (1 Тимотей 5:25). Какви са моите дела и плодове – не смея да кажа, но Бог знае. Да, понякога има християни, които в сегашния свят изглеждат много неуспешни, но всъщност нито останалите, нито те самите знаят, че даже и само едно дело, един плод, може след тях да узрее така, че да даде хиляди и милиони други плодове – само че едва следващото поколение ще го види, или пък дори и то няма да го види, а всички ще го видим в бъдещия свят. Затова и не случайно сам Павел казва, че не знае дали ще бъде одобрен и че не смее да съди сам себе си (1 Коринтяни 4:3-4). Що се отнася до мен и аз самия предпочитам да не се наричам „мисионер”, „апостол” или с каквато и да е друга титла, просто предпочитам да оставя всичко в Божиите ръце и както Той нарежда нещата, така да бъде. Всички сме призвани от Господа да участваме в мисионерското дело – това е дълг на църквата. Не всички са определени да бъдат мисионери – благовестители, но всички имаме дълг по един или друг начин да участваме в това дело. И не ние определяме и решаваме кой какъв да бъде, а сам Бог, Който разпределя Своите дарове и дарби както Му е угодно (1 Коринтяни12:11). Всеки си има свой специфичен дар и водителство от Него.

Нека бъдем насърчени – Бог е с нас! Съвсем нормално е в началото да се притесняваме, да не сме уверени, да не знаем нито към какво конкретно служение сме призвани, нито как да го вършим. Ние хората сме склонни да си изграждаме определени представи кое как трябва да бъде и се притесняваме ако не се вписваме в тези представи. Но ето, както и сам апостол Павел пише към Тимотей – Писанията са предназначени също и за това – да ни дадат поука и наставление (2 Тимотей 3:16), те не следват нашите ограничаващи представи, те ни освобождават от тях. И ако ги изследваме и разсъждаваме ще научим от тях, че Божието водителство може да се прояви също така и просто като една мечта или влечение (да, Бог не е против мечтите и влеченията, ако търсим и желаем Неговото царство!), които може в началото изобщо да не изглеждат особено духовни. Самият аз също свидетелствам за това с моя опит и съм сигурен, че и много други християни могат да свидетелстват същото.

Бъдете готови, разсъждавайте, изследвайте Библията и ако копнеете за Божието царство – да дойде то по цялата Земя (както Исус ни учи да се молим редовно в Матей 6:9-10), Бог знае как да ни води и да използва това, което е вложил в нас, а ние просто трябва да Му се доверим. И тогава Той прави да се случват чудесни и вълнуващи неща – както в нашия живот така и в живота на много други хора, за Негова слава!

Бойко Божидаров,
Гуандонг, Китай
БММ

Страна на месеца за ходатайство – Северна Корея и Обединени арабски емирства

Обединени Арабски Емирства

Обединени арабски емирства - ОАЕПлощ 77 700 км2 Пустиня и планини в Персийския залив. Седем Емирства: Абу Даби, Дубай, Рас ал Каймах, Аджман, Умм ал Кейуан и Фуджарах. Население: 2 502 400. Столица: Абу Даби с население 839 500. Официален език: Арабски. Общ брой езици: 20. Грамотност: 73%. Народностни групи 35: А – 16 Б – 14 В – 5 (А са народи, които са под 50% евангелизирани, Б – народи над 50% евангелизирани и със значително християнско присъствие, В – над 60% християни). Религия: мюсюлмани 84,6%, християни 8,7%, хиндуисти 4,7%. Мисионери в ОАЕ 70 (1 на: 36 000 население).

Молитвени нужди:

1. Радикалните промени през последните две десетилетия направиха жителите на ОАЕ по-космополитни и отворени за нови идеи, но въпреки това ислямския фундаментализъм е увеличил забраните. Много от мюсюлманите са в ежедневен контакт с чуждестранните християни, но не всички вярващи имат възможност да споделят тяхната вяра поради законите на страната. Молете се за смелост, мъдрост и отворени арабски сърца за Евангелието.

2. Няколко християнски медицински агенции са били поканени да служат на хората в ОАЕ. Продължителността на тези служения е в зависимост от добрите взаимоотношения с властите. Християните служат при трудни условия с малко видими резултати и плодове. Молете се тяхната вяра за жътвата да бъде изобилно възнаградена.

3. Чуждестранните християни имат свобода за събиране и поклонение заедно. Молете се за многото английски, арабски, урду, филипински и индииски езикови домашни групи и събрания. В материалистичното общество те имат нужда от благодат да евангелизират техните собствени етнически групи. Има няколко обръщенци и съживление в някои от събранията. Тези християни се нуждаят дори от по-голяма благодат да евангелизират недостигнатите мюсюлмани.

4. Недостигнатите:
* Местното арабско население – и образованите граждани и неграмотните селяни са имали малък достъп до Евангелието.
* Множеството чуждестранни общности – емигранти от Иран, Пакистан, Сомалия, Судан и Тайланд нямат вярващи между тях.

5. Медийните средства за евангелизиране – в няколко книжарници се продава християнска литература. Видео касетите могат широко да се използват. Арабски предавания по радиото излъчвани от Сейшелските острови достигат ОАЕ. Молете се за ефективността на всички тези средства за печелене на души за Христос Господ.

Бъдете изобилно възнаградени от Господ за Вашите молитви за тази страна.

Финанси

Възлюбени, в сметката на БММ за август влязоха 1043 лева и сега има 4331. Остава да се съберат само още 169 лева до края на септември, когато ще изпратим 4500 лв. в Индия за заплати за октомври, ноември и декември.

Величието на Бога наш е необхватно! Той е, Който докосва сърцата на синовете Си и дъщерите Си да са щедри за делото Му! Всичко е от Него, чрез Него и за Него казва ап. Павел ( Римл. 11:36). Така е. Амин!

Не са ли животите ни скрити в Него и не Той ли ни притежава? И ако сме постигнали този или онзи успех не го ли дължим пак на Него? Благодарим на всички Господни деца, които дадоха и дават за делото Му в Индия. Милост, благодат и радост да ги обкръжи от всяка страна в Името на Исус Господаря!

Сметката на БММ за набиране на средства за мисионерите е:

В левове:
РАЙФАЙЗЕН БАНК
Регионален клон ПЛОВДИВ 2
IBAN: BG40RZBB91551085302282
BIC: RZBBBGSF
Българска Мисионерска Мрежа

За контакт
Българска Мисионерска Мрежа (БММ)
http://bulmn.org
info@bulmn.org
гр. Пловдив 4004
ул. „Стефан Ботев“ 7

Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с използването на бисквитки. Още информация

Използването на бисквитки (HTTP cookies) в този сайт е разрешено чрез настройките на браузъра Ви. Ако продължите да използвате този сайт без да промените настройките на браузъра си или натиснете бутона "Приемам", това ще е съгласие за използването на бисквитки.

Бисквитките са малки записи информация, които се правят от браузъра във Вашия компютър, за да се удостовери и поддържа сесията на посещението и необходимите за нея данни, а също и за да се настрои сайтът да работи по най-подходящият за Вас начин.

Новите закони на Европейския съюз изискват при запис на бисквитки, потребителят задължително да бъде информиран и да даде съгласието си. За да продължите да използвате сайта, трябва да се съгласите с използването на бисквитки.

Затвори