Christian.bg Българска Християнска Мрежа
Въображението на Джордж Лукас е превъзходно. Уменията му да изразява това въображение във филм са почти съвършени. Но неговата идеология е отвратителна и чудовищна. . .
Получих писмо от читател на моите седмични коментари, в което той ме пита защо след като направих християнски коментар на Властелинът на пръстените, а и вече има християнски коментар на Хари Потър, не напиша и коментар на новия епизод на Star Wars. „Клонираните атакуват.“ Този филм стана не по-малко известен от Толкин и Дж. Роулинг, така че би трябвало да има християнски коментар и на него.
Да си призная, мислех да го направя. Но след повече размисъл се отказах. Аз не мога да направя такъв коментар. Защо ли? Защото съм пристрастен. И то съм пристрастен към онези герои в Star Wars, които най-малко бихте очаквали да са мои любимци. Определено те не са любимци на Лукас. Джордж Лукас е превъзходен сценарист и режисьор и продуцент, но неговата идеология е отвратителна. Тя е същата идеология, която днес е натровила умовете на почти цялото население на земята и бавно и методично разрушава земната цивилизация, а заедно с цивилизацията разрушава и живота, свободата и собствеността на милиардите малки хора и техните семейства. Това е идеологията на светската демокрация, идеологията на тоталната държава, ръководена от „просветен“ политически и чиновнически елит.
Затова и основният сюжет на Звездните войни е война на „добри“ политици, подкрепени от рицарите джедаи (тайно общество с окултни способности да манипулира умовете на хората) срещу „лоши“ политици, подкрепени от други рицари джедаи. Това за мен е нереален сюжет. Политиците по определение не могат да са добри и честни, защото тяхната заплата винаги се формира от пари, ограбени от хора, които честно работят, за да изхранят семействата си. Това е грях, нарушение на Осмата Заповед, и този грях не става по-малък от това, че решенията за данъците се вземат с мнозинство в Сената на Галактическата Република. Симпатиите на Лукас към кралица (а след това сенатор) Падме Амидала за мен са белег на извратеност. Не мога да имам симпатии към някой, който от дете се е насочил към живот без производителен труд, за сметка на данъкоплатците. От морална гледна точка Падме Амидала е същото чудовище, какъвто е канцлерът Палпатин, бъдещият Император.
Моите симпатии са към други герои, които Лукас представя като отрицателни герои. Харесвам Търговската Федерация, чийто вицекрал настоява за отмяна на транзитните такси в Галактиката, предназначени да изхранват тежкия бюрократичен апарат на Републиката и разни политически фаворити, като например „младите юристи“ от планетата Набу. Търговската Федерация е представител на всички квинтилиони жители на Галактиката, които искат да търгуват свободно с всички обитаеми светове, без търговски ограничения и без да плащат заплати на междупланетни чиновници. Търговската Федерация е готова да воюва с оръжие в ръка срещу цялата сила на Републиката и дори срещу Джедайския съвет, за да защити интересите на своите клиенти срещу пасмината от бюрократи. Обичам го този грозен Вицекрал!
Симпатиите ми са и към Клана на Банкерите, който иска свободен поток от капитали от единия край на Галактиката до другия, без държавна намеса. И аз искам същото. Ако можех, и аз щях да направя армия от дроиди и да смачкам БНБ, Световната Банка и МВФ.
Хареса ми онзи малкият човек в бара, който предложи на учителя Оби-Уон Кеноби „мъртвешко боцкане“ („death-stick“). Каквото и да е това „мъртвешко боцкане“, човекът предлагаше стока и я предлагаше доброволно, без насилие. В този смисъл морализмите на Оби-Уон бяха отвратителни – много е лесно да сипеш морализми, когато цял живот си живял на гърба на тези малки хора, имаш луксозен апартамент в центъра на столицата и правиш скъпи разходки до периферията на Галактиката; тоест, отнел си от данъкоплатците милиони долари насила, а в замяна не си им дал даже едно „мъртвешко боцкане“. А за хипнотичните джедайски номера, които придружаваха морализмите, да не говорим, че се задушавам от ярост.
Добри бяха и жителите на планетата Камино. По примера на съвременна Швейцария, те не влизат в съюзи или договорни отношения с никого. Но пък са „damn good“ („адски добри“) в това, което правят – да клонират хора. Те са разбрали библейския принцип да печелиш приятели и подкрепа, както и да се защитаваш срещу нападение – като служиш добре на хората. Когато служиш добре и си незаменим в работата си, всеки те уважава и не те закача, дори ако цялата Галактика дружно е тръгнала към взаимно изпепеляване. Затова Хитлер не нападна швейцарците. И затова воюващите негърски племена в африканските държави заобикалят фермите на белите заселници – тези ферми са единственият източник на хранителни продукти в един свят на грабители и разбойници.
Не мога да не кажа добра дума и за наемния убиец Джанго Фет. Той е малкият човек, който търси своето място в голямата Галактика. Но не иска да го търси като разбойник на държавна служба -полицай, данъчен инспектор, митничар или нещо друго пак толкова „законово“ и неморално. Той има смелостта да се опълчи срещу военната машина на Републиката, сам със своя бластер срещу окултната сила на джедаите и космическите кораби на Сената. Но той има и добър план как да го направи – като мултиплицира себе си в много Джанго Фетовци. Аз бих искал да мултиплицирам себе си в милиони хора, които да повярват в своите дадени им от Бога права на живот, свобода и собственост, и да повярват, че съвременната тотална бюрократична държава може да бъде поставена на колене от нас, малките хора.
Какво да кажа за Джаба Хатянина? Само добри неща. Политиците на Републиката използват труда и активите на работещите хора, за да издържат себе си и огромния бюрократичен апарат, да не говорим за тайната джедайска полиция и скъпия Храм на Силата. Те не са изработили нищо от това, което отнемат чрез данъците. Влечугото Джаба, обаче, показва, че и в най-грозното тяло може да се крие ангелска душа. Той използва родовото имение на Хатяните, за да построи насред пустинята град, напълно защитен от всички опасности – дивите пясъчни племена, сушата, пясъчните бури и скитащите диви животни. Никой не е насилван да живее в града на Хатяните, но и никой не е възпиран да излезе от там. Искаш да правиш бизнес, да търгуваш, произвеждаш, правиш ремонти: Заповядай! Само си плати малката такса за закрила и безопасност и това е всичко. Ако не искаш да я плащаш, няма проблеми, излез в пустинята и сам посрещай опасностите и несигурността. Ти си свободен да избереш и Джаба Хатянина няма да ти налага нито мита, нито квоти, нито визови ограничения. И определено няма да излезе от своя град за да завладява Галактиката, та да се прави на велик Президент или Генерален Секретар на гърба на другите. Освен това, самият той със своите пари финансира свободните търговци – спомнете си заема, даден на Хан Соло ? и следователно знае добре техните проблеми; едва ли се очаква от такъв човек да взема налудничави държавни решения за намеса в икономическия живот на хората. Е, разбира се, в града на Татуин има и робство, защото Шми Скайуокър и синът й бяха роби. Но пък има и възможност за освобождаване от робство, защото и двамата в крайна сметка спечелиха свободата си. А за квинтилионите граждани на Републиката няма и не може да има освобождаване от данъчното робство към чиновници и политици.
Накратко, там, където Лукас вижда невинни ангели, аз виждам извратени чудовища. Да, включително и Падме Амидала. А там, където той се е постарал да изобрази чудовища, аз виждам ангели: предприемачи (Търговската Федерация, Камино), свободни хора (Джанго Фет) и политически защитници на свободния пазар и бизнес (Джаба Хатянина).
Харесвам въображението и професионалните умения на Джордж Лукас. Но с цяло сърце се отвращавам от неговата плоска пропаганда в полза на тоталната държава. Затова не искам да коментирам Star Wars.
Във всеки случай, очаквам с нетърпение Епизод III, когато Корусант, с всичките му министерства, агенции, управления и комитети, заедно с милиони безлични галактически чиновници в тях, ще бъде разрушен. А същото очаквам за Европа и конкретно за България. Това ще бъде достойна гледка за един свободен човек.
