Ха-така! Пак аз и ще продължа с наглостта си, че даже да позирам с нея.
Сега аз да ви кажа докъде съм стигал.
Тези дни разбрах, че не съм търсил Исус, фокусът ми не е бил Той, не съм се стремял към общение с Него, да Го познавам.
И знаете ли към какво съм се стремял - служение
Тази дума вече я мразя, заради нея съм пренебрегвал общение с Бог. Юрках се да отида тук-там, да посетя онзи или еди-кой си, да си давам парите и времето да свърша нещо полезно и т.н. Истината е, че Бог ме срещаше с хора и ситуации в които трябваше да направя нещо, ама аз почвах да гледам на него като служение. И служенията все се прекратявха и почваха нови, странна работа.
И какво правех - всичко друго - но не и да съм фокусиран в Христос. Пренебрегвах да се моля, да чета Библията - жалка картинка бях - е не, нямам предвид, че не се молих или не четях Библията, а някак си все бързах, нямах сериозно време с Тях.Пустото му "служение" ми изпиваше силиците. Е вече и да искам немога да продължа, всичко свърши всичко се згромоляса.
И казвам няма изход, защото Бог виждаше искреността ми, но фанатизма не Му е бил приятен.
Та сега след като всичко се згромоляса и помислих за всичко и разбрах.
Бог е ревнив Бог. Той не иска да ни дели с нищо. Той иска Той да е най-важното нещо за нас, а не служение или дела. Като погледнах в Библията видях - Исус си избра учениците, Исус избра Павел, Исус каза на Филип да отиде в пустинята, Исус каза на Петър за Корнилий. Те не преследваха "делата", те общуваха с Исус.
Това го бях писал в тема за смисъла на живота, но май мястото му не е точно там.
Та какво мислите вие за "служение" - то. Какво е то, къде расте, кой го дава, трябва ли да се търси "с зъби и нокти да драпаме към него"?

[ Това съобщение беше редактирано от: typanar-mitko on 2005-02-28 02:30 ]

Така се получава със служенията не само при теб, а и при повечето хора в

църквите. Причината е погрешното поучение. Вместо да се поучава върху

важността на покорството в Божият закон, ние слушаме колко е духовно да

имаме някакво служение в църква, и да бъдем постоянни в него. Лошото е, че

дори и не осъзнаваме как пренебрегваме неща заради "служението", които са

доста по-духовни според Божието слово.

Митко, нито си първия нито последния, който ще си мисли, че е по важно да служиш на Господа, от колкото да Го слуша. Ама как човек може да служи на Господа кат' неще да го слуша!!!
Ето виж, че не си първия:

" И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;
но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея."

Аз иначе Мартите ги уважавам, щото вярвам, че всяка жена трябавда има видение за кухнята. Нал' тъй?
[addsig]

Преди 10 години един брат ме попита: "Какво е най-важното нещо за един християнин?"
Помислих с дълбока мисъл и всичко, което можах да измъкна от "дълбокото" бяха само повърхностните поучения, които бях слушала...Моят категоричен отговор беше: "Да работи за Господа, разбира се".
Той веднага ме апострофира: " Дали? Много от тия, които работят за Господа накрая ще чуят: "Махнете се от мене вие, които вършите беззаконие..." Така, че най-важното нещо за един християнин е да влезе в Небето накрая."

Това определено ми промени курса.
"И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение." Римл.12:1

Ето що е служение!

Объркал се е човека, влизането в Небето нбе е края а началото на всичко.Без да си новороден не можеш да направиш нищо смислено. Влизането в небето според този "мъдрец" явно е заслуга на самия човек, което е точно обратното на евангелието на Исус христос Нашия Господ, Който предаде Себе си за да ни спаси .
Докато някой не осъзнае че вече е получил наследството си като Божий син, няма да започне да живее така за Божията слава а ще с живурка мизерен живот на егоистче дето иска единствено да оттърве кожицата си от ада.
Служението не е никаде в Писанията противопоставено на взаимотношенията с Бога, напротив то е най-ясната практична изява на отношение на любов. Исус каза че ако го обичаме щве вършим Неговата воля и ще живеем по Неговите заповеди а най-голямата е да живеем за неговото Царство и Неговата Слава и те да покрият Земята както водите дъното на моретата!
Казва се да възлюбим бОГА С ЦЯЛОТО СИ сърце сила и душа това включва нашето служение на Царството Му. Няма такава шизофренична дилема дали да Му служим или да Го обичаме. Да казваме че Го обичаме без да му служим е лицемерие![addsig]

Митко, виждам, че започваш да разбираш какво означава да служим на Бога чрез благодатта, която ни дава, а не по плът

Само нека се утвърдим в истината, в познаване и постоянно общуване с Бог. Нека няма нищо нечисто в нас, което е и условието тази благодат наистина да действа за вечен живот в теб и околните.

Що се отнася до подготовката разгледай, навсякъде където се говори за 40 години или 40 дни. Това е време на подготовка. Само ще спомена 40 години за Израил в пустинята, 40 години за Моисей преди да води Израил, 40 дни пост за Моисей на планината преди да получи плочите на Заповедите, 40 дни пост на Илия в пустинята след като се уплаши от Йезавел, 40 дни пост на Исус преди служението, 40 дни подготовка на учениците, когато Исус им се явяваше след като възкръсна, ...

Та основната мисъл тука е, че е нужна подготовка за служение в Духа, което е преобраз на почивката на вярата, а не на плътското напъване. За целта:

2Тимотей 2:21 Прочее, ако някой очисти себе си от тия заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело.

Това е условето за Духа да действа за служение, и благодатта да "тече", иначе ще се измориш, както и сам си се убедил. Виж също 2Тимотей 2:22 за един друг съвет дето ти дадох

Поздрави в Христа

[addsig]

[ Това съобщение беше редактирано от: vale on 2005-03-02 01:32 ]

Всички сте изключително прави, цитирате Библията, това е добре.
Имам един въпрос - Ако Бог спре да ви благославя, ако загубите работата си, ако загубите дете, ако загубите крак или ръка, ако вие давате парите си за Бог във вид на десятък, дарения и т.н. и Бог не ви благославя, не ви върне поне толкова, колкото вие сте дали ( някъде пише, че Бог връща стократно - успешен бизнес ).
Та ако всичко е напук и си мислите, че някой ви е вземал "на мушка", че някой с голяма сила и авторитет ви съсипва живота и подиграва с вас. Ще вярвате ли пак?
Ще Му служите ли? Ще Му се доверявате ли? Ще Го обичате ли с цялото си сърце, сила и ум?
Много е лесно да вярваш в Бог, като равносметката е БЛАГОПОЛУЧИЕ. Ама да ви питам, ако постоянно ви гонят и страдате и то години наред, каво ще правите?
Та аз си задавам тези въпроси и се питам познавам ли Бог, дали не вярвам в Него само защото е на "сметка" и "далавера"?
В Плач на Еремия има една глава, там Еремия говори за това. А един приятел ми каза да прочета Пс.73.

[ Това съобщение беше редактирано от: typanar-mitko on 2005-03-02 05:08 ]

Може и Йов да ти е от полза!
При Бог няма далавери и сметки. Всичко си е баш така, както е писано.
Долината на мрачната сянка познаваш ли, когато не ти се иска нищо друго, освен да умреш, ама преди всичко да си въздал "правда и правосъдие", разбира се твойте???
Има такива момент, понякога са по-продължителни, но ако уповаваш на Него, както Мисах, Седрах и Авденаго, пак няма да говориш за келепир и далавера, а с мир ще приемеш съдбата Му и ще чакаш "изходния път". Той ти дава и силата за това, така, че ...успех в устояването!![addsig]

Митко, при все че тук всичките ми думи могат да бъдат извъртени, пак ще ти кажа да не се отклоняват очите ти от влизането в Царството. Не говоря за новорождението, видял си Божието царство, разбрал си това, онова, но в крайна сметка трябва да стъпиш вътре, затова си повярвал в Исус, за вечния живот, не за връщането на десятъка или за благополучието..."Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление." 1Кор.15:19
В тоя живот нека се радваме на хляба и облеклото, нищо че са ни проглушили ушите от просперитетски проповеди. Не който започне, а който устои до край, той ще бъде спасен.

hi!
Аз задодох конкретен въпрос - ако Бог не ви благославя, ако умрат децата ви, ако не ви върви в нищо, ако за вярата си в бог получавате само негативизъм, ще вярвате ли в Бог? Искам отговор, а не коментар!

1 Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 Обгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.
12 Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15 Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21 Обаче, това си наумявам, поради което имам и надежда:
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
Това имах предвид.

Тъпанар-митко, какъв отговор очакваш? Очакваш някой да ти каже, че ще престане да вярва в Бога ли? Ама наистина ли такъв отговор очакваш? Ама чак такъв тъпанар ли си?

Ако не очакваш такъв отговор, престани да задаваш отговори. Ставаш смешен.

Авакум е решил това.Ти решавай каквото щеш:

17 Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,
18 Пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.
19 Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като нозете на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.

[addsig]

Познавате ли Бог ми е въпросът?

13 Сега, прочее,(АКО, е в моята Библия) аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са.
Изход 33
Та вижте кога Мойсей казва това на Бог?

Вижте в какъв момент отправя тази молба към Бог? Колко чудеса видя, какво Му каза няколко пъти Бог. Как си говореха и пак Мойсей пита тези неща.
Та вие познавате ли Бог и като какъв Го познавате?

[ Това съобщение беше редактирано от: typanar-mitko on 2005-03-07 02:35 ]

Ние Го познаваме, тъпанар-митко. Въпросът е ти дали Го познаваш. Защото засега от въпроса ти се вижда, че не Го познаваш. Защото не си чел Библията. Защото задаваш въпрос, който е точно обратен на свидетелството на Библията. Въпросът ти е дали ако човек изпадне в нещастие, все още ще вярва в Бога на Библията. А Библията съвсем ясно казва, че точно когато изпадне в нещастие, човекът се обръща към Бога на Библията. Защото Мойсей съвсем ясно казва на израилтяните във Второзаконие 8, че бедността и трудностите идват за да бъдем смирени и доведени пред Бога, а не обратното. И че верността на човека се изпитва точно в богатството и в спокойствието. Защото всеки, който поне малко е разбрал от Библията, знае, че Божият народ отпадаше от вярата точно във времена на богатство и изобилие, и Бог ги връщаше при Себе Си чрез бедност и нещастие.

Очевидно ти или не си чел Библията, или ако си я чел, нищо не си разбрал нито за естеството на Бога, нито за естеството на човека, за да задаваш такъв въпрос. И затова не можеш да осъзнаеш, че с твоя въпрос създаваш strawman. Знаеш ли какво означава strawman? Означава "сламен човек." На английски този израз означава, че някой си създава измислен несъществуващ и нереален враг, и си го громи на парчета. И ти си си измислил някаква нереална ситуация, и си измислил вероятно и тирада за тази ситуация, и си влюбен в собствената си тирада и много желаеш да я кажеш на някого, и затова задаваш нереален въпрос, и много, ама много ти се иска някой да ти отговори на въпроса точно както на теб ти се иска, за да имаш повод да си изредиш тирадата. И много си разочарован, че никой не ти отговаря на въпроса както на теб ти трябва - просто повечето хора разбират Библията по-добре от теб и гледат реално на Божия свят.

Моят съвет към теб, тъпанар-митко, е да се освестиш и да влезеш в реалния Божий свят. Времето на нереалното псевдохристиянство свърши. Ако продължаваш с това псевдохристиянство, все повече ще изглеждаш смешен, и вместо да обръщаш хората към Благовестието, ще печелиш повече присмех и за себе си, и за Исус Христос. Виж реалността, виж какво Библията казва за задълженията на християнина, че те не са да си измисля нереални теми и въпроси и смело да говори нереални тиради върху тях, а да обръща народите, да ги учи на Божия Закон и да променя историята. Да остави измислените психически псевдодуховни бълнувания и да работи да "въплътява Словото," по примера на нашия Господ Исус Христос и на апостолите и на Църквата през вековете.

Здравей, Митко,
Моето мнение на последния ти въпрос е, че и цяла вечност няма да ни стигне да опознаем Бога. Но поне малко можем да Го опознаем от Неговото слово, защото Той е словото, Той е любовта, Той е истината. На много места в Библията се споменава какъв е Той. И можеш да проучиш въпроса.
Бог постоянно ни се разкрива чрез Словото и чрез различни откровения, които ни дава в молитва. Ти си прав, че не Го познаваме, но ние всекидневно трябва да Го търсим и да се уповаваме на Него. А за благовестването или служението - то е част от живота на християнина. Това, че ние сме познали Бога (не казвам опознали), е голям дар за нас, и ние трябва да занесем този дар на света, защото Бог ни е дал Святия Дух, за да живее чрез нас, и да ни използва за спасението на много хора, които се нуждаят от Неговата любов. Бог е преди всичко любов.
Има едно понятие, което се нарича "духовно дишане". Както дишаме въздуха, за да оцелеем физически, така трябва да дишаме и духовно, за да оцелеем духовно, а така също и да израстваме. Ще го обясня накратко. Най-напред е духовното издишане - това ние да изповядаме нашите грехове пред Бога и да повярваме, че са ни простени. А духовното вдишване е, когато предаваме живота си в ръцете на Бога и приемаме Святия Дух, Който ни променя в новия ни живот като Божии създания. По този начин, когато Господ е на първо място в нашия живот, няма да помислим за "далавери", а ще търсим на първо място общуването с Бога чрез молитва и изучаване на Неговото Слово и на второ място - да печелим души за Бога, помагайки Му в Неговия съвършен спасителен план, и на трето място - ще се радваме искрено, че сме част от това велико дело.
Искам да кажа, че това го знаех отдавна, но чак сега осъзнах какво означава и разбрах, че това е смисълът на живота.
Благодарна съм на всички, които ми помогнаха в моето затруднение.
Надявам се, Митко, с това поне малко да съм ти помогнала.
Бог ни обича и нека не се съпротивляваме на Неговата любов.

Привет Мите ... Проблемът който изтъкваш е изключително актуален и интригуващ, може би по скоро многоаспектен... Не смятам че разбирам всичките му аспекти , но мога да дам няколко основни съвети , и да коментирам често допускани грешки ... Само това е в моята компетенция , все пак мисля че има и други които могат да кажат много по въпроса...
1. Служението е по скоро не конкретната работа която извършваш , а по скоро бих го формулирал като " Живот в Исусовото присъствие" ...
2.В живота на всеки Християнин трябва да има време за 3 те основни елемента на духовният живот:
а) Обучение
б) Хваление
в) Служение
...... те трябва да се развиват и "подхранват" паралелно ......
3.Съгласен съм със твърдението че една от причините за настоящо коментираният проблем е погрешното поучение.... много често се проповядва ... трябва да служим на Господа, но не винаги някой дава конкретно какво и къде сме нужни, някои по активни Християни си намират , интересуват се , и понеже има нужда от много работа и много работници , те се нагърбват с целият товар ....
4. Именно това е аспект номер 4 ... Това че малко , но активни и желаещи да служат хора са се нагърбили с голяма част от задачите за служение в църквите,те се преуморяват , но не се оплакват защото Христос иска това от тях ... но не е нужно наистина те да вършат всичко... Това не е дарба само за някои... Служението е за всички , и когато сме ЗАЕДНО тогава сме най-силни, когато всеки се чувства полезен в общото дело... тогава този проблем ще изчезне и тези хора които в този момент са заринати със задачи които намаляват времето им за изследване на Словото,за личен живот, за почивка и Хваление на Твореца ,ще се почувстват доста по комфортно , няма да са сами, ще имат достатъчно време за да свършат качествено това което Исус иска от тях! Преумората вреди на продуктивността... аз съм именно човек склонен да се преуморява за да достигне и финализира поставените проекти, и дори умишлено се натоварвам с нови, но колко чудесно се чувствам когато вместо постоянно да съм на репетиции , или да подготвям теми или евангелизации, веднъж отида на общ обяд с приателите ми , похапна отпочина , и имам възможност да споделя опитностите които съм преживял с Исус през седмицата .... !

По тази тема може да се пише наистина много, насърчавам ви да се молите повече хора да поемат общият товар на служението,за да можем всички да имаме обща радост в общата кауза за Исус !

Амин ! [addsig]