Здравейте, искам да повдигна един въпрос, който и мен ме гложди. Много мои приятели често изпадат в разни депресивни настроения, когато се чудят за какво живеят. Много от тях са нехристияни, но има и такива, приели Христос. Въпросът за смисъла на живота си го задавам и аз. Когато училището или работата не те удовлетворяват, когато не намираш радост в ежедневието, когато отношението на другите, в т. ч. и семейството, е всичко друго, но не и любов, когато не си намерил призванието си, когато питаш Бог за тези неща, но Той все още мълчи, когато не намираш подкрепа в нещата, които правиш. Не знам как по друг начин да се изразя. Надявам се, че ме разбрахте какво имам предвид. Простичко казано - какъв е смисълът на живота?

Ако човек не вярва в Господ и не приема словото от Писанията за Божие, то е напълно нормално той да не знае какъв е смисъла на живота.

Най точно общо описание е дадено в книгата Битие, а за човек който вярва в Човешкия Син, и е приел Святия Дух то е намерил отговора на въпроса.

Ако вярващ си задава този въпрос, то можеш да му посочиш причината за създаването на човека в книгата Битие, смъртта на Господ на кръста, която бе с цел да доведе човека до спасение и възтановяване на отношенията му с Създателя. Често такъв въпрос е резултат от неверие и непокорство на Божията воля.[addsig]

Дебора,

Само не се предавай!!
Ще ти дам едно стихотворение, с което Бог ме насърчи преди много години, когато като че ли минавах "през долоината на мрачната сянка" и никакъв лъч на надежда не се виждаше и никаква свтлина в края на тунела:-)

Може всички от днес да ме сочат с ръка
и за луд да ме те обявяват,
и дори за света да изглеждам така,
аз Исусе във теб уповавам!

Може целият свят срещу мен да крещи,
озлобен, озверен, до забрава.
Аз обръщам Исусе към тебе очи
и във Твойта любов уповавам.

А когато се свършат храна и пари
суматоха голяма настава.
Аз във тебе Исусе съм вперил очи
и на Тебе докрай уповавам!

Може всичко до мен да трещи, да бучи,
сатана покрай мен да минава.
Пак издигам Исусе към тебе очи
и отново на Теб уповавам!

И това е защото аз зная сега
Ти единствено верен оставаш.
Само Ти във греха ми подаде ръка,
затова в теб Исус уповавам!!

Дръж погледа си на Исус и на това, което Той ти обещава и не се предавай!!


[addsig]

Много ти благодаря, edinservant

Абе Сервант тоя стихоплетец да не е бил в окоп като е писал ?

Смисъла на живота, са състои в туй нещо:

Да са отрече човек от собствените си желания и живот и да живее за Господа правейки всичко което Той е заповядал, ама правейки го с радост.

Надявам се туй дет го кавам да не хвърли никого в дълбока депресия.

Нали казвам истината?
[addsig]

Ама, Ганьо, това никак не е лесно. Всекидневно ли трябва да се опитваме да го правим, за да го постигнем някой ден. Ще са необходими години...

Ами Дебора щом ти е трудно значи е време да си починеш от твоите трудове и да започнеш да се наслаждаваш на Божията добрина към теб. Ето я блаженната почивка:

Откровение 14:13 И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.

И това:

Галатяни 2:19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
Галатяни 2:20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

Почини си във любовта на Бога, за да разбереш Неговото велико призвание и сила, която действа в нас, вярващите = осъзнаващите Божията любов към нас.

И така нужна е сериозност и посвещение, което е сърцевината на обучението в благочестието, на което сетнината е вечен живот.

Господ да ти помага.[addsig]

Абе Мардохей, то май така си беше като гледаш, че всичко около теб се срутва и разпада и....
Слава на Бог, че ми показа милост и не ме изпита, както изпита Йов, или както изпита Авраам, или Еремия или ...няма да ми стигне място да ги споменавам.
така, че Дебора, знай, че не си сама и не си първата нито ще бъдеш последната, която минава през разни "изпитни", па било то и "огнени"!!!

[QUOTE]

Яков 1:2

2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

[/QUOTE]


[QUOTE]

Яков 1:12

12 Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.

[/QUOTE]

Мога да те посъветвам да помолиш Бог да ти даде приятел, посветил живота си да следва Исус, с когото да споделяш и да се съветваш и заедно да носите теготите си.
Надявам се във Варна да има таква!!
Освен това, време е да "възложиш всяка твоя грижа на Него" и наистина да се отпуснеш, защото Той наистина се грижи за теб и ти не си сама НИКОГА и Той никога няма " да те остави и забрави"!
Това е нашия Бог - верен докрай, ако и ние да не сме верни винаги! Слава да бъде на Името Му!
Бог да те благослови и пази и не забравяй:

[QUOTE]

1 Коринтяни 10:13

13 Никакво изпитание не те е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да те остави да бъдеш изпитана повече, отколкото ти е силата, но заедно с изпитанието ще ти даде и изходен път, така щото да можеш да го издържиш!!!
[/QUOTE][addsig]

"Ама, Ганьо, това никак не е лесно. Всекидневно ли трябва да се опитваме да го правим, за да го постигнем някой ден. Ще са необходими години..."

Една жена, която преди време беше сестра(сега не съм сигурен дали все още е сестра, но иначе момичето си ходи на евангелска черква) имаше сериозни проблеми с гордостта.Често се случваше да я "сритваме" и тя все са покайваше и се вайкаше как да се оттърве от гордостта. Един ден прочете една малка книжка, която я изобличи дълбоко в карантиите чак и тя реши да се покае, ама издълбоко някак си. Покая се брей, покая се за едното чудо се покая!
Ходи тя едно известно време в смирение, седмица ли беше две ли и накрая ме попита:
"Бай Ганьо, кай, мислиш ли, че вече сам достатъчно смирена?"
А аз като простичък човечец и отговорих, че щом ма пита таквоз нещо, значи още не е смирена.
После и обясних, че нито смирението, нито любовта нито, каквато и да е добродетел ли плод към които Бог ни насърчава да се стремим, нямат граници, до които ние достигаме и от там нататък, трябва просто да си стоим там.
С други думи:
Винаги има какво още да смирим от себе си, винаги има един по добър начин да обичаме, винаги има един по висок стандарт към които да се стремим. Човека, който се е задоволил с туй дет го има в настояще, е готов за оплакване.
Та Деборче, цял живот ще трябва да се опитваме да го правим.


[addsig]

Kak разбирате в контекста на тази тема - справедливостта на Бог?
Не си ли мислите, че понякога си мислим, че страдаме като Йов - той е праведен, пък Бог иска да докаже на сатана, колко верен човек си има? И мислейки си така ние си живеем с нагласата, че Бог ни изпитва, оформя "някак си", а то май си получаваме заслуженото за да не "изпаднем" повече. Та сега чета Битие и си мисля - Яков - Бог му казва иди в дома си, в бащиния си дом. Добре ама, него го е страх от Брат му. И има защо, нали? Той го обра измами, взема благословението, принадлежащо на Исав по право. И разбира се, че трябва да го е страх. И след като Брат му го посреща и Яков на изпращане му казва иди ти напред, пук аз малко по-бавно се движа и т.н но ще си дойда в бащиния си дом, ама отиде другаде. Тук няма коментар в Библията, никъде не се казва Яков не се довери на Бог, Бог му е сърдит, нали? Е ама първото нещо което стана - изнасилиха дъщеря му. Аз на това също му викам огнено изпитание, ама според мен си беще в реда на нещата. Бог му каза иди си в бащиния дом, а той от страх - другъде. Той си получи заслуженото, Бог не го отхвърли и пак си отиде там където трябваше, ама малко пострада.
Та явно понякога ние си мислим, че страдаме ей тъй, да докаже Бог на някой колко сме велики, ама то било защото сме си надробили попарата и трябва да си я сърбаме ние.
Та умната!
Гледай до къде ми стигна наглостта!

Аз тъпанара да давам съвети и мнение на "умните глави" - много съм нагъл да знаете!

Това последното е страхотно и поучително. Добре е човек да гледа от смешната страна на нещата.
А и благодаря, че ви има, и че ме подкрепяте в труден момент!!!

Добре де, предполагам, че Бог ни поставя някои определени задачи - например тази да водим души при Христос. Друго какво трябва да правим. Какви трябва да са целите ни в живота?

Цел номер едно в нашия живот е да намразим себе си и собствения си живот. Ако туй нещо ни убегва, кел файда да търсим други цели.
[addsig]

Debora,

Quote:

Какви трябва да са целите ни в живота?

Основната ни цел е спасението на душите ни. Другата ни цел е Господ да царува чрез нас сега не земята. Да направим царството Му голямо. Да завладеем всяка една област от живота, като започнем вътре от нас, после семейството, обществото и т.н., докато Господ стане все във все.

Какви са средствата за постигане на целите? Ами вяра, молитва, посвещение, благовестие на Царството...[addsig]

Търси Исус, нека Той изпълва всяка твоя клетка и мисъл, нека изпитваш наслада да четеш библията и Той да ти отваря ума да разбираш словото Му. Нека времето в молитва бъде най-приятно изкараното ти време през деня, да чакаш с нетърпение да се върнеш от работа за да се срещнеш с него - на саме!

[ Това съобщение беше редактирано от: typanar-mitko on 2005-02-28 02:21 ]

Това е много трудно, тъй като никога не оставам сама, а родителите ми го считат за фанатизъм, прекалено "захласване" по Бога. Те считат, че религията опира само до няколкогодишно палене на свещ в църкавата, празнуване на християнски празници и раздавки на гробищата на определени дати. Стигаме до много големи спорове, така че чета Библия много рядко, а молитвите са някак прибързани, притеснени. И аз бих искала да съм по-свободна във вярата, защото тези ограничения направо ме убиват.

Това последното не го считайте за отговор. Разбира се, че си прав. Трябва да поставяме Исус над всичко в живота.

Дебора,
смисълът на живота на човека е да си като Него! Така си проектирана, така си създадена. За да не станеш такава си била "повредена", и за да бъдеш такава си родена отново. А за да бъдеш като Него трябва да общуваш с Него. Всичко друго е религия. А за да общуваш с Него и да продължаваш да го вършиш, трябва да се подчиняваш на това , което ти говори Той. Спреш ли - и Той спира. Приближаваш ли се, и Той се приближава към тебе.
Тук вече ти отговориха много добре и единсервант, и Ганьо...не бих искала да повтарям нещата...

пропуснах митко, той не е чак такъв тъ..., глупав...

Здравей Дебора !
Знаеш ли ,има много хора които вярват В Господа .
Но ти вярвай НА Господа и тогава ще дойдат освежителните времена от лицето на Исус
Той знае твоето положение и не само твоето затова и е казал
.............................................................................................................................................
28 Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.
29 Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.
30 Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.
(Мат.11:28-30)
.............................................................................................................................................
Ако твоя живот е труден помисли какво преживя Той затова аз или другите може и да не те разбираме или да не сме преживяли това което ти преживяваш но Той го е преживял и най-добре знае какво преживяваш.
Искам да ти разкажа една приказка ,тя е за деца но има поука и за нас .
Едно мишле минавало по един мост заедно със своя приятел слона и моста взел да се клати ,тогава било осенено от една велика мисъл,аз и слона здравата разлюляхме моста .
Поука :
Вземи си такъв приятел като слона [addsig]

Разбирам Серванте, ти си окопен боец.

Дебора, живота е сложно нещо но задължително е подчинен на идеи та в такъв случай въпросът е не какъв е смисълът на живота а на какви идеи трябва да е подчинен.
Правилно каза Ганьо че житейската война не свършва(това не е негова идея - казвам го за да не се помисли за умен). Всъщност свършва със гроба но не това определя живота а стремежът към вечноста. Господстващата идея за отвъдното и живота след смърта определя битието. Тук всеки може да си направи извода, че различните идеи по различен начин определят действителноста и тълкуват смисъла на живота.
Животът е свързан със знанието за човешкия произход а такова знание предлага религията. Разбираме ли всъщност кой управлява ? - Религията!
Оттук житейската бораба с конфликтите м/у убежденията.Войната е културна. Една от религиите трябва да победи света и изповядващите я да останат законни наследници на земята тогава би имало мир (мира е свързан със господството). Дотогава мир няма да има (как биха вървяли заедно двама ако не се разбират), някой трябва да победи.
Според Христос това сме ние. На нас и потомството ни са обещанията. А по отношение на личната ни цел и път, тя (целта) лежи скрита от нас в съзнанието на Бога. За нас остават разкрити единствено задълженията ни към Създателя описани в библията като най- голямото е покорството към завета ни с него. Завета да пазим заповедите (законите) му за да сме негови ученици и така да изкупваме времето и изработваме спасението си (за които са спасени).

Понеже въпросът ти е за смисъла (целта) бих те посъветвал да почетеш от Божидаровата библиотека.

[ Това съобщение беше редактирано от: Mardohay on 2005-02-27 14:25 ]