
Когато вижда на брега книжниците, той рязко и сурово им казва: "...рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Сторете, прочее, плод достоен за покаяние и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму..." (Матей 3:7,8,9) Хората не са синове на Завета по рождение, а чрез верността си към Господните заповеди..
Йоан упреква в лекомислие и онези, които смятат, че само обредът на тевила (кръщението) е достатъчен за опрощаване на греховете. Той изисква преоценка на целия живот, искрено разкаяние
Какво иска Йоан? Призовава ли народа да избяга зад манастирските стени? Това би звучало напълно естествено в устата на един аскет. Но Кръстителят иска много повече: хората, оставайки там, където живеят, да запазят верността си към Божието Слово." ( из "Синът човешки" от протойерей Александър Мен)
Бях си намерил преди време една хубава книжка ("Църква и общество" на Радован Бигович). Сега откривам още един автор, който ме кара да изпитвам гордост (не, не от това, че съм православен, а от това, че съм в литургично общение с енорията, на път, за която "на 9 септември 1990 г., неделя, прот. Ал. Мен е съсечен с брадва...", това е човек, който успява да обърне към Христа хиляди хора в годините на див атеизъм)
С отварянето на тая тема искам по-скоро да споделя радостта си, отколкото да споря с някого за нещо...Е, няма да се откажа и от един хубав следобеден скандал, де...
[addsig]
Йоан упреква в лекомислие и онези, които смятат, че само обредът на тевила (кръщението) е достатъчен за опрощаване на греховете. Той изисква преоценка на целия живот, искрено разкаяние
Какво иска Йоан? Призовава ли народа да избяга зад манастирските стени? Това би звучало напълно естествено в устата на един аскет. Но Кръстителят иска много повече: хората, оставайки там, където живеят, да запазят верността си към Божието Слово." ( из "Синът човешки" от протойерей Александър Мен)
Бях си намерил преди време една хубава книжка ("Църква и общество" на Радован Бигович). Сега откривам още един автор, който ме кара да изпитвам гордост (не, не от това, че съм православен, а от това, че съм в литургично общение с енорията, на път, за която "на 9 септември 1990 г., неделя, прот. Ал. Мен е съсечен с брадва...", това е човек, който успява да обърне към Христа хиляди хора в годините на див атеизъм)
С отварянето на тая тема искам по-скоро да споделя радостта си, отколкото да споря с някого за нещо...Е, няма да се откажа и от един хубав следобеден скандал, де...
