Здравейте!
Днес имах повод да се замисля за приятелството.
Кого смятате вие за приятел? Какъв трябва да е той? На какви характеристики трябва да отговаря той?

Да е човек на завета т.е способен на заветни взаимоотношения и да отговаря на условието:
И-н 15:13 Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.

Или с други думи аз не искам да имам приятел който не е способен да умре за мен. Естествено от моя страна се иска същото![addsig]

Скоро едно момче мой много добър познат, а може би и най-добър приятел, по едно мое невнимание разбра, 4е не го смятам за приятел. Мойе би се засегна, незнам със сигурност ме пита какво смятам за това, че Исус Христос нарича Юда Искариотски - приятел.
Та малко е странно всичко.

Когато се споменават думи на господ е хубаво да се посочи стих, а не думи на някой ученик в държавно у-ще.[addsig]

Здравейте!

48 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.
49 И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и Го целува.
50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл стори го. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.
Мт.26:48-50

Странна работа, Исус не е лицемер, а нарича приятел предателя си. Този който години наред е бил с Него, делял си е залъка с него, предава го и Исус го нарича приятел.

Здравейте!
Поразпитах аз тък-там и един приятел каза, че гледната ми точка не е права. Аз питам, като очаквам от съответния човек той да отговяря на определени условия, а трябва да гледам на всички, като на приятели.Момчето се обоснова с:

25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?
26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
31 А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се,
34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.
Лука 10 гл.

А едно момиче ми напомни за пасажа кудето Исус казва, че ако обичаме само тези дето ни обичат по какво се различаваме от невярващите.
Та аз се съгласих с тях.

32 Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,
34 И ако заемате само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден
Лука 6 гл.

Митко, хайде да те помоля да не преместваш цялата Библия във форумите, а? Всички знаем как да използваме анотацията. Просто можеш да напишеш Лука 6:32-36. Така ще ти остане повече място да ни кажеш каква ти е идеята. А ако нямаш идея, а просто те кефи да си играеш на copy и paste, хайде да не разводняваш форумите с твоята игра.

Цитирането на стихове е уместо само когато има конкретна част от стиха, на която искаш да обърнеш внимание. Иначе всеки може да пейстне цели глави, ама защо?

Това е форум. Трябва да споделяш идеи, да спориш, да се съгласяваш, а не просто папагалски да пействаш неща, които на всичкото отгоре май не разбираш. Ако решим да го направим Интернет Библия, ние сами ще си пейстнем цялата Библия. Можем да те извикаме да ни помагаш, ако имаме нужда. Но засега се интересуваме от мнения и възгледи, а колкото до Библията, знаем си я и си я четем и без да ни я навираш в очите с copy и paste.

По темата:

Време е да спрем да се питаме кой ни е приятел, а да се показваме на повече хора приятели, да се показваме приятели!! (Лука10)

Не е нужно някой да е честен с теб, за да му се покажеш приятел. Иначе Иисус нямаше да даде касата точно на Юда.

Митко, въпросът ти не е толкова лесен. Според мен е хубаво да се цитира Библията, защото тя дава правилните отговори, като това, че "Приятел обича ВСЯКОГА и е роден като брат за във време на НУЖДА"
Това е добър начин да определиш кой ти е приятел и кой не.
НО има и друг аспект- всеки разбира приятелството по свой начин, в зависимост от това колко близо може да допусне някой до себе си, а и от собственото си определение за "приятел".
Моето определени винаги е било: човек, с когото мога да споделям сърцето си; с когото мога да общувам на високо ниво; с когото си помагаме в трудни моменти и с когото се виждам често. Както виждаш това е доста трудно изпълнимо, особено ако живееш в София и си завършил училище. Познах колко е тежко да търсиш и да не намираш, да имаш и да изгубиш истински приятел.
Но сега знам- най-добрия приятел (този който отговаря на всички тези гореспоменати неща + още много) е Любимия човек. Ясно е защо.
А оттам нататък спрях да търся приятели, защото само един човек можеш да допуснеш толкова близо до себе си. Всички останали са приятели, но в по-широк смисъл на думата. Защото не изпитваш необходимост от толкова БЛИЗКИ приятелства.[addsig]

Quote:

Не е нужно някой да е честен с теб, за да му се покажеш приятел. Иначе Иисус нямаше да даде касата точно на Юда.

Един, не е мъдро да даваш бисерите си на свинете, нито пък парите си на безумния, за да ги пропилее. Не е мъдро да се доверяваш на всеки в името на 'приятелството" - да си християнин не значи да си наивен и прост. Разбира се ние трябва да сме незлобливи като гълъбите, но и хитри като змиите.
А за Исус и Юда - това е нещо съвсем друго, но питай богословите за него. [addsig]

Денис Пийкок има една много хубава мисъл:

Любовта е безплатна, доверие се печели.

Като се замислите, ще си отговорите сами каква е разликата между приятел, на който помагаш, и приятел, на който се облягаш.
Зрелостта предполага да знаеш с кого какво можеш да направиш.

Здравейте!
Божидаре цитирам пасажи, защото ако се погледне само на един стих, без да се има предвид целия контекст, може да се отиде към сектанство.
Цитирам по-големи части от Словото, защото наблюдавам, че има хора които предпочитат да четат книжки и си мисля, че не им остава време за Библията и за това.
А дали аз съм невеж в Словото, Бог знае и вие виждате. Щом смяташ, че е така покажи ми истината. Недей само да критикуваш!
Радослава - много ми хареса мисълта, която цитира!
Но хайде "умните глави" да кажат - защо Исус повери касата на служението си в ръцете на Юда?
Имаше ли време Юда да спечели доверието на Исус, преди да му поверят касата? И дали поверяването и е белег на доверие?

Шушулко е много прав също! Явно всичко това което казахме са части от пъзел, но може и да има още и може би като ги съберем ще можем да ги зглобим!

Приятелството преди всичко е доверие. Когато наричаш някого приятел, значи че ти му се доверяваш за нещо.

Случаят с Исус и Юда е такъв - Исус се довери на Юда за някои неща - едното е да държи касата, за което другите Му ученици роптаеха, защото Юда крадеше.

Исус нарече учениците си приятели, именно защото реши да им се довери и разкрие нещата, които Отец Му е казал. Исус нарече и Авраам приятел и му се довери, като му каза, че отива да разруши Содом и Гомор.

Друг е въпроса защо и в какво да се доверяваме. Със сигурност Исус се довери на Юда, не защото не знаеше, че той е крадец и предател, а въпреки това. Така че приятелството наистина в повечето случаи трябва да се спечели (т.е. да направиш някой да ти се довери). Но е възможно и да считаш за приятел дори онзи, за който си сигурен, че ще те предаде. Обаче в този случай се изисква следването на предварителен план от твоя страна (Исус знаше кой ще го предаде, но следваше такъв план и затова считаше Юда за приятел до последно), иначе би било чиста глупост.

С други думи - когато теб те считат за приятел, значи че ти се доверяват. Когато ти считаш някого за приятел, значи, че ти му се доверяваш. А причините за доверието може да са различни.

"От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!"

[ Това съобщение беше редактирано от: IvoBG on 2005-02-14 16:53 ]

[ Това съобщение беше редактирано от: mitko on 2005-02-15 09:33 ]

Опа!
Не разбрах нещо.
Значи ли, че Исус нарича Юда приятел, защото е решил да Го предаде?

Значи, че Исус следваше плана на Отец, да избере 12 приятели и единият от тях да е дявол (Йоан 6:70). Но това се разбира, ако се има в предвид, че приятелството е преди всичко доверие.[addsig]

Абе аз май наистина съм много глупав!
Не ги разбирам аз тези неща
Знам, че някой ме предава, краде, наричам го за това приятел, само защото по този начин, следва да страдам. Ей тва що за философия умът ми не мож' го разбра.

Не, Митко. Ти не го наричаш приятел, защото той е предател, крадец и т.н. а ВЪПРЕКИ това, защото следваш някакъв план целящ по-важни от твоето лично удобство неща.

Никой не иска да има предател за приятел, или по-точно никой не иска да се доверява на предател, обаче ако ти следваш предварително начертан план (както и Исус следваше), то доверяването на предател може да е ключово нещо в този план.

С други думи, ако нямаш план, който включва сприятеляване с предатели, то бягай надалеч от такива хора

"От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!"

[ Това съобщение беше редактирано от: IvoBG on 2005-02-15 10:15 ]

Mitko,

Quote:

защо Исус повери касата на служението си в ръцете на Юда?

аз бих те попитал, а защо не? Ти лично наистина ли успяваш да упазиш всичко, което Господ до днес ти е поверил?[addsig]

не.

ИвоБГ, добър постинг. Митко виж какво ти е писал Иво.[addsig]

opa!
ами вале нищо по-различно от предния му постинг иво не ми е писал в последния.
Да съм си парвел стратегии как да използвам приятели, на които нямам доверие за да постигна целите си. Някак ми се вижда тва' нещо конщунство, бе хора.
Аз мисля, че Христос обича и неприятелите си и до последно им дава шанс за промяна.
А за доверието, прочетете си Мт. 6 гл.
Хайде 4ао!

Quote:

Аз мисля, че Христос обича и неприятелите си и до последно им дава шанс за промяна.

Ето това, Митко, изби цялата риба! Христос дава шанс???

Митко, я ни кажи сега какво друго прави Христос, за което не сме знаели? Хвърля зарчета? Гледа на кафе? Ходи в казиното на рулетката? Играе блекджек?

Митко, преди да си измисляш такива работи, да вземеш да прочетеш следния стих и да поразмислиш върху него:

Quote:

Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци, и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека. (Йоан 2:24-25)

Как точно дава шанс, Митко? Знае какво има вътре в човека, но кой знае, може пък да е сбъркал, може да не познава какво точно има вътре в човека, и затова му дава шанс; все пак, има вероятност човекът да покаже нещо добро, което Исус не е успял да види вътре в него, нали така? Никой не е непогрешим; защо тогава Христос да се прави на непогрешим и да си мисли, че съвършено познава какво има вътре в човека?

Затова нека да променим този стих по следния начин:

"Но Исус им се доверяваше, като даваше шанс на всичките човеци да покажат доброто, което Той не беше видял вътре в тях."

Между другото, Митко, тази промяна от шанс ли идва, или от Божията воля? Защото досега чухме от пелагианците, че била идвала от някаква "свободна воля," за която Библията не знае нищо. Ти ни казваш, че идвала била от "шанс." Направо съм шокиран. Аз пък все си вярвам, че всяко добро идва само от Отца на светлините. Първо трябваше да споря с онези, които казват, че доброто идвало от "свободната воля." Сега трябва ли да споря с теб, че доброто не може да дойде от "шанс"?

Направо ме смайвате. Как е възможно въобще да ви дойдат такива езически идеи в главата? Какви християни сте вие? Пеете християнски песнички в неделя сутрин, а през останалото време умът ви е езически.

Митко не си разбрал

Ти не позлваш приятелите си за твоите си цели хехе. Ти обичаш приятелите си и им се доверяваш, защото вие имате еднакви цели в живота. Ти си готов да правиш жертви за приятелите си заради по-високите цели на призванието в Христа, а именно да им помогнеш да стоят здраво в Истината, защото любовта се радва с Истината (1Кор 13-та глава). Забележи, че Исус обичаше всички хора, но не се доверяваше всички.

Йоан 2:23 И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.
Йоан 2:24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,

Но на тези, които Го следваха и споделиха Неговия живот и цел, Той им се откри и довери, като на приятели:

Йоан 15:15 Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си.

а също виж

Лука 22:28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.
Лука 22:29 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,
Лука 22:30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

Господ сравнява седенето на една трапеза с Него като интинмно общение между приятели. Ние седим на една приятелска трапеза не само с Господа, но и с другите Христови братя. В този смисъл, ние сме приятели и с другите съучастници на Божието наследство, т.е. и с другите християни. В това приятелствоп Христос е центъра. Това най-добре се вижда в нашето общо участие в чашата и хляба на Господната вечеря. Също и Йоан ни казва, кога имаме истинско общение като приятели:

1Йоан 1:7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях.

Божиите хора наричат такова общение братолюбие. Значи като християни ние имаме братолюбие помежду си.

Що се отнася, до невярващите, ние може да имаме отношение на любов към тях, с цел да отрезнеят към истината, но не можем да им се доверим, поради простата причина че те имат друга цел (ако въобще имат някаква цел) различна от нашата цел, като християни.

И разбира се не бива да забравяме, че самоволното общуване с невярващи, може да доведе до негативно влияние върху самите нас. В този смисъл се казва:

1Кор 15:33 Не се мамете. "Лошите другари покваряват добрите нрави".

Надявам се дотука да съм ясен.[addsig]

опа, Божидар ме изпревари ...

А да, и още нещо, Митко, недей да спориш с Божидар, че той обича споровете, но от спорове файда няма....



[addsig]

[ Това съобщение беше редактирано от: vale on 2005-02-16 04:25 ]

Просто моят постинг беше по-кратък. Но за Митко това е за поука, защото двама човека едновременно реагират по един и същи начин на неговото твърдение, че Исус бил давал "шанс." Дано той да обърне внимание на тази проява на библейския принцип за двамата свидетели и да промени мисленето си.

Quote:

А да, и още нещо, Митко, недей да спориш с Божидар, че той обича споровете, но от спорове файда няма....

Вале, глупости говориш. Опитай се да си представиш историята на Църквата без спорове. Къде щяхме да сме сега? Или махни споровете от историята на Църквата. Какво ще остане?

Възгледът, че от спорове няма полза, е езически възглед. Това е идеалистическата вяра на рационализма, според която основните идеи в света някак си са залегнали в ума на всеки човек и хората могат да достигнат до тях без спорове, в пълно единство.

Обратното, Библията говори за моралната реалност на падналото човешко сърце и на падналия човешки ум. Тази реалност изисква спорове като средство за формиране на правилното църковно учение. Затова и Павел казва, че това е начинът да се отделят избраните.

Това си ти, Вале. Пишеш един добър християнски постинг, и веднага в следващия постинг вече защитаваш някоя отвратителна езическа философска идея.

14 Това им напомнювай и заръчвай им пред Господа да не влизат в препирни за дребнавости, което никак не ползува, а е за развращаване на слушателите.
15 Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината.
16 А отдалечавай се от скверните празнословия, защото те ще отиват още по-далеч в нечестие,
17 и учението на такива ще разяжда като живеница; от които
2.Tим. 2 гл.

23 А отричай се от глупавите и просташките разисквания, като знаеш, че пораждат крамоли.
24 А Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава, търпелив;
25 с кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината
26 и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола, (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля.
2 Тим 2 гл.

9 А отбягвай глупавите разисквания, родословия, препирни и карания върху закона, защото те са безполезни и суетни.
10 След като съветваш един два пъти човек, който е раздорник, остави го,
11 като знаеш, че такъв се е извратил и съгрешава, та от само себе си е осъден.
Тит 3 гл.

Та Божидаре дупе да ти е яко! И не само на теб, ами на всеки самозван радетел на Християнството.

Глупава работа си ти, Митко. Аз ти дадох съвсем ясно аргумент против твоята простотия. Същият аргумент ти беше повторен от човек, който в никакъв случай не ми е приятел, даже спорим ожесточено в други форуми. Това би трябвало да е достатъчно за теб, за да се замислиш, че май наистина си казал простотия.

Какво правиш ти на едно такова двойно свидетелство? Наричаш ме "самозван радетел на християнството." Вместо съвестта ти да заработи и да обърне внимание на изобличението и поправлението, ти реагираш с мръсна злоба. Дори няма аргумент, а просто пействане на стихове, които изобличават теб самия, а не мен. Явно дори не разбираш какво казват стиховете. Ако разбираше, щеше сам да се засрамиш.

Хайде, няма да настоявам да ми дадеш някакво принципно опровержение на моите думи. Явно не си способен на принципност, нито имаш съвест, която да бъде засегната. Само да те питам нещо: Вале, който ти каза същото нещо, както и аз, той също ли е "самозван радетел на християнството"?

Митко, Митко, лесно е да си простак. И ти избра лесния път.

опа!
Май нещо бъркаш, приятелю!
Стиховете не са писани за мен и теб, а принцип с който Павел се е съобразявал и така учи Тимотей.
Няма какво да обсъждам самите думи на Павел, той явно казва за какво става въпрос.
И да съм простак, теб какво те бърка. Ти нали си "голямата работа", всеизвестния одумващ и критикуващ "умник" и май в този форум не намираш достоен човек, когото да уважаваш?
На вале ще отговоря, когато имам малко повече време.
GBU!!!

Не съм ти приятел. Не съм приятел на простаци.

И не бъркам. Стиховете са писани точно за хора като теб. Точно такива като теб нарушават принципите.

Иначе, да, принуден съм да с съглася с теб. Като гледам разликата в писането, аз наистина съм голяма работа, а ти наистина си простак. И това много ме бърка, защото не си тих простак, а си простак, който си развява простотията да я види целият свят.

Няма нужда да му отговаряш на Вале. Ти вече му отговори, като отговори на мен. Защото Вале сам каза, че е казал същото като мен, само дето аз съм го изпреварил. На практика ти го обиди също толкова, колкото обиди и мен. Това е защото си простак.

HI!
Колко си прав само!
Та чак реших да си сменя името
Ама нали покрай такива, кат' мен избуява вашата превъзходна " мъдрост и интелект"
И стози ник няма да се налага да ме наричаш и да се затрудняваш с епитетите си към мен.

Много правилно, тъпанар-митко. Радвам се, че започваш да разбираш.

Bojidaaaaaaaaaare

Мисля, че с тази тема и тези постинги стана ясно какво е състоянието на ПРИЯТЕЛСТВОТО в България и българските църкви! Бъдете живи и здрави!

Прост Човек, ти от интернет форумите ли търсиш да разбереш какво е приятелството? Много интересно. Защото търся да разбера какво е приятелството от приятелите ми. Ти вероятно съвсем си я закъсал откъм приятели, щом като си опрял до виртуалното пространство, за да ги търсиш. Като си закъсал толкова, аз те съветвам да станеш християнин. Аз имам много приятели и не ми трябва виртуалното пространство, за да знам какво е приятелство.

Kолега, а ти какво търсиш тук, да те питам аз тебе?
Защо не се забиеш на Марс, че да си намериш съмишленици? ха-ха-ха
я кажи сега, "умнико", кой от хората в този форум уважаваш?

Вероятно се смееш на собствената си тъпотия, тъпанар-митко. Защото аз си имам съмишленици и тук. А ти какви съмишленици имаш?

Но идеята за Марс е добра. Моят Бог може и от камъните на Марс да направи деца на Авраам. А твоят нещо е поотслабнал, като те гледам колко си зле.

Здравейте!
Искам да ви се извиня, че ви правя свидетели на неприсъщи за християни сцени!
Божидаре аз приключих с теб. Никога повече няма да ти отговарям и обръщам внимание на твоите постинги. Не ме интересува какво мислиш и казваш.
Вале сега, както обещах ще се опитам да ти отговоря.
Сега за:
23 И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.
24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,
25 и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.Ин 2 гл.
Тук пропускате малка подробност. На кого Христос не се доверяваше - 23 ст - на повярвалите гледайки знаменията - конкретни хора, а не принцип. Принцио е, че Исус познава хората, но не ече не се доверява на никой - 24 стих.

Ин15:14 Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.
ето ясно и точно, кого Христос смята за приятел.

Лк.22:28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.
29 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,
Ето пак същото.
Та изхождайки от тези стихове може ли да се смята, че Юда е наречен приятел от Исус, защото той е изпълнявал Неговите заповеди и една от тях да го предаде?

И между другото:
Вале ти цитираш 1.Ин. 1:7, а аз
5 И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.
6 Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действуваме според истината.
7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях.
В 6 ст, се обяснява между кого е общението."общение с Него". Не става въпрос помежду ни, защото ако имаме общение с Него, ще сме на един дух с Него и ще постъпваме, като Него. Дано Бог ни помогне да сме, като Него.
Та аз почти съм съгласен с теб Вале, само изясних накои детайли, според моето виждане.

Тъпанар-митко, а как ще коментираш това, че и двамата с Вале ти написахме едно и също опровержение, и ти реагира на него по гнусен начин? Това според теб не е обида към Вале, така ли? Не че ме интересува, ама си смешен, не усещаш ли?

Приятелството е нещо истинско,а пък приятелството с Христос е нещо което не избираме а ни е подарък.

Quote:

Странна работа, Исус не е лицемер, а нарича приятел предателя си. Този който години наред е бил с Него, делял си е залъка с него, предава го и Исус го нарича приятел.

Не е нещо необичайно за Исус да се обръща с тая дума към различни хора,които аз не виждам да са му приятели например: Мат.22:12

Quote:

И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

съдейки по начина и отношението на Исус на тоя и други текстове където преводачите са превели "Приятелю",стигнах до извода , че за Христос това е нормално обръщене нещо като между учител и ученик подчертаващо благоста на Бога.Мат.20:13

Quote:

А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

Много ми харесва реализмът на Соломон в Прит.
Сиромахът
е мразен даже от ближния
си, А на богатия приятелите
са много,,, Богатството
притуря много приятели, А
сиромахът бива оставен от
приятеля си,,,Мнозина
търсят благоволението на
щедрия, И всеки е приятел
на онзи, който дава
подаръци.
Имало и лицемерие което хората наричат приятелство-точно като горното.
А има и истинско приятелство,като това:
Прит.
Приятел
обича всякога И е роден,
като брат за във време на
нужда
Удари от
приятел са искрени, А
целувки от неприятел -
изобилни.
Както
благоуханните масла и
каденията веселят
сърдцето, Така - и
сладостта на сърдечния
съвет на приятел.
Желязо
остри желязо; Така и човек
остри лицето си срещу
приятеля си.
Не оставяй
своя приятел нито приятеля
на баща си.
Направи ни Господи такива приятели..




[ Това съобщение беше редактирано от: TodorVachev on 2005-02-25 18:46 ]

Горният пост нещо не се получи

Шушулко е много права , шапка и свалям.Ето и един стих да затвърди думите и за това , какво означава близкия приятел:

Quote:

Устата му са като сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелятми О, ерусалимски дъщери.

[ Това съобщение беше редактирано от: TodorVachev on 2005-02-25 18:57 ]

Хора , за какво говорим ... всички хора са ни приатели,всички имат нашата съдба... има хора които мразят Бог и нас... те не са ни приатели, но това не ни пречи да ги обичаме и да бъдем любезни и точни с тях ... Приателството е подарък, не се заслужава , не се купува , това е дар от сърце за сърце... Това приателство може да трогне и дори да спаси най-ужасният престъпник... Ако се пазим и затваряме в малкият си свят и гледаме само под носът си , можем и да пропуснем приателството на Исус , и на хората около нас ... защото думите приателство и Любов вървят ръка за ръка ... Аз лично не отказвам на никой , който иска да ми бъде приател,но го съобразявам със възможностите си да общувам с него.. и със принципите си във вярата.... това да не ме отделя от моят Спасител а по скоро да доближава човекът до мен ... Най-добрите ми приатели не бяха вярващи , но повярваха .... Не се притеснявайте да станете приатели с човек когото обичате и на когото имате доверие... Дори бих казал че може да станете и с човек който не познавате , не се страхувайте а просто бъдете с Исус ... Той ще ви пази , а вие не правете компромиси с вярата си ! Приателството е подарък от сърце за сърце .... Ще ви дам пример от моят живот .. имам една приателка която , ужасно много обичам , .... в църквата дойде момиче което не беше съвсем в ред с Бога... и изобщо не можехме да и имаме доверие съвсем ,... Обаче моята приателка е с толкова голямо сърце че веднага я прибра под крилото си ... и дори ме помоли да и стана и аз приател, аз и казах че ще опитам ,но вътре се почувствах малко кофти, именно защото мислех че тя не може да ми бъде приател... Но какво стана .... Аз се сближих с това момиче, малко, просто се държах любезно , помагах и в всичко което и беше нужно , оказа се че живее съвсем близо до мен , и няма как беше ми ближен... Незнам как стана , но с времето започнахме да говорим без задръжки , тя започна да опознава Исус , именно заради мен , моята приателка и още няколко момчета и момичета които я приеха ... тя се промени до неузнаваемост , и сега е човек на който всеки може да разчита , и всеки му е приатно да бъде приател с нея , удоволствие е да се разговаря с нея .... От едната крайност на другата ... Но ние и бяхме приатели още от началото... Исус знае защо , Исус няма да допусне ценните му приатели да погинат ... неведуми за пътищата на Господа ... неведуми и чудесни са и пътеките в приателството, но ако ние не можем да обичаме и да бъдем приатели с хора в по лошо положение от нас... то ние сме комплексари, задръстени, мъгляво виждащи , надувки , неразбиращи същността на Христовата Любов.... Смятам че тук няма такива, много от вас се изказват така , просто защото някой ви е проповядвал нещо различно от Христовото евангелие на приателството и Любовта.... Но съм убеден че на практика сте чудесни приатели на много хора които не го заслужават ... поради факта че никой не го заслужава,но Исус обикна и стана приател на всички ... Така трябва да бъдем и ние ... ![addsig]