Да го абортираме веднага (с презумпцията, че то застрашава живота на майка си), да се постараем да спасим и двамата (и бебето, и майката).
Знам , че въпросът е много деликатен, и не е еднозначен от гледна точка, че винаги обстоятелствата са много специфични.

Моята гледна точка е, доколкото мойе изобщо да се говори по принцип, тъй като винаги нещата опират до практическото решение, е, че бих се постарал да съхраня живота и на двамата колкото се може по-дълго... а Бог е който разполага с живота и на трима ни - според мене ролята на човек е да съхрани, а не да отнеме живот.

В една брошура против аборта четох, че такива случаи били голяма рядкост, и това била една от заблудите на теорията за оправдания аборт. Ще трябва да питам гинеколога си за това Но обикновено, когато е застрашен живота на майката, това е в последните месеци, а тогава е застрашен и живота на бебето. Тогава не се прави аборт, а секцио, с надеждата че детето може да оцелее все пак, което и се случва понякога.
Не знам каква заплаха може да крие една бременност за майката в първите 6 месеца (имам три деца). Най-опасната болест за бременната е токсикозата на бременността, която се изразява във високо кръвно, албумин в урината и задържане на течности в организма. Ако токсикозата е ранна, обикновено става спонтанен аборт. Ако е късна (в 7-9 месец), се прави секцио, или ако не е много сериозна, се изчаква максимално, като се третират споменатите симптоми.
Ето друга гледна точка: ако вече роденото ти дете е в опасност и ти трябва да го спасиш с риск за живота си, какво ще направиш? Разбира се, и тук има варианти - ако например имаш още 3 деца, които ще останат без майка, в случай че.... ако нямаш вяра за божествена намеса (случва се на всички и Бог разбира това)....

Нещо позамлъкна тази тема. Защо ли? Сигурно защото трябва да се говори по същество. Използвам мястото , за да си изкажа искрената болка от факта, че повечето хора, които наричат себе си "християни", вярват, че нероденото дете може да застраши майка си; или в премилениални измислици; или в това, да не сме кръводарители...

По същество повечето такива хора са определено НЕВЕЖИ относно вярванията си, и не са си давали много-много труд да се замислят над това, в какво точно вярват. Нито дали това, което човекът зад амвона проповядва, е в съгласие с Библията. Тъжна работа!

Мишо мисля, че си твърде осъдителен едва ли много хора имат идея по темата, а и моли се Бог да ти каже на коя църква да ходиш и ще получиш традиционно отговор .
За мен нещата са доста по ясни след репликата на 2рия потребител. А пък за абортиране това да не е касапница, както каза жената това е доста рядко явление и секцио ще ви свърши работа или поне ще е най-добрия подход...

Ако може човек, който няма жена и дете да дава мнение по въпроса - бих направил същото - ще намеря начин да съхраня живота има максимално дълго. Най-вероятно няма да се съглася на аборт /предполагам много малко майки, особенно вярващи биха взели това решение. По-скоро биха се жертвали - ако наистина е на живто и смърт ситуацията/. Предполага се, че ако обичаш един човек, то най-малкото, което можесш да правиш е да уважаваш реенията му. Така, че ако жена ми иска да роди аз бих застанал зад нея. А Бог си знае от там нататък работата.

misho, ако си в такава ситуация - имаш подкрепата ми в молитва ако я искаш - не бих се молил за теб ако не желаеш.[addsig]

Sven, тук става дума за принципни неща. Хората вярват в хуманистични измислици, а и това се и проповядва...

Сега да кажа за първата си реплика - открих този формум, поради залитането на един друг форум от темата, която той имаше - дали да се роди дете, за което се знае, че има малформации - в темата, която има сегашния форум.

Мерси за вниманието!