Здравейте. Искам да насоча вниманието ви към тема, за която лично аз нямам ясен Библейски отговор. И така, с напредването на технологиите във всяка една област на човешкият живот достигаме до информация непозната за предците ни в миналото. Конкретен пример: С настоящата медицинска техника може да се открие не само пола на детето преди раждане, но и болести и деформации на плода. И така, как трябва да постъпи един християнин, ако медицинската апаратура покаже, че плода е физически засегнат, обикновено се оказва, че и психически е засегнат (с едно око, една или три ръце, две глави и т.н.). Вариантите са няколко: да се съгласи на (аборт!), да изостави детето или да се грижи за него. В България има няколко дома за деца с такива увреждания. С очите си видях такива уроди, че педиатър, се е разплака от гледката.
Как бихте постъпили вие? Как трябва да постъпи един християнин? Оправдан ли е аборта в такива случаи? Ако изостави детето си в такива домове, то съществуването на тези домове оправдано ли е от Библията или те са в бунт против Бога? Ако продължи да го гледа не е ли това бреме и проклятие в живота му?

Здравей.

Ти сам го казваш:
"Ако продължи да го гледа не е ли това бреме и проклятие в живота му?"

А кой нанася това проклятие и защо? И кой може да го обърне в благословение и защо?

Бях благословен да познавам една възрастна жена, която има подобно "проклятие" в живота си - дъщеря й е болна от някаква форма на умствено изоставане съчетано с някакъв паралич (голямо дете - над 35 години, което не може да ходи). На всичко отгоре и мъжа й я е напуснал като разбрал какво е детето... И какво да направи тази тогава млада християнка? Ами ще си вземе кръста - просто и ясно.

Децата са отговорност на родители си, а не на външни за семейството инстанции. Независимо какво е детето, Божията воля е то да бъде отглеждано от родителите си.

Не трябва ли да казваме като Йов - само доброто ли ще вземаме от Бога? Ако приемаме само доброто, значи не можем да извършим Божията воля - не можем да сме последователи на Христос, който взе и злото върху Си за да извърши волята на Баща Си.

Въпреки всичко, не знам как трябва да се постъпи в случая когато плода застрашава живота на майката. Някой да има яснота по въпроса?[addsig]

аз мисля, че вслучай на бременност застрашаваща майката трябва да се направи така наречения "медицински аборт", не "криминален" аборт.

към IVO:
напредването на технологиите само ранно предупреждение за проклятие (В този случай специално!) ли означават? Няма ли начин като примера с Йосиф и глада в Египет ранното предупреждение да послужи за избягване на проклятието?

към Daneff:
ето и първият глас "ЗА" за оправданото убийство

daneff, можеш ли да дадеш Библейско основание (стихове или случки), с което да подкрепиш и оправдаеш мнението си за приемането на "медицинския" аборт (или целенасочено убийство) на човешко същество?

Jacob,

Не мисля, че примера с Йосиф е удачен тука - защото Йосиф не съгреши знаейки за проклятието. И забележи - проклятието НЕ БЕШЕ ИЗБЕГНАТО. Технологията може да ти помогне по-рано да се подготвиш за бъдещето, но това не означава имайки това знание да съгрешаваш, нали?[addsig]

IvoBG,

Под избягване на проклятието имах предвид да се подготвим за него. Както при случая с Йосиф. Въпроса ми е дали съществуват други алтернативи според Писанието, като например изоставяне на детето в специални домове или аборт.

Jacob,
az lichno imam rodnina na 13 godini, bolen ot DCP (detska cerebralna paraliza). Ako go bqha ostawili w dom, do sega da e myrtyw. Roditelite mu ne sa wqrwashti.

Ako roditelite na edno takowa dete (ili dete s drug problem) sa wqrwashti (pod wqrwashti ne razbiram hora, koito prosto hodqt na cyrkwa i si chetat Bibliqta, a hora, koito oswen towa si obnowqwat uma syobrazno Slovoto), to spored men takiwa hora ne samo, 4e nqma da naprawqt abort, a shte si otgledat deteto, nezawisimo nito ot nedyga mu, nito kolko wreme shte jiwee.
Prisyedinqwam se kym IvoBG

Quote:

Не трябва ли да казваме като Йов - само доброто ли ще вземаме от Бога? Ако приемаме само доброто, значи не можем да извършим Божията воля - не можем да сме последователи на Христос, който взе и злото върху Си за да извърши волята на Баща Си.

Никой от нас не застрахован от болести и проблеми, на тая земя. Ако търсим различни начини и причини за да избягаме от дискомфорта, може и да се научим да лавираме, дори и не лошо. Не ми е чуждо това което пиша. Имах леля, на 52 почина в Господа с такова заболяване, но бе разкошна душа за Бога, макар и с ум на дете тя не престана да пее и да хвали Бога и да говори за Бога на всички около нея.Не търся дълбочините на темата но все пак кръста е личен и няма друг кой да ти го носи, освен Исус. Въпрос на лична отговорност и чест. След проблема няма да сме същите, задължително е да е променил нещо в нас, а понякога изпитанията и изкушенията са част от съвършенната школовка на Бог за чадата си. И все пак всеки има право на личен избор.

Често пъти когато е застрашен живота на майката, не е сигурно че плодът ще оцелее. Ситуацията е много хипотетична и темата трябва да бъде развита от специалисти в областта на гинекологията и със Божия закон в сърцето си, а такива са малко, понеже Църквата се е отдръпнала в тъмния ъгъл, чакаща избавление и казваща цинично "Той Бог ще се погрижи!", а забравя че Бог иска да се погрижи чрез нас!

Има ситуации в живота, в които не можем да разберем "защо Господи?", но хубаво се казва във Второзаконие 29:29

Quote:

"Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон."

Но имайки Закона в сърцата си ще отсъдим не според моралистичния закон, а според Божия.


А към Jacob: ето и първият глас "ЗА" за оправданото убийство "
Ами ако майката има други деца, те сираци ли да останат?!?!?!
Така или иначе има проблем и е застрашен човешки живот, случайте са много и не може да правим някаква формула тука.

[ Това съобщение беше редактирано от: tinchev on 2003-08-21 16:15 ]

Към Daneff:
кой ти каза, че ти е позволено да убиеш нероденото си дете? Медицински, никое дете не може да застраши живота на майка си. И винаги има и друг начин да се справиш със ситуацията, освен да убиеш, дори в името на хуманистичната идея за сираците.

Мишо,за съжаление не си прав като казваш, че медицински никое дете не може да застраши живота на майката.
Свидетел съм на случай ,когато майката получи тромбоза, за което трябваше да приема лекарства за резорбиране на тромба. същевременно обаче имаше и отлепяне на плацентата, поради ,което лекарствата, които пиеше за тробма причиняваха обилно кръвотечение. с напредване на бремеността опасността от атомия(обилен кръвоизлив при който вътрешните органи не възстановяват нормалното си състояние и майката умира от кръвозагуба) се засилваше , а от друга страна проблемът с тромба се задълбочи сериозно.
В случая имаме точно казуса за който говори Венци.
Иска ми се да беше така както казваш, но за съжаление не е. Бебето може да застрашава живота на майката.

[ Това съобщение беше редактирано от: Emenei on 2003-08-21 07:02 ]

По въпроса за увреденото неродено дете и дали трябва да бъде износено до края, или да бъде преждевременно убито мисля че за християнина това въобще не трябва да бъде казус. Какво е тогава правилото, имат право на живот само здравите? Или ако е толкова лошо да има увредени хора, тогава да идем във въпросния дом с уродливи деца и да почнем едно по едно да ги "приспиваме" с инжекция, че е по-цивилизовано, нали така, и после кои са наред, старците, хронично болните и стигаме по този начин до нацистката програмна за генетична чистота...
А за медицинския аборт не съм специалист и не познавам обстоятелствата напълно, но мисля, че в нашите болници лекарите са настроени по-скоро да отнемат живот чрез аборт, вместо да го запазят и да му помогнат да оцелее. Просто неродените деца не са хора.

Радослава

Безспорно в живота има ситуации в които избора е: кой от двамата, майката или детето? Ако се колебаете твърде дълго губите и двамата. Въобще има ли място за колебание? Първата ми братовчедка и нейният съпруг бяха изправени пред такава ситуация преди години. Той въобще не се колеба. Днес, вече, имат две деца.

Не искам да се поставяте в подобна ситуация, просто ми кажете кой избор е правилния? Определете кой да живее!

Zdraveite.Da si kaja 4estno ako trqbva da izbiram mejdu jena mi i nerodenoto dete, bih izbral neq! Tuk vyobshte ne stava duma za abort ot tipa, lele kakvo stana mai zagazihme ili takiva tineijurski neshta, a na jivot i smyrt. Siguren sym 4e i ot takava situaciq Gospod moje da nameri izhod i da stane 4udo, no tova zavisi ot mnogo neshta.Tova e moito ubejdenie.
Gospod da ni pazi ot takiva situacii.

Iskam da naso`a wnimanieto na wsi`ki kym otnowniq wypros na tozi posting, a imenno:
Дали да аботираш детето си, ако преди да се роди, видиш, че то има някакви аномалии. Справка : прочетете въпроса на Jacob отново. Виждам, че леко се отклонихме в друга насока, и по този начин не обсъждаме основната тема, а някаква подобна на нея(дали ако детето застраши живота на майката, то трябва да бъде абортирано). За да имат смисъл дискусиите, моля ви да се придържате към основната тема.

Да кажа пак какъв е казуса:
Дали да аботираш детето си, ако преди да се роди, видиш, че то има някакви аномалии.

За да се избегнат излишни кометари, ще изнеса другата тема в отделен постинг.

Заключвам тази тема до тук.

Дискусията продължава в темата:
Какво да правим, ако нероденото дете (било то болно или здраво), застрашава живота на майка си?

Ако някой иска да продължи тази тема в посока "оправдано убийство за самозащита", "оправдано убийство по време на война" и т.н. нека ми пише от бланката за Контакт в Главно Меню и ще отключа темата отново.

Ивайло Тинчев
Администратор

[ Това съобщение беше редактирано от: tinchev on 2003-08-23 08:25 ]