
Михаил Матеев (misho) заяви в коментар към една от последните публикации:
Аз лично съм човек, който обича такива кратки, ясни изречения, които в няколко думи дават превъзходна оценка на даден проблем. И с това изречение misho веднага спечели личните ми симпатии, дори ако след време се окаже, че имаме теологични различия.
Както и да е, личните пристрастия настрана. Иска ми се да покоментираме тази тема, за папизма в евангелските църкви в България. Няма съмнение, че в горното изречение misho казва истината. И то особено за педтесятно-харизматичните църкви. Казвам го със съжаление, защото аз смятам себе си за част от петдесятно-харизматичното движение.
Сега ми е интересно да поговорим по въпроса:
Каква е причината за наличието на тази папска тирания в евангелските църкви в България? Какво стана с възгледа на Реформацията, че всеки вярващ е свещеник? Какво стана с индивидуализма на Лутер и на другите Реформатори? Защо евангелските християни - и особено петдесятните, които иначе вярват, че всеки отделен вярващ има Святия Дух и има свободно общение със Святия Дух - допускат да бъдат контролирани и манипулирани от една малка група самопровъзгласили се "пастори" и деноминационни ръководители, повечето от които са назначени преди 1989 от Държавна Сигурност, а други са просто жалки палячовци, които обичат да се кичат с бомбастични титли ("апостол-пастор"
и скъпи костюми
Тъй като гледам сериозно, ама много сериозно на тази дискусия, ще се опитам да предотвратя хаоса, който е вероятно да настъпи в нея, и ще се опитам да предложа няколко възможни отговора за причините, върху които да разсъждаваме. Разбира се, не е задължително за никой да следва тази схема, аз просто я предлагам като препоръка.
И така, възможните причини за папизма в българските евангелски църкви са:
И така, кое от всички тези неща е вярно?
Очаквам вашите коментари.
[ Това съобщение беше редактирано от: bojidar on 2003-08-08 02:13 ]
Quote: |
Наистина има много пастири в България, които се мислят за папи в собствената си църква. |
Аз лично съм човек, който обича такива кратки, ясни изречения, които в няколко думи дават превъзходна оценка на даден проблем. И с това изречение misho веднага спечели личните ми симпатии, дори ако след време се окаже, че имаме теологични различия.
Както и да е, личните пристрастия настрана. Иска ми се да покоментираме тази тема, за папизма в евангелските църкви в България. Няма съмнение, че в горното изречение misho казва истината. И то особено за педтесятно-харизматичните църкви. Казвам го със съжаление, защото аз смятам себе си за част от петдесятно-харизматичното движение.
Сега ми е интересно да поговорим по въпроса:
Каква е причината за наличието на тази папска тирания в евангелските църкви в България? Какво стана с възгледа на Реформацията, че всеки вярващ е свещеник? Какво стана с индивидуализма на Лутер и на другите Реформатори? Защо евангелските християни - и особено петдесятните, които иначе вярват, че всеки отделен вярващ има Святия Дух и има свободно общение със Святия Дух - допускат да бъдат контролирани и манипулирани от една малка група самопровъзгласили се "пастори" и деноминационни ръководители, повечето от които са назначени преди 1989 от Държавна Сигурност, а други са просто жалки палячовци, които обичат да се кичат с бомбастични титли ("апостол-пастор"

Тъй като гледам сериозно, ама много сериозно на тази дискусия, ще се опитам да предотвратя хаоса, който е вероятно да настъпи в нея, и ще се опитам да предложа няколко възможни отговора за причините, върху които да разсъждаваме. Разбира се, не е задължително за никой да следва тази схема, аз просто я предлагам като препоръка.
И така, възможните причини за папизма в българските евангелски църкви са:
- Погрешната теология. Отклонили сме се от практиката на Реформацията, защото сме се отклонили от теологията на Реформацията. Идеите имат последствия. Тъй като евангелските църкви в България са приели идеите на римокатолицизма, естествено последствията да са последствията на римокатолицизма.
- Националният манталитет. Всичко си е наред с теологията, просто в нашите условия тя не се прилага по същия начин, както в западните нации. Българинът просто обича да го командорят, обича да има някакъв велик лидер или "апостол-пастор," пред когото да се покланя. Той с гордост говори за "нашия пастор," който е "различен от другите пастори," и "много точно следва Святия Дух." Това дава някаква увереност на българина, и евангелските вярващи не са изключение. Просто такъв е националният манталитет, и тов не може да се промени и не зависи от никаква теология. Ние не трябва да внасяме разни чуждоземски американски "демократични" измишльотини, а да се придържаме към особеностите на "българското."
- Историческите обстоятелства. Нито е погрешна теология, нито има нещо особено в националния манталитет. Просто наскоро излязохме от хватката на една тоталитарна идеология, и все още много хора по навик възприемат тоталитарните методи на управление като нещо естествено, дори и в евангелските църкви. Но това е нещо, което с течение на времето постепенно ще отмре.
- Незнание относно библейските принципи на управление. Всъщност, въпросът е просто на практическо обучение на вярващите в принципите на библейското управление. Пасторите не го проповядват, и затова повечето хора не го знаят. Просто трябва да научим обикновените вярващи на принципите. Няма нужда да ги натоварваме с теология, а просто да им дадем практическо познание за прости, прагматични неща.
- Не съществува такъв проблем. Всичко си е наред в българските църкви. Тоталитарното, феодално-бюрократично управление на църквите и деноминациите е библейският стандарт, независимо дали сме православни, римокатолици или евангелски християни. Трябва да има един ръководител, който да ръководи всички и да им дава път в живота. Тези, които отхвърлят тази пирамидална, авторитарна схема на църковно устройство, са бунтовници против естествения ред, установен от Бога във вселената и в Църквата.
И така, кое от всички тези неща е вярно?
Очаквам вашите коментари.
[ Това съобщение беше редактирано от: bojidar on 2003-08-08 02:13 ]