Възстановени архиви от ChurchBG.com
само за разглеждане и четене без възможност за писане
(всеки, който чете тези страници се съгласява с условията за ползване)

Възстановени архиви > Форуми > Брак и семейство > Dates / романтични среща?
Това е думичка на английски, която означава (романтична) среща между мъж и жена. На български се казва среща или излизане.

Имаме ли нужда християните от такъв вид срещи между момичета и момчета (мъже и жени), за повече опознаване на хора от противоположния пол? Дали трябва да копираме от света това или трябва по-скоро да практикуваме нещо, което Библията говори по този въпрос? Какво казва Библията за отношенията на мъжете с жените които не са женени, а искат да опознаят другия пол?

Християните може ли да си имат гаджета или направо се говори за годеж и женитба? В Библията не се говори за гаджета, но може да има нещо подобно.

Тези въпроси ги задавам, защото ние практикувахме срещи от този тип - времена между хора от двата пола, но престанахме по различни причини (мързел; неяснота относно това ЗАЩО се прави; чувство на задължение - "ти трябва да окуражаваш..."; рутина). Мисля си че ако видим Библейския възглед за това как да се окуражаваме един друг, това може да промени нещата (ще можем да заместим, АКО се налага, срещите с нещо в друга форма). Все пак си мисля, че е необходимо на мъжете и жените да се познават повече, за да имат дълбоки взаимоотношения едни с други.

Благодаря ви!!![addsig]

Честно казано, малко ми е странно, че изобщо се повдига такъв въпрос. Пък и така, както го представяш, ми се струва сякаш трябва организирано да ходим на романтични срещи и едва ли не те да ни станат рутина. На романтичните срещи това им е романтичното, че не питат кога и как, а те изпълват с такова едно пърхащо чувство, дето пак на английски ме казват "пеперуди в стомаха". Това, че сме християни би трябвало да озвачава, че сме още по-чувствителни към хората и в никой случай не би трябвало да ни ограничава да се срещаме с противоположния пол. Аз лично не виждам нищо лошо в това да излезеш с някой и в очите ви да припламват пламъчета и т.н. романтики. Е, разбира се тук идват и границите, които си поставяме и докъде стигаме в романтиката...
А по отношение на направо годежа - категорично съм против. На мен ми трябва време, опознаване в различни ситуации, запознаване на другия с приятели и семейство и много други такива.
П.С. Вземам отношение по тази тема, защото от Рождество и аз съм сгодена

какво мислиш тогава за упознавае на човек в църквата в служение. Нали е важен характера му а не колко пари има за романтика и скъпи парфюми. А с колко души може да имаш пламачета в очите? И пламачетата любов или страс са?

дано тези проверки не включват и 'пробването' за което теолог говореше. Отговора е да има нужда от опознаване но другия въпрос е как да се изгради безопасна атмосфера в която опознаването да става и да се елиминира съблазън и тем подобни.

Quote:
Аз лично не виждам нищо лошо в това да излезеш с някой и в очите ви да припламват пламъчета и т.н. романтики. Е, разбира се тук идват и границите, които си поставяме и докъде стигаме в романтиката...


Ако излизат само двамата по начина, който описваш, е много трудно да останат в границите. Опознаването трябва да става в определена среда, така че да не се измъчват двамата от желания, които не са добри.

Ами как да се опознават двама, ако не излизат само двама? Какво означава това да останат в границата и не добри желания?
Бог е създал двуполови същества и затова е благословил брака. Аз съм категорично против блудтвото ( секс без брак ), и ако двамата са истински вярващи не биха стигнали до интимност преди да станат съпрузи.

Напомням да пишете на кирилица. Колко още предупреждения ви трябват, за да се сетите да уважавате труда на създателя на сайта?

"...и ако двамата са истински вярващи не биха стигнали до интимност преди да станат съпрузи." казва Михаил. Дали всички са силни колкото тебе? Дали изобщо трябва да се предизвиква Бога със създаването на ситуация, в която грехът би процъфтял? Защото никога не трябва да забравяме, че нашата способност да правим разлика между доброто и злото не е от нас, а е дар от Бога. Без Него всички правила са с твърде разтегливи граници и да се "объркаш" когато си под напрежение е твърде нормално за човек. Затова трябва да избягваме ситуации, които ще ни доведат до действия "под напрежение".

Искам да попитам busari къде в библията пише че "дарбата" разпознаване на доброто и злото е дар от Бог , не е ли когото Адам и Ева ядоха от забранения плод от ДЪРВОТО на живота и тогава познаха тази "дарба" . Книга Битие , глава 3 , стих 22.

Колкото до това дали може момичета и момчета да излизат заедно за да се опознаят , аз не знам друг начин по който това може да стане.Защото ако имаш страх от Бог , тук не говоря за паничен , а за СВЯТ страх ,ако имаш духовно бащинство в живота си , ти никога няма да преминеш границата от романтика и охажване към грях.Мога да твърдя това защото имам 5 годишен благословен брак основаващ се на Божието слово.


Въобще не мога да се нарека силен, просто се моля на Бог да ме предпазва от изкушенията.

Тъкмо намерих интересна тема и пак останах разочарован... Странно колко бързо спряха да се пишат мнения "за срещите" и странно колко много се изписа от противниците по темата... А реално в началто бяха зададени два въпроса и никой не отговори на тях. Хм, тази тема е тук от година и половина. Странна работа, странни хора.


Quote:

Аз лично не виждам нищо лошо в това да излезеш с някой и в очите ви да припламват пламъчета и т.н.



Ами и аз мисля че съм съгласен. Макар да не съм сигурен какво означава. Или по скоро бих ползвал други думи. Но пък противопоставено на "организирани романтички срещи" или "направо годежа" - абсолютно съм съгласен


Quote:

какво мислиш тогава за опознавае на човек в църквата в служение



мисля че не струва 5 пари. Аз искам да видя това в което грешиш и как се справяш. Ако мога бих искал да те гледам с очите на Бог, т.е. тогава когато не те гледа никой друг. И ако може бих искал да те гледам по-дълго време та дано да те разбера какъв човек си.


Quote:

дано тези проверки не включват и 'пробването' за което теолог говореше.



Хората още не са тръгнали да се виждат а ти казваш - сакън недейте.
Ами нека да пробват, голяма работа. По добре да е свободен човек пък дори и с риск "да пробва".

Представяш ли си, организирано ходене в магазина, всички хванати за ръце. Тези дето обичат сладко за едната група. Тези дето обичат луканка са в другата група. Влизат двете групи в магазина. Но тези дето обичат сладко НЕ минават през щандовете със сладко. И обратното. И тези дето обичат сладко пазаруват от щанда за месо - обикновенно месо. А тези дето обичат луканка пазаруват сладко - обикновенно сладко.

И всичко това описано като правила - "как да се опазим от греха на преяждането" или "как да служим един на друг и за си купуваме сладко/месо един на друг" или "как тялото в единство стой далеко от греха"

Или може би само пастира да ходи в магазина и да купува, за да не бъде изкушавано тялото. А през това време тялото - в пост и молитва за пастира, да не би пък той да се изкуши.

Интересно ми е дали виждаш аналогията?
Просто малко по-друг е начина за опазване от греха според мен.


Quote:

Дали всички са силни колкото тебе? Дали изобщо трябва да се предизвиква Бога със създаването на ситуация, в която грехът би процъфтял?



Оставете ги да сгрешат бе хора. То така се учи човек. А понякога може и преди това да се научиш от опита на другите. Но това не значи да сложиш 1000 ограничения. 500 писани правила а другото се повтаря и преговаря за да не би някой да дръзне.

Къде пък намеси в цялата работа това да изкушават Бог? Все някакви духовни изразявания. Изобщо не те разбирам за какво говориш. Аз мисля че винаги трябва да има "ябълка" по-този начин ще е ясно дали си решил да отхапеш или да не отхапеш. Ако не отхапеш - ами хубаво. То има много "ябълки". Не е въпроса да не срешиш с 10 неща но за сметка на това да преяждаш като за 20 души. А ако сгрешиш - ами какво да правим. Случва се. Ако искаш - учиш се. Тук ударението е че се учиш ако искаш ти, а не ако искат другите.

Е, и аз казах нещо.
[addsig]

Здравеите!
Това е много хубава тема! Обаче нещо се разводнява
Някой чел ли е една книга от стария завет - "Песен на песните"! Сигурно всички сте я чели-нали? Е, там ако няма романтика и ако тожа не е Библеиско-здраве му кажи И не е задължително да имаш пари за да си романтичен.
Когато двама млади хора се харесват, то те трябва да излизат заедно, за да се опознават. Когато са сами трябва да се предпазват от блудство! Хубаво е да се събират и заедно със всички останали, за да не се отделят и за да виждат как ще реагира любимият им човек в различните ситуации!
А пък по въпроса за романтиката, аз съм женен от 14 г. и бракът ми никога не е преставал да е романтичен!!!

Бярвам, че ште продължава да бъде такъв и за напред.
Да поднесеш цвете на любимият си човек, да й приготвиш изненада след училище или след работа, да го поканиш изненадващо на кафе ж обедната почивка е истинската романтика и ще поддържа "живеца" във вашата връзка!
Никога не преставайте да го правите! [addsig]

косето казва:
Quote:
Хората още не са тръгнали да се виждат а ти казваш - сакън недейте.
Ами нека да пробват, голяма работа. По добре да е свободен човек пък дори и с риск "да пробва".



Според теб как се събира мозък от зверски разбита в стената глава? По твоята логика трябва ли да пробваме ефекта от наркотиците, да изпрабваме силата на земната гравитация и т.н.

Quote:

Според теб как се събира мозък от зверски разбита в стената глава? По твоята логика трябва ли да пробваме ефекта от наркотиците, да изпрабваме силата на земната гравитация и т.н.



По моята логика съветването има граница. Глупаво е някой да не прави нещо заради съветите/натиска/помоща/упреците на съветниците.
+ съветниците не е сигурно дали не грешат
+ има повече от 1 мнение по въпроса и те са доста различни - едното крайно въздържано, другото крайно свободно

Та по моята логика - човек би трябвало в крайна сметка да вземе решение от убеждението си а не от убеждаванията на другите[addsig]

Quote:
има повече от 1 мнение по въпроса и те са доста различни - едното крайно въздържано, другото крайно свободно



И по какъв критерий определяш, кое е правилно и кое - не? Ааа, по този:
Quote:
Та по моята логика - човек би трябвало в крайна сметка да вземе решение от убеждението си а не от убеждаванията на другите



Точно така. Блудниците - да блудстват, праведниците - да вършат правда.

Коце, само да не се окаже, че си от блудниците, защото те нямат място в Божието Царство...

Това правилен съвет ли е или грешен?[addsig]

Нали знаете, че бирниците и блудниците ще ни изпреварят в Божието царство. Това беше в рамките на шегата, разбира се.
Темата наистина се отклони и започнаха, според мен едни напразни препирни. Трябва ли двама да излизат на срещи за де опознаят по-добре? Трябва. Трябва ли да правят секс без брак? Не трябва. Ето това е според мен отговора на поставения въпрос. Ако не прекарват повече време сами, и при различни обстоятелства извън църквата или другите сбирки как ще се опознаят? Да не се окаже, след скючването на брака, че са двама непознати. Ето това е грешката в някои църкви, които развиват сектантски уклон и считат, че личния живот на хората трябва да протича под погледа на всички. Личният живот на хората трябва да бъде подчинен на Божията наредба, която е казана много ясно в Библията и всякакви човешки преценки са неправилни. Колкото до опасенията, че могат да прескочат позволеното, и преди съм казал - ако са искрено вярващи и се подчиняват на Бог, те няма да допуснат това.

Мишо, съжалявам че с предния си постинг се отклоних малко от директната тема, но нямаше как да не отговоря на последният постинг на Коцето.

Иначе относно темата - ние не можем сами да си измислим кое е правилно и кое не - трябва ни ПРИМЕР за правилно и неправилно, от който да се поучим. Романтичните срещи могат да помогнат двама души да се опознаят, но смисълът на брака не е в опознаването само по себе си, защото самото опознаване е и следствие на брака. Смисълът на брака не е и в задоволяване на някакви потребности, ако и това задоволяване да е също следствие на брака. В Библията има примери, когато праведници са се женели без да се познават лично преди това (Исак и Ревека), като в последствие са живели дълго и щастливо заедно, имайки достатъчно време да си опознят и кътните зъби. Има и такива примери, в които бъдещите съпрузи са живеели дълго време в едно семейство (Яков и Рахил в семейството на Лаван) преди да се оженят и са се познавали доста добре.

Ето например ravia, свидетелства че романтика е преди всичко в брака, наопаки на светското мислене и няма как да я изпиташ истински преди брака, ако не се посветиш напълно на другият. А пълно посвещение има само в брака, целта на който е зададена още в първите глави на Битие.

Накратко мнението ми - романтичните срещи могат да се окажат много опасни за незрелите християни, като ги доведат до мястото на блудстване. А от друга страна на зрелите християни не им трябват романтични срещи за да вземат решение да се оженят.[addsig]

Quote:

И по какъв критерий определяш, кое е правилно и кое - не? Ааа, по този:

[quote]
Та по моята логика - човек би трябвало в крайна сметка да вземе решение от убеждението си а не от убеждаванията на другите



Точно така. Блудниците - да блудстват, праведниците - да вършат правда.
[/quote]

За това става дума, че човек обикновенно сам се досеща какво е правилно и какво не... стига най-малкото да е честен пред себе си ако иска ще направи това което е правилно. Ако се случи някой допълнително да му каже - ами добре дошло за него.

Но не става дума за това да вземеш решение вместо него или да го "съветваш" толкова много че едва ли не да му наложиш "правилния" съвет.

Точно така - който иска нека да си съгрешава. Той и без това пак ще го направи ако не точно днес, то ще го направи утре.


Quote:

Коце, само да не се окаже, че си от блудниците, защото те нямат място в Божието Царство...



т.е.?!? Това ще го сметна за отклонението от темата...

Quote:

Това правилен съвет ли е или грешен?



Какво е правилен съвет и какво не? Не съм аз който да каже. Има си съвети различни, има различни хора, различни пътища. Но е глупаво да се опитваш от едно съветване да настояваш и да показваш че само един изход/избор има.

Какво искам да кажа - с много настойчивост би могъл и обратен резултат да получиш.

А какво да кажем за това - няма те 2 седмици в града и след това някой те среща и започва да ти говори че не те е виждал и не е добре, трябва да посещаваш събранията... ако въобще виждаш аналогията в този случай...

Ако трябва да си настойчив до крайност то тогава представи си как би трябвало Бог да постъпи - аз решавам да ида... да кажем в еротичен бар. И Бог ме съветва, съветва, но аз съм непоколебим. И накрая Божият съвет стига до там че спира тока, аз засядам в асансьора и нямам избор за нищо друго.

А то не е така. Не винаги нещата са по този начин. Ако имаш деца, помисли как ги възпитаваш. Глупаво е да използваш авторитета си за да им показваш постоянно правия път. Трябва понякога и те да вземат решение, трябва да се научат да носят отговорност от неправилни решения. Разбира се че ще искат понякога да пробват какво ще стане ако не те послушат. И какво, ако става дума за пресичане на улицата, аз не бих ги оставил да пробват. Но ако става дума за друго тогава нека пробва, нека се удари, нека плаче, после пак ще дойде и аз ще му кажа какво, защо и как е станало и това че трябва да слуша.

Та по темата - човек пита - да се виждаме ли на 4 очи?
Краткия отговора НЕ е - Ох, недей, голям грях.
Краткия отговор може да е - Трябва да внимаваш
Дългия отговор може да е - Хубаво е да се запознаете, хубаво е да се внимава. Имаше една случка когато един брат, една сестра... Но пък имаше и друга случка когато... Според мен ти си слонен да ... тя е склонна да... затова мисля че по добре да се видите... или затова мисля че е хубаво доста да внимавате.

Или с 2 думи - за мен няма правилен отговор и съвет който би могъл да се синтезира до 1 дума - да или не.

Човек по някога е хубаво поне малко да си поблъска главата в стената...
[addsig]

Коце, това го кажи на дъщеря си, когато иска да ходи с приятелите си на вилата на някой съученик извън града с преспиване. Е, най-многото светът да остане с една девица по-малко, но на теб това какво ти пречи? В най-добрия случай ще имаш вече покварена дъщеря, в най-лошия ще трябва да стигнеш до следващото стъпало на блъскането: дали да прекъсне училище и да си гледа детето, което ще роди, или да направи аборт, или да роди детето, пък да го остави в дом Майка и дете. От такова блъскане нали не боли глава?
Пък ако вземе правилното решение, ще има да си блъска главата цял живот като блудница с невръстно дете, но така и се пада, нали така ще й кажеш?

Quote:

Пък ако вземе правилното решение, ще има да си блъска главата цял живот като блудница с невръстно дете, но така и се пада, нали така ще й кажеш?



Какво ще кажа - незнам, по-добре е да помисля преди да кажа от колкото да си мисля от сега че тогава ще кажа едно или друго

И пак става дума за "правилното решение" което е... от моята гледна точка зависи, може да е едно, може и да е друго.


Quote:

Коце, това го кажи на дъщеря си, когато иска да ходи с...



Ако говорим с такива примери, вероятно трябва да поговорим за няколко стъпала преди това... какво е станало, какво е искала, какво са направили другите и в частност аз.

Децата така или иначе ще порастнат. Тя, дали ще си гледа сама детето на 20 год. или ще го направи на 35 год...

По-рано ако си удариш главата, т.е. когато си по-малък, ми се струва че по-малко рискуваш и повече учиш. Затова би трябвало да говорим за 10 години преди случката с вилата, вероятно дори няколко години преди пуберитета.

Аз лично мисля да обясня как се ползват противозачатъчни. Всеки сам решава на какво да учи децата си. Ако това може да се обясни качественно с няколко разговора за общо време от (примерно) 25 часа разпределени във времето. И ако допуснем че това е важно 1%. Ами това НЕ означава да го пропуснем. По-скоро означава да го направим и да отделим още 2475 часа за обясняване на другите важни неща. Това прави 6-7 години ако се отдели по 1 час на ден... съвсем примерно.


[addsig]

[ Това съобщение беше редактирано от: koceto on 2005-02-25 12:09 ]

Коце, началото на мъдростта е страх от Бога. Нарочно ти показах твоята логика до какво може да доведе, и ти ме разочарова, като я потвърди.
Само че докато си играеш на родител, първо вземи, че си дай сметка, че в деня на съда ще отговаряш и за това, как си възпитавал децата си.
Ако ти не знаеш кое е правилното, как децата ти ще разберат? На принципа проба-грешка? И откъде си сигурен, че грешката ще ги доведе до правилните изводи. Моите наблюдения са, че много от грешащите гора повтарят грешките си до побъркване, ако и да се оплакват от окаяното си състояние.
Относно аборта няма две мнения по въпроса: той е убийство на човек.
Относно противозачатъчните: така повече ли ще си спокоен? Ако мърсува, поне няма да има видими излагащи последствия, и неудобни положения? Ами душата й? Какъв презерватив ще намериш за нея?

Може да се имаш за християнин, но моят съвет е да се покаеш, защото това което говориш е срамно и позорно.

Quote:

Нарочно ти показах твоята логика до какво може да доведе, и ти ме разочарова, като я потвърди.



До какво може да доведе? Нещо не разбирам. Това да присъстваш в живота на някого и да му помагаш да се учи по-лошо ли е от това да го командваш и да не му оставиш избор? Как според теб Бог постъпва с теб?

Quote:

Коце, началото на мъдростта е страх от Бога.



Мисля че в това да не знаеш кога какво е правилно има известна доза страх от Бога. И дори малко повече отколкото ако винаги знаеш всичко. Нещата са ясни принципно, а конкретно... не винаги са съвсем ясни.

Quote:

Ако ти не знаеш кое е правилното, как децата ти ще разберат? На принципа проба-грешка? И откъде си сигурен, че грешката ще ги доведе до правилните изводи.



И на децата Бог им говори, нямат нужда аз да го замествам в живота им. Дори напротив.

Quote:

Относно аборта няма две мнения по въпроса: той е убийство на човек.



Няма спор - така е. Но ако не познавам някого не бих настоявал че правилното е да запази детето. Човек сам си решава. А живота не лесен... Ако се познаваме е по-различно. Бихме могли да се ангажираме за помагам - тогава е друго. Тогава бих настоявал. Все пак няколко човека по лесно ще намерят време и храна за още едно човече. Но отговорността за решението не е моя, и затова трудно бих дал конкретен отговор на въпрос кое е правилно и кое не е. Ако говороим по принцип е едно, ако говорим конкретно е друго.

Quote:

Само че докато си играеш на родител...
Ако мърсува, поне няма да има видими излагащи последствия...
Ами душата й? Какъв презерватив ще намериш за нея?



Какво толкова сложно има? Аз не съм Бог! Тези деца трябва да дишат, трябва да решават, трябва да рискуват и много ясно че ще грешат и ще отговарят - разбира се.

Но нали разбираш че ако вместо живот му дадеш на това дете религия и традиций. Морално поведение и нищо друго... Е, аз предпочитам другото. По добре да мрази или да обича от колкото да си мисли че всичко е наред а то да не е наред.

Quote:

Може да се имаш за християнин, но моят съвет е да се покаеш, защото това което говориш е срамно и позорно.



Мерси.

Както и да е, света е шарен, хората са различни и това е хубаво.


[addsig]

[ Това съобщение беше редактирано от: koceto on 2005-02-27 22:54 ]

Искам да попитам какво би станало ако двама души не си паснат в леглото и обрекат брака си на щастлива случайност.Как ще разбереш че това е партнора ти ако дори не правиш секс с него.Или на принципа на духовната любов.

От какво зависи дали ще си паснат в леглото? И въобще, какво означава да си "паснат" в леглото? Те да не би да са нещо като съседни парченца в пъзел? Или като части от детски конструктор?

Опитвам се да намеря тази простотия за "пасването в леглото" в Библията, и не я намирам. Някой ще ми помогне ли?

А защо точно секса да е нещото което да е критерий за пасване?

Tutar,

си си на принципа да пробват в леглото и тогава да се женят ли?

[addsig]

[ Това съобщение беше редактирано от: Leon on 2005-02-28 12:39 ]

Quote:

Искам да попитам какво би станало ако двама души не си паснат в леглото и обрекат брака си на щастлива случайност.Как ще разбереш че това е партнора ти ако дори не правиш секс с него.



Аз да кажа че не потдържам идеята за пасването в леглото...

а "щастливата случайност" няма как да я избегнеш, ако все пак може да се каже че е случайно.

Quote:

Или на принципа на духовната любов.



А това не е нещо като "мижавата" алтернатива на "секс преди брака". Нещо повече се крие в това.

Реално мисля че е много по-трудно е да се справиш с "обикновенното съжителстно" след няколко години живот с определен човек.

И ако си пасвате сексуално, по-трудно е да се справиш с това брачните взаимоотношения да не се превърнат в "просто секс".

Сексуално (и пред сексуално) хората се нагаждат, опознават се кой какво харесва така както разбираш че той пие кафето без захар и т.н.

Проблема е друг, че след няколко години започваш примерно да се уморяваш да търпиш. А той/тя упорито прави все същите неща които ти не харесваш. Отначало търпиш, после се ядосваш, но ти минава, целувка и се помирявате. А след още година или две и всички тези неща които те дразнят...

Просто човек е човек. Променя се, но не може да промени всичко за 1 миг. И след години у него/нея все още ще има неща които са си същите и би могло да те дразнят.

Така че секса не е нещото което е основния проблем за успешен брак.

Аз лично съм за срещите - интимни, на 4 очи, или публично, по работа, за удоволствие и игри, с по-малки грешки или с по-големи - но да има срещи...

Глупаво е да замръзваш когато говориш с някой от другия пол. Или да кокетничиш или да те е срам и да се чудиш защо не можеш да се държиш нормално.

Ами много просто - защото нямаш време да се научиш да се държиш нормално, защото никога не общуваш с другия пол, защото има някакви ненормални ограничения и предубеждения.

Така че секса не е проблем за успешен брак. А срещите... ами ако можеш да се смееш с този човек и да плачеш с него, ако има нещо в което си допадате и се разбирате. Ако тези неща са валидни и след като премине еуфорията около първоначалните срещи...
Това значи че и в секс-а ще си паснете.

Иначе и със затворени очи можеш да се ожениш за някого, ако имаш причини да мислиш че това е човека за теб и можеш да се довериш.

Защото и друга истина има - че колкото и много да опознаваш някого - човек е сложно създание, не можеш да го опознаеш напълно. Дори и да го опознаеш много, трудно ще можеш да предцениш и съпоставиш всичко и да решиш дали е за теб или не е. Затова в крайна сметка ще ти трябва нещо повече от съвет от някого за да разбереш дали този човек е за теб или не... и след това ще трябва да се довериш.

И после след брака... пак ще има проблеми, задължително
[addsig]

Ами ако си пасне с овца?

Само питам де.

Първо искам да ви кажа, че секса не е само акт на прелюбодейство, а начин за възпроизвеждане на себеподобни.Ако не опознаеш сексуално девойката, или мъжа ,как ще се вречеш пред Бога.?Ами ако е педераст или лесбийка.?Какво ще направиш.?Ами ако мъжа в който се влюбиш е импотентен или жената е ялова какво ще направиш?А !ти Божидаре, дето се правиш на голяма работа, дане си фен на платоничната любов ,или може би само на френската без проникване!!

Понеже ти си животно, за теб сексът е акт на възпроизвеждане. Аз не съм животно като теб. За мен сексът е нещо много повече. И затова подхождам към него с много по-голямо внимание, както Библията изисква.

А ти си бъди животно, като искаш. Като те гледам как обичаш опулените усмивки, май наистина си животно.

Quote:

Ами ако е педераст или лесбийка.?


Нали все пак за християни говорим!?
Quote:

Ами ако мъжа в който се влюбиш е импотентен или жената е ялова какво ще направиш?


Какво значи ялова според теб? Сара ялова ли беше? А Рахил? А Анна? Кой дава децата?

Тутар - ако си чел Библията спомни си за Исак и Ревека, ако ли не, ще ти разкажа накратко. Исак е бил на 40 г., когато баща му е пратол слугата си да търси жена на сина си при неговите роднини в земя намираща се далеч от тяхното местоживеене. Слугата спира пред един кладенец и си вика наум - Боже на господаря ми Авраам, ако благоволиш в него сега направи пътуването ми успешно, нека момичето което като и кажа дай ми вода да пия, освен че ще ме напои ще поиска и да напои камилите ми. И точно в този момент среща Ревека и тя му предлага същото. Е Туртар дали това е случайно, как това момиче е точно в този момент там? И после се свидетелства, че Исак обичал жена си и след доста години, и още когато я видял за първи път я е харесал.
Та ти Туртар изключваш Божията любов и загриженост към децата си - нас човеците.
Казваш за пасване в леглото, е в миналото ми съм се срещал с такива случаи. Това не е изключено, ама тогава ставаше въпрос на животински секс, а не любов. Когато Бог е създавал човешкото тяло не го е създал само за секс, а любов - като част от нея е секс. Секс без любов съсипва психиката на човек, поне с мен беше така.
Та ако Бог казва не правете това, то Той знае защо го казва, аз вярвам че това не е изпитание, а най-доброто за нас, Той ни е създал и знае как ще бъдем щастливи.
Но хайде и това да изключим, веднъж на една моя омъжена колежка и разправям защо не правя секс, а тя ми вика е как ще се ожениш за нея, ами ако не си паснете? Аз я питах, ами каква е гаранцията, че след първото раждане няма да си паснем, след като преди сме си пасвали? От един приятел знам, че с него и жена му е станало нещо такова. Е, Тутар?

Quote:
Това да присъстваш в живота на някого и да му помагаш да се учи по-лошо ли е от това да го командваш и да не му оставиш избор?



Какво означава да го командваш и да не му оставяш избор? Ако науча децата си на Десетте Божии заповеди и им кажа, че трябва да ги изпълняват през целия си живот, това командване и лишаване от избор ли е? Християните защо се покоряват на Бога, от любов към него, или защото са принудени? Ако първото, тяхното покорство на Бога изпълнява ли Неговите заповеди? Ако да, тогава какъв ти е проблема? Ако не, как разбра, че е покорство? И как разбра, че обичат Господ?

Quote:
Мисля че в това да не знаеш кога какво е правилно има известна доза страх от Бога. И дори малко повече отколкото ако винаги знаеш всичко. Нещата са ясни принципно, а конкретно... не винаги са съвсем ясни.



Quote:
Няма спор - така е. Но ако не познавам някого не бих настоявал че правилното е да запази детето.



Quote:
Ако говороим по принцип е едно, ако говорим конкретно е друго.



Quote:
"Ами душата й? Какъв презерватив ще намериш за нея?"

Какво толкова сложно има? Аз не съм Бог!Тези деца трябва да дишат, трябва да решават, трябва да рискуват и много ясно че ще грешат и ще отговарят - разбира се.



Защо принципът и конкретното се различават? Какво е различното, ако нероденото дете е в корема на някой твой близък човек, или на някой непознат? Във втория случай духът му по-малко човешки ли е? Дали човек трябва да живее или да бъде безмилостно разкъсан от какво зависи, дали е твой познат?

Именно затова ти казах и преди, че трябва да се покаеш, защото си безпринципен човек.

За всички сърбиушковци, които искат рецептата "Как да си пасна с моя брачен партньор", моля, прочетете няколко броя на Лична драма, и ще видите съвсем сигурен критерий, как да НЕ си паснете с вашите брачни партньори - като си пробвате онази работа дали ви е по аршина.
Вторият начин, до който достъп имат само жените и лекарския персонал, е да отидат в едно АГ отделение и ако им се налага по-продължителен престой, да си го запълнят със сладки разговори с пациентките там, особено с неженените. Това е нещо като втора серия на филма "Сладка романтична нощ на плажа с моя приятел". Втората серия може да има няколко заглавия: "Горчив живот с венерическа болест"; "Адска болка на операционната"; "Защо мама и тате вече не ме приемат?"; макар най-често да го озаглавяват така: "Защо моя приятел не иска плода на нашата любов?". Вечното продължение на филма го пише в Библията:

Quote:
Блажени, които изпълняват Неговите заповеди, за да имат право да ядат от дървото на живота, и да влязат през портите на града.
А вън са безнравствените, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците, и всеки, който обича лъжата и лъже.



[ Това съобщение беше редактирано от: Radoslava on 2005-03-02 17:15 ]

Quote:

Какво означава да го командваш и да не му оставяш избор? Ако науча децата си на Десетте Божии заповеди и им кажа, че трябва да ги изпълняват през целия си живот, това командване и лишаване от избор ли е?



Зависи.
Можеш да разбереш когато имаш възможност да ги погледаш докато никой нищо не им заповядва и не ги гледа. Тогава ще видиш какво са научили, какво обичат или кое са го правили поради ред други причини като например лишаване от избор.

Лишаване от избор не означава задължително да стоиш с пистолета и да го принудиш да прави това или онова.

Идеята не е да се заяждам, но си мислих - ако нямаш доверие на детето си какво прави когато иде на купон, тогава за какво говорим?
Днес ти си казваш - тя е малка, ще я контролирам.
Утре тя е голяма и може да си каже - вече не съм малка, не е лошо да опитам от това или от онова.


Quote:

Християните защо се покоряват на Бога, от любов към него, или защото са принудени?



Зависи.
Какво правят когато са сами? Когато никой не ги гледа?
А когато всички наоколо постъпват неправилно и изглежда така като че ли дори и Бог не ги гледа - тогава какво правят?


Quote:

Защо принципът и конкретното се различават?



Защото принципа можеш да го изолираш от доста много подробности, които винаги съществуват в реалния живот. За принципа всеки може да си говори, но за конкретните неща е малко по отговорно да кажеш - да, аз съм перфекен по всички точки.
Перфектен си до толкова до колкото си имал възможност да преживееш и си имал вяра да устоиш. Но дали би устоял когато ти се случат 2 трудности едновременно. И т.н. и т.н.


Quote:

Какво е различното, ако нероденото дете е в корема на някой твой близък човек, или на някой непознат? Във втория случай духът му по-малко човешки ли е?



същото е каквато е разликата между принципа и конкретното. В единия случай можеш да поемеш отговорност и да помогнеш. А в другия можеш само да даваш съвети.
И какво става след това? Ами това което става и преди това. Говориш за трагедийте за жените в резултат от предбрачния секс (примерно).
А не мислиш ли за трагедийте след това? Идеята не е просто да родиш едно дете.
Идеята е може би да спреш да пиеш и пушиш докато носиш детето си за да се роди здраво.
Да не му крещиш истерично докато не те слуша и е малко и плаче много а... таткото го няма - за да може да израстне радостно и щастливо.
И какво ако накрая все пак не издържиш и решиш да го изоставиш...?!?

Ето затова се дават съвети тогава когато можеш да помогнеш. А в другия случай... незнам, кой както реши за себе си че е за най-добре.

Това което искам да кажа е че съветването е отговорност. Същността на помоща не е да кажеш какво трябва и не трябва, да помогнеш когато дойде следващата трудност и човек отново реши да се напие (примерно).


Quote:

Именно затова ти казах и преди, че трябва да се покаеш, защото си безпринципен човек.



Всъщност и предния път го чух.
Понякога се чудя - този начин на мислене дали е мъдър или е някаква прекалена либералност (меко казано). Не винаги съм сигурен.


[addsig]

[ Това съобщение беше редактирано от: koceto on 2005-03-03 09:38 ]

Коце, Библията ми казва, че ако обучавам детето си отрано в истинския път, то няма да се отклони от него до старостта си. И аз смятам точно това да направя.
Така че моят отговор е този: когато го обучавам от малко на покорство към Божия закон, аз ще имам увереност, че Бог ще го запази до края на живота му в Своя път.

Ти, обаче, като обучаваш децата си от малки в относителен закон - "Зависи", ще ги научиш цял живот да бъдат безпринципни и непостоянни. Хора - "Зависи".

Така и един ден, когато остарееш и плътта ти грохне и имаш нужда най-много твоите деца да се погрижат за тебе, точно тогава ще чуеш със съжаление това твое "Зависи".

Нали така: Зависи от това, дали имат пари да се грижат за теб; Зависи от това, дали имат място, където да те приберат; Зависи от това, дали имат време да се посветят на тебе....Зависи.

Моли се само когато пристигнеш пред големия бял престол да не чуеш своите собствени думи като присъда.... "За рая или за ада" - "Зависи...."

Обаче, ако не си учиш децата от малки на Божия закон, то тогава си е чисто самоубийство да ги пращаш да научават живота на принципа "проба-грешка". Защото без верен критерий няма как човек да си направи правилните изводи за грешката.

А относно аборта те разбрах най-сетне: ти отново се колебаеш и май си склонен да приемеш, че понякога смъртта на един човек е по-приемлива пред трудния живот, който му предстои.

Сега вече разбираш ли защо трябва да се покаеш?

Quote:

Сега вече разбираш ли защо трябва да се покаеш?



Ами не ), наистина не

Ако се очаква да кажа - аха, светнА ми, отивам да се покая - няма да стане.

Но ще си помисля. Засега си мисля че не ме разбираш, но може би не е много важно.


Quote:

Коце, Библията ми казва, че ако обучавам детето си отрано в истинския път,...



Да, така е. Не съм казал обратното.
Всичко което казах до сега е че ако не оставиш избор на детето си, ти нямаш голям шанс да разбереш дали наистина си го научила на нещо.


Quote:

Ти, обаче, като обучаваш децата си от малки в относителен закон - "Зависи", ще ги научиш цял живот да бъдат безпринципни и непостоянни. Хора - "Зависи".



Просто е - принципа не е какво правиш, а защо го правиш. Т.е. просто е за разбиране, но е сложно да го направиш. Всеки се чувства добре да следва твърди правила, но усложненията и загубите според мен са повече от печалбата.

Всичко което искам да кажа е че: за един отговора може да е "да" а за друг отговора може да е "не" - за срещите на 4 очи или за каквото още си пожелаеш.


Quote:

Така и един ден, когато остарееш и плътта ти грохне и имаш нужда най-много твоите деца да се погрижат за тебе, точно тогава ще чуеш със съжаление това твое "Зависи".



Извинявай. Аз не ги гледам за да има кой да ме гледа. Това са децата - растат и отлитат в своя път. Гледам да не очаквам много. И всичко допълнително което получа от тях ще ме радва.


Quote:

Моли се само когато пристигнеш пред големия бял престол да не чуеш своите собствени думи като присъда.... "За рая или за ада" - "Зависи...."



Не бих се молил точно за това. По скоро искам да разбера ако не мисля правилно.

За присъдата... не виждам проблем с това че мисля така. Идеята не е да убедя тебе или себе си че това е така или онова не е така...

Мисля си защо не се разбира това което казвам. След като определено на мен ми се струва просто. Вероятно доста различен мироглед имаме. Имам за какво да помисля.


Quote:

Обаче, ако не си учиш децата от малки на Божия закон, то тогава си е чисто самоубийство да ги пращаш да научават живота на принципа "проба-грешка".



Ако мислиш че основното което казах е: "иди татковото, пробвай, объркай и пак ела" - значи не мога да обяснявам или ти не можеш да четеш


Quote:

А относно аборта те разбрах най-сетне: ти отново се колебаеш и май си склонен да приемеш, че понякога смъртта на един човек е по-приемлива пред трудния живот, който му предстои.



Аз ти казах - не е моя отговорността за решението и вероятно това което ще кажа ще е по различно.
Например:
"Едва ли най-правилното решение е аборт... Хубаво е да се помолиш и да помислиш доста за това... Все пак точно това дете, никога не би могла да го имаш отново. То не е като магазин да върнеш стоката и да дойдеш пак утре. То си е уникално създание...
Ще трябва да помислиш много какво ще правиш след това, вероятно най-добре би било да поговориш с някое близко познато семейство, които имат деца...."

И т.н... Но не разбираш ли че този съвет не мога да го дам на непознат и далечен човек?!?

Ето ти и още една гледна точка за да видиш защо винаги зависи от още нещо.
Ако аз казвам - "абсудр, не прави аборт, абсолютен грях, от там насетне никаква християнка не си, Бог никога няма да те приеме!!!" - (аз може и да не го кажа точно така, но въпроса е какво ще си мисли тя след като направи своя избор)

И тя мисли мисли, след мен е говорила с още 12 души и накрая реши да направи аборт.

Какво следва? Някакво страшно чувство на вина? Плюс частично запомнен съвет, и то вероятно частта която ще я кара да се чувства още по-виновна.... И резултата е бягство от среща и разговор с който и да е християнин?

Просто ако ти си правила грешки и си минала по някакъв път или не си правила грешки може би никакви... остави другите, те са различни хора, вероятно няма да минат по твоя път.

Ако ти си се радвала на някаква благодат и прошка и може би още се радваш. Остави хората спокойно да разберат че и за тях има благодат и да се възползват в момента в който искат да потърсят Бог истински.

А да не казвам и за това че и те съвест имат - т.е. вероятно и без твоя съвет пак биха били осъдени ако направят аборт.
И т.н.

Макар че доста се отклонихме от основната тема... има все още малка връзка.

Незнам дали ще продължавам този разговор. Мисля че казах достатъчно.
[addsig]

Здравейте,
Аз съм Златка от Смолян. Следя форума от известно време и мисля да се включа вече


Коце,
чета последните ти постинги и си мисля, че не разбираш какво означава да научиш децата си на Божият път..

Докато са още малки, започваме да ги учим да се покоряват на родителите, за да могат един ден когато са без родителите си, да се покоряват на Бог. Конкретно това става като им обясняваме и наказваме защото ги обичаме. Ако не се отпускаме като родители, децата свикват, че да не слушат не е изгодно за тях. Когато ни слушат е по-лесно да ги научим какъв е Бог, как е създал всичко (децата са много любопитни за тези неща), каква е целта, с която сме създадени и какви са техните задачи. Започваме да ги учим да се трудят и да изпълняват ежедневни задачи като подреждане, измиване и т.н. без мърморене и плач. Децата се чувстват значими когато ни помагат и когато се държим с тях като с деца, а не като с неразбиращи бебета. Започваме да ги учим за това, че Бог създаде семейството, за това какви са задачите на всеки член в това семейство и те знаят тези неща. Започваме да ги учим за това какво е грях и започваме да се учим от Библията кое е правилно и неправилно.

Очакваме добри плодове от труда си - едни хора, които се покоряват на Бог и не избират лошите пътища, а Неговите. Мъже и жени, които ще носят своите
отговорности, въпреки че може и да им е писнало да го правят .... защото живеят със страх от Бога.

Та, докато трае обучението, децата правят много грешки (родителите - също) и доколкото виждам - никой не ги е лишил от избор.. просто избора не е - да отида ли
в еротичен бар или не - а - да послушам ли тати или мама или не.. и докато зависи от родителите - избора ще е този.. После вече ако въобще му мине такава мисъл през главата - той ще знае как да отговори.

И още нещо - учим децата да бъдат самостоятелни при извършване на различните дейности - работа, рисуване, писане, четене и т.н. Те не се справят лесно в началото и то за много дълго време понякога. Но затова, Бог ни е научил да ги обичаме и да им помагаме - и доколкото виждам - децата са спокойни когато имат
такива трудности, защото знаят че ще им помогнем и ще ги научим. Ако се научат сега, че родителите ги обичат, няма причина изведнъж да хукнат по безмислени купони когато стигнат в пубертета.

Та по темата... Светът ни залива с "романтични" филми, песни и т.н. и ние започваме да търсим само "романтични" взаимоотношения (каквото и да значи това),
а не взаимоотношения, в които се споделя отговорността за отглеждане на децата за Господа. Младите семейства, учейки се от света, се опитват да отгледат независими деца, отделени възможно най-рано от тях и оставени за обучение в детските градини и училища.... лишавайки се от една от най-големите радости на света - да бъдат с децата си и да ги научат на всичко необходимо за живота и благочестието.

Така че - по въпроса дали да има романтични срещи между неженени християни. Ако ще говорят за захарен памук - няма смисъл. Най-много да се роди още едно "романтично" "християнско" семейство, което е без план как да живее и какво да прави... Ако ще говорят за покорството към Бог и как се справят и ще се справят с нещата в живота като бъдат смели заради убежденията си - тогава ще си заслужава срещата.

Поздрави,
Златка



[ Това съобщение беше редактирано от: Jeremia on 2005-03-07 04:39 ]

Коце, втори свидетел се намеси, за да те вразуми. Ти имаш християнски задължения към своите деца, които са ти дадени от Бога, и за чието изпълнение ще ти се държи сметка. Едно от тези задължения е, да ги научиш да почитат жена ти и тебе самия, което означава също и да ви гледат, когато остареете.
Прав си, че мислим различно. Твоят критерий за правилно и погрешно не е Божия закон, и затова си настояваш на "Зависи"-то.
Това, на което уча децата си е Да да, и Не не.
Твоето е "Зависи", "Принципно е едно, конкретно е друго", "Не е важно какво правиш, а защо го правиш."

С такъв критерий на децата ти наистина ще им трябват противозачатъчни, защото стандартът, на който ги учиш е човешки, а не Божий; а пътищата на човека са криви...

Здравейте пак,

Добре може би разбрах малко.

Ами аз значи не съм против възпитанието. Аз съм против някой методи. И за да е още по-ясно, да кажа че началото на темата е "позволено ли е да се срещаме" и моя отговор НЕ е: "забранено е", моят отговор е "да... обаче... зависи... " и т.н. Т.е. говорим за малко пораснали хора (или деца) който мислят и питат.

Да, съгласен съм че има време когато казваш не. Но минава време и има време когато не казваш нищо конкретно а правиш друго, примерно питаш: А ти как мислиш, ти какво искаш, ти защо искаш да го направиш и т.н.

За мен отговор от рода: "забранено е", на човек който пита: "може ли?" е неприемлив отговор. Това е като да те питат "от къде идват децата" и ти да дадеш отговор: "от щъркела" (съвсем примерно) на детето ти което вече е на 20 години.

Когато човек знае нещо и пак пита, значи разбира като че ли има причина да пита. И за мен отговора е друг защото има и друга гледна точка. Било за срещи или за нещо друго.


Quote:

и докато зависи от родителите - избора ще е този.. После вече ако въобще му мине такава мисъл през главата - той ще знае как да отговори



Винаги има такива мисли , а ако няма, те си идват...
Така че ако досега не е правило грешка детето защото е нямало избор ти нямаш гаранция за това какъв избор ще направи точно тогава.


Quote:

Та по темата... Светът ни залива с "романтични" филми, песни и т.н. и ние започваме да търсим само "романтични" взаимоотношения (каквото и да значи това),



А какво значи това? Защото децата идват след това, след романтиката. И после отлитат ... по възможност преди да отлетят романтичните взаимоотношения.


Quote:

а не взаимоотношения, в които се споделя отговорността за отглеждане на децата за Господа.



така е, съгласен съм. Няма противопоставяне едното на другото. Но нали не се омъжваш за децата си...


Quote:

лишавайки се от една от най-големите радости на света - да бъдат с децата си и да ги научат на всичко необходимо за живота и благочестието.



Ами пак стигнахме до метода на обучение


Quote:

Така че - по въпроса дали да има романтични срещи между неженени християни. Ако ще говорят за захарен памук - няма смисъл. Най-много да се роди още едно "романтично" "християнско" семейство, което е без план как да живее и какво да прави... Ако ще говорят за покорството към Бог и как се справят и ще се справят с нещата в живота като бъдат смели заради убежденията си - тогава ще си заслужава срещата.



И все пак това означава че зависи
И аз тъкмо това се опитвам да кажа
Мерси.
[addsig]

Коце, бих искал да кажеш открито пред всички какво е семейното ти положение, колко деца имаш, какво правиш за грижата за тях и за тяхното възпитание, кога за последно си положил усилия да ги възпитаваш, какво точно си направил в тяхното възпитание, и каква точно отговорност си поел за това.

Бих искал също да знам какво мисли твоята съпруга за всичко, което си написал тук. Искам да го науча от теб, като глава на семейството, така както аз или кой да е друг от женените мъже тук може да напише и да отговаря за мнението на съпругата си. И за да не се объркаш случайно, имам предвид ЗАКОННАТА ти съпруга, а не някоя от любовниците ти. По ЗАКОННА съпруга имам предвид онази, за която си се клел пред Бога и пред свидетели в църквата, че ще я защитаваш, ще се грижиш за нея, и ще споделяш с нея всичко, което си и което имаш, и ще бъдеш едно с нея, докато смъртта ви раздели.

Бих искал също да ни дадеш името на пастора, който ви е венчал (тоест посредничил във вашата клетва пред Бога и е бил свидетел на тази клетва), и някакъв контакт, за да го попитаме какво мисли той за твоето участие тук и за твоето мнение по такъв важен въпрос, какъвто е въпросът за семейството.

След като ни кажеш истината за себе си, ще можем да отворим нова тема, върху 1 Кор. 7:11. Уверен съм, че там ще можеш да ни дадеш експертно мнение, което много от нас нямат, просто поради липса на твоя дългогодишен опит в този стих.

Quote:

Коце, бих искал да кажеш открито ...



Ех, трудни неща искаш...
А и почти си ме оставил без думи...

Най-малко от 3 места можеш да получиш информация. Като се замисля така, би трябвало да имаш най-добрия източник... По-неприятното е че този е начина по който разбирам какво са ти казали...

Добре, не мисля че от това ще излезе нещо в този форум. Не искам да споря или да се защитавам тук. Може би някой ден ще се видим лично.

Освен това има неща за които не бих опитал да се защитавам и не са такива които ще споделя с радост.

Въпреки че не съм говорил много конкретно, за да бъде обективно всичко казано, можеш да добавиш информацията която предцениш за важна... Аз се боя че няма да мога да го направя достатъчно обективно... Но не мисля да дискутирам тук това което ме питаш... засега поне не.


[addsig]

[ Това съобщение беше редактирано от: koceto on 2005-03-08 22:13 ]

Коце,

Съжалявам, че ти е станало неприятно - но да чуеш греха с истинското му име не трябва да те кара да се криеш или защитаваш.. Ако нещата са наред - Бог ще те защити, ако не са - с криене нищо няма да стане..

Каквото и да правиш - ти знаеш в общи линии какви ще са последствията, защото вярваш че има Бог и си чел Библията. Ти носиш отговорността за живота си.. ако не искаш да я носиш и за семейството си - какво да се прави.

Просто - не се заблуждавай, че е хубаво да живееш "нормално", когато това означава - "приятно" и "безпроблемно". Да си християнин и да живееш нормално означава да правиш всички неща, така както Бог ги е заповядал. Иначе боли.

Златка

Коце,
четох ти постингите и мисля, че доста полезни неща си казал, може би и защото много си се парил.
Но това какви грешки си допускал е лично твоя работа и напълно разбирам нежеланието ти да се изповядваш пред хиляди непознати в този форум.
Колкото до странните
призиви към теб да се покаеш,
аз, съдейки по думите ти във форума, не виждам за какво

Незапознат, може би без да се усещаш, нарушаваш един библейски принцип:

Quote:
Който поръчителствува за чужд човек, зле ще пострада,
А който мрази поръчителството е в безопасност.
(Пр. 11:15)



А може би се усещаш. Може би знаеш много добре за какво става въпрос, но предпочиташ да правиш компромиси с греха.

Quote:

Но това какви грешки си допускал е лично твоя работа и напълно разбирам нежеланието ти да се изповядваш пред хиляди непознати в този форум.
Колкото до странните
призиви към теб да се покаеш,
аз, съдейки по думите ти във форума



Мерси. Ами то винаги има за какво, а пък аз си имам повече.

Божидар е прав дори се чудя че много умерено реагира.

Разбира се думите имат отношение с начина ми на живот. Който иска да пише повече за това... има какво да се пише... тук познавам може би около 10 души, все ще го понеса някак си. А те може би отдавна знаят цялата история. Пък знам ли, и ти може да ме познаваш.

В случая въпроса за мен е точно това ли е неправилното и ако не е това то тогава какво точно... но не мисля че тук ще го разбера ей така с 2 думи.

Няколко отговора с 2-те думи знам, но след това имам още куп въпроси.
[addsig]

Quote:
Божидар е прав дори се чудя че много умерено реагира.



От отвращение е, Коце. Има някои субстанции, които не ги харесваме, но и не се напъваме да показваме колко много не ги харесваме, защото около тях вони.

Не Коце, не те познавам и затова като казвам, че не виждам нищо достойно за покаяние не визирам живота ти, а единствено постингите ти по тази тема. Аз дори и в тях не всичко приемам и разбирам, но това не е причина да те призовавам да се покаеш, нали
Просто наистина казваш някои разумни неща например за възпитанието на децата,
които не знам дали ти ги прилагаш или не, но знам, че могат да бъдат полезни.
Доста случаи на деца, "обучавани" от малки в "Божия път" съм виждал, които после станаха по-зле от децата на светските хора, а в най-добрия случай се мотаят като мухи без глави и не си намират място нито в света, нито в църквата.
И една от основните причини за това е че те не бяха научени как да използват свободата по предназначение, просто понеже почти не им е беше предоставяна такава.
Естествено другият не по-малко лош вариант е да дадеш свобода на детето си без да се интересуваш то как я ползва и да го учиш как да я ползва.

Иначе естествено, че всеки има за какво да се покайва, но не всеки го признава публично - за това - моите уважения!

"В случая въпроса за мен е точно това ли е неправилното и ако не е това то тогава какво точно... но не мисля че тук ще го разбера ей така с 2 думи.
Няколко отговора с 2-те думи знам, но след това имам още куп въпроси."

Тук не схванах добре въпросите,
но ти дано намериш отговорите.


Непознат,

Аз пък съм виждала и деца обучавани в Божия път, които са останали в него и деца "обучавани" от малки в "Божия път", които са в света.

Не мислиш ли, че проблемът не е в обучаването от ранна възраст, а в начина и качеството на обучението?

Да водиш детето си "на църква" и на неделно училище , да се опитваш да му набиваш в главата Словото, без да му е ясен Духът Му и без да вижда плодовете от Него в собствения ти живот и в същото време да му даваш съвсем не християнски пример в ежедневието си, не е обучение, от което се постигат добри резултати.

Така че не отхвърляй възпитанието в Божия път на малките, заради неправилното
"възпитание", на което си бил свидетел.
Толкова сме се нагледали на злоупотреби, че реагираме необмислено на истинските неща.
Аз, например, се изприщвах от думата "смирение", макар че истинското смирение съществува и не е виновно с нищо за злоупотребата с името му.
Ти пък приемаш думата "обучение" едностранчиво, заради негативните примери, с които преобладаващо си се сблъсквал.

Хайде, да не изхвърляме бебето , заедно с мръсната вода в легена!

"Не мислиш ли, че проблемът не е в обучаването от ранна възраст, а в начина и качеството на обучението?"

Точно така мисля, Села, затова съм поставил думите "обучавани" и "Божия път" в кавички
Просто в случаите за които говорех "обучението" беше започнало в ранна възраст.

"Да водиш детето си "на църква" и на неделно училище , да се опитваш да му набиваш в главата Словото, без да му е ясен Духът Му и без да вижда плодовете от Него в собствения ти живот и в същото време да му даваш съвсем не християнски пример в ежедневието си, не е обучение, от което се постигат добри резултати. "

Тук описваш много добре това, което и аз не одобрявам като тип възпитание.
Така че, според мен, нямаме противоречие

Здравейте,
аз съм тук за първи път, нямах намерение да се изказвам, но докато четях се появиха мисли които бих искал да споделя. По конкретно за греховете, блудството, покаянието....
Спомних си за Давид, той също извърши някои доста тежки грехове, но кой е той в Божиите очи. Със сигурност той обичаше Бога. И кое Бог счете за по-важно греха или любовта? Също и доста блудници изпревариха тъй наречените "праведни". Какво мислите за блудницата Раав? Иначе съм съгласен че блудниците няма да поподнат в Божието Царство.
И какво всъщност значи блудник, дали такъв който съгрешава, но се кае пред Бога, или този който сам смята себеси за непогрешим и се превъзнася (като в притчата за митаря и грешника).
Надявам се, че не съм напълно изван темате. В противен случай, моля да ме извините.

Ами темата е дали трябва да има романтични срещи или не трябва да има.

Kokalcho, интересни са ти въпросите, но ако нямаш отговор на тях работата е сложна. Дано, да са само провокативни, дано. Иначе emi, ти си права за темата. Отговорът на този въпрос е очевиден. Работата е, че мнозина от хората тук са фройдисти, не християни. Те се съгласяват с животинската философия, на падналия свят. Никакви християнски ценности.

Няма романтични срещи освен със съпруга(та), или с бъдещият съпруг(а). Всякакви други щуротии са измислица на един свят, който се е еманципирал от Бога на Библията.

Мдам ... и съм съгласен с предишното изказване на петер ... обаче ми звучи доста сухо... Аз лично поддържам за себе си тезата без интимности преди брака... имам в предвид,определени доста сериозни граници, не напълно монашеско поведение... но това означава различно нещо за всеки... Романтика може да има и преди брака,но не и в самостоятелни срещи на отдалечени места... просто не виждам защо някои се хвърлят в търбуха на ламята така... Нека обаче опитаме да разберем различните хора, идеалният вариант може да се получи вероятно между момичета и момчета израсли с тези ценности и се получава ... но аз познавам и чудесни млади семейства които доста ходиха преди това,при това си личеше че мислят вече едно... незнам защо се мотаеха и не се женеха ... но това е проблем, сватба и трябва да има нов дом , готовност за деца , и какви ли не грижи .... Трябват много пари... , които дори работещи и можещи да си изхранват и препирават семейството не им е възможно да осигурят прекаленно лестно ... Затова се получава често близост между тези хора преди брака ... но не бих толерирал разбира се физически волности ... по скоро за емоционална връзка говоря ... и тн ... моят въпрос е , ако харесвам едно момиче какво да правя , да бачкам до полуда , да изкарам пари , а тя и хабер да си няма че мисля да се женя за нея или да вложа малко повечко време да се виждаме с нея, за сметка на пари и др неща ... и накрая да се окаже че тук там имало нещо дето не си пасваме и после си отчаян примерно , после дойде друга , и пак не се грижиш достатъчно за парите и пак .... и нкрая срещнеш точното момиче , но нямате пари да вдигнете сватба , и проблемите идват още преди сватбата , и тя се натоварва емоционално и с твоите грижи ... Става сложно а ... а ако само бачкаш един прекрасен момент може да забравиш как се говори с жена ;о) и после злее .... Моята версия е че само Бог помага да се съчетаят нещата... лестно няма ... ! Вие какво мислите по тези примерни ситуации ?[addsig]

Амин на думите на Петър.

Ще допълня за Кокалчо следното: блудство означава да имаш секс със жена преди да си оженил. Ако имаш секс с жена след като си се оженил се казва прелюбодейство. Исус, повдигна стандарта, като каза, че който гледа жена за да я пожелае, вече е прелюбодействал/блудствал с нея в сърцето си.

В Библията, термина блудство/прелюбодейства се използва и за Божиите хора, които са непослушани спрямо Бог и следват светския начин на живот:

Яков 4:4 Прелюлбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

Прелюбодейството е грях, който нарушава брачния завет. Брачния завет е преобраз на Вечния Завет на спасение чрез Исус Христос, а също и на Завета между Христос и Неговата Църква. В тези стихове се гови за това:

2Коринтяни 11:2 защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа.

Откровение 19:7 Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава: защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила.

Ефесяни 5:31 "Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си и двамата ще станат една плът".
Ефесяни 5:32 Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата;

В допълнение, в Стария Завет Израел също беше представена като жена, която е съпруга на Йехова. Затова и тя беше наказана за прелюбодействотото, понеже Израил отиде да служи на идоли и остави съпруга си - Бог.

[addsig]