искам да задам следния казус по истински случай:

от едно църковно общество отлъчват един християнин поради противоречие с пастира. След това той започва да ходи в друго християнско общество (и двете общества по същество са е еднакви доктрини).

Въпросът е: Ако Църквата е едно цяло, то трябва ли да приемат този човек във второто общество?

По принцип причината за отлъчването е , че този човек е казал на пастира неща, които не са угодни на пастира и за това последния го е отлъчил (за мене лично служителят е използвал отлъчването като саморазправа с човека).

Втори въпрос: Кога и при какви обстоятелства се използва тази мярка за църковна дисциплина?

Hi!

Незнам в подробности казуса който предлагаш, но пък познавам добре множество подобни, за които имам и доста свидетели.

Самнявам се, че "пасторите", които вършат подобни щуротии /да отлъчват за щяло и нещяло/, са залъчени, тъй да се каже към църквата. Всъщност, пасторите са слуги в църквата, не административни директори. Организацията се нуждае от администриране, организмът от любов и грижи.

Неща да бягам от темата, но ако трябва да съм точен и изчерпателен ще се наложи да говоря за всички язви в съвремената църква. Няма да го правя точно сега, но ще подчертая, че случаите с анатемосването на хора не е явление само по себе си. Това е следствие от куп други неправилни неща, които, ако тръгнем надолу по веригата, ще ни отведат в крайна сметка до извода: Грешно поставена основа.

Quote:

Кога и при какви обстоятелства се използва тази мярка за църковна дисциплина?

Ами най краткия отговор на този въпрос е, че такава мярка се използва срещу нехристияните. Помисли и ще разбереш какво искам да кажа.

Твърдо мога да кажа, че относително малко "християни" в днешната църква осъзнават някой ден, че нямат нищо общо с Христос. Те са в църквата защото ги е довлякло течението на 90-те. Когато разберат този факт, или се покайват, или продължават по течението. От тук нататък нищи въпроса. Ако беше лесно да сме християни, нямаше да има мнозина които да се жалват пред Христа че са свършили сумати велики дела, а накрая чуват просто "... Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие."

Нека само да завърша с факта, че пастира не може да отлъчи когото и да било. Това го прави цялото събрание. Но има една друга тема, където се говори за самозабравилите се "пастори".

като се замисля... пастирът събрал духовния съвет (или по-точно - църковния си съвет), и решили да го отлъчат. Само един от присъстващите дякони е бил против. В скоро време се очаква провинилия се да бъде сменен със новия зет на пастора. Да не бъде!

Като дисциплинарна мярка, мисля няма спор, че анатемата (отлъчването или отделянето) е необходима с цел поправяне.

Обаче не е ясно (не че не е писано) кога да се прибяга до такава мярка. И тук вече се наблюдават (за съжаление) анатемосвания заради лични противоречия, без да се обръща внимание на теологията изповядвана от страните и най-вече на моралното състояние на отлъчвания...

Затова в много случаи отлъчвания може да получи свобода и мир след отлъчването, вместо утеснение и безпокойство, а събранието вместо да си почини от "вредителя" започва да отслабва поради неговата липса...[addsig]

Имаше някъде из посланията от какви хора да страни събранието ... има също за това ако видиш някой да греши да говориш с него насаме и ако не иска да разбере да го изявиш пред събранието. Колкото до отлъчване от пастир - не съм срещал такова нещо, но виж Павел не си поплюваше - оня направо на дявола ги предаваше ... това ме навежда на други мисли ...
Чесно казано - предполагам че сърцето на пастира е достатъчно голямо или би следвало да е - съдейки по Моя пастир - имам предвид Исус ... и си мисля, за това че преди всичко един пастир би направил всичко преди да натири някоя овца и да я остави да си "пасе" на самотек.
А ако требе да сме напълно искрени си мисля, че един пастир познава овцете си и сърцата им и намира начин да стигне до тях ... мисля си, че един пастир по-скоро би изгонил вълк, а не овца ... поставям се на мястото на реален овчар ... ти, как би дисциплинирал овце, ако имаше такива ... А защо да не поставим казуса така ... ако имаше деца /може би имаш/ кога ще изгониш детето си от вкъщи и кога изгонването се счита за дисциплинарна мярка? )

P.S. Всъщност ... не съм чувал Бог да е изгонил някого от царството си като дисциплинарна мярка. Обикновенно оставя човека да си "пасе" и да си чупи главата, а после идва и го събира ... като дисциплинарна мярка, нали разбрираш

[addsig]

[ Това съобщение беше редактирано от: firebird on 2003-09-23 10:37 ]