По принцип евангелските вярващи знаят малко за Достоевски, така че очаквам тази тема да се подхване повече от източните вярващи в този форум - Теолог, Падрето и Портос. Пък и източните вярващи смятат Достоевски и неговите литературни постижения за продукт на цивилизацията на източното християнство, твърдение, което само по себе си е доста спорно, но за целите на тази дискусия няма смисъл да го оспорвам. (Направих това на друго място.)

Та ето какво ме интересува:

Достоевски съвсем правилно отбелязва, че западането на християнството ще доведе социализма и комунизма както в политическата власт, така и в общата идеология на хората. Всъщност, точната позиция на Достоевски е, че социализмът е следствие от атеизма, логичният край, към който атеизмът води в областта на обществените взаимоотношения.

Дотук добре. Аз съм съгласен с това. Когато "връзката с Бога бъде прекъсната" (цитат от Достоевски), човекът търси нов бог, който не е трансцендентен, а земен. Но той трябва да съдържа всички характеристики на истинския Бог - всемогъщ, всезнаещ, всеприсъстващ и така нататък. Най-близо до тези характеристики е земната институция на държавата, и когато хората изоставят Бога на Библията, те започват да изграждат Вавелова кула, и тази Вавелова кула е тоталната държава. Вместо Бога, тя се грижи за всичко, обучава децата, грижи се за бедни, стари, мързеливи, насрани и така нататък. Голямата война в обществото е между християнството и социализма, между Мойсей и Фараона, между Авраам и Нимрод, между Христос и Цезар, между всемогъщия Бог и обожествената институция на държавата.

Но когато Достоевски обръща поглед към конкретните общества, в които намира тези тенденции, той предсказва това да се случи в Западна Европа. Той започва своето предвиждане за възхода на социализма със следните думи:

Quote:

Когато католическото човечество се отвърна от чодевищния образ, в който Христос им е бил представен, тогава след много години на протести . . . в крайна сметка в началото на този век (моя бележка: 19 век) се появяват опити да бъдат уредени нещата без Бога и без Христос.

Достоевски продължава като описва социализма като източник на бъдещите беди на човечеството. Той очевидно свързва появата на социализма с "чудовищния образ," под който Христос е представен в западното християнство. Но никъде Достоевски не показва с нито една дума, че същата заплаха от социализъм очаква и неговия собствен народ.

Сега, повече от 150 години след като Достоевски пише тези редове, всички знаем, че точно народът на Достоевски, който според него е "богоносец" и "христоносец," попада първи под ударите на комунизма, и когато това става, се оказва, че руският народ няма никакви съпротивителни сили, духовни, морални или емоционални, да се противопостави на "въплътения атеизъм." А Западът, който Достоевски непряко обвинява в атеизъм, остава дълго време имунизиран против социализма. А Съединените Щати, които всички източни апологети направо определят като "меркантилни и атеистични," в плен на "рационалистична религия," се оказват най-устойчиви на заразата на социализма.

Въпросът ми към източните вярващи е:

Защо Достоевски греши? Кое прави гениалният писател и психолог да допусне такава очевидна грешка? Кое е това в източното мислене, което прави източните апологети неспособни да преценяват правилно историята и обстоятелствата? Кое ги прави толкова очевидно нереалистични в техните очаквания за бъдещето, и толкова непрактични в обществената дейност?

Хайде, Теолог, Падре и Портос. Това е въпрос, по който сериозно трябва да се потрудите. Може би в отговора ще има нещо ценно за вас.

[ Това съобщение беше редактирано от: bojidar on 2004-11-25 10:46 ]

Достоевски е писал някои не лоши призведения(които аз лично не харесвам).Но в началото на 19 в.,тенденциите са били:света тъкмо се е отърсил от деизма,надскочил "богинята" на разума(Франция).В западния свят(Германия-Прусия) започват да придобиват гражданственност идеите довели до създаването на Тюбингенската школа..Колкото до Сащ,за тях знам само че точно тогава създават доктрината Монро,което е показател за помпане на мускули(не е лошо).Тогава в неговата страна витаят идеи за разширяване на границите,за протекции над християнското население в рамките на Османската империя.Това знам за времето в което е живял.За въпроса който зададе,сега мога да каже че ще се опитам да го усмисля.Надявам се да намеря точния отговор който да отговори и да бъде полезен.[addsig]

Трябва да имаш предвид, че Достоевски не е единствен. Аз го дадох като най-показателен пример. Но такава липса на реализъм и правилна преценка има в почти всички източни апологети, които се опитват да дават оценка на обществото и на тенденциите в света. Един пример е склонността на много източни теолози през 90-те да показват Америка и да прогнозират пълно западане на всякакво християнско чувство там през следващите няколко десетилетия. Сега, след десет години, виждаме точно обратната реалност - последните избори в САЩ бяха много слабо повлияни от каквито и да е съображения за икономика или политика, и силно повлияни от въпросите за религията, морала, покорството на държавата към моралните закони. И за първи път от 1980 насам християните са така мобилизирани да участват в изборите. За четири години в САЩ са проведени 16 големи християнски конференции свързани с християнското участие в политиката. (Да, има и такива конференции, където няма празноглави харизматични изпълнения.) Това е огромно увеличение, като се има предвид, че за две десетилетия преди това, 1980-2000, са проведени 10 такива конференции.

В същото време преценките на протестантските учени за източна Европа като цяло са правилни и очакванията им се сбъдват. Рейгън, член на презвитерианска църква, беше уверен, противно на отчаянието на своите сънародници, че на комунизма му остава не повече от едно десетилетие. К. С. Луис предсказа това цели четиридесет години по-рано. Ръшдуни също предсказа доста точно както промените, така и проблемите, с които ще се срещне Източна Европа. А Франсис Шефър пък предсказа, че източната църква ще започне да възприема реформаторски идеи и подходи, за да се върне към живота.

Изглежда протестантските учени имат доста по-ясно виждане за реалностите в света и за тенденциите; не че сред тях няма провали, но има и доста верни неща. Докато източните учени се провалят почти винаги, когато се опитват да правят някакви предвиждания.

Този въпрос си заслужава разглеждане. Тоест, заслужава разглеждане от вас, източните вярващи. От моя гледна точка той си е ваш вътрешен проблем, който е следствие от неправилната теология и от отстъплението от първоначалната чистота на християнското учение. Но ако вие претендирате, че имате тази чистота, трябва да обясните защо са тези провали. Да го обясните не на нас, а на самите себе си.

Вярно е, че Достоевски много точно вижда, някои от обществените процеси характерни за края на XX век. Най-ярък в това отношение е "Юноша". Този роман направо предсказва съвременната социална действителност. Работата е там, че великите писатели са велики, защото пишат все за вечни теми. Не съм запознат подробно с творчеството на гениалния Достоевски, но класическите му творби, дето сме ги дъвкали в училище, по разните му там кръжоци, като "Бесове", "Идиот", "Престъпление и наказание", ги знам. Момент...

... ще вземе да си помисли някой, че темата е за Достоевски. Нямаше да е лошо да е за него, но не е. Божидар сам казва за какво е:

"Този въпрос си заслужава разглеждане(въпроса за реформация в източната църква). Тоест, заслужава разглеждане от вас, източните вярващи. От моя гледна точка той си е ваш вътрешен проблем, който е следствие от неправилната теология и от отстъплението от първоначалната чистота на християнското учение. Но ако вие претендирате, че имате тази чистота, трябва да обясните защо са тези провали. Да го обясните не на нас, а на самите себе си."

Ми тя, като не е за Достоевски темата, к'во да му пишем.


[ Това съобщение беше редактирано от: petergp on 2004-11-26 01:48 ]