Няма такова нещо като "безусловна любов" в Библията. Библейската любов е основана върху условие - Божият Закон. "Безусловната любов," както вече посочихме много пъти, е разврат, не е любов. Безусловната любов към света е омраза към Бога. Безусловната любов към престъпника е омраза към неговите жертви. Безусловната любов към грешника е омраза към самия грешник, защото отрича най-важното нещо, което би могло да го доведе до спасение.
Любовта може да бъде безусловна само към Бога. Към всичко друго нашата любов трябва да бъде условна, иначе изпадаме в идолопоклонство.
Така че Приятел 007 се опитва да ни тласка към разврат и идолопоклонство, като проповядва "безусловна любов." Такава любов проповядват еретичните секти, но не и Църквата на Исус Христос.
Относно съденето, Приятел 007 отново прибягва към стария си похват да извращава смисъла и контекста на библейските стихове. Той се опитва да извади 1 Кор. 5:12-13 от очевидния контекст, и да го приведе към друг контекст.
Нека сега ние, като истински вярващи в Библията, за разлика от Приятел 007, да видим как точно са подредени стиховете, и къде е точно контекста на стиховете за "вънкашните" и "вътрешните" човеци.
Quote:
|
Писах ви в посланието си да се не сношавате с блудници, не че съм искал да кажа за блудниците на тоя свят, или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонците, понеже тогава би трябвало да излезете от света, - но в действителност ви писах да се не сношавате с някого, който се нарича брат ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител; с такъв, нито да ядете заедно. ЗАЩОТО, каква работа имам да съдя вънкашните човеци? Не съдите ли вие вътрешните, докато вънкашните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си. (1 Кор. 5:9-13) |
|
Така, нарочно написах с големи букви думата "защото," за да покажа на духовно слепия Приятел 007 къде точно е контекстът на тези стихове.
След това без никакво "защото" Павел продължава по напълно друга тема:
Quote:
|
Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите? Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи? Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи; Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии ония, които от църквата се считат за нищо? Казвам това за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си, но брат с брата се съди, и то пред невярващите? (1 Кор. 6:1-6) |
|
И така, в края на 5 глава Павел съвсем конкретно говори за църковната дисциплина срещу хората, които са в грях. А в 6 глава вече става въпрос за спорове и жалби между самите вярващи, които не е задължително да означават грях за отлъчване.
Ако приемем налудничавото твърдение на Приятел 007, че става въпрос за едни и същи неща, вижте какво става:
Quote:
|
. . . но в действителност ви писах да се не сношавате с някого, който се нарича брат ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител. . .
Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите? |
|
Излиза, според тълкуванието на Приятел 007, че християните са се съдели един друг пред света за блудство, идолопоклонничество или сребролюбие??? Ами че тези неща въобще не съществуват като прегрешения в наказателния кодекс на римското право! Как си представяте един християнин да заведе друг християнин в езическия съд и да започне да го съди за идолопоклонство?
Правилното тълкувание е, че Павел говори за два случая - единият е свързан с греха на хората в църквата, а другият е за жалбите на християните един против друг.
Както винаги, Приятел 007 се опитва да извращава ясния смисъл на Писанието, за да го пасне на своите еретични възгледи.
И така, какво означават думите на Павел, че не съди външните? Павел не говори тук за земен съд, а за вечния съд върху грешните. Ето какво казва той по-горе в 5 глава:
Quote:
|
. . . да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса. (1 Кор. 5:5) |
|
Такова наказание в никакъв случай не може да се отнася за всекидневни жалби между християни, защото би било твърде тежко наказание за такива провинения. (Например, не съм си върнал заема навреме, и църквата ме отлъчва и ме предава на Сатана. Това нормално ли е?) Очевидно Павел говори, че
когато става въпрос за вечния съд и вечното наказание, той не съди външните, а само вътрешните хора.
В другия случай нямаме такива тежки случаи. Имаме само жалби на християни един против друг. Там Павел казва, че ние можем да съдим и най-малките неща. Той по никакъв начин не заявява, че съдът на тези малки неща е отложен напред в бъдещето. Той казва, че тъй като в бъдещето ще съдим света, колко повече сега имаме право отсъждаме всичко.
Забележете, в Стария Завет, когато хората нямаха силата и откровението на Святия Дух, Мойсей трябваше да изгради система на обществени съдилища, където да бъдат отсъждани споровете между хората. Според Приятел 007, сега, в Новия Завет, когато имаме Святия Дух, когато имаме превъзходно откровение, когато имаме Благовестието, ние нямаме право да правим такива отсъждания??? Според Приятел 007 присъствието на Святия Дух ни прави по-тъпи, по-неуки, по-неспособни да отсъдим кое е право и кое не е?
И така, контрастът тук не е както Приятел 007 твърди в своя еретичен ентусиазъм, между бъдещето и настоящето. Контрастът е
между вечните неща и земните неща, между тежките случаи на грях и всекидневните спорове и жалби между хората. В крайна сметка наказанието за греха е оставено на Бога. Но ние, като представители на Христос на земята, сме длъжни да упражняваме Неговия съд като част от Благовестието.
Причината Приятел 007 да настоява на своята ерес е, че той вярва в "благовестието на бягството." Това "благовестие" твърди, че християните трябва да се оттеглят от отговорност за света и за всякаква практическа дейност, трябва да се отделят в някакво християнско гето, и поникакъв начин да не се опитват да изявят на света превъзходствата на Христос в решаването на земните проблеми. Това е форма на гностически дуализъм, според която земята и материята са лоши сами по себе си, и християните не трябва да се занимават да ги изкупват, а да бягат от тях.
Християнството твърди друго. Господня е земята и всичко, което е върху нея. И щом е на Господа, тя е на онези, които Той е избрал, изкупил и осветил.