Владислава,
ще си опзволя да ти Paste'на някой неща от други теми, като се надявам поне да успееш да прочетеш и да мислиш.
бях казал някъде, че:
Спомням си, че ИвоБГ беше казал нещо, което и аз подкрепям:
"Съботата е почивката, в която влизат родените от Бога. Този ден е "днес", което ще рече винаги, постоянно (Евреи 4 глава). Тази почивка е именно обещаното Му Царство, което наследяват Неговите деца, чийто образ виждаме в еврейския ден за почитане и живот с Бога... В завета ни с Христос всеки ден е ден за поклонение и всяко място е място за поклонение. И е разумно да имаме в предвид този апостолски съвет:
"...И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете, или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новомесечие, или събота; които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово..." (Кол. 2:16,17)
Имаме сянка, имаме и тяло, което хвърля тази сянка. Размислете в кое от двете е живота на Бога..."
Аз казах там следното:
Тая почивка е именно Божието Царство.
Почивката не е физическа. В нея сме влезли вече и влизаме и излизаме всеки път, когато влизаме и излизаме от присъствието на Бога.
"Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от СВОИТЕ дела, както и Бог от Своите Си. Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава... пример на неверие."
Е, щом вече сме влезли в тази почивка, означава ли това, че вече Божието е чрез нас на земята? Дори е логично.
Дали трябва да я пазим? Определено ДА. Иначе си вън от завета с Бога.
?Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка?? Евреи 4:3
Ето и още нещо:
2 Коринтяни 3
5 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
6 Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.
7 Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък
/Ика, кое беше онова нещо, написано с букви, издълбани на камък?/,
стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,
8 как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?
9 Защото, ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава.
10 (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).
11 Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.
12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,
13 и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.
14 Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа.
Този ден е "днес", което ще рече винаги, постоянно (Евреи 4 глава). Тази почивка е именно обещаното Му Царство, което наследяват Неговите деца. Прави разлика между видимите неща и Господното проявление. Това е голяма тайна. Другото важно неще е, че почивката не е физическа. Това не означава да седнеш и нищо да не правиш в определен ден. Това е много плитко и плътско. Няма нищо по-естесвено от това да си в присъствието на Бога и там да си почиваш от всичко, което е навън. Кажи ми честно, можеш ли да си почиваш извън присъствието на Бога? Определено не, защото ако нищо не правиш платта си почива, навън се воюва за установяване на Царството Му докато Той стане все във все. Да ние се милим, търсим от Бога, четем, но това си влиза в ежедневието ни. Отитай се да го проумееш това и не бъди вързана.
Giggo продължи след това:
?За това фарисеите не можеха да разберат Христос, понеже не разбираха същността на закона. Но не знам дали някой адвентист ще разбере това въобще. Просто (не само адвентистите) някои стигат до едно равнище и си стоят само там, не могат да пораснат, понеже за да продължат се изисква нещо повече от четене и повтаряне на стихове. И това "повече" колкото и да се напъват няма да го достигнат. За това сега християните са едни от най презряните, понеже мноого голяма част от тях са повърхностни и за това хората предпочитат разни други окултични, ню-ейджърски учения защото виждат повече сила в тях...и не можем да ги виним.?
Harry направи следното допълнение на 2 Кор.3:7-11:
Бих искал да накарам адвентистите размислят върху текста от 2 Кор.3:7-11.
?7 Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото Израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице поради славата на лицето му; която слава впрочем преминаваше,
8 как не ще бъде служението на Духа с по- голяма слава?
9 Защото ако служението на онова, което докарва осъждане стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава,
10 И така това, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която го превъзхожда
11 Защото, ако това което преминаваше бе със слава, то много по-славно е трайното.?
Тук ап. Павел прави няколко причинноследствни заключения, а те са:
1. Ст. 7.
 Служението на стария завет се отъждествява със служение, което докарва осъждение и смърт ;
 Служението, което докарва осъждение и смърт се отъждествява с десетте заповеди записани върху камък;
 блясъка на славата на Моисеевото лице се асоциира със славата изявяваща се при обявяването на старозаветното служение;
 блясъка на славата на Моисеевото лице премина от, което следва, че славата на ?служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък? също ще премине.
2. Ст. 8 ? 9
 Ако служението, което докарва смърт ?...написано с букви издълбани на камък...? имаше голяма слава, то служението на Духа и правдата трябва да притежава още по-голяма слава и така да превъзхожда служението, което докарва осъждение.
3. Ст.10-11
 Служението, което докарва осъждение и смърт ?....записано с букви издълбани на камък...? загубва славата си по две причини:
 Поради славата на служението на Духа и правдата, която го превъзхожда.
 Поради това, че служението, което докарва осъждение и смърт ?записано с букви издълбани на камък е временно докато служението на Духа и правдата е вечно.
Да адвентистите са прави наполовин цитирайки Исус когато казва ?
18 Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине.....? Мат. 5:18.Само, че защо не казвате как продължава 18 стих ? ?...докле всичко не се сбъдне.? Знаете ли, че в Исус всичко се изпълни. Закона във вида му на 10-те заповеди премина и намери своето изпълнение в Исус - Исусовата покорност на закона ни се вменява чрез вяра - ? Защото Исус е изпълнението на закона, за оправдание на всеки един, който вярва.? Рим. 10:4. В Новия завет, ние имаме обещанието да влезем в Неговата почивка чрез вяра в Благовестието -
? Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.? Мат.11:28.
1.И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея .
2 Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.
3 Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече Бог....
8 Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка .
10 Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.
11 Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, Евр.4:1-3
В откровение 12 : 1 глава новозаветната църква е представена с луната под нозете си и облечена в слънцето ?
? И голямо знамение се яви на небето, - жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от дванадесет звезди.? - Това идва да ни каже, че луната символ на старозаветно служение е вече под нозете, тоест вече е минало в превид на слънцето образ на новия завет. Кой би предпочел лунната светлина когато има слънчевата, освен ако не е лунатик ... Това не е нормално нали?
И така горните стихове и заключения ни водят до истината, че пазенето на седмичната събота загубва своя смисъл в предвид на новозаветната събота, в, която влизаме чрез вяра.
Ако след като съм влязъл в Божията почивка чрез вяра и съм си починал от своите си дела, както и Бог от своите и целта на седмичната събота е постигната чрез новозаветното упокоение, защо да пазя седмичната събота. Но ако си мислим, че това новозаветно упокоение не е достатъчно и решим към него да добавим едно плътско пазене то с това изповядваме, че делото Господне е недостатъчно.
И така пред християните не стои дилемата събота или неделя, а избора дали да влязат в упокоението Христово чрез вяра почивайки си от своите си дела, или да изберат пътя на Галатяните, които считаха вярата в Христос за недостатъчна за Божествено удобрение и приемане, и в резултат на това се стремяха да запълнят недостига чрез дела. Няма по голяма обида за Христос от тази да счетеш делото му за недостатъчно.
После Harry продължи:
Искам да предложа на вниманието на адвентистите още няколко Библейски пасажа относно съботата. Те наричат себеси народ на Библията, претендират да са последователни и да следват по-голямата светлина, която им се открие. Ще съм радостен някой адвентист да отговори на въпросите, които Библията ще му постави, ама без да играе на Библейски трамплин, но да се стреми да анализира текстовата среда и паралелните и препратки. Основния стих е в Посланието на ап. Павел към Колосяните 2:16,17 ?
?16 И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете, или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новомесечие, или събота;
17 които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово.?
Адвентната теология казва, че тук става място за сянковите съботи, които всъщност са седемте празника ? пасха, празника на движимия клас, празника на безквасните хлябове, петдесятница, Празника на тръбите, Денят на умилостивението, шатроразпъване.
Такова тълкование на стиха противоречи принципите на тълкуване на Библията най-малко по две основания:
Синатактични ? ако приемем, че ап.Пвел е имал впредвид това, което адвентистите твърдят, то налице е безмисленна тафталогия (повторение) защото ап. Павел споменава празниците в началото на смисловия ред ? ??празник, или новомесечие, или събота, които са сянка?? Така, че здравия синтакичен смисъл на разбиране на стиха изключва подобно предположение.
Паралелно разяснителния подход на херменевтиката(наука за тъкуване на Библията) е другото основание поради, което неможем да приемем адвентното разбиране на проблема. Адвентистите имат една любима фраза ? ?Библията обяснява сама себе си?.
И така да видим дали Библията употребява на друго място подобния словоред ? ?празник, или новомесечие, или събота?, и в какъв смисъл го употребява. Използвам за целта Библейски конкорданс и откривам, че този словоред е споменат в цели седем случая в Стария завет на Библията, а ето и самите стихове.
2 Лет.2:4?Ето, аз строя дом за името на Господа моя Бог, да го посветя Нему, за да се принася пред Него благоуханен темян и постоянните присътствени хлябове , и утринните и вечерните всеизгаряния, в съботите, на новолунията, и в празниците на Господа нашия Бог; това е всегдашна наредба в Израил.?
2Лет. 8:13 ?като принасяше потребното за всеки ден според Моисеевата заповед, в съботите, на новолунията и на празниците, които ставаха три пъти в годината, - на празника на безквасните хлябове , на празника на седмиците и на празника на шатроразпъването.?
2 Лет.31:3 ?Определи и царския дял от имота си за всеизгарянията, а именно , за утринните и вечерните всеизгаряния, и за всеизгарянията в съботите и новолунията и на празниците, според предписанието в Господния закон.?
Неем. 10:33 ?за присътствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, в съботите и на новолунията и на празниците, и за светите неща, за приносите за грях в умилостивение за Израиля, и за всичката работа на дома на нашия Бог.?
Исая 1:13:14 ?13 Не принасяйте вече суетни приноси;Темянът е мерзост за Мене,Тоже и новолунията, и съботите, и свикването на събранията;Не мога да търпя беззаконието заедно с тържественото събрание.
14 Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви;Досада са на Мене; дотегна Ми да ги търпя.?
Езекил 45:17 ?А на княза ще принадлежи да дава всеизгарянията, хлебните приноси и възлиянията в празниците, в новолунията и в съботите, във време на всичките определени празници на Израилевия дом; тоя нека приготвя приноса за грях, хлебния принос, всеизгарянето и примирителните приноси, за да прави умилостивение за Израилевия дом.?
Осия 2:11? И ще прекратя всичкото й веселие, -Тържествата й, новолунията й, съботите й, и всичките й определени празници.?
Дори и за небрежния тълковател(камо ли за задълбочения) на Библията става ясно, че в нито един от горе посочените стихове съботата не е използвана в друг смисъл освен в смисъла на седмичната събота. Ще е необходимо голямо въображение и инат за да се подкрепи обратното твърдение.
И така става ясно, че когато ап. Павел говори за ??празник, или новомесечие, или събота, ...? той използва един старозаветен израз. И ако използваме Принципа, че Библията обяснява сама себе си и приложим това в нашия случай стигаме до следното заключение. Не е възможно в посланието до Колосянието ап. Павел да използва съботата в словосъчетанието - ??празник, или новомесечие, или събота,...? в смисъла на символични съботи, тъй като в седем случая преди това Библейските писатели в същото словосъчетание - ??празник, или новомесечие, или събота,...? са имали впредвид седмичната събота. Ако всичкото писание е Боговдъхновено и в съгласие, то адвентното становище, че ап. Павел в словосъчетанието - ??празник, или новомесечие, или събота,...? има впредвид символичните съботи, т.е. празниците противоречи с единството на Боговдъхновеното слово по този въпрос.
Очаквам задълбочен адвентен коментар по горните стихове!!!
Имайки за база гореказаното, сега ще ти отговоря конкретно на въпросите, като и в същото време ще очаквам отговори на многото гореповочени въпроси:
Quote:
|
дали е грях да се чисти, готви, пере и пазарува в неделя. |
|
Определено НЕ (на базата на всичко гореказано).
Но ако във времето когато си в Божието присъствие вършиш тези неща, тогава определено ДА, защото в смисъла на Господната почивка, няма как да правиш всичките тези неща. Няка как едновременно когато си в присъствието на Бога и принасяш своите дарове, приноси и жертви да пазаруваш, да переш, да чистиш, да готвиш и т.н.
Владислава, сега си ти наред да отговориш на вече многото въпроси.[addsig]