
Публикувано на 01 ноември 2004 г. в 17:01:00 ч. от потребител 8
Аз си мисля, че доста опростявате нещата. Исихазмът е повече от това. Исихазмът може да се смята за вид "петдесятно-харизматично" течение в източната църква, макар и не задължително с всички характеристики.
За да подкрепя това, ще ви препоръчам да прочетете някои писма на един виден деец на "исихасткото съживление," за което говори Портос, Теофан Затворник:
http://www.pravoslavie.domainbg.com/06/teofan_zatvornik/pisma_do_teodosij_karulski.html
Ще откриете много прилики с петдесятно-харизматичния дух в много съвременни протестантски църкви. Определено Джон Уесли с неговите "devotions" може да се гордее с някои от духовните методи на Теофан. Освен това интересно е забележите и заглавията на книгите на Теофан, които толкова силно приличат на петдесятни заглавия:
Духовният живот и как да се настроим към него
Пътят към спасението: Учебник за духовно преобразяване
Да обърнем сърцето си към Бога
Запалване на Божествената искра: Поучения как да запазим духовната ревност
Паисий Величковски, който превежда на руски една стара исихастка творба,
Филокалия (на руски,
Добротолюбие), слага началото може би на най-силното духовно съживление в славянския свят. За съжаление, като гледаме назад към това съживление, можем да кажем, че също както петдесятно-харизматичното съживление, нео-исихазмът започнат от Величковски поставя толкова голямо ударение върху личното преживяване, че последствията от него са почти пълно пренебрегване на обществената етика. А това по презумпция поставя източната църква в ръцете и на милостта на Цезаря.
Исихазмът не е нещо, което можем да сравняваме с будизма, защото исихазмът в никакъв случай не споделя безличностния мироглед и психология на будизма. Патриарх Евтимий, виден исихаст, провежда една от най-обширните лингвистични реформи в черковнославянския език, за да стане той разбираем за хората. Много ми е трудно да си представя един будист да се захване с такава задача, а аз познавам будизма доста добре. Будистът се потапя в сричките, не в значението; познаването на значението е твърде личностно, излизането от значението на думите и оставането в звука е истинската будистка психология. Обратното, исихастът ще ви каже, че ако не осъзнаваш смисъла на молитвата, тя не само не помага, а вреди.
Нещо повече, може да се каже, че исихазмът частично спасява източната църква от прекален будизъм. Без исихазма източната църква е обречена на все повече потапяне в ритуали, традиции, външна показност; потапяне в "сричките." Именно исихазмът носи смисъл на молитвите, думите, изреченията.
За съжаление, както вече казах, при всички добри характеристики на исихазма, той е типичен пример за погрешно насочено движение. Исихазмът не дава истинска дефиниция на проблемите на източната църква. Може да се каже, че въпреки огромната си активност, исихазмът е повече реакция, отколкото съживително движение - също както петдесятното движение е повече реакция в началото, отколкото съживително движение. Но докато петдесятното движение, имайки реформистки корени, все пак търси своето лице на съживително движение, исихазмът застива на място. Той не търси цялостен мироглед, не търси истински дефиниции на проблемите, не търси истински решения на проблемите, не търси да обхване цялата дейност на човека, на църквата и на обществото. Идеологически исихазмът е странна шизофрения от духовен индивидуализъм съчетан с институционален колективизъм - тази шизофрения е много опасна, защото почти винаги води до диктатура и политическа тирания в обществото.