До сега не имало нещо което така дълдоко да ме ужаси и разтърси, както сцената от филма с която Ам-гъл клечи на брега на подземното езеро, гали пръстена и просъсква; "да прешассс, дъ прешассс....".
Когато гледах уродливия дигитален герои, изтръпнах както никога, от силата на мрака и способността му да превърна божието творение в такова чудовище. Това е фентази книга и филм но въздеиствието на духовните послания са невероятни, във всеки човек (или хобит), се крие потенциала да се превърне в едим ам-гъл.
Ето някои прилики с православието които са неизбежни при възприемането на духовните послания.
1. Неестественно дълъг живот които се приема погрешно за чудо.
2. Раздвояване на личността при ам-гъл е като борбата между мистицизъм и материализъм в повечето православни.
3. Противен вид на амгъл е като богословието лишено от човешкия образа за обикновенните хобити.
4. Макар и несъзнателно благодарение на православието и на другите му събратя един ден силата на злото ще е хвърлена в пукнатините на съдбата.
очакваите продължение...[addsig]

Разбрала ти на тебе главата от Православие,Бого...
[addsig]

Портос, все пак ни кажи честно, не смяташ ли, че поне две от точките са верни? Ако за малко оставиш пристрастията си, искам да кажа.

Например, точка #1 си е много оригинална. Наистина, дългият живот на Ам-гъл е приеман като чудо, и наистина е чудо до известна степен, защото идва от магическата сила на Пръстена. Но Пръстенът е пръстен на властта, а не на моралната сила. И именно в това се състои дългият живот на източната църква - не защото има моралната сила или вътрешната способност да живее дълго, а защото навсякъде, където съществува, тя живее чрез своя брак с политическата власт, била тя комунистическа, мюсюлманска или официално атеистична. И винаги се стреми жадно към тази политическа власт, към възможността да използва силовите механизми за да изнудва хората да я издържат и да ги манипулира.

Но пък като си помислиш, дългият живот на Ам-гъл не е никакъв живот. Както Гандалф го обяснява, и както двамата Бегинс - Билбо и Фродо - го преживяват, това е по-скоро съществуване без живот, изпразване на същността, докато съзнанието остава да се скита безцелно из времето, без да намери покоя на собственото аз. Животът лишен от собствено аз вече не е живот, а робство към предмета, който определя твоето аз. Този предмет не само не ти служи, той напълно те прави да му служиш.

Това е състоянието на източната църква - тя не може да съществува без подкрепата на властта. Източната църква няма собствен живот, няма собствено аз, тя съществува заради властта, която притежава, власт върху парите на хората, върху лоялността на хората, дошла от някаква празна традиция, власт върху някакви имоти, без които източната църква не може да съществува, власт върху ритуали (my precious-s-s-s), които са предназначени да приковават вниманието на простите. Когато трябва да намери някаква искрица живот вътре в себе си, източната църква трябва да го взема отвън, да краде идеи от евангелските църкви, да смуче свежа кръв от евангелските църкви, да лови с-с-сладка рибка в чистите води на евангелското учение, докато в същото време мрази тези чисти води, защото те й напомнят за мръс-с-с-ното Жълто лице, чиято светлина пари и изгаря.

Точка #2 също е много оригинална. Макар че дуалистичната борба вътре в Ам-гъл не е точно между мистицизъм и материализъм, тя все пак може да се приеме като добро приближение. Мога да видя източната църква да казва, "Да, с-с-с-скъпоценни, ние не харесваме, ние даже отричаме тези матер-р-р-риални, пфу, гадости," и си отговаря, "Но, с-с-скъпоценни, разбира се, че ги отричаме, но борбата за имотите и влас-с-с-стта е важна, тя ни държи да съществуваме. Пак ще си ги мразим, с-с-скъпоценни, но ще с-с-се борим за тях, ам-гъл, ам-гъл, ам-гъл."

Единствената разлика е, че Ам-гъл е бил истински хобит, и след това се е изродил. Докато източната църква никога не е била истинска църква. Тя просто е била създадена през 16-17 век в съвременния й вид на държавна организация, нещо като Министерство за пропаганда за раята, слугиня на Османската империя. Тя е по-скоро като орките, които са били създадени от Мрачния владетел като уродливо подобие на елфите.

Трябва да си помислиш за това, Портос. За теб не е от полза да отричаш очевидните неща. Отричането на очевидните неща е залъгалка за психически слаби фанатичета като Младежа. За теб, като човек, чиято вяра отива отвъд простата институция, осъзнаването и признаването на истината е много по-важно и полезно. Аз не се притеснявам да виждам и да атакувам яростно недостатъците на евангелските църкви, докато съм един от тях.

Азмисля, че Богоизбрания е написал един много добър и оригинален постинг.

Божидаре,
Аз пък мисля,че Богоизбрания не разбира и половината от това,което сам е написал.Реакцията ми се дължеше на раздразнението-Малко ли ни са проблемите,та да оставяме да ни хапят разни палета.
Когато ти критикуваш Православието,аз мълча,защото познаваш това,което критикуваш.Но когато Бого се напъва,истински се ядосвам.
За мен Църквата не е Институция(или по-скоро институцията е помощно средство,което Църквата ползва,но не бива да му слугува,нито да се изчерпва с него).За мен Православието е Събитието,Съборността,Заедността,Причастността с другите в Бога около Чашата-така се усещам православен.А всичко останало-догмат,устав,литургика и пр.е с цел да ме доведе при Чашата.
Разбира се,че практиките ни търпят критики,даже повече от критики-направо шамари са ни нужни за някои неща,но не заради догмат,устав или литургика аз съм православен...
2000 години са все пак...Поживейте още двеста-триста да видим какви още ще ги набарботите и вие.Аз вярвам в нуждата от перманентна Реформация,но не извън Съборното начало,защото каква ми е ползата да вляза в Царството Божие без братята и сестрите си...Много тихо ще е в такова Царство.
Ние имаме нужда от вашата младост,вие имате нужда от нашите...грешки(някои би казал,че имате нужда от историята НИ,но за няма да го кажа,защото никой няма право да монополизира историята).

П.С.:Хубава книга чета в момента-казва се "Църква и общество" на Радован Бигович.Няма да научиш от нея нещо ново и с някои неща няма да се съгласиш,но,мисля,ще се зачудиш от колко неща се оттърсваме днес...[addsig]

"Впечатляват проявите на "справедлива арогантност".разпространява се комплексът за превъзходството и заблудата за "невинния"Изток и"гнилия" Запад...С излючение на отделни личности,ние твърде малко познаваме съвременното римокатолическо,протестантско и англиканско богословие,но това не ни пречи да произнасяме категорични мнения и твърдения,които често противоречат на фактите...(стр.160)...Въпреки собствената си сложност,протестантския свят е разбиран като изначална и драматична жажда на човека за свобода и уважение на неговото достойнство,като искрен и човешки стремеж за обнова,възстановяване и препотвърждаване на автентичното християнство...като стремеж към това евангелските ценности и нравственост да се въплътят в историческите движения и във всички обществени структури.Техният принос към установявянето на демокрацията в света,къмуважението на човешките права,към справедливото презарпределяне на материалните блага и към научния,икономически,технически и културен напредък в света е огромен.Желанието ин за мисия и усилието им за реализиране на евангелската социална етика в света,заслужават дълбоко уважение.С една дума,протестантския свят задължава човечеството и му дава много...(стр.168 )"
(Радован Бигович,"Църква и общество" )



[ Това съобщение беше редактирано от: portos on 2004-10-28 12:02 ]