Как става така, питам аз, че тяхната (м.б. на светиите) увереност никога на отслабва, освен защото докато светът видимо се движи случайно, те знаят, че Бог действува навсякъде и се чувствуват уверени, че Неговата работа ще бъде тяхната безопасност? Когато бъдат нападани от дявола и нечестивите хора, ако не бяха утвърждавани чрез напомняне и размишления върху Провидението, те по необходимост би трябвало веднага да изгубят надежда. Но когато осъзнават, че дяволът и цялото множество на безбожните са във всяко направление държани от Божията ръка като с юзда, за да не могат нито замислят някакво злодеяние, нито да планират това, което са замислили, нито пък когато вече са планирали, да помръднат и един-единствен пръст за да извършат, освен доколкото Той позволява, дори доколкото Той заповяда; че те не само са вързани от Неговите окови, но и дори са принудени да Му служат ? когато праведните мислят за всички тези неща, те имат изобилни основания за утеха. Защото, както е във властта на Господа да подклажда яростта на такива врагове и да я обръща и предназначава според благоволението Си, така е в Неговата власт да определя мерките на края, за да ги възпре от това да се освободят и да се отдадат на лудостта си.