Напоследък се интересувам от историята на ранната християнска църква и правя някои съпоставки със състоянието на църквата днес. По този повод искам да поставя няколко въпроса свързани с изповедта. Ако имате желание, отговорете ми - ще ви бъда благодарна.

1. Знаете ли за църкви, в които се действа според практиката на ранната църква изповедта да се прави публично, пред цялото събрание?

2. Каква е практиката относно изповедта във вашата църква?

3. Бихте ли искали във вашата църква да бъде възстановена изповедта пред цялото събрание /в случай, че в момента тя не се практикува/? Моля, обосновете отговора си.

[ Това съобщение беше редактирано от: Peacemaker on 2004-10-13 19:49 ]

В нашето събрание се практикува такова изповядване. На други места - също.
Но знам и една църква, в която те гледат подозрително, ако не си се изповядал публично, преди участие в Господна вечеря. Това от своя страна е довело до използването на банални клишета в изповедта. Хората стават, само за да кажат това, което са казали миналия път. Никой не говори по същество. Не изповядват определено нещо, но всеки говори общи приказки.
По този начин на практика няма реална изповед.[addsig]

Нямам много време да пиша по тази тема, но ще ви кажа следното:

Няма данни Ранната Църква да е имала практика или изискване за публична изповед. Тя започва да се промъква в Църквата по времето на Августин, и Августин пише против нея.

Една от католическите практики, която Реформаторите отричат, е изискването на словесна изповед.

Като цяло критиката срещу публичната или словесната изповед е, че тя успокоява съвестта на човека, и оставя впечатлението, че не е необходимо грехът да бъде отнесен, изповядан и отречен пред самия Бог.

Изповедта е част от личното отношение между човека и Бога. Публичната изповед трябва да бъде оставена на решението на отделния човек и за нея не трябва да има никакво църковно изискване или санкция.

Dan_iil заковава проблема съвсем точно: Когато има изискване или практика на публична изповед, тя се превръща в клиширана неискрена традиция. Така става с всяко нещо, което Господ е оставил на индивидуалното решение на всеки човек, а Църквата се опитва да го наложи като закон върху вярващите. Затова Исус съвсем ясно каза, че лични неща като молитвата трябва да се извършват във вътрешната стаичка. Там също можеш да изпаднеш в неискрени клишета, но е по-малко вероятно, защото имаш един единствен Зрител на неискреността, а с Него е трудно да играеш театро.

Не съм забелязал и аз такава практика в ранната църква. В Библията пише да си изповядваме един на друг греховете, за да се молим един за друг, защото молитвата има голяма сила за това да се отървем от грехове, които ни е трудно да преодолеем сами. Това може да значи да кажеш на много хора да се молят за теб, но това си е твой избор.[addsig]

Йоан 20:19-23
"А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам!И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам.И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго.На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат."

Яков 5:16
"Изповядвайте си един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите; голяма сила има усърдната молитва на праведника."

Галатяни 6:2
"Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов."

Не"на"и"пред"конкретен човек,а"пред"и"на" Господа.Не,че само личната изповед е недействителна и не,че в нея не е акцента,но аз предпочитам Църквата и нейния предстоятел да са мои свидетели пред небето,това ми помага да почувствам осезателно истината,че съм едно тяло с братята и сестрите си.
В моята църква не се практикува публична изповед,ние още се придържаме в католическия модел за изповед пред"оторизирано лице".Аз отчитам това като голям минус.Смятам,че "най-голямото" тайнство е причастието,че всички останали са зависими от него(и литургията,и изповедта,и свещенството,че даже и Църквата-както забелязвате,не ограничавам Тайнствата до седем).Затова и искам моята изповед да е публична пред събранието и за развързването от греховете ми да свидетелства Църквата,със едно общо Амин,водено от презвитеря...Не,не по тоя начин се уверявам,че греховете ми са простени.Но така свидетелствам и на останалите,които са пристъпили с мене в Царството,че ги чувствам по-близки и от кръвни сродници.И това става двустранен акт на благодатно общение между нас в Бога.

Аз така мисля...


[addsig]

В моята църква също се практикуваше публична изповед. Не постоянно - само когато пасторът дадеше такъв почин. Понякога се получаваше, понякога - не. Действително имаше хора, които изповядваха сериозни неща, за които се иска смелост и смирение да ги изкараш наяве пред хората. Това, което мен ме тормозеше страшно много в периодите, когато бяхме призовавани да се покайваме всеки от греховете си и да се изповядваме, беше, че хората бяха подтиквани и се стремяха да предизвикат някаква силна емоция у себе си. Едно от най-неприятните неща, които съм виждала е група хора, демонстриращи фалишви емоции.

Смятам, че публичната изповед понякога е абсолютно необходима. Особено в случаи, когато грехът, който си вършил е засегнал много хора. Напреимер лидери, които са проповядвали фалшиви доктрини, след като осъзнаят греха си, би трябвало да се покаят публично според мен. Най-малкото за да изкарат от заблуждение хора, които са им повярвали.

В резултат на сериозно поглеждане към изповедта(и нейния частен случай публичната),аз лично визирам следните проблеми:в писанията думата изповед се използва като омоним.В първия случай това е един вид деклариране на убеждения,във втория е търсене помощ от Бога и от другите християни(т.е. споделяне).Във всеки случай обаче се касае за изказване на вътрешното ни състояние.Какво е публична изповед...публичната изповед е съобщаване на проблемите,спънките,несполучките или само на греховете.Това което осъзнавам е че без откриване на вътрешния ни мир на другите в събранието,ние практически заживяваме с маска.Искаме да виждат в нас само това което сме решили да покажем.Някои биха казали че това е наивитет,твърде наивно дори..Но въпреки всичко смятам,че без откритост,няма и помощ.Защото споделяйки неудачите,винаги има някой който да е наясно с проблема ни,и да помогне.От друга страна,когато не е публична..наистина се избягва фарса.Без да се считам за неразумен идеалист смятам че трябва да се работи върху способноста на вярващите да се лишат от фалшивия срам.Знам че е "невъзможно"..но мислите ли че е правилно.[addsig]

Общата изповед и днес се практикува тук-там, но с разпространението на църквата сред езичниците и с нарастването на събранията, се е наложило да се премине от предимно обща изповед към предимно частна. Може да е имало значение и охладняването в благочестието и във вярата, както и риска от внедряване на шпиони от страна на езичниците или риска от клюки и осъждане сред вярващите, а може и всичко това заедно плюс други неща. Така или иначе, това е част от историята на растежа и развитието на тялото Христово.

Ето малко цитати от първите няколко века на църквата:
Учение на дванайсетте 4:14
"Изповядвай греховете си в църква и не стигай до молитвата си с нечиста съвест. Такъв е пътят на живота."

Учение на дванайсетте 14:1
"В деня на Господа се събирайте заедно, разчупвайте хляб и въздавайте благодарение след като изповядате прегрешенията си, за да може жертвата ви да е чиста".

Св. Ириней Лионски - 1 Против ересите 13:5
"Още повече, при това че този Маркус съставя настойки и любовни еликсири, за да поругае личността на някои от тези жени, ако не и на всичките, онези от тях, които са се върнали в Божията църква - нещо, което често се случва са признали, също и изповядвайки, че са били омърсени от него и че са били изпълнени с изгаряща страст към него. ... Най-сетне, когато с немалко усилия братята я обърнали, тя прекарала дълго си време в правенето на публична изповед, плачейки и оплаквайки омърсяването, което получила от този магьосник."

Св. Ириней Лионски - 1 Против ересите 13:7
"Такива са думите и делата, чрез които в нашата собствена Ронска област те са заблудили множество жени, чиито съвести са били жигосани като с нажежено желязо. Някои от тях наистина правят публично изповядване на греховете си, но други от тях се срамуват и по такъв индиректен начин, отчайвайки се от [достигането до] Божия живот, някои от тях отпадат напълно, докато други се колебаят между двата пътя..."

Тертулиан - Върху покаянието 9,10
"... за да може това да се изяви не само в съвестта, но също така да може и да бъде извършено в някакво (външно) действие. Това действие, което по-обикновено се изразява и за което се говори под гръцко име е пълното признание [ексомологесис], чрез което ние изповядваме греховете си на Господа, наистина не като че Той да не знае за тях, но доколкото чрез изповядването се установява удовлетворение, от изповядването се ражда покаяние, чрез покаянието се удовлетворява Бога. И така ексомологесисът е упражнение за човешкото падане ничком и унижаване като се възприема поведение, предназначено да възбуди милост. По отношение също на одеянието и храната, трябва да се лежи във вретище и пепел, да се покрива тялото със скърбене, духът да се държи ниско в тъга, сурово отношение да замени сторените грехове; още повече, да не се познава храна или питие освен такива, които са прости - не заради стомаха, а заради душата; основно обаче постейки да се храни с молитви, да се въздиша, да се плаче и да се вика към Господа твоя Бог; да се кланя пред нозете на презвитерите и да се коленичи пред скъпите на Господа; да се възложи на всички братя да станат застъпници да отнесат унизеното моление (пред Бога). Всичкият този ексомологесис е за да се подсили покаянието; да се почете Бога чрез боязън от опасността; да може като сам се произнася срещу грешника, да остане наместо Божия гняв и чрез временно умъртвяване, няма да кажа - да осуети, но да премахне вечното наказание. Следователно, докато унижава човека, това го издига; докато го покрива с помия, го прави по-чист; докато го обвинява, го извинява; докато го осъжда, го опрощава. Колкото по-малко място си даваш, толкова повече, повярвай ми, ще ти даде Бог. И въпреки това повечето човеци или пренебрегват това дело като излагащо ги публично, или отлагат от ден за ден. Считам, че ги е грижа повече за срамежливостта, отколкото за спасението - също като хора, които след като са пипнали болест в по-интимните части на тялото, отбягват показването пред лекарите и така си погиват с тяхната срамежливост."

Ориген - Проповеди върху Левит, 2:4
"В допълнение на тези има също и седмо, макар и тежко и трудно - очистването на грехове чрез покаяние, когато грешникът умива възглавето си със сълзи, когато сълзите му са му денем и нощем храна, когато не се отдръпва от изявяване на греха си пред свещеник на Господа и от търсенето на лек, както и според начина на онзи, който казва: ?Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; И Ти прости вината на греха ми.? (Пс 32:5) По този начин се изпълнява и онова, което казва апостол Яков: ?Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят."

Св. Киприан Картагенски - Към отпадналите 28-29
"Още повече, колко повече са те както по-велики във вяра, така и по-добри в боязънта си, които макар да не са обвързани с никакво престъпление за жертване пред идоли или в потвърждаване, все пак тъй като само са си помислили за такива неща, със скръб и простота изповядват същото това нещо на Божиите свещеници, правят съвестно потвърждение, отмятат от себе си бремето на ума си и търсят целебния лек дори за леки и среднотежки рани, знаейки как пише :"Бог подиграван не бива". Бог не може да се подиграва, нито да бъде измамен, нито заблуден от никакво измамно лукавство. Да, повече греши този, който мислейки че Бог е като човек, вярва, че ще избегне наказанието за своето престъпление, ако не признае открито престъплението си. Христос казва: Който се срами от Мен, от него ще се срами и Синът човешки. Мисли ли си, че е християнин този, който го е срам или го е страх да е християнин? Как може да е едно с Христос онзи, който или се свени, или се бои да принадлежи на Христос? ... Увещавам ви, скъпи братя, че всеки трябва да изповяда собствения си грях, докато съгрешилия е все още в този свят, докато изповедта му може да бъде приета, докато удовлетворението и опрощението, извършвано от свещениците, са приятни на Господа."

Св. Киприан Картагенски - Към свещенството 9:2
"Макар за по-малки грехове, грешниците може да се каят определено време, и според правилата на послушанието да се явяват на публична изповед, и чрез възлагане ръка от епископа и свещенството да получават право на причастие, сега докато времето им още не е изтекло, докато гонението още бушува, докато мирът в самата църква още не е въстановен, те се допускат до причастие и имената им се представят; и докато покаянието още не е извършено, докато изповедта още не е направена, ръцете на епископа и свещенството още не са възложени на тях, им се дава евхаристията, въпреки писаното: Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за тялото и кръвта на Господа."

Св. Василий Велики - Правила накратко 288
"Необходимо е да изповядваме греховете си пред онези, на които е поверено разпореждането с Божиите тайни (1 Кор 4:1). Онези, които някога са се каели, се откриват, че са го правели пред светиите. В Евангелието пише, че са изповядвали греховете си пред Йоан Кръстителя (Мат 3:6), но в Деяния те се изповядвали на апостолите (19:1.