Възстановени архиви от ChurchBG.com
само за разглеждане и четене без възможност за писане
(всеки, който чете тези страници се съгласява с условията за ползване)

Възстановени архиви > Форуми > Други дискусии > Зрялостта и разбирането...или глупав ли е Бог?
Здравейте !
Това, което искам да споделя беше предизвикано от разговора за есхатологията и понеже се отвличам малко от темата реших да го направя като нова тема. Абе направо ще си кажа вси4ко, коетои ми се е насъбрало последните месеци.
Значи аз съм в църква от 5 години първо в Епц после в харизматична (Ново поколение).
Искам да кажа, че ми е много мъчно, понеже хората в тези църкви (и аз включително) нямат знания, нито разбирания за основните неща. Значи думата есхатология аз чух за първи път преди 4 дни на еидн семинар на Стан Нютън , в който бяха изложени всички есхатлогични теории. Значи аз 5 години съм била в диспенсационалистична църква, но не съм знаела какво е диспенсационализъм, нито какво точно изповядва той.
Хората в църкви нямат знание, нямат разбиране а си мислят, че познават Бог лично. Обаче всеки знае за къщата, построена на пясък..
Многo e разпространено твърдението (макар и неизречено), че църквите, които са верни на Реформацията са умряла религия, хората са книжни плъхове и познават Бог само на хартия- тоест нямат преживявания с него (дааа не се хилят, не падат не са толкова емоционални ..абе, к`ви са тия християни !...). Но всъщтност за да познаваме Бог, ние трябва систематично и задълбочено да познаваме словото Му,а също и историята. А нашите мили, родни църкви се отвличат в съвсем различни посоки, като поставят чувствата, емоциите и преживяванията в основата на всичко.
И така преди 1 год. аз се сблъсках с учението на Калвин( Бог да поживи Митко и Ники, което нанесе едно известно сътресение на мойте основи. Разбира се първата ми реакция беше да го отхвърля (все пак сами промивали мозъка 5 години), но като помислих и поживях с тези разбирания открих че все пак, някъде има задълбо4ени познания върху Словото.а най-тъжното е, че за 5 години не съм имала изградена основа,освен ако чувствта, преживяванияа и емоциите се броят за такава
И за какво ви пиша цялото това блудкаво излияние? Ми боли ме хора! Боли ме, че в цървите няма арзбиране за нещата, няма знание.Как ще има тогава ефективност, зрялост ?
И дори някой да има вътрешно усещане за правилните доктрини (както аз самата имах) и да се бунтува срещу,извинявам се, лигавщината и цирка в църквата , все пак в един момент тълпата надделява. Аз самата съм си мислела, че щом аз не приемам някои "проявления" в църква, значи нещо в мен не е наред. Видиш ли аз не съм достатъчно духовна...слава богу, и за мен има надежа - открих здравомислещи хора!
Имам някои въпроси, за съжаление риторични.
Питам как може цървките да приличат все пове4е и пове4е на цирк, за да могат да привличат и задържат младите хора? Добре но ако някой идва на църква заради забавлението (макар и да не осъзнава) какъв християнин е той? И дори този човек да се спаси, питам къде е по-нататъчното му развитие? Аз лично напуснах 2 църкви. Докога така?
2. Как може хората да нямат разбиране за основните неща, дори за собствените си доктрини? ? Заглавието за шизофренията в църква беше много подходящо, тъй като хората подари малкото си знание си противоречат сами на себе си.Божидар даде добър пример с Бакалов. Има обаче още толкова много неща, които са объркани .И въобще в църквите е голяма обърквация. Всички са много зрели, всички знаят какво се почувствали миналата служба, но моля попитайте младежите в ново поколение например (или дори мен питайте) "какво е изкупление?" , Кой е Бог?, Каква е нашата цел? Какво е предопределение? или недай си Боже "Какво е диспенсационализъм?" ...Мале тогава настава обърквация.. иначе ей хора ние много знаем !Не сме като методистите, които са още на песнарките и милите са толкова сдухани, и скучни сухари...
Ей хора много ми е мъчно
Докога ще продължава така? Докога ще сме лигави бебета, люшкани от всеки вятър и учение. Докога ще се плъзгаме по периферията на нещата и ще вярваме, че пастора говори от Божията премъдрост и неговата дума е свята?
Докога ще сме толкова "знаещи" и "разбиращи" ?
Тука искам да приложа някои неща, които освен диспенсационалистичните схващания, също са много голям абсърд в нашите мили църкви.
1 . Едно от наи-абсурдните неща, които съм чувала!
Значи аз се моля за нещо, това нещо обаче не е по Божията воля. Бог не го прави, но за сметка на това давола идва и го извършва!Това да ви посветя е така нар. чародейна молитва!
Така познаващите характера на Бога хора, дефакто казват, че видиш ли дявола е по-силен от Бога и че имаме оогромна власт над събитията!
2.Сега едно много по- разпространено твърдение, но също толкова абсурдно. Ако ние искаме нещо, независимо дали е божията воля или не, ние го получаваме, поради силното ни желание. Така значи Бог има 2 воли - едната е съвършената божия воля, (която ако се замисли човек никога не се случва) а другата е това, което тои постоянно прекроява, в зависимост от нашите мимолетни желания.!!!!!Значи бог като добър родител Дава на децата си оръжия например, понеже дечицата много искат...Ние всички знаем до какво води това. Има родители, които са давали всичко на милите дечица и после и 2те страни берат МНОГО горчиви плодове от цялата тази добронамереност. Питам как Бог ще ни даде нещо, което не е неговата воля и което следователно не е добро за нас? Дали Бог е толкова глупав?
и такаааа ето ти още обърквация.. и понеже вече ставам досадна ще кажа само още едно плоско и абсурдно твърдение, което много говори за зрялостта в църква.
последно, обещавам!
Значи случва се нещо неприятно в живота ми , може да е болест, може да е изпитание ...да го наречем страдание.
И какво прави християнина?
Ами християнина казва: "Неее това не е от Бога, Бог не иска аз да страдам аз охвърлям тази ситуация!..Дяволе махни се от мен ти нямаш власт над мен!" ...
Аз питам.. Иска ли БОг да страдаме? 90% ще кажат " оооо неееее".
Питам Какъв щеше да е животът ни без страдание и трудности? Ще бъдем мекотели, които не могат да оценят доброто, които нямат никакво развитие и никакво изграждане на личността.
- Ми нали ивсичко, което се случва в живота ни съдейства за добро!?
- Даааа.
- Ми тогава и злото е за добро?
-ДАааа ама злото е от дявола - казва някой.
Значи дявола е по-силен от Бог, понеже Бог не иска да страдаме, но той, милия няма сили да спре дявола...Значи дявола може да си прави каквото поиска с нас, без Бог да му разрешава.
Тогава питам : кои тогава от 2мата е богът, всемогъшия, вездесъщия?
Ей стига толкова . Казах си почти вси4ко, което ме тормози.

Здравей Shushulko,
Това, от което страдаш е "грях" наречен МИСЛЕНЕ. Но този "грях" не е спрямо Бог, а спрямо цялата сегашна църковна система, която по своеобразен начин зомбира членовете си, като ги прави неспособни на собствени разсъждения. А ни е заповядано да си обновяваме ума, и сме насърчени че имаме ума на Христос, и също че помазанието ни учи на всичко и т.н.

А какво да кажа, че преди да е имало християни, е имало ученици на Христос. Т.е. всеки новороден става преди всичко УЧЕНИК на Христос, което предполага един стабилен процес на ОБУЧЕНИЕ, което включва изучаване на Писанието, като единствен достоверен писмен източник за Христос и делото Му.

Да не забравяме какво каза Христос на изпитващите го садукеи:
"...Заблуждавате се, като на знаете Писанията нито Божията сила" (Мат. 22:29)

Дерзай и се хвани за Словото Му. И не се притеснявай да "съгрешаваш" на сегашната църковна система, а гледай да изпълниш волята Му, като обновиш ума си според Неговото Слово.

Поздрав[addsig]

Skypa Shushulko,
hubavo e che razbirash, che neshto ne e bilo nared i iskash neshtata v tvoja zhivot da se promenjat. Hubavo e che iskash znanie i istina, no vnimavaj da ne otidesh ot tryn na glog.
Uchenicite na Isus systo ne sa znaeli kakvo e eshatologija nito sa obsyjdali razlichni vyzgledi. Te vmesto da znajat vyzgledi sa znaeli istinata i dori e nedostatyk che sega ima ralichni vyzgledi a njama istina i edinodushie v istinata. Taka che ako neshto trjabva da te trevozhi to ne e towa che ne znaesh kakvi vyzgledi horata sa si natupali prez vekovete i kakvi termini sa si izmislili.
Ne che e losho chovek da ima obsta kultura po "teologija", no ne e tova koeto ni preporychva pred Boga.
Bog ni e ostavil slovoto si i nie mozhem da cherpim ot nego, ot izvora, chrez Bozhija Duh, kojto ni dava razbirane i ni vodi vyv vsjaka istina i e poveche ot teologija. Shtom zhaduvash za Boga to i Bog njama da te ostavi zhadna. S tova iskam da kazha che za njakoi neshta ima smisyl da se trevozhim che ne gi znaem, za drugi njama smisyl.
I az tova ti pozhelavam, Bog da ti dade da razberesh vsichlo koeto spored Nego e vazhno i da ti dade da mozhesh da otsjavash choveshkite dosadni neshta ot Bozhiite vazhni neshta. I ne zabravjaj che Bog e tozi pred kogoto nakraja shte otgovarjash, taka che obyrni tvoeto vnimanie kym Boga i Bozhiite neshta i Bozhiite iziskvanija.
Bog da te blagoslovi

Quote:
Bog ni e ostavil slovoto si i nie mozhem da cherpim ot nego, ot izvora, chrez Bozhija Duh, kojto ni dava razbirane i ni vodi vyv vsjaka istina i e poveche ot teologija.



Леле-мале какви дълбокомислени разсъждения!

"Теология" означава "познание за Бога." Християнството винаги е смятало, че няма по-висше познание от познанието за Бога. Калвин даже така започва своите Институти. Сега обаче научавам, че имало и повече от познанието за Бога.

Какво ли ще е то? Например, ние самите да станем богове?

Каквото и да е, аз предпочитам да се задоволя с познанието за Бога. Който иска повече от това, да търси повече от това.

Здравейте!

Браво Shushulko, само така. Много четене трябва. ross е от лагера на тези от които бягаш на два пъти. Това си е мое мнеие. Ти чети и сравнявай със Словото. Това което си прочела, дали се припокрива със стандарта на Писанието или не: и вдвата случея ти е от полза.

Ей , аз лично съм очарована, че няколко човека са си направили труда да прочетат моите излияния Балгодаря
Да, един от вас каза (май че Рос) , че не трябва да бягам от трън та на глог.. Аз искам да вметна, че нямам намерение да обиждам църквите, от които произлизам. Мога с чиста съвест да кажа, че са ми послужили много добре и както съм се уверила досега в 19-годишния ми живот - Бог изпраща правилните хора на правилното време. Моля ако съм обидиля някой простете!
А сега колкото до знанието за Бог, искам да допълня нещо: Ако човек няма ОСНОВАТА може да се подлъгва по всяко неправилно учение (примери с лопати да ги ринеш) и това, че някои все пак имаме малко здрав разум не означава, че сме ваксинирани срещу ересите. Да, първичната истина е в Словото, но всички ние знаем че 3-ма човека могат да четат един и същи стих и да го интерпретират по 3 различни начина, в зависимост от призмата, през която пречупват нещата.
И така, аз ако нямам правилната основа и минимума от знания мога да почна да чета някоя "християнска" книга, в която да ми кажат, че Исус идва 2004 година, или да взема книжлето на Бени Хин, в което той разказва как Адам е можел да лети като птиците и да плува като рибите... и да вярвам че всичко, което излиза от устата на християнина е боговдъхновено...
[addsig]

[ Това съобщение беше редактирано от: tinchev on 2003-06-05 16:47 ]

Здравей Шушулко,
Истинско благословение за теб, е че си стигнала до това прозрение, защото времето ни на земята е твърде ценно, някакви си стотина години, за да го пропивяваме година след година след година след година по гонене на вятъра или по емоционалните изблици на другите.
Библията казва, че християнинът не трябва да се носи по течението на вълните и да се блъска от всяко ново учение, и единственият начин това да стане, е когато християнинът стане истински християнин - започне да расте в познаването на Бога, да чете словото и да изгражда в себе си здрав мироглед.
Душевната болка ще си я изживееш, защото повечето ти приятели ще си останат заслепени след "лука и праза" в сегашната църковна система, но такъв е живота. Блажен този, който рано или късно се усети, че има по-важни неща от нашите душевни преживявания, и Бог желае да станем зрели жени и мъже, които да ходят по Неговия път въпреки душевните си болки.
Бог да те пази!

Здравей търсещо момиче!
С огромен интерес и съчувствие (ако мога така да изразя съпричастността си по написаното, както и глада, който изпитваш за дълбоките и истинни неща, надминаващи еднократните преживявания) прочетох споделеното от теб. Тези тревоги, тези чувства и потребности, които са в теб, вълнуват и моята скромно личност и съм приятно изненадан в тези времена да се срещам с хора, които да гладуват за духовно израстване, да търсят истинните неща по пътя си към дъблоките взаимоотошения с Господа и познаването на Създателя и Изкупителя ни. Признавам, рядко влизам в този сайт, но от повдигната тема съм особено провокиран и поради това си позволявам и аз да взема скромно отношение без каквото и да е намерение да убеждавам някого в нещо различно от това, което ти самата си написала. Не зная дали е обичайно да се представя човек преди да пише по даден въпрос нещо или пък ще бъде просто една типична за виртуалния свят личност скрита зад своя ник, но само на кратко ще кажа за себе си, че съм човек наближаващ 30-те и съм в пътя на вървеж с Бога вече 13 години. Понастоящем посещавам църква, която ти си напуснала, но това надявам се да не е проблем в общуването ни. Казвам това, за да предоложиш, че съм се сблъсквал със същите неща и факти, които си преживяла и ти (навярно и визуало се познаваме). Мога да уверя тези, които не са минали по твоя път, че твоите тревоги от състоянието на много църкви и християни са основателни. Копнежът ти за по интимно общение с Господ, за по-доблоко знание и разбиране на Божиите истини и основи на вярата ни, съм уверен, че ще те доведат на нови нива на развитие в разстежа ти и личното познание на Божията премъдрост. Именно от такива хора има нужда всяко едно време от християнската история, а особено днес, когато жестоката действителност е именно описаната от теб. Точно затова съм уверен, че Бог извиква в съществувание хора, които чрез своите умения , знания и опитности да бъдат не само учители на търсещите истината, но и лакмус за онези, които изпитват себе си на коя и каква основа градят личния си и църковния си живот. Поради това си позволявам да те моля да използваш всичко подарено ти от Бог, за да провокираш хората и да предизвикваш всички нас към трезво личностно израстване и посвещение в делото на служението. Където и да си, с когото и да се срещаш или общуваш бъди смел вестител на всичко, което нашия любящ баща ти поверява да споделяш. Моля се Бог по-често да ни среща с хора, които да ни предизвикват да живеем! Бъди благословена! Ще се радвам ако пишеш отново (тук или пък на личния ми адрес balevsky@yahoo.com).
С уважение - Влади
[addsig]

Zdrawei Wladi!!!
Mnogo se radwam na otgowora ti - i nai-we4e na razbiraneto. W dneshno wreme towa e mnogo cenno.
Purwo iskam da kaja edno neshto , za koto shte me razberesh pak -w curkwata za kqoto goworim se pomeshtawat edni ot nai-prekrasnite hora, koito poznawam i dori i da ne poznawam nqkoi ot blizo, sa mi slujeli za nasur4enie
Ta blagodarq ti za razbiraneto. Mnogo hora mislqt, 4e koagto izlezesh ot curkwa se otdale4aash ot Bog, no az za towa wreme nau4ih mnogo powe4e otkolkoto za 5 godini jiwot w curkwa
Tujno nali?
naposleduk w glawata mi kunti " Horata mi poginwat,poradi nqmane znanie"
Slawa na Boga 4e ni dawa towa, koeto tursim, sreshta ni s prawilnite hora , pokazwa ni towa koeto iskame da znaem.
Tezi meseci razbrah ili po-to4no OSUZNAH, 4e ne curkwata , nito horata sa konstanta w jiwota a samo Bog.
Towa me predizwika da si podreda prioritetite.
E, u4im se wseki den
A mojesh da se setish koq sum ako ti kaja 4e swireh na kitara w mladejkoto hwalenie - lubomira (priqtelite mi kazwat "Bubeto")
A ot opisanieto , koeto mi dade w pametta mi iznkikwa samo obraza na edin usmihnat fotograf s 2 malki de4ica
haha edna we4er gledahme "newqsta" w edin teatur i az i twoita dushteri4ka si merehme dlanite i togawa ti dodie s golemite lapi da mi pokajesh koi e shefa haha kakwi nehsta pomni 4owek
Blagodarq ti za wsi4ko i mnogo se radwam 4e se zasqkohme


Zdraveite vsichki,
hem se radvam, hem sam tajen. Radosten sam i az kato drugite, ot fakta che ima hora koito vijdat, hora koito pozvoliavat Bog da otvori ochite im i da proglednat.
Tajen sam ot neshtata koito se vijdat v deistvitelnost.
No znaete li kakvo se chudia - pitam se - zashto li Gospod ni pokazva vsichko tova - zashto li e nujno da sa otvoreni ochite ni?
Dali e prosto zaradi samite nas - da razberem nakade sme tragnali i da tragnem po pravilnia pat, ili ima neshto oshte poveche...???
Predi izvestno vreme, proglejdaiki, az pochti biah gotov da padna - prosto da se zatvoria v sebe si i da si prodalja napred - s Boga razbira se, ama.... E slava Bogu, Gospod mi pomogna da progledna, pomogna mi i da ponesa tova koeto vidiah...
Ta vaprosa zadaden malko po-gore si e aktualen - ima li neshto oshte...? Za mene ima, ama mi se iska da "chuia" i vas.
A bre Vladi - znaesh li che mu e vreme da se vidim a? Mislia che ima kakvo da si pogovorim s tebe - edno che ne sam te vijdal 1000 godini, a mnogo mi se iska da se vidim...
E tui ne beshe po temata, ama znam che niama da mi se sardite che malkos e pootklonih..
Doskoro i blagoslovenia na vsichki!

Радвам се, че получих отговор на моя коментар по повдигната тема. Признавам, очаквах това да се случи и се надявах на повече от един участник да се включи. Благодаря и на Шушулку, и на Тинчевиста за споделеното.
Едно от хубавите неща, които днес чувам, е ?разбрах, че константа в живота е само Бог?. Повече от приятно е да чувам как млади хора градят живота си върху правилна основа. Всички ние сме призовани в нещо повече от вяра, нещо повече от изграждането на навици и житейски принципи. Пътя, по който вървим, не е просто житейско развитие на един човешки индивид. Поради тези причини се радвам, когато хора размишляват над призива от Бога към тях и отклика си към Него. Основата, върху която сме стъпили, не са личните ни интереси и потребности и това винаги ни прави отговорни да носим мантията на новия живот в Христос с отговорността преди всичко да търсим Неговата воля във всичките ни решения и ежедневни действия. И аз, като теб, копнея за по-дълбоки и много по-стойностни неща в сравнение с всичко съпътстващо ни, ?Защото зная в кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да извърши? несравнимо повече от това, което мислим, можем или си представяме. Разбира се, че всички ние го знаем това, но с какво очакване се събуждаме сутрин и с каква надежда подхождаме към всичко, което ни предстои!? Неодавна попаднах на един виц в един еждневник, който много ми допадна:
?Свещеникът се обръща към всички, които са изпълнили църквата: - Вие искате да помоля Бог да изпрати дъжд и да спаси вашите насаждения. Но това няма да стане ? Бог помага само на тези, които вярват в него. А вие всички сте дошли за дъжд, но нито един от вас не си е взел чадър...?

Спомням си първия път, когато прочетох написаното от Шушулко. Знаеш ли, Любомира, в много отношения си права, но едно още ми позволи да допълня към всичко споделено. Много можем да изследваме какво е направил Бог в историята на хората; много неща научаваме наблюдавайки Божието отношение към избрания му народ и всички, които са му угодни; все повече и повече неща ще откриваме, четейки Библията, относно Божият характер и взаимоотношенията Му с нас, хората. Но само в личната ни среща с него ще имаме привилегията да вкусим от любовта Му, да видим лицето Му, ?да познаем Него и силата на Неговото възкресение?. Ежедневния копнеж за общение в реалното Му и свръхестествено присъствие ще ни доведе на места, където ще Го преоткриваме и жадуваме за много по-стойностни и трайни неща от просто един църковно-християнски живот. И няма да сме още първата глава на Иов (където главния герой беше чувал за Бога), но ще сме в последната глава, където Йов казва ?Бях чувал, но сега познавам?! Не е въпроса да живеем само в неудовлетворението от настоящата ситуация в църкивите или отделни личности, а в призива за свещена употреба от Господ за делото Му в достигането на това, за което ни е призовал. Не казвам, че трябва да се задоволяваме с посредствени неща, напротив. Убеден съм, че много повече от нас Бог желае промяна. Но неспирайки да я търсим, нека провокираме и подкрепяме тези, които също като нас копнеят за Божиите дълбини на интимен живот с Баща ни и покорство в съработничеството ни на делото Му. Да вярваме! Бог е обещал трапеза, сватбена трапеза! Нека не се задоволяваме с трохите, но да се стремим към трапезата в Неговото присъствие!
[addsig]

Драги tinchevist, питаш:
"zashto li Gospod ni pokazva vsichko tova - zashto li e nujno da sa otvoreni ochite ni?
Dali e prosto zaradi samite nas - da razberem nakade sme tragnali i da tragnem po pravilnia pat, ili ima neshto oshte poveche...???"

Винаги има нещо повече от това
С нас не свършва света, нито започва, и ако нещо ни се дава да виждаме, то не е напразно. Най-малкото след като виждаме, ние ставаме свидетели и като такива сме отговорни да говорим истината (това което ни е било показано) когато се изисква това от нас. Обаче тук има и повече от това да бъдем свидетели. Всеки от нас има призвание и поприще, което трябва да извърви - ето около това трябва да се съсредоточи всеки един от нас. Да, добре е да сме в Божието присъствие. Да, добре е да "пием" от Неговата любов. Да, добре е да Го опознаваме. Но най-вече:

"Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека; Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло." (Екл.12:13-14)

Ето, това е то да бъдем зрели и да разбираме Божията воля.

Поздрав[addsig]

Привет отново,
радвам се че дискусията върви, мислим - това ехубаво... ) Поне така аз си мисля.. )))
Хубав стих цитираш Иво, и това е така - ама детайлно си мисля че има още нещо - нещо което често пъти забравяме.
Напоследък незнам дали ви прави впечатление, колко повече и повече, хората се затварят в себе си. Лошото е че това не е само в света а и в църквата, поне там се забелязва много повече, защото всички знаем как трябва да е, а виждаме къкво се получава.
Нима целта на живота ни не е да прославим Бога? Нима Господ ни дава нещата само за нас си а не и за другите около нас?
помислете си за следното - повечето от нас, младите хора, са разочаровани от църквата, по един или друг повод, виждаме недостатъците на хората, на църквата като цяло, боли ни от тези неща, ама къкво?
Нормалната практика е - смяна на църквата или въобще напускане, ама въпроса е - къкво става после?
Мисля си, че Господ ни показва нещо, дава ни светлина,само с едничката цел, да светим.
Спирам дотук приятели, късно е и така ми се спи, че май малко са ми разпилени мислите...
Доскоро и благословения!

Tinchevsit,

Време е да се промени разбирането ни за това КАКВО е църква. Досега почти всички които познавам си мислят, че църквата е някакво си 2-3 часово седмично събрание плюс 2-3 евангелизации в околността и толкова. И естествено, че ако искат да служат на Бога, всеки си е представял че това може да стане само в тези 2-3 часа. А това е пълна глупост. И затова всички (почти) се отдръпват от така наречените от тях църкви защото къде осъзнато къде неосъзнато схващат, че служенето на Бога е далеч повече и като време и като област от това събрание...
Сега е нужно всички онези, които са видели тази суета, да останат насаме с Бога и да преосмислят вярата си, като прилежно изследват нейните основи. Само така всеки от нас би видял полето, на което е поставен да служи и съм сигурен, че ще има мнозина, които ще бъдат както крайно учудени от това което разберат, така и крайно удовлетворени че са се докоснали до истината...

Поздрав[addsig]

Здравей,възлюбена на Господа!
Твоята искреност много ме докосна и макар темата да е подхваната по-отдавна, ще ми се да те насърчя с моя личен опит сега. Преживях същото като теб:след истинско докосване и покаяние от Бога, аз Му посветих изцяло живота си. Новородих се в началото на 1999 г.,когато имаше мощно движение на Святия Дух и, разбира се, много преживявания. Радвах се на лично,интимно общение с Бога и неповторимо изливане на любовта Му. Това продължи до края на 2000-та година,когато всичко изведнъж спря и започна да става много трудно. Божието присъствие вече не слизаше както преди, следователно спряха и преживяванията. Тогава Бог ми показа, че иска да ме научи да живея чрез вяра, а не чрез преживявания. Аз отново и отново се радвам на Неговото присъствие, но фокусът ми вече не е какво ще усетя физически или душевно.Чрез вяра стъпвам на Неговото слово и пробивам напред. През 2002 г. започнах да разбирам, че нямам изградена основа в живота си, което водеше до голяма нестабилност и много често чувствата и емоциите ми продължаваха да ме ръководят.Тогава започнах да моля Бог да положи основа в живота ми.Многото книги и касети, които бях чела и слушала само направиха кашата в главата ми още по-голяма. След по-малко от година Бог отговори на молитвата ми:получихме известие,че Георги Бакалов е започнал модулно обучение по основи на вярата.Толкова много исках да отида, защото това буквално бе отговор на молитвата ми,само че бе невъзможно според мен:имах осеммесечно бебе, което гледах сама със съпруга си и... нямахме пари! Без да влизам в подробности, Бог се погрижи за всичко! Тази година вярвам, че ще отидем и на втори модул! Най-после нещата в главата ми започнаха да се подреждат и аз вече не съм предишната объркана личност.
Признавам, че преди съм гледала с презрение на основните учения и доктрини, на библейските училища... Но Бог все повече ме убеждава, че човек който има призив и е бъдещ служител, не може да си позволи да не се подготви подобаващо. Чела съм и чета биографиите на Божии хора, където виждам същото.
Насърчавам те, възлюбена, търси Госода, и нека Той те упъти и покаже къде да учиш и кои книги да четеш. Познаването на основните учения на нашия Господ не е въпрос на избор, а задължение на всеки Негов ученик.
Благодатта Му нека бъде с теб!