Знаем ли как да живеем? Имам предвид истински да живеем? Знаем ли как да се наслаждаваме на залеза или на зелената трева или на цветята? Или сме в такова бързане, че не можем да видим красотата в творението и да спрем достатъчно дълго за да се наслаждаваме на това, което Бог ни е дал?

Докато не дойдем при Господа, ние наистина не знаем нищо за живота защото не познаваме Дарителя на Живота. Но да сме новородени не означава, че знаем всичко, което има да се знае. Повечето хора не знаят как да живеят. Те просто съществуват. Те винаги гледат напред за нещо друго.Те мислят за утре, казвайки неща като, ?Скоро ще можем да направим това.? ?Когато излезем в пенсия, тогава ще живеем.? Но това не е живот.

Истинския живот е да се преживява живота дзое ? Божият вид живот ? днес така че да нямаме съжаление утре. Живеейки живота дзое, не се обръщаме назад и да казваме, ?О, човече, трябваше да се забавляваме. Трябваше да се наслаждаваме на живота ? наслаждавайки се на всеки момент.? Да знаеш как да живееш е изкуство, което трябва да бъде развито. И когато го правиш, ти ще можеш ежедневно да вкусваш и да виждаш, че Бог е добър.Спри когато завали дъжд и после изгрее слънце ,погледни дъгата и си спомни за завета ни с Бог

Vav filma "Posledniq samurai" s Tom Kruz
e zastapena sastata ideq:"jivei" s vseki sledvasht dah,ala samuraite umraqha viarvaiki v zagubena ideq.Teoriti4no sam saglasen s teb bez tova za zabavleniqta - osobeno ako niakoi si misli 4e jivota e nqakvo parti.

No kaji mi kakvo smqtash 4e e Jivota,sled kato si se nasladil na tvorenieto i si si spomnil zaveta na Hristos s -da ne ubiva vsi4ko jivo s voda-bez da uzpolzvash hristianski klisheta - s tvoi dumi.

Ps.Zasto li takav vapros ostava bez otgovor i vnimanie ot u4asnicite v forumite ve4e nad 12casa.Veroqtno vsi4ki sa naqsno.
Mataniq brato az ne znaq kak da jiveq,pravq dosta greski ,no pak sam poznat na U4itelq.

..nadqvam se da zvu4a duhovno moje pak niakoi da zamislq.Koi znae.Sori za kirilicata
macno se 4ete priznavam.

Никакво внимание.Нищо ново.
Брата Матания мълчи~участниците , както почти винаги пълнят с коментари теми като Какво очаква една жена от един мъж и тъй нататък.Безспорно много важен въпрос , няма да крия , че отчасти обикаля около въпроса на Матания

Quote:

Знаем ли как да живеем?

но пък и ясно показва интересите на сегашните чудещи се какво да правят с живота си ,но това част от живота.Не целя да нападам никого щото и аз съм в равностойно положение.
Голям дебат се вихри в следващата по големина тема за произволното тълкуване на Светото Писание и това е много актуален въпрос с наистина огромна практическа полза , и това -също е част от живота.Но как да живеем бе въпроса на Матания.

Quote:

Имам предвид истински да живеем?

е някой да дава предложения ..

"Как да живеем?" е много общ и неконкретен въпрос. Той може да предизвика размисъл, но дискусия... трудно. Затова темата стои празна. Което не значи, че хората, които я четат не се замисят над нея. Другата причина е, че изказването по такава тема изисква голяма доза саморазкриване. Което не е много подходящо за форуми от този тип. Понечиш да напишеш нещо и си казваш: "Неее... Прекалено е лично."

Кефи ме въпроса ама нямам отговор.

Матания да не си чел нещо дзен-дзън звучиш ми малко източно..Ако е така - да си сигурен,че ще се разхлопа нещо в будилника ти!

"Знаем ли как да се наслаждаваме на залеза или на зелената трева или на цветята?"

- Е брато Матания аз наистина помня, как съм го правил но сякаш е било в друг живот.. или пък съм бил друг човек.Липсва ми.

- Е брато в бързането съм.

Пиис мен, всеки се стреми да пълни дупката в себе си с нещо.Ако си честен със себе си не би трябвало да имаш проблем с това да разкриваш кашата си.Саморазкриването предполага укриването на нещо.Да прав си - ако се разкриеш разкриваш душата си а това е всичко което имаш нали, дали ще те приемат ? Незнам - вероятно не но рано или късно ще трябва да се изправиш лице в лице с отхвърлянето и хорското мнение.Именно за това е подходящ този портал.Тук има много повече качествени и свясни хора събрани на едно място отколкото където и да е на друго в бълг. нет.Ако тука не му е мястото къде бе брато?

Тинчев трябва да ми плати за реклама ама съм длъжен да кажа, че голям портал е направил.

Ами както някои разбраха това не е писано за спорове или за дискусии а за равносметка,за всеки от нас .Не изключвам и себе си.И както сте подразбрали аз не споря.Но винаги идва един момент когато има минало и то е безвъзвратно,край.Но Бог е този които ни променя,ако ние му позволим.

не вярвам , че въпроса е общ и неконкретен ,но със сигурност е комплексен защото обхваща цялото битие на човека,начина на мислене и всичко останало.

Quote:

Но винаги идва един момент когато има минало и то е безвъзвратно,край

Това не го разбирам.А според мен Христос ни променя дори и да не му позволим.
Голяма доза разкриване ? не мисля така.Може би повече честност ?така смятам аз.
Ако горните двама са ми братя какво ме ползват ако не ги познавам ?-това го пиша във връзка с разкриването на душата.

Често в обедната ми почивка обичам да се разхождам, умствено съм го реализирал така: Изкуствения свят който ние сме създали е теснолинеен и предсказуем. Природата има и това си качество да е хаотична, или хармонична на много високо ниво, нещо недоловимо с просто око. Моите разходки са това да се изляза от коловозите и да премина бариерите на всичко което мога да предскажа. На вън 8 стръка трева са на север 12 са на изток, и всеи път е различно. Мухите летят безразборно, слънцето или пече или се е скрило. За мен това е израз на унивесална свобода. Освобождавам се от нуждата да разбирам всичко околу мене.

А иначе сред природата е трудно да не се чустваш мистично, и ако не знаеш как да директираш емоциите си възхищението си се получава някаква форма на богохулство. Можеби зареди това протестантите не са много горски хора. Като че протестатнството се е вързало с града и обществото.

Това за горските хора не се отнася за всеки аз съм всеки удобен момент всред гори и планини не обичам градовете.Когато ди навън в планината виждаш как чудно са създадени нещата .Можеш да легнеш в тревата да затвориш очи и да се насладиш на Божият мир далече от суетата и бързането на този век

Хм...не знам дали зная да живея...абе живея си, определено мога да се наслаждавам на нещата (е са да припадам по всяка тревичка е тъпо), умея да се забавлявам, това най-добре го умея, но сега бачкам много яростно, понеже ако искам да постигна нещо трябва да си постопя задника.
Но по някакъв странен начин ми харесва и индустриалната обстановка, мрачна, тъмна...яко. Не знам но ме кефи, предразполага към други мисли и посоки и тогава се наслаждавам на всяко ръждиво пиронче, мръсен улук, недовършен строеж и особено, ако времето е дъждовно или много мрачно, пусти изоставени места...Ръждясали машини...Абе много ми се иска да посетя Чернобил. Имаше един сайт на едно момиче, мотоциклетистка, която кара там, понеже е тихо...мноого тихо и може да развива какви ли не скорости. Наистина бих отишъл там, стига да е безопасно, а то май е, стига да не влизаш в някоя от сградите, които си стоят така, както са ги оставили собствениците им...(сериозно го мисля това). Това е тъмната страна на Луната.

Различните лица на Мъндзър
Мъндзър това е много добре - щом можеш да усещаш свежестта на свободата.Почти бяха ми го откраднали това чувство,като работех лятото в Гърция - с изключение на редките часове на баскетболното игрище,където единствено усещах,че дишам свободно.Ако беше някой Холивудски филм сигурно щяха да кажат за главния герой -" Да той не усещаше вятъра на свободата,но не се отказваше докато..." неговата пладноходка не бе обърната от внезапен порив на вятър, който доведе до очаквания хепи енд.Това не се случи за мен докато работих там,но поне е стъпка към осъзнаване на това усещане.
Обичам планината,но някак задочно от филми и разни брошури,реално не мога да си позволя да си почина на истинска планина,засега.Проповедника казва , че изпълнена мечта е извор на живот,и аз му вярвам,от друга страна нищо не може да замести динамиката на голям град-големите навалици и различните лица,наричам го: "цвета на обществото".В града усещането за свобода е някак си различно.
Твърдото ми убеждение обаче е,че душевния простор на личноста идва от осъзнаване на Божиите закони и добросъвестния отклик.

Гиго,ако не се лъжа ти се занимаваше с музика,при всичката чернилка и при все,че очите ти са отворени за "тъмната страна на Луната",как съумяваш да пишеш музика за Светлия Бог - пусни някъде да я чуем - ако не е както казва Пиисмейкъра нещо много лично.
Не зная колко е уместно да питам ама участниците в тая тема на колко години са? като изключа моята особа която живее вече 27.

И аз съм на 27. По принцип се имзъквам при всяка възможност от събърбия. Понеже живея тук вече 12 години а преди съм бил в град. Всеки път като посетя Ню Йорк, Бостон или Чикаго ми напасват жестоко. Има много неща които ми харесват. Но по принцип обичам да излизам сред природата. И в България така отраснах между града и селото. Тук като се разхождам искам да съм сам не обичам да срещам хора по улиците. Ходя за риба на Потомак, пак сам на един остров никои н ми се пречка с никои не трябва да разговарям. Когато изплануван програмата зимам цялото семейство и отиваме на парк, опъваме одяла по под някоя сянка и хапваме, дремваме и се гоним с малката дъщеря. Планини обожавам като видя планина охкам и ахкам, понеже нямам такива на близко. Зимно време карам ски, научих до някъде и жена ми. Обожавам сняг а тук не вали много. Като има някоя снежна буря се облияам добре и поемам дълаг поход сред стихиите. Обичам да излагам тялото си на студ и виелици. Лятно време търча по реки, езера и океани. Просто успокояват душата ми. Нека все пак да сме реалистични. Когато имаш работа уикенда е единственото свободно време. Ако искаш да завършиш някои проект по къщата си трябва да рискуваш другите възможности. Ако вали никъде не можеш да идеш, едно време си бях обещал никога да не бягам от дъжд ама сега одъртях и мисля различно. В краина сметка има малко възможност наистина да живееш. Мои приятел има моторна лодка това придава съвсем друго ниво на дефиницията за живот. Аз имах надуваема лодка и си я ползвах но я изхвърлих през Януари като се местех. Плана ми е да си зема кану по на татък. Еи това е. Но съм умрял за възможноста да се кача с познати някъде по Рила, Пирин или Родопите. Но няма време когато съм в България.

Човек би си помислил,че всичко ти е ок.Ама прочетох,че много зачетваш и си образован,натам се стремя и аз ,ала с много по-бавни темпове,мисля,но се успокоявам с мисълта,че Христос знае какво прави и изпипва подробностите-благословено е името му.Как попадна в Щатите-в моя ум това място символизира свободата да се развиваш,не,че в Бг не става ала Щатите имат история.

Бая се отклоняваме мисля от въпроса на Матания,но да усещаш Божия мир в напрегнатата ежедневна атмосфера на големия град,при това безработен,или да чувстваш одобрението на Бога в малкото нещастно село,където твоите връстници наричат чашката добър приятел и казват добро утро на несполуката и безнадежността , а самия ти се чудиш какво да правиш с живота си-това е цаката драги братко.Така мисля аз.

Тодоре що не четеш правилно?

Човека се е нарекъл Мюнцер 2 а не Мънзър, чудя се как не ти е направил забележка.

Хехе, здравейте..вярно малко мрачно си написах поста, макар че това за Чернобил е вярно. Но не съм мрачна личност, дори съм твърде весела, за това някой път ми харесват безмълвните места, понеже предразполагат към по различно усещане на света...все едно оставаш сам със себе си, или по скоро сам със новия човек в тебе. Тъмнината няма само негативен образ...тя е също и като утроба за идеи, вдъхновение..бебетата се образуват обгърнати в тъмнина, като някаква тайна, мистика го кажете, но не бесовска, свързана със магии и такива неща, по скоро пребъдване, внимаване...хм, ако кажа медитация, макар че знам, че корена на тази дума значи тихо говорене с Бога. после разбира се всеки си е прииначил значението й и се използва за нечисти неща, но точно това "тихо говорене с Бога" имам предвид. Не молби, "дай ми това" или онова, или "прости ми на мен грешника", а по скоро, както си говориш с някой приятел и искаш да си с него, не защото може да ти даде нещо, а защото ти е хубаво с него. Така че има и една не лоша тъмна страна на Луната...а злото ние си го знаем, няма какво ново да научим за него.
Колкото до музиката...малко е сложно. Имам неща, но за да пусна някакви неща не мога, част от нещата трябва да се миксират, има вокали да се изпеят, абе сложна работа (и в момента мисля разни неща), не мога просто така да ги пусна, дообмислям концепцията. Твърде е отговорно). Както и разбиранията ми за "християнска музика" не се покриват с тази на повечето хора тук, понеже аз не слушам такава, поне нищо досега не ми е харесало...Но за музиката съм сигурен, че мога да кажа повече неща на хората за Бога, отколкото, ако им кажа, че сам християнин...Мда такава е действителността, че в момента в който се откриеш(поне по начина по който се прави от години насам), вече губиш позиции и не можеш да спечелиш, а си сложен в графата "задръстен" или тяхното виждане за "християнин".

[ Това съобщение беше редактирано от: Giggo on 2004-10-09 01:53 ]

Гиго - говорещия с музика. който обича да расъждава на тъмно.Ще се радвам скоро да си изправиш мисълта(концепцията),че да чуем какво казва езика на твоето творчество за Христос.Желая ти успех.
п.с. ей ако ходиш към Чернобил,ще ме вземеш ли ?
Извинявам се на Мюнцер за това,че го наричам Мъндзър-верно,не съм догледал.

Quote:

ей ако ходиш към Чернобил,ще ме вземеш ли ?

Aми може...стига това да не окаже влияние в поколението ми..не искам триръки деца.Чернобил е перфекното място за заснемане на сай-фай пост апокалиптичен трилър..със смразяваща тишийна, разправят, че тористите се побарквали на 10тата минута прекарана в този град, понеже там не се чува нищо...няма птички...нищо.
Е винаги мога да ви пусна някое мое парче, ама не знам какво мнение ще си съставите за мен. Аре.
Иначе се уча да живея...и определено знам как да се забавлявам...(но цветенцата ме побъркват). Ако искате нещо което наистина да говори много за творението, отидете в Родопите, това място има необикновенно излъчване. Проста като ходиш и гледаш тези хълмове и всичко ти се струва нереално реално. Все едно графичната карта ти се затормозява да възприемеш всичката информация около теб.

Даа всичко е много хубаво което сте го написали, различно и същевременно обединяващо.Виждаме колко необхватна е създадената от Бог човешка душа.Ето аз например днес синът ми става на 3г.в къщи има тълпа от майки с деца,но аз съм в офиса отпуснал се в Божията длан не мисля за нищо просто пиша,спокойствие.Хубаво е ние понякога наистина забравяме да живеем в истинския смисъл.Работа ,служения,църква(КАТО СГРАДА) и в един момент детските ръце по стената изчезват,и ти се питаш ,какво стана ,беше тук,беше малко бебе, дете,а сега ......къде бях аз,когато растеше,когато падаше и ставаше.Във всяко първо нещо,къде бях.Такива ли иска да сме Бог забързани ,угрижени ,притеснени за насъщния?Не, Бог е велик. И непроменим,неговото слово не се променя,Той се грижи за нас винаги.Всички имаме проблеми , но моето желание е аз да не отмествам погледа от Божият път и неговата пълнота

Bravo matania.Vyzhishtavam ti se na zrialoto mislene.Mislia che tova si e napravo mydrost ot Bog da znaesh kak da jiveesh palnocenno.Az sam ot tozi tip hora koito se vyzhishtavat ot prirodnata krasota ot zalezite,ot pochti vsichko koeto Bog e satvoriil.Vyzhishtavam se i ot chistotata i neprinudenosta na detskoto obshtuvane i imaiki goliama opitnost v nabludenieto im razbiram kakvo Bog ima predvid che ako ne stanem kato decata nikak niama da vlezem v Bojieto carstvo.I vse pak te uchudi sigorno che nekazah che vsiako negovo tvorenie me vyzhishtava.I to zashtoto vseki chovek e tvorenie na Bog,no ima takiva na koito nemojesh da im se vyzhishtavash.Hora koito sa chujdi kam vsiako choveshko stradanie i se nadsmivat nad choveshkata bolka.Kak moje da se vazhishtava niakoi ot takova tvorenie.I to ne che v Bog e greshkata za tova .Zashtoto Bog e dal na vski chovek svobodna volia da izbira mejdu dobroto i zloto.Do tuk dobre tova e chasta s koiato sam napalno saglasen s teb,no vse pak mislia che ne v tova se sastoi samata syshnost na hristianskia jivot.Spored mene palnocenia jivot e da uspiavame da se doveriavame napalno na Boga i da se oprilichavame vse poveche na Nego.A za ogromno syjalenie ima hora pyk koito unesevni v tova da tyrsiat i slujat na Bog niamat vreme da vidiat krasotata s koiato Bog iska da gi blagoslovi.A viarvam che ti si blagosloven chovek.Blagoidaria na Bo9g za tebe![addsig]

Хехе, като гледам тук се е заформил списък от желаещи за Чернобил. Може ли и аз да си впиша именцето? Само, че аз със сигурност ще си взема противорадиационното костюмче или както там се нарича, че си е опасничко а не ми се рискува излишно.
Темата наистина интересна и съм съгласна, че това по скоро е за размисъл. Аз лично много обичам да съм сред природата. Това страшно ме разтоварва и отпуска. Въпреки натовареното и забързано ежедневие се старая да намирам време да бъда само с себе си и малко да изключа мозъка си от скорост. Седмицата, която мина бях на едно много важно мероприятие и през почивките винаги отивах на брега на морето. И всяка свободна минута, която имах винаги бях навън и се разхождах. Много обичам да се виждам с приятели, да гледам филми или слушам музика, но нищо не е по-хубаво от това да съм сред природата и да гледам продължително в една точка, както казва една моя приятелка да ?тъпея?...
Всеки човек е различен и начина по който въприема света около него е различен, но наистина е хубаво да се наслаждаваме на всеки един хубав миг и да го изживяваме пълноценно.

Не съм съгласен за размисъла,
но въздуха всред дърветата си е направо наситен-вчера ходих с велосипеда в един парк. Еми, щом сме с Гиго - ним се плаши,тоя мъж разбира и от тишини и от тъмници.а и е и музикален-може творчеството да го хване та няма да е скучно.а аз, ръцете в джобовете и никакви костюми. А живота , не мога да живея пълноценно без да разбирам Законите за тая планета-имам предвид реда заповядан отХристос.Иначе възприемайте персонално света около вас,никой не може да го вземе това на християните,а и на нехристияните:да съм честен.