
?Очевидно да?, ще кажат някои ... НО други биха казали ... ?това не е за нас да разбираме ...или т.е. не можем да го разберем.?
Но пък аз мисля, че си струва да се "позадълбаем".
Ето един от многото примери:
1 Царе 15:11 "Тогава Господното слово дойде към Самуила и каза:
11 Разкаях се, гдето поставих Саула цар, понеже той се отвърна от да Ме следва, и не извърши повеленията Ми."
и после
15:35 "И Самуил не видя вече Саула до деня на смъртта си; обаче Самуил плачеше за Саула. И Господ се разкая, за гдето беше поставил Саула цар над Израиля."
Истината е, че колкото и да ни се иска не можем ей-така да пренебрегнем съществуването на този пасаж както и много други подобни.
Порових се да видя какво пише Калвин отностно въпроса и ето какво намерих. Ще моля Божидар да ме поправи като слециалист по калвинизма ... АКО ГРЕША.
За жалост имах достъп само до Англ. Версия на Институтите на Калвин и ще превеждам .... ама няма да е изпипано.
Калвин казва така:
?Където се казва, че Бог се е разкаял затова, че а направил Саул цар, думата покаяние е използвана фигуративно. Веднага след това е добавено ?Па и Силният Израилев няма да излъже, нито да се разкае; защото Той не е човек та да се разкайва?1 Царе 15:29.?
С тези си думи непроменимостта на Бог е много ясно показана.
Обаче, доказателството, което Калвин дава, за да докаже, че Бог остава непроменим може да се спори, че не е Библейско. То е един вид негово (Калвин) собствено изказване, че Библията няма в предвид това, като казва, че Бог се е разкаял или, че си е променил намерението. Говоря за ФИГУРАТИВНОТО значение на думата "разкаял"
Обаче ето парадокса, Библията споменава и ДВЕТЕ
Бог се е разкаял
Бог не се разкайва
Как можем да отхвърлим едното и да приемем другото, когато и двете са в святото Божие Слово. (Както и предопределението и свободната воля - ама няма да закачаме това сега)
Защо засягам тази тема? Има 26 места в Библията където думата ?разкайва? се отнася към Бог и е ясно, че Бог се разкайва наистина. Но според думите на Калвин ... това е само фигуративно ... не мога така, с лека ръка да го приема.
Вие какво мислите? Как може да се обясни това явление?
Преди висичко искам да внеса малко повече пояснение върху темата, за тези от вас които са объркани... моля, четете внимателно, за да бъда разбран добре.
Аз вярвам, че единственото нещо, което ние като християни трабва да считаме за истинско богословие е Божието Слово ? Библията. Това означава, че ние трябва да гледаме Библейските доказателства, а не толкова да се осланяме на това какво е казал един или друг.
Основата на вижданията на Калвин за предопределението е Божията непроменяемост.
Бог непроменяем ли е? Нечувствителен ли е ? не се ли виляе от нашите проблеми? Бог променя ли се някога?
ДА УТОЧНЯ:
Въпроса НЕ Е, дали Бог си променя характера или качествата и атрибутите си. Всички знаем, че отговора на този въпрос е НЕ. Бог е всемогъщ, всевишен. Той е и винаги ще е свят. Бог е светлина. Бог е всезнаещ. Бог е любов ... Бог има много други атрибути, които не се променят ...
Но както казах, не това е въпроса:
Въпроса може да бъде зададен по много начини:
Бог разкайва ли се? Бог променя ли си мнението? Мисли ли Бог нещо да стане и после да мисли да не стане, и то да не стане? Бог има ли емоции?
Ако кажем, че отговора на тези въпроси е ДА (с доста уговорки) то това в никакъв случай не намалява величието на Бог, а напротив дават ни повече ?хляб? за да го хвалим.
Бог страда ... това ни показва, че Бог не е безразличен към нас, и не е безчувствен, Той ни обича ? това на мене, като един слаб и немощен човек ми дава СТРАХОТНО УСПОКОЕНИЕ ..(Йоан 3:16). казвайки това имам в предвид поговорката, която някои много умело използват да опетнят Бог като безразличен ?Цар далеко, Бог високо.? Да, Бог е всевишен, но Той го е грижа за нас, Той се разкайва ...
Осия 11:1-4, 8,9
1 Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих,
И из Египет повиках сина Си.
2 Колкото повече ги викаха пророците,
Толкова повече те се оттегляха от тях;
Жертвуваха на ваалимите,
И кадяха на ваяните идоли.
3 При това Аз научих Ефрема да ходи
Като го хващат за мишците му;
Но не познаваха, че Аз ги лекувах.
4 Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов,
И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челюстите им,
И сложих храна пред тях.
8 Как да те предам, Ефреме?
Как да те оставя, Израилю?
Как да те направя като Адама?
Как да те поставя като Севоим?
Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене,
Милосърдието Ми се запали.
9 Няма да изпълня намерението на пламенния Си гняв,
Няма пак да изтребя Ефрема;
Защото Аз съм Бог, а не човек,
Светият всред тебе,
И няма да дойда при тебе с гняв.
[ Това съобщение беше редактирано от: zhoro on 2004-09-25 05:01 ]
Но пък аз мисля, че си струва да се "позадълбаем".
Ето един от многото примери:
1 Царе 15:11 "Тогава Господното слово дойде към Самуила и каза:
11 Разкаях се, гдето поставих Саула цар, понеже той се отвърна от да Ме следва, и не извърши повеленията Ми."
и после
15:35 "И Самуил не видя вече Саула до деня на смъртта си; обаче Самуил плачеше за Саула. И Господ се разкая, за гдето беше поставил Саула цар над Израиля."
Истината е, че колкото и да ни се иска не можем ей-така да пренебрегнем съществуването на този пасаж както и много други подобни.
Порових се да видя какво пише Калвин отностно въпроса и ето какво намерих. Ще моля Божидар да ме поправи като слециалист по калвинизма ... АКО ГРЕША.
За жалост имах достъп само до Англ. Версия на Институтите на Калвин и ще превеждам .... ама няма да е изпипано.
Калвин казва така:
?Където се казва, че Бог се е разкаял затова, че а направил Саул цар, думата покаяние е използвана фигуративно. Веднага след това е добавено ?Па и Силният Израилев няма да излъже, нито да се разкае; защото Той не е човек та да се разкайва?1 Царе 15:29.?
С тези си думи непроменимостта на Бог е много ясно показана.
Обаче, доказателството, което Калвин дава, за да докаже, че Бог остава непроменим може да се спори, че не е Библейско. То е един вид негово (Калвин) собствено изказване, че Библията няма в предвид това, като казва, че Бог се е разкаял или, че си е променил намерението. Говоря за ФИГУРАТИВНОТО значение на думата "разкаял"
Обаче ето парадокса, Библията споменава и ДВЕТЕ
Бог се е разкаял
Бог не се разкайва
Как можем да отхвърлим едното и да приемем другото, когато и двете са в святото Божие Слово. (Както и предопределението и свободната воля - ама няма да закачаме това сега)
Защо засягам тази тема? Има 26 места в Библията където думата ?разкайва? се отнася към Бог и е ясно, че Бог се разкайва наистина. Но според думите на Калвин ... това е само фигуративно ... не мога така, с лека ръка да го приема.
Вие какво мислите? Как може да се обясни това явление?
Преди висичко искам да внеса малко повече пояснение върху темата, за тези от вас които са объркани... моля, четете внимателно, за да бъда разбран добре.
Аз вярвам, че единственото нещо, което ние като християни трабва да считаме за истинско богословие е Божието Слово ? Библията. Това означава, че ние трябва да гледаме Библейските доказателства, а не толкова да се осланяме на това какво е казал един или друг.
Основата на вижданията на Калвин за предопределението е Божията непроменяемост.
Бог непроменяем ли е? Нечувствителен ли е ? не се ли виляе от нашите проблеми? Бог променя ли се някога?
ДА УТОЧНЯ:
Въпроса НЕ Е, дали Бог си променя характера или качествата и атрибутите си. Всички знаем, че отговора на този въпрос е НЕ. Бог е всемогъщ, всевишен. Той е и винаги ще е свят. Бог е светлина. Бог е всезнаещ. Бог е любов ... Бог има много други атрибути, които не се променят ...
Но както казах, не това е въпроса:
Въпроса може да бъде зададен по много начини:
Бог разкайва ли се? Бог променя ли си мнението? Мисли ли Бог нещо да стане и после да мисли да не стане, и то да не стане? Бог има ли емоции?
Ако кажем, че отговора на тези въпроси е ДА (с доста уговорки) то това в никакъв случай не намалява величието на Бог, а напротив дават ни повече ?хляб? за да го хвалим.
Бог страда ... това ни показва, че Бог не е безразличен към нас, и не е безчувствен, Той ни обича ? това на мене, като един слаб и немощен човек ми дава СТРАХОТНО УСПОКОЕНИЕ ..(Йоан 3:16). казвайки това имам в предвид поговорката, която някои много умело използват да опетнят Бог като безразличен ?Цар далеко, Бог високо.? Да, Бог е всевишен, но Той го е грижа за нас, Той се разкайва ...
Осия 11:1-4, 8,9
1 Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих,
И из Египет повиках сина Си.
2 Колкото повече ги викаха пророците,
Толкова повече те се оттегляха от тях;
Жертвуваха на ваалимите,
И кадяха на ваяните идоли.
3 При това Аз научих Ефрема да ходи
Като го хващат за мишците му;
Но не познаваха, че Аз ги лекувах.
4 Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов,
И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челюстите им,
И сложих храна пред тях.
8 Как да те предам, Ефреме?
Как да те оставя, Израилю?
Как да те направя като Адама?
Как да те поставя като Севоим?
Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене,
Милосърдието Ми се запали.
9 Няма да изпълня намерението на пламенния Си гняв,
Няма пак да изтребя Ефрема;
Защото Аз съм Бог, а не човек,
Светият всред тебе,
И няма да дойда при тебе с гняв.
[ Това съобщение беше редактирано от: zhoro on 2004-09-25 05:01 ]