
Привет на всички,
Като отговор на предишният ми въпрос получих, че да си собственик на Еврофутбол е грях. Сега логичният въпрос е:
Мога ли да работя за Еврофутбол? Мога ли да им направя софтуера примерно?
По принцип е широко разпространено мнението, че няма проблем да се работи за езичници, стига да не се прекрачват границите на Християнския морал. За съжаление обаче кратките ми бизнес отношения с нехристияните навеждат мислите ми в друга посока.
През последните две и половина от училищните ми години работех като уеб-програмист - човекът който стои зад програмното осигуряване на уеб-сайтовете.
След като понатрупах малко опит и умения двама мои познати (с единият от които бях работил от преди) се свързаха с мен и след кратки преговори поставихме началото на нашата нова, малка компания за уеб решения (сайтове, дизайн, програмиране...).
След няколко малки безобидни проектчета за новинарски сайтове и страници на различни организации, на единият колега му хрумна идеята да имаме собствен сайт, който да носи пари. И какво друго можеше да му хрумне, ако не сайт за запознанства?!
Тогава те още не бяха в такова изобилие и на мен идеята ми се стори много добра... докато не научих подробностите. Основната идея на сайта беше да има няколко възможни търсения:
Мъж търси жена
Жена търси мъж
Мъж търси мъж
Жена търси жена
Двойка търси друга двойка...
Въобще колегата се беше олял съвсем по езически. Разбира се, не исках по никакъв начин да участвам в подобна простотия, затова не направих нищо по проекта, той се протака и после вече се появиха един милион такива сайта... нямаше смисъл ние да правим един милион и първия.
След няколко месеца дойде и следващата клопка за Християни - сайт за продажба на цигари. Много се колебах, но накрая си казах "Какво пък. От мен се искат само два дена техническа работа. При това ще правя нещо което не съм правил преди (технически) и ще ми помогне в професионалното развитие. А и продажбата на цигари сама по себе си не е чак толкова лоша." Е, свърших моята работа по сайта. В последствие се оказа, че човекът бил измамник - действал по една и съща схема - прави сайт, продава от него, когато се посъбере клиантела спира доставките и само обира парите на хората. Като стане напечено затваря сайта, отваря друг сайт на друг сървър с друго име и повтаря процедурата... и така двайсетина пъти. Сигурно все още има един куп негови сайтове из мрежата.
Накрая едвам се отървахме от хората които ни се оплакваха на нас, защото човека имал e-mail адрес при нас. Но както и да е. Реших, че нямам особена вина по въпроса - той е измамникът - това че съм му свършил някаква работа за пари не ме прави съучастник.
Това добре, но проявлението на езичеството в работата няма край. Влизам един хубав ден в офиса и колегата ме посреща усмихнат до уши - намерил някакви гърци, били богати, работата била лесна, плащали предварително... после ме поглежда въпросително и казва със затаен дъх... "порно сайт".
Чашата преля. Категорично отказах. Моите хора ушким щяха да намерят някой друг да им свърши работата, но се замотаха и гърците май изчезнаха, та ми се размина терзанието фирмата на която съм съсобственик да взима пари от порнография.
Направих си изводите и реших да се занимавам само с неща които не са в противоречие с моралните ми разбирания. Например продажби на пици онлайн, сайтове на фондации и организации, форуми, кино сайтове...
Скоро дойде нов проект. Dir.bg правели кино сайт (kino.dir.bg) и търсели фирма да го осигури откъм програмиране. Е, моите мили съдружници веднага спретнаха една бартерна сделка на видимо ниска цена и съвсем скоро сайта попадна в моите ръце (и на моите рамене). Аз бях повече от щастлив, т.к. работата беше сериозна, а архитектурата на базата данни не беше за всеки програмист - това беше един от редките случаи когато имах възможност да използвам алгоритмичните си умения от състезанията по информатика на практика. А и сайта беше за кино, а не за цигари, наркотици, педерастия, порнография или нещо такова.
Е, мина време, колегите тотално зарязаха работата по сайта (но пък с ентусиазъм бяха изразходвали цялата реклама която бяхме получили по бартерната сделка) - аз свърших цялата работа (но и с удоволствие) и накрая предадохме сайта - така да се каже, издължихме се на Dir.bg.
След два месеца решавам да видя какво става със сайта.... и що да видя - на началната страница се въртят снимки на видимо разголени актриси - на сайта тържествува порнографската култура. Е, разбира се въобще не може да се сравнява с порно-сайта или с портала за запознанства на гейове, но поне доколкото можеха да "омажат" един кино сайт го бяха омазали.
Сега вече сайта са го пооправили и полуголите снимки са заменени с плакати на филми... но в мен остана въпроса:
Мога ли да работя за езичници? Доколко мога? Нима почти всичко което свърша за тях няма да се обърне на антихристиянска просташтина?
От друга страна пък си мисля, че това е просто сделка - пари срещу програмиране. Това че използват програмите ми за тъпотии е все едно да си използват парите за това - аз нямам нищо общо - продал съм им програми, а не порнография.
Но ако продължа в този ред на мисли трябва да стигна до извода, че е ОК Християнин да направи порно-сайт, ако е само работник, а не собственик на сайта. А това просто не го вярвам.
Дали някой от вас ще може да внесе някаква яснота в главата ми по този въпрос? Доколко можем ние Християните да работим с невярващите?
Много ви благодаря.
Благословени да сте,
Велин Цанов
Като отговор на предишният ми въпрос получих, че да си собственик на Еврофутбол е грях. Сега логичният въпрос е:
Мога ли да работя за Еврофутбол? Мога ли да им направя софтуера примерно?
По принцип е широко разпространено мнението, че няма проблем да се работи за езичници, стига да не се прекрачват границите на Християнския морал. За съжаление обаче кратките ми бизнес отношения с нехристияните навеждат мислите ми в друга посока.
През последните две и половина от училищните ми години работех като уеб-програмист - човекът който стои зад програмното осигуряване на уеб-сайтовете.
След като понатрупах малко опит и умения двама мои познати (с единият от които бях работил от преди) се свързаха с мен и след кратки преговори поставихме началото на нашата нова, малка компания за уеб решения (сайтове, дизайн, програмиране...).
След няколко малки безобидни проектчета за новинарски сайтове и страници на различни организации, на единият колега му хрумна идеята да имаме собствен сайт, който да носи пари. И какво друго можеше да му хрумне, ако не сайт за запознанства?!
Тогава те още не бяха в такова изобилие и на мен идеята ми се стори много добра... докато не научих подробностите. Основната идея на сайта беше да има няколко възможни търсения:
Мъж търси жена
Жена търси мъж
Мъж търси мъж
Жена търси жена
Двойка търси друга двойка...
Въобще колегата се беше олял съвсем по езически. Разбира се, не исках по никакъв начин да участвам в подобна простотия, затова не направих нищо по проекта, той се протака и после вече се появиха един милион такива сайта... нямаше смисъл ние да правим един милион и първия.
След няколко месеца дойде и следващата клопка за Християни - сайт за продажба на цигари. Много се колебах, но накрая си казах "Какво пък. От мен се искат само два дена техническа работа. При това ще правя нещо което не съм правил преди (технически) и ще ми помогне в професионалното развитие. А и продажбата на цигари сама по себе си не е чак толкова лоша." Е, свърших моята работа по сайта. В последствие се оказа, че човекът бил измамник - действал по една и съща схема - прави сайт, продава от него, когато се посъбере клиантела спира доставките и само обира парите на хората. Като стане напечено затваря сайта, отваря друг сайт на друг сървър с друго име и повтаря процедурата... и така двайсетина пъти. Сигурно все още има един куп негови сайтове из мрежата.
Накрая едвам се отървахме от хората които ни се оплакваха на нас, защото човека имал e-mail адрес при нас. Но както и да е. Реших, че нямам особена вина по въпроса - той е измамникът - това че съм му свършил някаква работа за пари не ме прави съучастник.
Това добре, но проявлението на езичеството в работата няма край. Влизам един хубав ден в офиса и колегата ме посреща усмихнат до уши - намерил някакви гърци, били богати, работата била лесна, плащали предварително... после ме поглежда въпросително и казва със затаен дъх... "порно сайт".
Чашата преля. Категорично отказах. Моите хора ушким щяха да намерят някой друг да им свърши работата, но се замотаха и гърците май изчезнаха, та ми се размина терзанието фирмата на която съм съсобственик да взима пари от порнография.
Направих си изводите и реших да се занимавам само с неща които не са в противоречие с моралните ми разбирания. Например продажби на пици онлайн, сайтове на фондации и организации, форуми, кино сайтове...
Скоро дойде нов проект. Dir.bg правели кино сайт (kino.dir.bg) и търсели фирма да го осигури откъм програмиране. Е, моите мили съдружници веднага спретнаха една бартерна сделка на видимо ниска цена и съвсем скоро сайта попадна в моите ръце (и на моите рамене). Аз бях повече от щастлив, т.к. работата беше сериозна, а архитектурата на базата данни не беше за всеки програмист - това беше един от редките случаи когато имах възможност да използвам алгоритмичните си умения от състезанията по информатика на практика. А и сайта беше за кино, а не за цигари, наркотици, педерастия, порнография или нещо такова.
Е, мина време, колегите тотално зарязаха работата по сайта (но пък с ентусиазъм бяха изразходвали цялата реклама която бяхме получили по бартерната сделка) - аз свърших цялата работа (но и с удоволствие) и накрая предадохме сайта - така да се каже, издължихме се на Dir.bg.
След два месеца решавам да видя какво става със сайта.... и що да видя - на началната страница се въртят снимки на видимо разголени актриси - на сайта тържествува порнографската култура. Е, разбира се въобще не може да се сравнява с порно-сайта или с портала за запознанства на гейове, но поне доколкото можеха да "омажат" един кино сайт го бяха омазали.
Сега вече сайта са го пооправили и полуголите снимки са заменени с плакати на филми... но в мен остана въпроса:
Мога ли да работя за езичници? Доколко мога? Нима почти всичко което свърша за тях няма да се обърне на антихристиянска просташтина?
От друга страна пък си мисля, че това е просто сделка - пари срещу програмиране. Това че използват програмите ми за тъпотии е все едно да си използват парите за това - аз нямам нищо общо - продал съм им програми, а не порнография.
Но ако продължа в този ред на мисли трябва да стигна до извода, че е ОК Християнин да направи порно-сайт, ако е само работник, а не собственик на сайта. А това просто не го вярвам.
Дали някой от вас ще може да внесе някаква яснота в главата ми по този въпрос? Доколко можем ние Християните да работим с невярващите?
Много ви благодаря.
Благословени да сте,
Велин Цанов