Здравейте, бих желал да призова всеки от участниците в този форум да дефинира ПОМАЗАНИЕТО като библейско понятие. Не зная дали ще се съгласите с мен, но аз виждам как често се спекулира с тази тема като помазанието се превръща едва ли не в мистицизъм.
Така, че какво мислите по въпроса?

[addsig]

Eftimov,дай ми дефиниция за мистицизъм.Ако ти е трудно,опитай със свои думи какво за теб е мистагогиката.Или ако и това те затруднява,какво е просто мистиката за теб.[addsig]

pomazanieto idva ot Svqtiq duh
1 Иоаново 2:20 А вие сте помазани от Светия и знаете всичко.
vijte i tova to si pi6e qsno i to4no nqma kakvo da se dobavi
1 Иоаново 2:27 а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите.
pomazanik su6to moje da e 4ovek udostoen edin vid s Bojieto blagoslovenie
Деяния 4:26 Опълчваха се земните царе,
И управниците се събираха заедно,
Против Господа и против Неговия Помазаник".
Pomazanikut su6to moje da e bojii slujitel
Левит 4:16 Тогава помазаният свещеник да внесе от кръвта на юнеца в шатъра за срещане;
Su6to Bog moje da dade pomazanie na opredeleni hora
Деяния 10:38 именно, Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.
nqmam kakvo pove4e da kaja makar 4e moje mnogo da se razsujdava i pi6e vuzosnova na tezi stihove pomislete i vie

Библията е заветна книга. В този смисъл помазанието трябва да се разглежда като заветно суверенно действие от страна на Бога към човека.

Когато Библията говори за помазаници тя визира върховно отделени хора от Бога с власт да управляват над другите. Саул в Старият Завет е един голям пример. Друг такъв е Исус Христос. Интересното, е че Библията гледа на Исус Христос като Помазаник т.е., като Цар и Владетел над цялото творение.

Съвременните помазаници в тясната употреба на думата са праведните властите - Рим.13. Те са суверенно отделени от Бога да извършат службата си на управление.

В по-широкият смисъл на думата можем да кажем, че всеки вярващ е помазаник т.е., върховно отделен да съди и управлява над Божието творение.

Божието помазание е заветно, юридическо действие на Бога. То не може да се придобие чрез молитви, хваление, изпадане в екстаз и т.н.

Това, което днес мнозина християни разбират под помазание е окултно и метафизично.

Падре, ето ти определение за "мистицизъм":

Вяра, че истинското познание идва от пряко преживяване на метафизично и/или подсъзнателно съединяване с върховната реалност, или с някакъв бог, или някаква друга свръхчовешка субстанция.

"Помазание" за много християни означава някакво специално откровение върху някакъв "лидер," "апостол-пастор," или друг подобен, който има такова "единство с Бога," което качествено превъзхожда това на "редовите" християни, и следователно има квази-божествено право на тяхната преданост и власт над техния живот.

Този проблем го има и вашата църква и той е признаван в отделни изявления на източни попове. Култът към Ванга не е случаен; той е резултат от програмирано мислене в мнозинството от хората. Хайде сега ми кажи, от кого е било програмирано това мислене? Не е ли от мнозинството от източните попове, които са повече мистагози, отколкото теолози и екзегети?

Падре, с това не казвам, че проблемът с мистицизма е ограничен до вашата църква. Както показват примерите с преклонението пред "лидери" като Бакалов и Бени Хин, евангелските църкви не са имунизирани против тази чума.

Има няколко направления в християнското обясняване на усъвършенстването на светиите.Едното е рационализма,друго е схоластиката,трето е мистицизма,друго е чуственноста..Мистицизма е този който дава Предимство на вярата над разума.Защото тайна е от думата мистика-т.е. Не всичко разбираме но вярваме.Това е мистиката...нищо повече.Който я разбира по друг начин не е разбрал смисъла който и предават пишештите гръцки писатели.Ако някой влага негативно звучение на думата,то това си е негов проблем.Тука не говоря за това кой как я разбира а какво е истинската мистика-доверието в Бога.Без да знаем в подробности Неговия план за нас ние се водим от вярата си.Неговите мисли не са ни извесни(те са тайна(мистика за нас),но вярващия е готов да го последва.[addsig]

Падре, това не е смисълът, в който Ефтимов използва думата "мистицизъм." Очевидно е.

А твоите четири "направления" не са пълни. Липсва едно: заветното, тоест подходът на Реформацията. Разликата между твоите четири направления и заветния подход към освещението е в това, че твоите четири са съсредоточени върху човека: разумът на човека, догматиката на човека, вярата на човека, чувствата на човека.

Обратно на всички тях, заветният подход се съсредочотава върху Бога и Неговото действие в живота на вярващия чрез Святия Дух. Освещението е действие на Духа, човекът е пасивен в освещението, а разумът, догматиката, вярата и чувствата са само проявления на Божието действие, а не център или причина за освещението. Човекът е обект, а не субект на освещението, и всякакви добри дела, които Бог му приписва, не са негови собствени, а са делата на самия Бог в осветения и освещаван човек. От тази гледна точка твоите четири направления изглеждат по един и същи начин, а именно хуманистични и антропоцентрични.

Но това е дълга тема, и не съвпада с темата, започната от Ефтимов. Въпросът сега е: В какво се състои ПОМАЗАНИЕТО (т.е. приемането на сила и власт от Бога)? Как разбираме кой е "лидер," кой има законна власт в Църквата и обществото, кой има право да изисква подчинение и следване, кой има право да бъде посредник между Бога и хората в дадена област от човешкия живот и дейност?

Ако искаш да си говорим за освещението, отвори нова тема. Само че вероятно знаеш, че точно темата за освещението е любимата тема на калвинистките догматици, и едва ли можеш да кажеш нещо повече или да опровергаеш постиженията на калвинистката теология в тази област.

Божо ,аз когато не зная нещо или искам да узная питам.В случая не съм запознат със заветната теология.Но и не искам да оповергавам неща които са ми симпатични..)[addsig]

Помазанието най-общо казано е способност дадена от Бога ,така че даден човек да извърши успешно задачата, поставена му от Бога.Исая 61 говори за това че помазанието на Духа спрямо Месията се изразява в действия на освобождение, възсатновяване прогласяване на Евангелието. Няма тръпки няма емоционална манипулация. Помазанието е следствие от присъствието на Святия Дух в истинските вярващи, чрез него те познават истината и имат сила за да живеят според Святия Божий Закон за Негова Слава. Съгласен съм с това което Явор дава като дефиниция и добавям само този аспект.

Не смятам, че точно ти ще искаш да опровергаваш заветната теология. Просто я добавям като единствен (според мен) правилен подход и показвам как изглеждат другите подходи от нейната гледна точка.