
Публикувано на 31 август 2004 г. в 20:01:00 ч. от потребител 8
Quote:
|
Защо е бил този процес на премахване и прибавяне към канона, въз основа на какво са отхвърляли книги, които са били преди разпознати като боговдъхновени? |
|
Имаш един голям проблем в аргументацията: Все още не си доказал, че Ранната Църква ги е смятала за боговдъхновени. Дай конкретен цитат от раннохристиянски автор, който казва, че например Посланията на Климент са боговдъхновени.
Quote:
|
Доколкото знам, е имало и големи дебати дали Посланието към Евреите да е в Канона тъй като има голямо платоническо влияние. Тука говоря за Форми и Идеи, т.е. как автора на Евреи говори за един Храм който не е земен(форма, тленно, временно) а небесен (идея, вечно, нетленно). |
|
Тази измислица вероятно е пробутана на пазара за идеи от човек, който има само повърхностно познание за платонизма и/или за Посланието към Евреите. По същия начин можем да направим дебат относно Евангелието от Матей, защото Матей 11:14 подозрително много прилича на хиндуизъм.
Външно всяко писмено произведение съдържа нещо подобно на платоновите форми и идеи. Въпросът е за какво ги използва. За Платон Формите и Идеите имат само познавателна, епистемологична стойност, и ако имат някаква религиозна, литургична стойност, тя е маргинална и незначителна. Няма никаква посредническа връзка между света на идеите и света на възприятията В този смисъл Платон е епистемологичен и метафизичен дуалист. За Евреите земният Храм е посредническо изявление на истинския, небесния Храм. Ако има някакъв дуализъм в Евреите, той е
етичен дуализъм, между доброто и злото, между правилното и неправилното поклонение, между вярата и неверието.
Разликата е огромна, и даже философски нетренираният ум може да я забележи. Силно се съмнявам Ранната Църква да е имала такъв нескопосан дебат по такъв безсмислен въпрос.
Трябва също да коментирам и едно по-ранно изявление на Спиро:
Quote:
|
Можеш ли да ми кажеш кои от книгите в Стария Завет НЕ СА цитирани в Новият Завет?
Мисля, че ако се почне по твоята логика нашата Библия ще оредее доста. |
|
Въобще няма да оредее. Всички канонични книги в Стария Завет са цитирани в Новия Завет.
Книгата на Енох не е цитирана като канонична книга, нито някога е била смятана за канонична книга. Просто е била позната на читателите по онова време. По същия начин днес цитираме християнски автори без да смятаме техните книги за боговдъхновени.
Само между другото, в Тит 1:12 Павел цитира Епименид, поет и религиозен водач от 6 век пр. Хр. Да не би това цитиране да означава, че Епименид е каноничен автор и е смятан от Павел за боговдъхновен?
Относно Септуагинта, Спиро приписва на този превод повече, отколкото му приписват древните. Евреите са го смятали за удобен превод, но не и за боговдъхновен. Идеята за чудотворната Божия намеса в превода идва от
Писмото на Аристей, което макар да съдържа някои важни исторически препратки, в никакъв случай не може да се смята за надежден документ. Павел го използва заради неговото удобство - голяма част от неговата аудитория, дори от евреите, не е знаела еврейски или арамейски - но е напълно налудничаво да се твърди, че е смятал за боговдъхновени онези книги, които самите равини не са смятали за такива.
Относно различните книги в Ранната Църква:
Ние днес разсъждаваме с напълно различен ум от този, който са имали ранните християни. Част от тяхната задача пред Бога е била именно тази, да формират канона. Те не са разсъждавали по схемата "канонично-неканонично." Те са разсъждавали по принципа на
заветното наследяване. Ранната Църква е гледала на себе си като единствен законен заветен наследник на старозветните обещания. Въпросът е бил:
Кои новозаветни послания съвпадат с наследството от Закона и Пророците? Ранната Църква дори не е разсъждавала по въпроса за боговдъхновеността на посланията и евангелията. Те са били
авторитети, но не и канон. Затова са били четени и други послания освен каноничните.
Едва после Бог постепенно обръща ума на християнските учители да започнат да изграждат новозаветен канон. Когато това става, тези учители стават по-внимателни относно качествата и съобразеността със Закона и Пророците. Този труд е отнел 2-3 века, но като резултат ние днес можем да си позволим лукса да не започваме отначало работата по определяне на каноничността на тази или онази книга, а да използваме техния труд и на неговата основа да градим нататък.
Да обобщя:
1. Аргументът на Спиро за Септуагинта е нереален. Той е изграден върху презумпцията, че Павел е имал същото отношение към Септугинта, което ние имаме днес.
2. Аргументът за "новозаветния канон" също е нереален. Ранната Църква е гледала не каноничност, а заветно наследство, и поради това опитът от първите три века не може да се смята за показателен за нас днес.
3. Ние днес не можем да правим механично връщане към опита на Ранната Църква. Част от този опит е валиден за нас днес; друга част е била временна, историческа, и нашата задача днес е да стъпваме върху тази основа, а не да я градим наново. Формирането на Канона е част от нашата основа в миналото, а не наша съвременна работа и задачи.