Доколкото знам (ако греша, нека някой ме поправи), книгата Откровение е написана десетилетия след царуването на Нерон.

Най-общо казано, за мен това са интересни човешки умопостроения, хипотези, които може да са верни, но по-скоро е възможно да са неверни.

Само един пример:
"Пророците пророкуваха до Иоана".
Когато Исус казва тези думи Той очевидно има предвид Иоан Кръстител, а не апостол Иоан. Според елементарната човешка логика това би трябвало да означава, че след Иоан Кръстител няма да има пророци.
Но самото Откровение на апостол Иоан например (получено много години след смъртта на Иоан Кръстител на остров Патмос), е доказателство, че Исус е имал предвид нещо друго.

Защото всичките пророци И ЗАКОНЪТ пророкуваха до Иоана (Мат. 11:13)

Аргументът със седемдесетте седмици също е оборим.

Още повече са оборими такива умопстроения като например (цитирам Той ще владее ..., глава 17, Откровение):

Но не виждам с какво добавката ?И ЗАКОНЪТ? може да промени смисълът на коментара ми върху този стих, а именно, че ?пророкуваха до Иоана? означава ?пророкуваха до Иоан Кръстител?, а не до апостол Иоан. Очевидно е също, че апостол Иоан, а също и другите апостоли, а също и пророк Агав (Деяния 21:10-11) също са пророкували и то много години след смъртта на Иоан Кръстител. Следователно, пророци може да има и много време след Иоан Кръстител.

Ако за теб свидетелството на Ириней Лионски е предразсъдъци, то тогава съм съгласен с теб.

Аргументът със седемдесетте седмици също е оборим.

Още повече са оборими такива умопстроения като например (цитирам Той ще владее ..., глава 17, Откровение):

Ако приемем, че ?да се ЗАПЕЧАТА видението и пророчеството? (Даниил 9:24) наистина означава ?да ПРЕСТАНЕ видението и пророчеството? (нещо, което само по себе си е само една хипотеза)

и ако приемем, че 70-те седмици наистина завършват около 70 г. сл. Хр. (възглед, който също е много съмнителен и спрямо който също има поне две алтернативни тълкувания)

то дори и тогава остава алтернативата, при която преставането на виденията и пророческата дарба се отнася САМО до Израел по плът, т.е. до онези потомци по плът на Авраам, които не са приели Йешуа за Месия, но не и за Църквата, т.е. за онези както евреи по плът, така и израелтяни по осиновение от езичниците, които са положили своята вяра в Йешуа от Назарет.

Погрешно си ме разбрал отново. Не става дума ЗА кого е откровението, а ЧРЕЗ кого е.

Имах предвид факта, че след създаването на Църквата сред еврейския народ вече не се издигат пророци.

За това споменава още Юстин Мъченик в диалога си с евреина Трифон, написан между 120 и 160 г. сл. Хр., където посочва, че пророческата дарба е престанала сред юдеите, но продължава да съществува в Църквата, а това е десетилетия след 70 г. сл. Хр.

Аргументът със седемдесетте седмици също е оборим.

Още повече са оборими такива умопстроения като например (цитирам Той ще владее ..., глава 17, Откровение):

Шо се отнася до оборването, в крайна сметка само Бог може да обори или потвърди като верен този или онзи човешки възглед по обсъжданите от нас въпроси.

Бъдещите събития ще покажат кои от многото човешки тълкувания на пророческите слова и доколко са били верни или погрешни.

За мен обаче е очевидно, че авторите, които така много цениш, нито претендират, нито са пророци, които дават канонични откровения.

Мисля че ап.Иоан не е автора(това е друг презвитер със същото име),ако апостол Иоан е автор на едноименното евангелие,тогава автора на Апокалипсиса е друг(нивото на стила и езика,ако щеш,даже на граматиката,е доста различно в полза на евангелието).

Божидаре,
Авторството на библеиските книги е много особена тема,мисля разбираш за какво говоря...

Можеш ли да кажеш нещо повече по въпроса за книгата на пророк Даниил. В нея има доста пророчества. Тогава защо не се счита от евреите за пророческа?

Срещал съм източници според които глави 11 и 12 в книгата на Даниил са писани и добавени към книгата по-късно--някъде около 167 г. пр. Хр., и не са автентични откровения за бъдещето, а се отнасят до Антиох Епифан и са писани донякъде постфактум.

Доколкото знам, окончателният списък с каноничните книги е определен от вселенски събори и то не изведнаж, а постепенно.

За разглеждането на Божествените неща имаме записано учението на Святия Дух. Евангелията и апостолските писания, заедно с думите на пророците, ни показват напълно смисъла на думите на Божеството. Затова, като оставим настрана несъгласията, нека да намерим обяснение на тези въпроси от думите на Духа.

От:
Posted: 2004-10-15 15:05
Ако не съм в грешка буква N в WINDOWS липсва????????къдя я пропусна господине?

ami novite 4ipove ,koito 6te budat implantirani sa samo predvestie?mislia i az.

Може би не са го наричали с името "канон," но

Аз не знам за съборни решения, които да се занимават с каноничността на книгите. Напротив, по всичко личи, че още на първия вселенски събор канонът вече е бил формиран. Ето думите на император Константин при откриване на Първия вселенски събор:

On 2005-04-27 14:54, Bogoizbrania wrote:
С горния пост се вида ясно, че първото цялостно писание е от Лутер. Ето защо реформацията е важа само така имаме истински Канон, закон според който да определяме право и криво учение, писание, предание и други такива протоско-кривославни атрибути с които да се перчи тук.[

On 2005-04-27 16:32, portos wrote:
Я, Бого, вместо да дрънкаш глупости, по-добре кажи какво стана с новия ти подпис... Да не го отнесе и него някой демон??
[addsig]

On 2004-08-19 09:56, bojidar wrote:
Не са омилетични прийоми. Точно обратното, в древния свят идеята за "числото" на някой човек е била доста разпространена. За нас тя не чужда, защото ние сме свикнали да имаме специални символи за числата и не използваме букви за тях.

Като се има предвид, че Откровение е било писано първо за християните през първи век, и едва след това за всички останали, това е единственият начин, по който те биха могли да разберат израза "числото на звяра е число на човек." Има само два начина за тълкуване на подобни алегории: (1) да се намери аналог на друго място в Библията, което е първостепенният метод на библейско тълкувание; и (2) да се види какво би могло да означава в конкретната историческа обстановка. Е, но в Библията не съществува на друго място подобна алегория или пряко отнасяне към "число на човек." Следователно единствената основа за тълкуване е добре известната на историците "кабалистична" мания в класическия свят да се изследва "числото на човека."

Разбира се, както на други места съм казвал, проблемът на много от съвременните тълкуватели на Откровение е, че те бъркат "алегория" с "аналогия." (Разбира се, това не се отнася за премилениалния култ, защото той настоява на буквалното тълкувание.) Макар да признават, че Откровение трябва да се тълкува алегорично, те на практика възприемат аналогичния подход, тоест Откровение е някакъв шифър, таен код, в който всяка дума означава точно дадена друга дума, и ако само разшифроваме истинското значение на всяка дума, можем да получим пълна картина.

Алегоричният подход гледа на Откровение като на поезия, литургия, символична приказка, която дава реална представа за историята на Църквата в нейното многообразие. Откровение говори конкретно за Голямата Скръб върху Израил през 67-70 от Хр., но духовните принципи се отнасят за цялата Църква в цялата история. Една и съща дума, едно и също изречение не означава точно едно нещо и само него. Така както метафорите в стихотворението не са кодирано послание, а картина рисувана с думи, така е и с алегориите в Откровение.

В този смисъл "числото на звяра" има конкретен, буквален смисъл: това е число от буквите на името на конкретен човек, и очевидно това е Нерон. Но то също има и по-широко значение: Римската империя и нейната официална хуманистична идеология (666 като числото на човешкото несъвършенство на трета степен, нещо като извратена аналогия на Триединството). Има значение и изписването на числото на гръцки: хи кси сигма - първата буква е буквата-символ на Христос, последната буква е буквата-символ на кръста, по средата е гръцката буква-символ на змията (кси се изписва като извиваща се змия). И много други неща трябва да се имат предвид.

Разбира се, за читателите от първи век е било най-важно да знаят, че става въпрос за събития, които ще станат съвсем скоро, и следователно Откровение е уверение за тяхната победа и оцеляване на Църквата от Голямата скръб, обещана от Исус в рамките на едно поколение (40 години) от Неговата смърт (Мат. 24; Марк 13; Лука 21). Това е основният смисъл на Откровение. Но той не е единствен.

Повече за това можете да прочетете в тази книга:

Дейвид Чилтън, Дни на въздаяние: Коментар на книгата Откровение

За принципите на тълкуване, обърнете внимание на Въведението към книгата.

Конкретно за тълкуването на "числото на звяра," вижте Глава 13, "Левиатан и Веемот."

<font size=1>[ Това съобщение беше редактирано от: bojidar on 2004-08-19 02:59 ]</font>

On 2005-05-12 23:05, Sancho wrote:
Пасторе с уважение!
Това дето го казах за 999 е обърнатия поглед в огледало.Сатаната така работи.Бог да му запрати!Ако иска да те отрови не го прави видно.Туря отровата си в хубаво "ядене" или хубаво "вино".Аз го познавам!
Воин Христов,Санчо