Много пъти съм чувал хора да казват, че "щастието не е в парите". Аз мога напълно да се съглася с тях, тъй като според Исус "животът на човека не се състои в изобилието на имота му" (Лука 12:15)
От друга страна този стих води със себе си някои въпроси, които са свързани с притежаването на пари и материални неща. Важно е отговорите, които ще дадем да водят до яснота в нашата позиция, изградена върху Словото, а не върху човешките учения.
Някои от въпросите са:
1. Лошо ли е да имаш материални неща и колко можеш да имаш?
2. Какво е щастието? Съществува ли пълно щастие без притежаване пари и материални вещи? Ако "да" какво е то и как се проявява?
3. Как трябва християните да разполагат с вещите и собствеността си? Дали да спестяват или да раздават на другите и по колко?
4. В Притчи 3:13-16 е писано:
"Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро,
И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.
Тя е по-скъпа от безценни камъни
И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
Дългоденствие е в десницата й,
А в левицата й богатство и слава."

А в 1 Кор. 1:24 се казва, че Христос е за нас "Божия премъдрост".

Това означава ли, че всички ще живеем дълго и щастливо, в богатство и слава, ако ходим с Христа?

Това са само част от въпросите. Има и много други, които сигурно ще се появят по време на тази дискусия.[addsig]

Здрасти Иво,

Нямам време, затова накратко:

1) Не, не е лошо. Важното е да не станат по-скъпи за теб от Бога и от нещата които Бог иска от теб да са ти скъпи (най-често семейството).

2) Какво е щастие не мога да дефинирам, не съм се замислял. Все пак имам усещане за щастие и мисля, че може да го има и със и без материално изобилие. Важно е да следваш Господа.

3) Както ги води Господ. Ако някой Господ го води да раздава, нека раздава. Ако някой го води да спестява - да спестява. Най-често Бог ни води по средата - да спестяваме част от парите и да "раздаваме" част от парите - просто парите служат за много неща - някои са краткосрочни (на момента), други - не.

4) Да, означава. Отделен е въпросът дали се има предвид този свят или онзи. Все пак мисля че има Християни които живеят в изобилие, и такива които живеят в бедност - и това не прави едните по-Християни от другите. Стига богатството им да не е станало по-ценно от Бога.
Важна е волята на Бог в живота ти.


Относно дискусията - ако се появят противоположни мнения ще има дискусия, иначе - не. Аз лично не вярвам някой в този форум да отрича материалното съвсем. А не виждам друг по-дискусионен въпрос в темата.

Бог да ти помага,
Велин

Здравейте!
И аз ще бъда кратък. За съжаление стиха който цитираш често служи за оправдание на нашата посредственост, но ако разгледаме внимателно притчата която Исус каза след това ще забележим, че не става дума точно за пари, а за нещата които ни дават сигурност. В този смисъл много от хората в света се самозаблуждават поставяйки имота и парите си като основа за своята сигурност и бъдеще. Склонен съм да приема и определението "щастието не е в парите", но все пак искам да наместя малко центъра. Както казах в началото този израз обикновено се използва от хора които нямат пари и това го казват обикновено за да легализират своята посредственост и за да оправдаят собствената си липса на инициатива и елементарна дисциплина. Добре. Ето промяната която искам да внеса: "Нашата сигурност и надежда за живот ни не може да бъде в парите". Според мен това по-точно перифразира думите на Исус и последвалата ги притча. Каквото и да постигнем във времето на нашия земен живот, то никога няма да ни даде трайна и твърда надежда, защото това място е отредено на Исус.

Ето стихове в потвърждение на това което казах и като отговор на част от въпросите:
Евреи 10:34 Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

Филипяни 4:11-12 Не казвам това поради оскъдност, защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря. Зная и в оскъдност да живея , зная и в изобилие да живея. Във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.

Деяния 4:32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.*

*Този стих не го тълкувайте извън контекста на времето в което се е изпълнявал. Давам го за да покажа отношенията между повярвалите.

Поздрави