
"Добрият християнин е добър производител..."Ето как се ражда еснафският морал,които е отблъснал от Евангелието цвета на западната интелигенция и го е принудил да търси същинската духовност навсякъде другаде,но не и в проповедите от църковния амвон.
От свещената власт на Кесаря,като върховен"мостостроител"между сакралното и материалното и неговия наследник Римския папа се преминава към свещеното призвание на държавата като висша ценност и коректив на поведение.Когато и тя банкрутира морално,в следствие на световните воини,западната мисъл търси опора на морала и гносиологията си в идеологиите(икономически,политически,псевдо-духовни)
Така се раждат модерните култове на демокрацията,социалната държава,това дава тласък за популяризиране на всякакви ветрове на "духовност",идващи от Далечния Изток,"науки"за себереализация,приложна психология и пр.заместители на Евангелието.
Това е лутане.Това е преливане от пусто в празно.То се дължи на една чудовищна подмяма-подмяната на онтологията с етиката.
Християнството не е етично послание.Ако в него има някаква етика,то тя е есхатологичната етика.Тя не е предназначена да регламентира отношенията между хората,с цел подобряване на социалния климат и условия,а да приготви съзнанието на поклонника за целта на неговия живот-срещата с Христа,да го приготви за Христовото Второ пришествие.Затова и коринтските християни ап.Павел нарича светии,макар по критериите на социалната етика да им подхожда по-скоро определението"банда нехранимаиковци"(хвърлете един бегъл поглед на проблемите,описани в Първото писмо до тях и ще видите,че това твърдение не е никак пресилено-датам,че апостолът пита:"С тояга ли искате да доида при вас??"(1Кор.4:21))Затова и Никео-цариградския символ на вярата набляга именно на есхатологичното очакване в един от последните си членове,а не се занимава с това,да дава етични предписания за християнско поведение,например.
Западната богословска мисъл се показва достоен приемник на Римската правна традиция.Юристът разсъждава в плътски категории-човек е това,което прави(ако крадеш,си Крадец,ако убиваш,то ти си Убиец)За него е чуждо Иисусовото отношение към личността,което вижда в престъпника първо Божие дете,за когото блудния син е на първо място обичан син,а едва след това всичко останало.Ето я подмяната в основния подход към личността-от Божествена онтология към Обществена етика.
Инициират тая подмяна.И тая подмяна е фатална.Тя преобръща ценностната система на християнина и го води към бyксуване в сферата на азбучни истини на християнството.Нагледен пример е въпросът със спасението-Как се спасява Престъпникът?...как Престъпникът да стане Божие дете?...НО ЧАКАИТЕ!!!ЧОВЕКЪТ НЕ Е ПРЕСТЪПНИК!!!ТОИ Е БОЖИЕ ДЕТЕ!ТОИ Е НОСИТЕЛ НА БОЖЕСТВЕНО БИТИЕ(е,често пъти в потенциал)Да,тои престъпва Божиите заповеди,но това не го прави автоматично Престъпник.Тои се държи като Престъпник и затова заслужава Божия гняв,но не защото е такъв,а защото не познава Божията любов и милост.Ако искрата на Божието битие не е у него(Псалми 82:6:"Аз рекох: Богове сте вие;Всички сте синове на Всевишния",то тои е чужд не само на Божията любов,НО И НА БОЖИЯ ГНЯВ-защото Бог се гневи истински само на тия,които люби.Този погрешен модел на поведение се лекува с "посланието на помирението(2 Коринтяни 5:19:" сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението"И това не е пелагианство,защото тук не е идеята просто в"добрия пример",а в активната непрестанна работа на Божията благодат в сърцето.Първороден грях има,но тои е в онаследените поведенчески модели,вродената склонност към злото,падналата(смъртно болна)природа,която агонизира без Бога...Ако християните проповядваха такова евангелие, може би нямаше да се зароди бунта срещу религията на екзистенциалистите или разните нови мистици.
Ето го вододелът-ЕТИКА ИЛИ ОНТОЛОГИЯ.
Христос гледаше на блудницата,която доведоха фарисеите,не като на блудница,а като на Божие дете,сбъркало пътя.Тои прозираше отвъд закона(етиката),Тои виждаше същностните характеристики на неината личност-нуждата от любов,общение,реализация в духовните реалии,а не настоящите,времеви прояви на греха,подлежащи на корекция.Затова и можеше да каже-"и Аз не те осъждам..."без да спре да бъде Бог и Законодател.Защото Законът регламентира и определя поведението,а не онтологичната същност...Тя е предмет на Евангелието.
Днес Западното богословие търси път,за да се измъкне от капана на "етичното християнство","социалното благовестие",юридизма,схоластиката.Опити в това направление са правени много-от чувственото християнство на Шлаиермахер,до скока във вярата на християнските екзистенциалисти.Но верния път е пътя към истината,че човекът е ОНТОЛОГИЧЕСКИ СВЪРЗАН С БОГА и ЗАВРЪЩАНЕТО КЪМ ЕСХАТОЛОГИЧНОТО ОЧАКВАНЕ НА АПОСТОЛСКАТА ЦЪРКВА като начало,мотивация и средство за израстване в християнско благочестие,а не в еснафски морал.В противен случаи ще останем на нивото:"Аз се образовам,ти се образоваш,ние се образоваме...Ха!Измислихме двигателя с вътрешно горене и демокрацията-каква голяма победа в пътя към нашето духовно усъвършенстване..."Не!Това не е пътя към царството Божие,което е евхаристиина общност от личности,обичащи Спасителя,а към един ад от морализаторстващи инжинери,политици,икономисти,"имащи вид на благочестие, но отречени от силата му"(2 Тимотей 3:5)
[ Това съобщение беше редактирано от: portos on 2004-08-13 12:14 ]
От свещената власт на Кесаря,като върховен"мостостроител"между сакралното и материалното и неговия наследник Римския папа се преминава към свещеното призвание на държавата като висша ценност и коректив на поведение.Когато и тя банкрутира морално,в следствие на световните воини,западната мисъл търси опора на морала и гносиологията си в идеологиите(икономически,политически,псевдо-духовни)
Така се раждат модерните култове на демокрацията,социалната държава,това дава тласък за популяризиране на всякакви ветрове на "духовност",идващи от Далечния Изток,"науки"за себереализация,приложна психология и пр.заместители на Евангелието.
Това е лутане.Това е преливане от пусто в празно.То се дължи на една чудовищна подмяма-подмяната на онтологията с етиката.
Християнството не е етично послание.Ако в него има някаква етика,то тя е есхатологичната етика.Тя не е предназначена да регламентира отношенията между хората,с цел подобряване на социалния климат и условия,а да приготви съзнанието на поклонника за целта на неговия живот-срещата с Христа,да го приготви за Христовото Второ пришествие.Затова и коринтските християни ап.Павел нарича светии,макар по критериите на социалната етика да им подхожда по-скоро определението"банда нехранимаиковци"(хвърлете един бегъл поглед на проблемите,описани в Първото писмо до тях и ще видите,че това твърдение не е никак пресилено-датам,че апостолът пита:"С тояга ли искате да доида при вас??"(1Кор.4:21))Затова и Никео-цариградския символ на вярата набляга именно на есхатологичното очакване в един от последните си членове,а не се занимава с това,да дава етични предписания за християнско поведение,например.
Западната богословска мисъл се показва достоен приемник на Римската правна традиция.Юристът разсъждава в плътски категории-човек е това,което прави(ако крадеш,си Крадец,ако убиваш,то ти си Убиец)За него е чуждо Иисусовото отношение към личността,което вижда в престъпника първо Божие дете,за когото блудния син е на първо място обичан син,а едва след това всичко останало.Ето я подмяната в основния подход към личността-от Божествена онтология към Обществена етика.
Инициират тая подмяна.И тая подмяна е фатална.Тя преобръща ценностната система на християнина и го води към бyксуване в сферата на азбучни истини на християнството.Нагледен пример е въпросът със спасението-Как се спасява Престъпникът?...как Престъпникът да стане Божие дете?...НО ЧАКАИТЕ!!!ЧОВЕКЪТ НЕ Е ПРЕСТЪПНИК!!!ТОИ Е БОЖИЕ ДЕТЕ!ТОИ Е НОСИТЕЛ НА БОЖЕСТВЕНО БИТИЕ(е,често пъти в потенциал)Да,тои престъпва Божиите заповеди,но това не го прави автоматично Престъпник.Тои се държи като Престъпник и затова заслужава Божия гняв,но не защото е такъв,а защото не познава Божията любов и милост.Ако искрата на Божието битие не е у него(Псалми 82:6:"Аз рекох: Богове сте вие;Всички сте синове на Всевишния",то тои е чужд не само на Божията любов,НО И НА БОЖИЯ ГНЯВ-защото Бог се гневи истински само на тия,които люби.Този погрешен модел на поведение се лекува с "посланието на помирението(2 Коринтяни 5:19:" сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението"И това не е пелагианство,защото тук не е идеята просто в"добрия пример",а в активната непрестанна работа на Божията благодат в сърцето.Първороден грях има,но тои е в онаследените поведенчески модели,вродената склонност към злото,падналата(смъртно болна)природа,която агонизира без Бога...Ако християните проповядваха такова евангелие, може би нямаше да се зароди бунта срещу религията на екзистенциалистите или разните нови мистици.
Ето го вододелът-ЕТИКА ИЛИ ОНТОЛОГИЯ.
Христос гледаше на блудницата,която доведоха фарисеите,не като на блудница,а като на Божие дете,сбъркало пътя.Тои прозираше отвъд закона(етиката),Тои виждаше същностните характеристики на неината личност-нуждата от любов,общение,реализация в духовните реалии,а не настоящите,времеви прояви на греха,подлежащи на корекция.Затова и можеше да каже-"и Аз не те осъждам..."без да спре да бъде Бог и Законодател.Защото Законът регламентира и определя поведението,а не онтологичната същност...Тя е предмет на Евангелието.
Днес Западното богословие търси път,за да се измъкне от капана на "етичното християнство","социалното благовестие",юридизма,схоластиката.Опити в това направление са правени много-от чувственото християнство на Шлаиермахер,до скока във вярата на християнските екзистенциалисти.Но верния път е пътя към истината,че човекът е ОНТОЛОГИЧЕСКИ СВЪРЗАН С БОГА и ЗАВРЪЩАНЕТО КЪМ ЕСХАТОЛОГИЧНОТО ОЧАКВАНЕ НА АПОСТОЛСКАТА ЦЪРКВА като начало,мотивация и средство за израстване в християнско благочестие,а не в еснафски морал.В противен случаи ще останем на нивото:"Аз се образовам,ти се образоваш,ние се образоваме...Ха!Измислихме двигателя с вътрешно горене и демокрацията-каква голяма победа в пътя към нашето духовно усъвършенстване..."Не!Това не е пътя към царството Божие,което е евхаристиина общност от личности,обичащи Спасителя,а към един ад от морализаторстващи инжинери,политици,икономисти,"имащи вид на благочестие, но отречени от силата му"(2 Тимотей 3:5)
[ Това съобщение беше редактирано от: portos on 2004-08-13 12:14 ]