
Публикувано на 20 юли 2004 г. в 15:32:00 ч. от потребител 8
Названието "анабаптисти" се дава обобщено на три радикални религиозни групи по време на Реформацията през 16 век - социниани, спиритуалисти-революционери и спиритуалисти-пацифисти.
Социнианите са последователи на двама италиански рационалисти, Лаелио и Фаусто Социни. Макар че претендират да са взели идеите си от Реформацията, Социни всъщност създават чисто рационалистично, изчистено от свръхестествени елементи тълкувание на Библията, което днес би било добре прието сред либералните теолози и особено от защитниците на "висшата критика" на Библията. (Повече за "висшата критика" можете да прочетете в Гари Норт,
Средство за господство, Приложение В, "
Измамата на висшата критика.") Движението се развива особено силно в Полша и Унгария. В началото на 20 век все още са съществували отделни социниански групи в Трансилвания.
Революционерите - най-изявени сред които са Томас Мюнцер, Йохан Лайденски, Ян Матайс, можем да добавим и таборитите в Бохемия - са друго радикално крило на анабаптизма, което също отрича върховния авторитет на Библията, но го заменя с върховенството на личните откровения от Духа. Революционните анабаптисти вдигат революции на няколко места в Германия, избивайки несъгласните, разрушавайки и унищожавайки собственост, замъци, обобществявайки собствеността (и жените), и в крайна сметка предизвикват силна реакция против себе си от страна и на протестанти, и на католици. Те биват почти напълно унищожени като движение още през 20-те години на 16 век.
Пацифистите, наречени още "менонити" по името на основателя на движението в Холандия, Мено Симонс, възникват в Холандия и в Швейцария. За разлика от другите две групи не отричат открито авторитета на Библията, и приемат за авторитет Никейската изповед на вярата. Вътре в своите общности, обаче, възприемат някои чисто еретични вярвания относно Триединството, човешкото естество на Христос и плътта на Христос, и учението за спасението. Установяват силно легалистични, но пацифистки комуни в Холандия, Полша, Унгария, Украйна, а по-късно в Пенсилвания.
Общото между трите групи е във вярата, че Църквата трябва да бъде "възкресена," а не реформирана, каквато е вярата и на култовете, създадени през 19 и 20 век - например мормони или йеховисти - и възстановена на основата на комунален принцип, според "примера на ранните вярващи."
Quote:
|
Не зная много подробности, но анабаптистите са тези от които произлизат съвременните баптисти. |
|
Сега, това до известна степен е вярно, и не е вярно.
Вярно е, че основателят на английските баптисти, Джон Смит, търси потвърждение на своите възгледи за Кръщението в менонитските общности и дори иска да стане член на менонитска общност през 1608. Но останалите от неговата група, водени от Томас Хелвис, отказват и остават на ортодоксални позиции относно основните членове на вярата.
От друга страна, трябва да се знае, че приликата между анабаптистите и баптистите - Кръщението, и по-точно отказ от кръщаване на деца - е само привидна и следва от напълно противоположни възгледи за вярата и за Църквата. За анабаптистите централният въпрос не е кръщението, а мистичното "възкресение" на Църквата. Те са
колективисти в своите вярвания - човек може да се спаси само чрез принадлежност към комуната от истински вярващи. В този смисъл Кръщението за анабаптистите е
белег на мистично посвещаване в принадлежност към групата, подобен на ритуалите на посвещаване при мормоните и масоните.
Обратното, баптистите възприемат Църквата в нейната цялост през вековете, като целта на реформацията е новорождението на вярващия. Възприемайки основните доктрини на вярата, баптистите отричат единствено идеята за колективен завет, която е дълбоко застъпена в трудовете на Лутер и Калвин. Човек може да сключи единствено индивидуален завет с Бога, и следователно кръщаването на деца поради тяхната принадлежност към християнски семейства не е валидно. Семейството, църквата, държавата са договорни общности, но не и заветни институции. По своето естество баптистите са крайни
индивидуалисти - човек се спасява чрез лично общение с Бога, без принадлежност към земни институции или групи.
Забележително е, че английските пуритани по време на Революцията категорично отхвърлят ученията на анабаптизма, но приемат баптистите като братя във вярата. Баптисти са служели в армията на Кромуел. Очевидно по онова време са можели да видят очевидната разлика между двете групи. Нещо повече, след края на Реставрацията в Англия баптистите произвеждат една от най-добрите калвинистки изповеди на вярата - Лондонската Изповед на вярата от 1689.
Разбира се, голяма част от съвременните баптисти са възприели пелагианството, тъй като не познават своите реформистки исторически корени. Но това се променя. Лично за мен, някои от най-добрите ми приятели и съработници във вярата са баптисти.
[ Това съобщение беше редактирано от: bojidar on 2004-07-20 08:35 ]